Р Е Ш Е Н И Е
№ 218/29.5.2020 г. 29.05.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На двадесет и девети
май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело №
844 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1
във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М.Х.П. с ЕГН ********** с
адрес ***,,с адрес за призоваване ***, за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице,с
което се намира във фактическо съпружеско съжителство и от който има дете А.П.Й.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата е изложено описание на
фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а
именно: Молителката твърди,че с ответника са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство от около осем години,като от съвместното им съжителство
имали едно непълнолетно дете. През всичките години на съвместното им
съжителство молителката била подлагана на психическо и физическо насилие от
страна на ответника,който след употреба на алкохол ставал изключително агресивен
към нея,като при опити да се раздели с него я заплашвал с убийство.На 16.04.2020 г. около 12.10 ч.след като
си били в къщи,молителката попитала ответника защо цяла зима не давал пари за
семейството,след като работил. Същия се
ядосал,като започнал да крещи на молителката и я обвинявал във връзки с други
мъже. Започнал да я обижда,че е курва и проститутка,че е измет и не може да я
понася. Взел чаша с бира и посегнал с нея да замери молителката,но в
последствие се въздържал. Заплашил я с думите,че ще я утрепе и изкорми. В
резултат на действията на ответника молителката подала жалба с вх.№ ***/21.04.2020
г. в РПУ-С..
Молителката твърди,че се страхува
от ответника с оглед на това,че същия упражнявал физическо и психическо насилие
спрямо нея,живеела в страх за живота и здравето си и не можела да живее
спокойно.
Същата се страхува от ответника,
счита, че е заплаха за нея и претендира налагане на мерки за защита по
ЗЗДН, както и издаване на заповед за
защита по отношение на него. Прилага декларация за извършено домашно
насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно
заседание молителката се явява лично ,като поддържа молбата и претендира
налагане на мерките по ЗЗДН,като иска ответника по молбата да има ограничения
спрямо нея,да не й посяга, да не я притеснява,да я обижда,наранява и да й
налага стрес,като имали общо дете с което можел да поддържа връзка като негов
баща.
В съдебно заседание ответникът редовно призован,се явява лично и с
пълномощник адвокат .В указания му едноседмичен срок не е подал писмен отговор и не сочи доказателства.
Ямболският районен съд, като взе
предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата
е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на
домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда
на ЗЗДН – лице което е съпруг на
молителката , поради което е допустима.
От събраните по делото писмени доказателства справка за съдимост се
установява,че ответника А.П.Й. е осъждан за престъпления от общ характер за
нанасяне на средна телесна повреда и хулиганство .
При горната фактическа обстановка
съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 16.04.2020 г. Установява
се, че ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени
заплахи и действия- като посегнал да я
замери с чаша бира,обиждал я с нецензурни думи,като я заплашил с думите,че ще я
утрепи и изкорми.Тези негови действия,предхождани с преходни такива са
възбудили основателен страх в молителката,с оглед на това,че ответника бил
неконтролируем и упражнявал системно психическо и физическо насилие над нея. В
резултат на това молителката живеела в страх за живота и здравето си,като не
можела да живее спокойно.
