Р Е Ш Е
Н И Е
№ 467/8.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8826 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ от Н.М.К.,
ЕГН **********; П.М. *, ЕГН ********** и М.М. *, ЕГН **********
*** срещу „П. И М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя * за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата
от по 90 000.00 лева, претендирани като причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие
смъртта на техния съпруг и баща *, в резултат на трудова злополука от 06. 08.
201Зг. г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня - кв.
Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 07.
08. 2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения.
От ищцова страна обосновават правния си интерес за
предявяване на осъдителния иск, налагайки следните твърдения:
Ищците са наследници по закон на *, първата -
негова съпруга, а втория и третия - негови синове.
По силата на сключен трудов договор № 4/08.02.2007
год., * е изпълнявал длъжността „машинист - валяк" в предприятието на
ответното дружество.
На основание договор за обществена поръчка №
РД-37-5/14. 09. 2012г. Агенция „Пътна инфраструктура" /АПИ/-Областно пътно
управление *** след проведена открита процедура по ЗОП, възложила на „П.и м."
ЕООД-Варна изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи на обект
„"Рехабилитация на път Ш-2008 Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна от
км. 16+420 до км. 23+200 с период на изпълнение 9 месеца от м. 04. 201Зг. до м.
12. 201 Зг.
На 06.08.201Зг. на строителния обект следвало да се
полага асфалтово покритие и да се облицоват канавки. На тази дата на * било
възложена работа като сигналист - да контролира пътния поток и да не допуска
МПС /освен тези на работодателя/ в ремонтирания пътен участък.
Около 15.00ч. на 06.08.201Зг. на обекта работели
три пътно-строителни машини /ПСМ — валяк/, една от които била управлявана от *,
служител на ответното дружество и назначен за машинист ПСМ, съгласно трудов
договор № 23/27.03. 201Зг. Машинистите придвижвали валяците напред и назад с
цел уплътняване на новоположения асфалт. * управлявал поверената му от
ответното дружество ПСМ -валяк модел БОМАГ - * собственост на „П.и м.“ ЕООД.
Звуковата сигнализация на валяка не работела. При промяната в посоката на
движение на валяка * не възприел намиращия се на пътното платното * Х., не
преустановил движението си и преминал с бандажното си колело през тялото на Х..
Тъй като усетил подскачане, преустановил движението на машината, променил
посоката на движение, като преминал повторно през тялото на Х..
В резултат на получената несъвместима с живота
комбинирана травма на глава, гръден кош, корем, таз и крайници, * Х. починал на
06.08.201Зг.
Работодателят е заявил злополуката като трудова с
декларация № 14/09.08.201Зг. Във връзка с инцидента „РУ-СО" „Варна" е
провело разследване, като с разпореждане 150/02.10.2013 год. на основание чл.
60, ал. 1 КСО злополуката е приета за трудова по чл. 55 ал. 1 КСО. Същата е
настъпила през работно време и при изпълнение на трудови функции.
Разпореждането е влязло в законна сила.
Излага се, че в резултат на злополуката загубили
своя съпруг и баща. Претърпени били от ищците множество душевни болки и морални
страдания, свързани със загубата на техния баща и съпруг, които оценяват на по
105 000 лева за всеки един от ищците. Излагат в тази връзка, че на основание
сключената от работодателя задължителна застраховка за трудова злополука, при
която е настъпила смърт или увреждане на работник, ЗК „Уника живот" АД
изплатило на всеки един от ищците обезщетение в размер на 12 040 лева, като
така изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди не
представлява пълна обезвреда за претърпените от ищците неимущестени вреди.
Твърди се, че по този начин ответникът „П.И М.“ ЕООД не ги е възмездило за
претърпените неимуществени вреди и молят за положително произнасяне по
предявените искове.
Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
С
писмено изявление, озаглавено „Отговор“, депозирано след срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва иска, навежда възражения за съпричиняване при осъществяване
на фактическия състав на трудовата злополука.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства – трудов договор № 4/09.02.2007г., допълнително
споразумение № 32 към трудов договор № 4/09.02.2007г., разпореждане №
150/02.10.2013г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, протокол № 37/23.09.2013г.
на РУ „Социално осигуряване” Варна и Декларация за трудова злополука №
14/09.08.2013г. се установява, че наследодателят на ищците - * е работил по
трудово правоотношение с ответника на длъжността „Машинист, валяк”, клас по
НКПД: оператори на машини и съоръжения в „П.и м.” ЕООД, ***. Няма спор, а и от
приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че на 06.08.2013г. около 15.00 часа, на път III-2008, е станала
трудова злополука със смъртен случай на работник на „П.и м.” ЕООД – *.
Ищците по делото – Н.М.К., ЕГН **********; П.М. *,
ЕГН ********** и М.М. *, ЕГН ********** – са
наследници по закон на починалия *, както става ясно от Удостоверение за наследници
№ 964/26.07.2016г.
От приложения по делото Договор за Обществена
поръчка № РД-37-5/14.09.2012г. е видно, че между ответникът „П.и м.” ЕООД *** и
Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - Областно пътно управление *** след проведена
открита процедура по ЗОП, е възложено на „П.и м.” ЕООД *** изпълнение на
строително монтажна и ремонтна работа на обект „Рехабилитация на път III-2008
Девня-кв.Повеляново-Езерово-Варна от км. 16+420 до км. 23+200” с период на
изпълнение 9 месеца от м.04.2013г. до м.12.2013г.
С Разпореждане № 150/02.10.2013г. на РУ „Социално
осигуряване” Варна, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука вх.
№ 10111/09.08.2013г. се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В приложения и приет по делото, неоспорен от страните, Протокол №
37/23.09.2013г. при анализ на причините за възникване на злополуката като
такива са приети следните: Осигурителят и ответник по делото не е разработил актуална
инструкция по безопасност и здраве за работа за изпълнявания вид СМР /полагане
и валиране на асфалтово покритие/; Допуснато е използване на работно оборудване
/валяк/ без работеща звукова сигнализация, водачът на процесното ППС не е
преминал обучение за работа с пътно-строителна машина валяк; Осигурителят е
допуснал извършване на работа от * * – наследодател на ищците, в качеството му
на сигналист до опасно работно място без обозначаване на 15-метровата зона на
движение, съгласно изискванията на Проект за временна организация на движението
на обект „Рехабилитация на път III-2008” 1-2 /Девня-Варна/ кв.
Повеляново-Езерово-Варна от 16+900км до 23+199,50км.”.
По делото е назначена и изслушана комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Р.В.Б. и д-р Р.С.Г.,
чиято цел е да се установи здравословното и психическо състояние на ищеца Н.М.К.
в резултат на смъртта на нейния съпруг *. От експертизата се установява, че
смъртта на * /съпруг на ищците/ безспорно е отключила значим стрес, който е бил
неочакван и внезапен и към момента на изготвяне на експертизата е довел до
смущения в психичното и психологичното здраве на Н.К. – ищец по делото. В
резултат на констатираното невротично разстройство, Н.К. се е затворила в себе
си, наблюдават се нарушение в съня и депресивни мисли, но не може да се твърди,
че тези промени са следствие само от смъртта на съпруга на Н.К.. Сериозните
онкологични заболявания и интервенции също водят до аналогична симптоматика.
Изброените по горе заболявания се отнасят и до настоящия момент – симптомите на
смесено тревожно депресивно разстройство са в резултат, както на онкологичните
заболявания, така и от загубата на съпруга й. Неврологичните разстройства имат
голяма продължителност и тенденция към хронифициране. На фона на опасенията от
рецидив на онкологичното заболяване загубата на съпруга и последвалото
влошаване качеството на живот ще спомогнат за продължаване на оплакванията и за
в бъдеще.
Разпитани са свидетели на ищеца – *, Славка К.И., *.
Св. Логинова споделя, че е живяла в съседство със
семейството на *. Изказва твърдение, че ищците са имали закупен парцел и са
смятали да строят недвижим имот – вила. Поради фактът на кончината на * * не са
могли да осъществят това си желание и в резултат продават посочения по-горе
имот. Свидетелят ги определя като затворени, а причината за това намира в смъртта
на * *. Ищецът – Н.К. разчитала изцяло на помощта на * *. Споделя, че синовете
на *, ищци по производството са големи на възраст и не са семейни.
От показанията на св. И., става ясно, че също живее
в местност „*”, съседка на ищците. По нейни наблюдения семейството на покойния *
* е било сплотено и последният се е грижел за тях. Загубата на съпруга и баща *
е съкрушила семейството. Свидетелят споделя, че синовете на покойния са в
трудоспособна възраст.
Съдът разпита свидетеля * – делинквента
по правоотношението обект на настоящото производство, причинил смъртта на * *. Свидетелят
е управлявал процесното превозно средство – валяк, давал е на заден ход със
същото, видял е * и твърди, че са си срещнали погледите. * е трябвало да стои
до бариерата, на разстояние от валяка. Когато потеглил напред с валяка не
забелязал хора, не видял нищо пред валяка. Според св. *, потърпевшият е бил в мъртвата зона на
водача на процесното превозно средство. В момента на деянието техническият
ръководител не е бил в близост до мястото на инцидента. На инцидента са били
само * и * *.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над 50
на сто или смърт на работника или служителя работодателят отговаря имуществено
независимо, от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ по
своята правна същност е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря
за уврежданията, причинени на работника или служителя при изпълнение на
неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на
виновно поведение на длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да
осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки.
Работодателят носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
Обезвредата по чл. 200, ал. 1 КТ най-често е последица от неизпълнението от работодателя на неговото основно
задължение да осигури на работника/служителя здравословни и безопасни условия
на труд като част от обобщаващото му задължение да осигури на
работника/служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение, за което се е уговорил, арг. 127, ал. 1 т. 3 КТ във вр. чл.
275, ал. 1 КТ.
Всъщност с възлагането на
задължението по чл. 275, ал. 1 КТ законът е прехвърлил върху работодателя риска
от непредоставянето на работната сила поради трудова злополука и професионална
болест и породените от това вредни последици за работника/служителя.
Неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1 т. 3 КТ вр.
чл. 275, ал. 1 КТ, независимо от вината му, поражда неговото задължение за
обезвреда на имуществените вреди над вредите, обезщетени от общественото
осигуряване съгласно чл. 200 КТ. Но разглежданата отговорност не се свежда само
до тях, а обхваща и възстановяването на причинените морални и неимуществени
вреди. Основно социално предназначение на тази разпоредба е да предостави
засилена закрила на живота и здравето на работника/служителя при предоставянето
на работна сила по трудовото правоотношение.
Според установената съдебна
практика /Решение № 633 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 855/2009 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, трудова злополука е всяко внезапно увреждане, на здравето станало по
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна
неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт.
Съгласно разясненията дадени с
т. 3 от ТР № 45 от 19.04.90 г. по гр. д. № 33/89 г. на ОСГК, режимът на
имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, като за
неуредените в чл. 200-202 КТ въпроси (какъвто е и въпросът за начина на
определяне на обезщетението за неимуществени вреди настъпили от трудова
злополука) се прилагат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост. В съдебната практиката се
приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно и същото изисква
съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни за
конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на
справедлив размер на обезщетението, включително и на тези, които макар да не са
още настъпили, но съществува достатъчна вероятност да се осъществят в близкото
бъдеще. Такива обстоятелства са характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет,
възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият
съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.
Съдът, намира за безспорно и
несъмнено установено, че наследодателят на ищците към датата на настъпване на
злополуката се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество.
Доказано, бе и че настъпилата на 06.08.2013 г. злополука е призната за трудова
по установеният в КСО ред. Установено, бе и че причинената смърт е пряка и
непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Ищците са сред кръга
на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на
пострадал от трудова злополука /Решение № 499 от
9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева; по чл. 290 от ГПК/.
Не е спорно между страните,
че по силата на сключената задължителна застраховка „Трудова злополука",
застрахователят ЗК „Уника Живот” АД – гр. Варна е изплатил на всеки от ищците
сумата от по 12 040,00 лева, като обезщетение за претърпените от трудовата
злополука от 06.08.2013 г. вреди.
Спорен е между страните
въпросът относно общия размер на обезщетението, с което да бъде репариран ищеца
за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че налице основание да бъде ангажирана отговорността
на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като се установява кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на този институт – увреждане
на здравето/смърт на работника/служителя, което е внезапно по своя характер;
злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя-ответник, което попада в хипотезата на трудовата
злополука предвидена в чл. 55, ал. 1 КСО; в резултат от злополуката е настъпила
смъртта на работника-наследодател на ищците – *. Ищците безспорно успяват да
докажат, че са понесли и продължават да понасят неимуществени вреди от
злополуката, която е довела до смъртта на работника/служителя, техен съпруг и
баща.
Гражданската отговорност има различни функции. Основната
й функция е обезщетителната – тази чрез която вредните последици се
преразпределят в тежест на нарушителя. Обезщетението за неимуществени вреди има
само компенсаторна функция, т.е. да се компенсират причинените вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. При определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят. На обезщетение подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие. В конкретният случай, стана ясно, че ищците са загубили своя
съпруг и баща, който е бил морален и духовен стожер на семейството. Съдебният
състав е длъжен да вземе предвид и цялостната настъпила в резултат на
понесената загуба промяна в живота на семейството на ищците, която според
показанията на свидетелите, разпитани в хода на настоящото производство, се
изразява в отчуждението им от обществото, апатия, нежелание за общуване дори с
близки приятели, почти ежедневно посещение на гроба на техния съпруг и баща. В
резултат от настъпилата загуба семейството на ищците изпитва и финансови затруднения,
в резултат на което за тях се налага да продадат недвижимия имот, който са притежавали.
Видно от изготвената и изслушана комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, се установи, че съпругата на
починалия – Н.К., е с трайни неврологични увреждания. Съдът отчита и
здравословното състояние на същата. В експертизата са изложени и фактите, че тя
страда от онкологично заболяване, което също е допринесло за влошеното
неврологично и депресивно състояние на същата. За да се определи размера на
обезщетението е необходимо да се отчете и факта, че ищците-синове на пострадалия
* *, са в една жизнеспособна и
трудоспособна възраст, което също е фактор повлияващ на размера на
обезщетението.
При съвкупна преценка на тези факти и установени данни, както
и предвид размера на изплатеното от застрахователя ЗК „Уника
живот" АД обезщетение в размер на 12 040 лева, съдът приема, че дължимият
остатък на обезщетението следва да бъде определен в следните размери: 1/ на Н.М.К., преживяла съпруга на пострадалия – сумата в
размер на 60 000,00 лева като за горницата до претендираните
90 000,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен; 2/ на П.М. *, син на
пострадалия – сумата в размер на 25 000,00 лева като за горницата до
претендираните 90 000,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен; 3/ на М.М. *, син на пострадалия – сумата в размер на
25 000,00 лева като за горницата до претендираните 90 000,00 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Върху така определеното обезщетение следва да се
присъди и законна лихва, считано от 07.08.2013г. – денят следващ датата на
увреждането до окончателното изплащане на паричните обезщетения.
В настоящото производство от страна на ответното
дружество е наведено възражение, че за настъпилата злополука е допринесъл и
пострадалия – *. За навеждането на същото обаче, ответникът е пропуснал срока
предписан от закона, в който да го отправи, в резултат на което същото се е
преклудирало на основание чл. 133 ГПК. Позовавайки се на горното и воден от
принципа на концентрационно начало, съдът приема, че възражението за
съпричиняване не е надлежно повдигнато от страна на ответника и не подлежи на
разглеждане.
Все пак за пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да посочи следното: С влязла в сила присъда № 62/01.06.2016г. по
НДОХ № 327/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с Решение №
250/23.11.2016г. по описа на Варненски апелативен съд, наказателно отделение е
признат подсъдимия * /делинквент по трудовата
злополука/ за виновен в това, че на 06.08.2013г. причинил смъртта на *
/наследодател на ищците/. В мотивите на така постановената присъда изрично е
посочено, че съдебния състав е приел наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия – * *. Според разпоредбата на чл. 300 ГПК влязла в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В практиката еднозначно се приема, че установените в
мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, са извън
посочените по чл. 300 ГПК /дали е извършено деянието, дали е противоправно,
дали е извършено виновно/ - не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици на деянието, т.е. – присъдата на наказателния съд се
ползва със сила на присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.
300 ГПК обстоятелства / в този см. Определение №166/16.02.2015 по дело
№5583/2014 на ВКС, ГК, III г.о., в чиито мотиви се препраща към Решение №
569/27.09.2010г. по гр.д. № 1243/2009г. ІІІ г.о. ВКС/. Въпросът за това дали
пострадалият е съпричинил вредите от деликтното правоотношение и дали този
юридически факт води до намаляване на отговорността на работодателя следва да
се обективира и разглежда в гражданското производство. Други доказателства за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия не бяха събрани в
производството по настоящото дело, поради което, настоящият състав намира, че в
хода на производството не успя да се докаже, че пострадалият – * * е допринесъл
с действието или бездействието си за настъпване на леталния изход от трудовата
злополука. Както се посочи в по-горната част на изложението, правото на
ответника да се позове на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
трудовата злополука, се е преклудирало, след като същият не е депозирал отговор
на исковата молба в законоустановения срок.
Относно разноските:
Направено е възражение за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението
следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното
заседание в съответната съдебна инстанция преди постановяване на окончателния
съдебен акт, в този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в т. 11 от
ТР № 6/06.11.2013г., постановено по тълк. дело № 6/2012г. В посочената
тълкувателна практика на ВКС, в т. 16 от същото решение, се казва, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен
материален интерес се определя от чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на
ВАС за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Ето защо, неоправдано е тълкуването, според което разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се отнася само до неоценяемите искове по трудови дела. Подобно
изключение не е предвидено в текста на разпоредбата. Тя се явява специална
както спрямо другите хипотези в чл. 7, ал. 1, т. 2 – 4 от същата наредба,
уреждащи минималните адвокатски възнаграждения за неоценяеми искове, така и
спрямо чл. 7, ал. 2 от нормативния акт, с който се определят възнагражденията
по дела за защита на имуществени права. Правилото в чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
създадено с оглед характера на съдебния спор, а не според вида на предявения
иск (оценяем или неоценяем). Воден от горното и от фактическата и
правна сложност на конкретния казус съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер на 1260,00 лева.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал 3 КТ на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 653,33 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ВРС разноски за държавна такса и вещи лица в общ размер от 5392,59
лв., съразмерно с уважената част на исковете.
Ищците не претендират разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П. И М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя *, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н.М.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 60 000,00 лева
/шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания
вследствие смъртта на нейния съпруг *, в
резултат на трудова злополука от 06. 08. 201Зг. г., настъпила на обект
„Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна,
Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху претендираните главници, считано от 07. 08. 2013 г. до
окончателното изплащане на паричните задължения, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата над 60 000,00 лева до предявения размер от 90 000,00 лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „П. И М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя *, ДА
ЗАПЛАТИ НА П.М. *, ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 25 000,00 лева
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и
страдания вследствие смъртта на неговия баща *, в резултат на трудова злополука
от 06. 08. 201Зг. г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр.
Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км.
23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници,
считано от 07. 08. 2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата
над 25 000,00 лева до
предявения размер от 90 000,00
лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „П. И М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя *, ДА
ЗАПЛАТИ НА М.М. *, ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 25 000,00 лева
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и
страдания вследствие смъртта на неговия баща *, в резултат на трудова злополука
от 06. 08. 201Зг. г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр.
Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км.
23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници,
считано от 07. 08. 2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата
над 25 000,00 лева до
предявения размер от 90 000,00
лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********; П.М. *, ЕГН ********** и М.М. *, ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „П.И
М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя * сумата от 653,33 лева
/шестстотин петдесет и три лева и 33 ст./, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.И М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя * ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС държавна такса и
съдебно-деловодни разноски в размер на 5392,59 /пет хиляди триста деветдесет и
два лева и 59 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: