РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500266 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.269 от ГПК и е образувано по две
жалби, както следва:
1.На КООПЕРАЦИЯ „Г. В.“, чрез адв. А. против Решение № 3536 от
10.10.2024 година, постановено по гр.дело № 4034/2023 година, на ВРС, в
частта, с която съдът е отхвърлил насрещния иск предявен о т Кооперация „Г.
В.“ ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Х. Б.“ №* против
„Д.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“У. К. Ф.“
№* иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцовата кооперация е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР
на гр.В., общ.В., обл.В., одобрени със Заповед РД-18- 64/ 16.05.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес гр. В., район М., З. п. з., разположена в ПИ с идентификатор
***, със застроена площ 44кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за
енергопроизводство, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно, необосновано и
1
постановено в противоречие със събраните доказателства. Изрично се, сочи,
че исковата претенция по насрещния иск се явява доказана и за целта ВРС не е
обсъдил множество представени доказателства. Сочи се, че е била проследена
цялата история от изграждането на Трафопоста до настоящия момент, и от
тази история става ясно, че собствеността върху процесната вещ не е била
губена. Настоява се атакувания съдебен акт да бъде отменен в обжалваната му
част и съдът да уважи предявения насрещен иск.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на „Д.“ ООД, чрез адв. Д.
П. (ВАК), с които се настоява, че решението в тази му част е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
2. Въззивна жалба на „Д.“ ООД, чрез адв. Д. П. (ВАК) против Решение
№ 3536 от 10.10.2024 година, постановено по гр.дело № 4034/2023 година, на
ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск
против Кооперация „Г. В.“ ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.В.,
бул.“Х. Б.“ №* за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищовото дружество „Д.„ ООД е собственик на сграда с идентификатор *** по
КККР на гр.В., общ.В., обл.В., одобрени със Заповед РД-18- 64/ 16.05.2008г. на
ИД на АГКК, с адрес гр. В., район М., З. п. з., разположена в ПИ с
идентификатор ***, със застроена площ 44кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: сграда за енергопроизводство, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
От изложеното в жалбата става ясно, че решението се явява неправилно
и постановено в противоречие със събраните доказателства. Сочи се още, че в
доклада си решаващия съд неправилно е разпределил доказателствената
тежест и не е указал адекватно на страните кои факти подлежат на проверка и
доказване. Приема се, в жалбата, че е доказано обстоятелството на ползването
на трафопоста само за вътрешни нужди и се настоява съдът да отмени
решението в тази му част.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на „Г.„ ООД,
чрез адв. А., с които се оспорва жалбата и се настоява, че решението на ВРС в
тази му част е правилно.
Пред въззивния съд и двете страни претендират разноски.
В съдебно заседание, въззивника „Д.“ ООД, редовно призовано, се
представлява от адв. П., които поддържа въззивната жалба.
2
Въззиваемата страна – Кооперация „Г. В.“, редовно призована, се
представлява от адв. А., която оспорва въззивната жалба и поддържа заявената
от тях.
След проверка на обжалваното решение и застъпените от страните
становища, ВОС установи следното:
Наличието на конкурентни основания за собственост между страните
задължава съдът да разгледа всяко едно от тях. Ищеца „Д.“ ООД се
легитимира с наличието на н.а.151 от 01.10.2001 година и съответно н.а. №
172 от 08.07.2005 година, като твърди пред съда, че е собственик на сграда с
идентификатор ***, представляваща трафопост. Посоченото придоэбивно
основание е давност за периода от 01 октомври 2001 година до подаване на
настоящата искова молба-30.03.2023 година. Неа е спорно между страните, че
процесния трафопост е бил отразен в счетоводните регистри на ЕТ „Д. Б. Д.“,
а впоследствие и на „Д." ООД.
Съдът приема, че правният интерес от предявяване на иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно - както въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат, така и в по-широк аспект от
гледна точка на поведението на ответника спрямо правата на собственост на
ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК. Преценката в тази насока се обуславя от
естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен
правен спор - вида на действията, чрез които ответникът извънсъдебно
оспорва конкретно субективно материално право на ищеца. Когато спорът
вземе формата на оспорване на претендирано от ищеца право на собственост,
последният има правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост, за да бъде установено със сила на
пресъдено нещо съществуването на неговото право, съгласно разясненията,
дадени в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи още, че установителният иск е субсидиарна форма на
защита на материалното право и е допустим, само когато липсва друга правна
възможност за реализиране на субективните права на ищеца /с уточнението,
че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е
3
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск
за същото право според т. 2 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012
година на ОСГТК на ВКС/.
Предвид наведеното възражение от страна на дружеството – ищец, че е
придобило процесния трафопост по давност, считано от 01.10.2001 година до
до датата на подаване на ИМ в съда, правилно ВРС го е разгледал, на база на
събраните доказателства, и също правилно го е отхвърлил. Това е така,
защото:
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина
„владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно
да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.
Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна
давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този процес.
Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да
докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са
изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
4
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите в
полза на ищцовото дружество В. и И. (вж.л.164) става ясно, че са съседи и
познават имота, както и ищците. Те описват имота и трафопоста. Свидетелите
сочат, че не им е известно някои да е притеснявал ищцовото дружество и че не
са виждали ответниците в имота, но пък сочат, че освен тях и „Д.“ ООД са
налице и други субекти, които ползват процесния трафопост.
При тези данни, въззивния съд приема, че макар и подробни показанията
на разпитаните в полза на ищовото дружество свидетели не дават представа
за конкретизация на действията на самите ищци по отношение на фактора
време. На следващо място описаните действия по завладяването на процесния
трафопост не следва да са абстрактни, т.е. насочени към някого въобще, а
напротив – да сведат до знанието на собствениците, че техния имот се
свои и че това своене почива на явно, несмущавано и необезпокоявано
владение. Последното в този процес не се доказа. Всички тези обстоятелства
не дават повод и основание на съда да отчете, че се касае за явно, спокойно и
необезпокоявано владение; разнобоя и противоречията не определят този
извод. Видно е, че имота не е владян, с намерението да се свои като собствен и
то в рамките на повече от 10 години – или че това обстоятелство се явява
недоказано. Коментирайки и съпоставяйки представените по делото гласни
доказателства, съдът приема, че не може безусловно и категорично да сподели
извода за наличието на „своене“ и то „своене“, което е достигнало до
знанието на ищците, демонстрирано е пред тях и са били отблъснати
техните претенции. Напротив – налице е само един факт, които сочи извод в
тази насока и той е свързан с наличието на писмо от страна на „Д.“ ООД до
„Г.“ (вж.л138), с които се настоява процесния трафопост да бъде прехвърлен
на дружеството – ищец, т.е. към 17.03.2016 година година ищцовото
дружество е нямало съзнание, че процесната вещ е тяхна. В допълнение - като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително, и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението
5
обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо
присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
По отношение на Кооперация „Г. В.“:
Ответното дружество твърди и излага пред решаващия съд, че ищецът
не е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В., общ.В.,
обл.В., одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес
гр.В., район М., З. п. з., разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена
площ 44кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство.
Сочи, че трафопоста с идентификатор *** е построена по одобрен
архитектурен проект, въз основа на който е издаден билет за строеж №164/17
април 1967г. на ТПК „О.", както и че именно те притежават собствеността
върху трафопост с идентификатор *** заведен под номер ТП 508 в
„Електроразпределение-Варна" ЕАД, придобит чрез строителство,
универсално правоприемство, Постановление №192 на Министерския съвет от
1 октомври 1991г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно
иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г. и издадената въз основа на
него Заповед №РД-16-139/30.05.1994г. на Министерството на търговията,
което е удостоверено в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по ПМС №192/91г. №79 том XVII дело №11272/95г. на Нотариус
при ВРС, нот.акт за собственост №1, т.I, д.№1/1997г. на Нотариус при ВРС и 2
Договор за доброволна делба №48, т.XIV вписан на 18.12.2000г. Твърдят също
така, че съгласно одобрен архитектурен проект, дадена строителна линия и
издадени билети за строеж от ГНС-В., Отдел „А. и Б.", ТПК „О." е построила в
град В., З. п. з. администрация, килимарски цех, бояджийски цех, кожухарски
цех, чепкала, котелна сграда, трафопост, утаително съоръжение и др. По ф.д.
№4/1981г. на ВРС е вписано обединяването на ТПК „О." и РПУС „А. А. Г." в
ОТПК с наименование „А. А. Г.". С решение от 18.09.1989г. по ф.д.
6
№729/1989г. на ВОС ТПК „А. А. Г." е вписано в TP при ВОС. С решение от
06.10.1992г. е вписана промяна на наименованието на кооперацията от ТПК
„А. А. Г." на Кооперация „Г. В.".
По силата на н.а. за собственост върху недвижим имот, възстановен по
ПМС №192/91г. №79, том XVII, дело №11272/95г. на Нотариус при ВРС,
Нотариален акт за собственост №1, том I, дело 1/1997г. на Нотариус при ВРС
и Договор за доброволна делба №48, том XIV вписан на 18.12.2000г. е
признато правото на собственост на Кооперация „Г. В.“ и е получен в реален
дял процесния трафопост. Сочат също така, че от възстановяването на
собствеността върху трафопоста до настоящия момент ответникът е заплащал
данъците на процесния трафопост, вписан е в регистъра на собствениците по
всички планове и в КККР на град В. и всички енерго дружества комуникират
по различни поводи с неговия собственик-Кооперация „Г. В.“, а не с ищеца.
Както в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №151 том II peг.
№2661 дело №318/2001г. на Д. Б., нотариус в район ВРС, вписан в СлВп В. вх.
peг.№12843 от 01.10.2001г. Акт №157 том XXXVII дело №8442/2001г., така и в
Нотариален акт №172, том III, рег.№5441 дело №483/2005г. на П. П., нотариус
в район ВРС не е отразена воля на договарящите относно прехвърляне
правото на собственост на страда отговаряща по параметри (граници, площ,
етажност и предназначение) на трафопоста с идентификатор ***. Към
момента на сделката между Кооперация Г. В. и ЕТ „Д. Б. Д.", ответникът е бил
в преговори за закупуване на трафопоста с енергоразпределителното
дружество в гр.В., тъй като по това време законодателството е било, че само
енергоразпределително дружество може да е собственик на трафопост и е
негово право и задължение да го закупи, поради което процесният трафопост
не е предмет на сделката, а не както твърди ищецът, че ответникът не е
разполагал с документ за собственост. Удостоверението за търпимост, с което
се е снабдил ищеца е незаконосъобразно и не поражда никакви права за
ищеца, тъй като удостоверения за търпимост се издават за незаконни строежи,
които не подлежат на премахване и забрана за ползване, а видно от Билет за
строеж №164 от 17 април 1967г. процесният трафопост е изграден законно от
ТПК „О."-праводател на - Кооперация Г. В.. При тези твърдения и с оглед
предявения насрещен иск, ВОС приема следното:
На осн. чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /ЗЕл./, действащ за
периода 1976-1999 г., "електрическите централи за производство на ел.
7
енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.
енергия са държавна собственост". Нормата е императивна - установена в
публичен интерес, и разширителното й тълкуване се явява незаконосъобразно,
а за спазването й ВКС следи и служебно - ТР № 1/2001, т. 10.Електрическите
централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждали и поддържали
(тогава) от Асоциация Енергетика- чл. 8, ал. 1 от ЗЕл. Те, като държавна
собственост по силата на изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. не
могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване,
на осн. чл. 17а от ЗППДОП.На осн. чл. 8, ал. 2 от ЗЕл. електрическите
уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. заводските
централи се изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените
в чл. 2, ал. 2 от с. з. кооперации и обществени организации, с разрешение на
Асоциация Енергетика, могат да притежават отделни електроенергийни
обекти за задоволяване на собствените си / на един потребител/ нужди от ел.
енергия - арг. и от § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, отм.
„Кооперация Г. В.“ твърди, че трафопостът първоначално и към момента
на включването му в капитала на въззивното дружество е бил в патримониума
на ТПК „О.“, по – късно „А. А. Г.“ и накрая Кооперация Г. В.. Към него
момент обаче, и това е недвусмислено видно от приложените по делото
писмени и гласни доказателства пласираната от въззиваемото дружество
„ЕОН Б. М.” продажба на електрическа енергия е била насочена към не един,
а повече от един абонати. Това обстоятелство е от значение за
претендираното право на собственост върху него, защото трафопостът може
да премине в собственост на праводателя на ищеца като включен в капитала
му, ако тогава е бил за нуждите на само един потребител. Ако обаче е с
характера по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. - за общо ползване и
държавна собственост, според изрично предвиденото в закона, не може да
бъде придобит от търговското дружество. Също правилно решаващия съд е
отчел, че помещението, в която се намират ел.съоръжения, няма
самостоятелен характер, а има обслужващо предназначение - необходима е,
за да се ограничи достъпът до съоръженията под високо напрежение, както и
да ги предпази от атмосферните и други въздействия. Затова правният им
режим следва този на специалното техническо съоръжение. Нещо повече –
съобразно параграф 67 от ЗИДЗЕЕ (ДВ, бр. 108/14.12.2001 г.) е установено
правилото, че правото на собственост върху енергийни обекти може да се
8
прехвърля само в полза на лицензирани енергийни предприятия, освен ако
собственикът отговаря на критериите да бъде лицензиран по този закон.
Доказателства за последното липсват. Ето защо въззивния съд приема, че
решението на първата инстанция се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката
собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да
предоставят достъп на преносното, съответно разпределително предприятие
през собствените си уредби за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители.По смисъла на § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на ЗЕ достъп е правото на използване на
преносната мрежа и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия определени
с наредба. В конкретния случай на първо място се спори наличието на първата
предпоставка - право на собственост на „Кооперация Г. В.“. Както се изясни
по – горе „Г. В.“ не е придобила собствеността на процесния трафопост, тъй
като неговите праводатели не са придобили правото на собственост.
Като бивш собственик на имота се е явила ТПК „О.“, а съгласно
действащият тогава Закон за електростопанството (ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г.)
държавата може да преотстъпва на местни органи на държавната власт, на
държавни предприятия, кооперации други организации строежа и
експлоатацията на енергийни обекти от местно значение или за собствени
нужди. Този закон е отменен със Закона за електростопанството, действувал от
01.07.1976 г. до 16.07.1999 г. С него (чл. 2) е предвидено, че електрическите
централи за производство на ел. енергия и електрическите уредби и мрежи за
пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. Изключение
е допуснато с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 за кооперации и други обществени
организации, които могат да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти за задоволявяне на собствени нужди от
електрическа енергия. Съгласно § 4 от ДР на Закона кооперативните и други
обществени организации, които при влизане на този закон в сила притежават
електроенергийни обекти запазват правото си на собственост върху тях. Едва
с § 67 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност /ДВ. бр. 64 от 1999 г./ при приватизация на обекти,
9
на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се
включват в предмета на сделката, ако през тях се снабдява с енергия
повече от 1 потребител, като този обект се прехвърля на енергийното
предприятие по предвидения за това ред.
Изложените пред въззивния съд в процеса доводи не променят извода на
настоящата инстанция, още повече, че ВРС е изложил мотиви и в цялост е
отговорил на направените възражения.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3536 от 10.10.2024 година, постановено по
гр.дело 4034/2023 година на ВРС, тридесет и първи състав.
Решението подлежи на обжалване пред състав Върховен Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10