№ 138121
гр. София, 05.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110119139 по описа за 2023 година
Съдът е указал на кредитора, че след наведеното от длъжника в законоустановения срок
възражение срещу издадената заповед за изпълнение може да предяви иск относно
твърдените от него вземания в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса. Съдът е указал и процесуалните последици при
неупражняване на това процесуално право в този срок. Заявителят не е представил
доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за
постановеното разпореждане на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което съдът следва на
основание чл. 415, ал. 2 ГПК да обезсили издадената заповед за изпълнение.
Процесуалният представител на длъжника претендира присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е
установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2
ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза
адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски.
С обезсилване на издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното
производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81 ГПК съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник възражение своевременно е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за
предоставена безплатна правна защита.
Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че заявителят следва да
понесе последицата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при
1
прекратяване на делото.
В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е
пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника, а именно – поради непредявяване в
срока по чл.415 ГПК на иск за установяване съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното в полза на адвокат К. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда,
който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения
смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Действително, предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение
по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на
длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на
извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е безспорно. Това
производство е формално и започва с отправеното до съда искане за издаване на заповед за
изпълнение по образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на
длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в
случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на
задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва
да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на сумата от
50 лв. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на
СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д
състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав,
решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение
№ 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр.
д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. №
3474/2017 г. на САС, XII състав и др.).
С оглед изложеното, в полза на адв. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА в размер на сумата от 50 лв. с вкл.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 11793/25.04.2023г. по ч. гр. д. № 19139/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, да заплати на адвокат К. И. Б. на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в размер на сумата от 50 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3