Поради
всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички доказателства, включително частичното
признание на пълномощника на ответника в проведеното съдебно заседание,че има
проблеми с алкохола,като е предприел действия да се лекува,имало е криза между
тях,като е осъществил физически и психически тормоз върху молителката по време
на пандемия.От приложената от молителката декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН,
която има самостоятелна доказателствена стойност, на осн. чл. 13,ал.3
от същия закон и може да служи като
единствено основание за издаване на заповед за защита, като от своя страна
ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи съдържанието й.На
самата декларация законодателя е придал специална законодателна стойност и
която не може да бъде зачетена,само ако удостовереното в нея се опровергава от
останалите налични по делото доказателства. Според Директивата на Съвета на
Европейския съвет 97/80/ЕС,в производството за защита от дискриминация/каквото
е производството по ЗЗДН/,след като страната,която твърди,че е жертва на
насилие,докаже фактите от които може да се направи извод,че е налице
такова,тежестта на доказване се прехвърля върху ответната страна.Директивата
сочи,че молителя в подобни производства не би бил ефективно защитен пред
националните съдилища,ако ответната страна не бъде задължена да доказва,че не е
реализирано твърдяното насилие.Нормите на чл.13,ал.3,вр.с ал.2,т.3 ЗЗДН макар и
не пряко указват разпределението на доказателствената тежест,която лежи върху
ответника от момента,в който страната твърди,че е жертва на домашно насилие
представи декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН,с която се приема,че е налице извършено
домашно насилие. Ако ответната страна не докаже липсата на извършено
такова,съдът е длъжен да издаде заповед в полза на страната молител,дори ако тя
е представила единствено декларация. Именно поради тази причина законодателя
изрично е предвидел,че при липса на други доказателства,декларацията по
чл.9,ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила.
Съдът не възприема твърдението на защитника на ответника,че молителката
не е доказала факта на фактическо съжителство с ответника,още повече,че този
факт по никакъв начин не беше отречен от самия него,като също така се
установи,че страните имат родено съвместно дете.
С оглед на това може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил физическо и психическо насилие над молителката
на посочената в молбата дата, по времето и начина, описан в същата.
Отделно от това, с оглед
събраните по делото доказателства,неопровергани по никакъв начин от ответника, настоящия
съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно
поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката
за живота и здравето й. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно
насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от
системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на
ответника, накърняващо физическия
интегритет на молителката. За тези му прояви говорят и преходните му
осъждания за нанасяне на средна телесна повреда и извършени хулигански
действия.
Ето защо, молбата следва да бъде
уважена, като спрямо молителката се наложат следните мерки за закрила: :
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителката и забрана на същия да приближава жилището на молителката,както и
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на молителката по-малко
от 200 метра, за срок от 9 месеца. Съдът счита, че молбата за защита следва да
бъде уважена за срок от 9
месеца.Основният проблем между страните, който е много съществен е проявена
агресия от страна на ответника в резултат на
негативното му отношения към молителката,като макар и косвено се
съдържат данни за употреба на алкохол .
Мерките за защита посочени в
Закона за защита от домашно насилие са своеобразна предупредителна мярка срещу
дееца,осъществил акта на домашно насилие и същевременно възможност той да
преосмисли противоправното си поведение. Но целта на закона е да се защити по
адекватен начин пострадалия от това насилие,като се изхожда от неговите
интереси.Настоящия съдебен състав намира,че в случая подходящите мерки са тази
по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН.
Също така съдът счита, че с оглед
интензитета на срещите между страните, характера на самата противоправна проява
и твърденията на молителката, че тази проява не е инцидентна, определеният
деветмесечен срок ще бъде достатъчен за постигане целите на закона.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 200 лв.
Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху
живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие,както и
частичното признание на ответника,че има проблем с алкохола и заявеното желание
да се лекува.
На основание чл. 11, ал. 2 от
същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15,
ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие,
Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
Налага мерки
за защита на М.Х.П. с ЕГН ********** с
адрес ***,,с адрес за призоваване *** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие
от страна на лице, с което се намирала
във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете – А.П.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, КАТО:
Задължава А.П.Й.
с ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на М.Х.П. с ЕГН ********** с адрес ***,,с адрес за призоваване *** .
Забранява на А.П.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, да приближава жилището на М.Х.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
№ ***, както месторабота и местата за социални контакти и отдих на М.Х.П. с ЕГН **********, на разстояние по-малко от
200 метра, за срок от 9/девет/ месеца.
Налага на А.П.Й. с ЕГН ********** глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Осъжда А.П.Й. с ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
Предупреждава А.П.Й. с ЕГН ********** , че при неизпълнение
на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис
от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се
изпрати служебно на РУ на МВР по адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седмодневен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: