Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание
на 30 юни……………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……………….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
390 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 263 по описа на РС Берковица за 2020 година.
Ищецът „Топлофикация София" ЕАД
иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ап. 20, находящ се в град София, ж.к. Красна поляна – I, блок 25, вход
А, етаж 7, аб. № 140134, както следва:
сумата 1704,94 лева, от които
1411,26 лева - главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., 245,67
лева- законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 17.06.2020 г., както и сумата
за дялово разпределение в общ размер
40,43 за период м.03.2017 до м.04.2019г., 7,58 лихва за забава за периода от
01.05.2017г. до 17.06.2020г. лева, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на сумите.
Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения
ищците предявили правата си в заповедно производство – 263/2020 година, където
съдът издал заповед за изпълнение за дължимите суми. Предвид депозирано от
ответника възражение, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в
посочените размери. Претендира да му бъдат присъдени и направени по делото
съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Г.Д.Е. в срока по чл. 131 ГПК взема становище по предявените искове.
Счита, че не са представените убедителни писмени доказателства, които да
обосновават извод за дължимост на процесните суми. Прави възражение за погасяване
на част от дължимите суми предвид изтичането на 3-годишна погасителна давност.
Твърди, че не е поръчвала топлинна енергия по чл. 62 от ЗЗП. Твърди също така,
че не е доказано, че тя е носител на вещно право на имота и поради това не се
намира в облигационно правоотношение с ищеца. Излага пространни доводи за липса
на съгласие от нейна страна за приспадане или добавяне на суми от изравнителни
сметки към други фактури, недължимост на сумите за дялово разпределение,
недължимост на претендираните лихви.
По делото е
конституирано като трето лице – помагач дружество „Нелбо” АД, ангажирано по
договор за осигуряване на топлинно счетоводство. Последното взема становище за
основателност на предявения иск и ангажира доказателства. Не изпраща свой
процесуален представител в съдебно заседание.
В съдебно заседание страните не
изпращат свои представители. Ищецът поддържа исканията и твърденията си в
писмени становища.
Доказателствата по делото са писмени.
Приети са заключения по назначена съдебно – техническа и съдебно – икономическа
експертиза. След анализа им съдът установи фактическата обстановка, описана
по-долу:
Ответникът обитава топлоснабден имот в
град София, ж.к. Красна поляна 1, бл. 25, вх А, ет. 7, ап. 20. За процесния
период е консумирал ТЕ, която не заплатил. От заключението по назначената
съдебно – техническа експертиза се установява, че по решение на ЕС е сключен
договор за индивидуално отчитане и разпределение на разходите за ТЕ. В сградата е инсталирана затворена блокова
абонатна станция и консумираната ТЕ се отчита с 1 брой общ топломер. При
изчисляване на потребеното количество ТЕ за процесния период не са начислени
технологични разходи и за разпределение между абонатите е останало само
„чистото количество” ТЕ. При изчисляване на задължението на ответника са
спазени нормативно определените изисквания. Измервателните уреди са годни и са
преминавали периодичен метрологичен контрол. В процесното жилище през процесния
период са били монтирани уреди за дялово разпределение и 1 водомер за топла
вода. До жилището е осигурен достъп при отчитането им и отчетите са подписани.
От заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза се установи,
че за процесния период отчитането на ТЕ и дяловото разпределение са извършвани
от „Нелбо” АД, като всеки месец е
издавано кредитно известие с прогнозна стойност, а през месец юли – фактура за
действително потребената ТЕ. Начислените с кредитните известия задължения се
сторнират от окончателно дължимата сума. За отоплителния сезон м.05.2016 до
м.04.2017 година задължението на ответника е 468.36 лева; за периода м.05.2017
– м.04.2018 – 527.76 лева и за м.05.2018 – м.04.2019година – 415.33 лева или
общо сума в размер на 1411.45 лева. По този начин в счетоводните книги е
останало само вземането за реално потребената от абоната ТЕ и БГВ. За периода
ответникът е задължен и със сумата от 40.43 лева, представляваща задължение за
дялово разпределение. Сумите не са заплатени. Вещото лице е направило
изчисления и за размера на обезщетението за забава за периода от падежа на всяко
плащане до датата на предявяване на вземането по съдебен ред. Вземането е
предявено пред РС София на 26.06.2020 година. Задължението за заплащане на ТЕ е
периодично вземане и се погасява в тригодишен срок. Видно е от посоченото по –
горе, че възражението на ответника за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Неоснователни са и останалите
възражения, в т.ч и за недопустимост на предявения иск, тъй като бил направил
признание за част от вземането. Както е разяснено и в доклада по делото, това
признание не е конкретизирано – най – малкото в случая се претендира заплащане
на ТЕ за два отоплителни сезона; в претенцията на ищеца (а и в заключенията на
вещите лица) не фигурира сумата, за която ищецът прави признание. Следователно
ищецът има правен интерес да предяви иск и да установи вземането си.
По съществен е въпросът обаче, дали
именно ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.
От доказателствата по делото се
установи, че ответницата и съпругът ѝ Евтим Петров Ерменков (починал
според направената справка) продали през 1995 година процесния топлоснабден
имот на малолетната си тогава дъщеря Мирела Евтимова Е., като си запазили правото
на ползване. На 19.11.2003 година собственичката Мирела Е. заявила пред ищеца
искане да ѝ бъде открита партида по отношение на процесния топлоснабден
имот вместо партидата на досегашния абонат Евтим Ерменков (нейн баща според
представения нотариален акт). Към този момент Ерменков е бил все още жив и
ползвател на имота. От представените допълнително доказателства от ищеца във
връзка с указанията по проекта за доклад е видно, че за процесния период
отчетите за дялово разпределение са подписвани от Мирела евтимова и на найно
име са издавани както фактурите, така и изравнителните сметки.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1
ЗЕ задължени за заплащане на консумираната ТЕ са потребителите собственици или
ползватели на топлоснабден имот. Разпоредбата пък на чл.143 ЗЕ урежда начина на
възникване на облигационна връзка между доставчика на топлинна енергия и
потребителя. Ако липсва изрично волеизявление от потребителя за присъединяване
и ползване на топлинна енергия, то приложение намира разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ. При едновременно наличие на ФЛ – собственик и ФЛ – ползвател
доставчикът на ТЕ може да насочи претенцията си към всеки от тях, съобразявайки
разпоредбите на чл.57 ЗС. Ако в отношенията е налице и трето лице – държател,
то следва да се приложат разясненията, дадени за такива случаи в ТР 2 на ОСГТК
на ВКС. Когато обаче има изрично волеизявление от собственика на имота към
доставчика на ТЕ за разкриване на партида (сключване на договор за доставка на
ТЕ), то доставчикът не разполага с избор към кое лице да насочи претенцията си
за плащане. В случая доставчикът е договорил
със собственика при условията на чл.149, т.6 ЗЕ; издавал е известия,
фактури, изравнителни сметки на името на собственика;последният е подписвал
отчетите, а претенцията е неоснователно е насочена към ползвателя. Ето защо,
като установи, че ответникът не е задължен за заплащане на претендираната от
ищеца сума, съдът следва да отхвърли предявения установителен иск. Издадената
заповед за изпълнение следва да се счита невлязла в сила, поради което и
последната не може да служи за изпълнително основание. На ответницата следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на БРС и сумата от 193.89 лева, представляваща извършено
доплащане за възнаграждение на вещо лице и изплатена от бюджета на съда, поради
неизпълнение от страна на ищеца на дадените указания за внасяне на
допълнителната сума.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН по отношение на Г.Д.Е., с ЕГН ********** *** предявения от „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Александър Александров–
изпълнителен директор, гр. София, ул. Ястребец” № 23Б за установяване вземане в
размер на 1411,26 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 25, ап. 20, аб. № 140134, 245,67 лева законна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 17.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 40,43 лева – главница за периода м.
ОСЪЖДА „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Александър Александров –
изпълнителен директор, гр. София, ул. Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Д.Е., с ЕГН ********** *** сумата от 400.00
лева направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Александър Александров –
изпълнителен директор, гр. София, ул. Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Берковица сумата от 193.89 лева, представляваща допълнително заплащане на възнаграждение на
вещо лице, както и сумата от 5.00 лева в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Нелбо” АД със седалище и
адрес на управление град София, ул. „Хайдушка гора” 58, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ч.гр.д. 263/2020 г. за произнасяне по реда на чл. 416 ГПРК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :