№ 2438
гр. Варна , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500684 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10835/04.06.2021 г. от М. М. Р., чрез адв. Николай Т., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 899/17.05.2021 г., постановено по
в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС. В молбата се излага становище за прекомерност
на присъдените по делото разноски в полза на въззивника, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, и се моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба от „Електроразпределение Север” АД срещу Решение № 13/20.01.2021 г.,
постановено по гр. дело № 20203110110318 по описа на ВРС, с което се приема за
установено в отношенията между страните, че М. М. Р. не дължи на ответното дружество
„Електроразпределение Север” АД сумата от 4 587,79 лв., представляваща цената на
начислена ел. енергия за периода от 14.03.2017 год. до 24.02.2020 год. и се осъжда
„Електроразпределение Север“ АД да заплати на М. М. Р. сумата от 734,68 лв. съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С Решение № 899/17.05.2021 г. съставът на ВОС е отменил Решение № 13/20.01.2021
г., постановено по гр. дело № 20203110110318 по описа на ВРС и вместо него е постановил
друго, с което е отхвърлил иска, предявен от М. М. Р., ЕГН ********** против
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* да се приеме за установено в
1
отношенията между страните, че М. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, бул. „Липник“
№ 75, не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, *********, „Варна Тауърс – Е”, сумата от 4587,79 лева,
представляваща стойността на потребена електроенергия на обект, находящ се в гр. Русе,
бул. “Липник” № 75, вх. А, ап. 5, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
периода от 14.03.2017 год. до 24.02.2020 год., за която е издадена Фактура с № **********
от 24.07.2020 год., на основание чл. 124 от ГПК, като е присъдил разноски в полза на
въззивника в размер на 2 891,76 лева, представляващи сторени съдебно - деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззивният съд констатира, че искането за присъждане на разноски в двете
инстанции е направено своевременно от „Електроразпределение Север“ АД, съответно в
подадения отговор на исковата молба и във въззивната жалба. Съобразно представени
списъци по чл. 80 от ГПК пред ВРС (л. 86 от гр. дело № 10318/2020 г. по описа на ВРС) и
пред ВОС (л. 25 от в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС), претендираните разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, са в размер на 1320,00 лв. с ДДС за
всяка инстанция. Претендирани са също разноски за СТЕ – 150,00 лв., депозит за свидетел –
10,00 лв. и заплатена държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на
91,76 лв. Извършването на разноските в първа инстанция се установява с преводни
нареждания от 20.11.2020 г. (л. 60 и л. 61 от делото на ВРС), както и с Договор за правна
защита и съдействие № 20274/15.09.2020 г., Фактура № **********/15.09.2020 г. и платежно
нареждане от 28.09.2020 г. (л. 87, л. 88 и л. 89 от делото на ВРС). Извършените разноски във
въззивната инстанция се установяват с преводно нареждане от 05.02.2021 г. (л. 7 от делото
на ВОС), както и с Договор за правна защита и съдействие № 21061/09.02.2021 г., Фактура
№ **********/09.02.2021 г. и платежно нареждане от 15.02.2021 г. (л. 26, л. 27 и л. 28 от
делото на ВОС).
Насрещната страна – М.Р., чрез адв. Николай Т., своевременно е направила
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и в двете съдебни инстанции –
пред ВРС - в открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2021 г., а пред ВОС – с
отговора на въззивната жалба и в депозираното преди проведеното открито съдебно
заседание на 20.04.2021 г. Становище с вх. № 7282/16.04.2021 г., което настоящият състав
приема за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на
извършените процесуални действия.
Материалният интерес, който е защитавал въззивника, възлиза на 4587,79 лева.
Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск,
изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 551,15 лева за всяка инстанция. При
преценка за размера на дължимите разноски за двете съдебни инстанции, съдът следва да
съобрази, че „Електроразпределение Север“ АД е възложил процесуалното си
представителство по делото на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“,
което е регистрирано по ЗДДС, поради което следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, към което е начислен ДДС. Дължимият ДДС върху тази сума
възлиза на 110,23 лева. Присъдените с Решение № 899/17.05.2021 г. разноски надвишават
определения по Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
По изложените съображения, молбата на М. М. Р., чрез адв. Николай Т., с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 899/17.05.2021 г., постановено по в. гр. дело
№ 684/2021 г. по описа на ВОС, е основателна. Въззивното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като дължимото в полза на въззивната страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до 661,38 лв. с ДДС за всяка инстанция,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
2
размери на адвокатските възнаграждения. Към тази сума следва да бъдат прибавени и
заплатените суми за депозити за вещо лице и свидетел, както и заплатена държавна такса за
образуване на въззивното производство (150,00 лв. + 10,00 лв. + 91,76 лв.).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 899/17.05.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на „Електроразпределение
Север " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, Варна
Тауърс- Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, от 2891,76 лева (две хиляди осемстотин
деветдесет и един лева и седемдесет и шест ст.) на 1574,52 лв. (хиляда петстотин
седемдесет и четири лева и петдесет и две ст).
Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3