РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Перник, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500509 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №540/03.06.2025 г. по гр.д.№90/2025 г. на РС-Перник е осъден Б. Б. да
заплати на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, сумата от 32,87 лева, лихва за забава на месечните плащания, начислена
върху сумата от 423,89 лева - главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес:
***, с абонатен № ***, за периода от 12.11.2023 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 423,89 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.01.2025 г., до 05.02.2025 г., като е отхвърлен иска за сумата от 423,89 лева - главница за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от
28.08.2023 г. до 26.09.2024 г. поради плащане извършено от Б. В. Б. в хода на гр.д. № 90/2025
г. на ПРС. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от Б. Б., чрез адв. М. /уточнена
със становище вх. № 5315/02.09.2025г./, с която прави изричното уточнение, че с въззивната
жалба обжалва решението на РС единствено в осъдителната му част, с която е осъден да
заплати на ищеца „В и К" ООД - Перник, сумата 32.87 лева, за забава на месечни плащания,
начислени върху сума която същият е заплатил в размер на 423.89 лева - главница за
1
доставка на вода за периода 18.08.2023 г. - 29.09.2024 г. Твърди, че обжалваното решение е
немотивирано и необосновано, при липсата на анализ на писмените доказателства по делото
и неизясняване на фактическата обстановка - период на заплащане на търсена от ищеца
лихва. РС е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила и норми,
както и трайната съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят е осъден да заплати процесната
сума, без ищецът да е представил нито едно писмено доказателство - фактури които да
обосновават и докажат исковата претенция. Въпреки липсата на издадени и връчени
фактури от които да видно, на коя дата следва да бъде извършено дължимо плащане, с
решението РС е уважил исковата претенция за дължими лихви въпреки, че при описаната
фактическа обстановка исковата претенция се явява недопустима, неоснователна и
необоснована. Няма как да се дължат суми без да са налице издадени фактури за дължимите
суми, същите да са връчени на съответното лице страна по договора, а още по вече да се
претендират дължими лихви. И към настоящия момент фактури на ответника за процесния
период не са връчвани. РС изобщо не е обсъждал и анализирал липсата на издадени връчени
фактури за дължими суми. Не е взел предвид, че ответникът е извършвал плащания за
консумирана вода без да има информация какво количество е изразходвал. Не се е съобразил
с доказателствато по делото относно факта, че невръчване на фактури с отразени данни за
консумирана вода и дължими суми противоречи на чл.4, т.2 от ОУ. Невръчването на фактури
от ищеца прегражда пътя на защита на ответника и на неговите права на потребител като е
лишен от възможността да узнае какво количество вода е изразходвал, каква сума дължи за
същата и евентуално да възрази и оспори отразените данни във фактурите, ако има такива.
Въпреки, че няма издадени и връчени фактури, което е грубо нарушение от ищеца, без
всякакво основание дружеството е ограничило и възможността на ответника да заплаща
задълженията си на касите на „Изипей", като вместо това на разпечатка от системите им се
наблюдава явно подвеждащият надпис - „Невъзможност за плащане/няма задължение”).
Ищецът грубо е нарушил чл. 67 от ОУ като не са връчени съобщения (покани,
предупреждения, уведомления, предизвестия, уведомления за дължими суми и др.) на адреса
лично или чрез съседи или домоуправител на етажната собственост. Ищецът грубо е
нарушил и чл.66 от ОУ да извърша предварителни преговори с потребителя преди внасяне в
съда на искова молба. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с
който същата се оспорва като неоснователна и недоказана и се моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение по въззивното дело.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение единствено в
2
обжалваната му част, с която е уважена акцесорната претенция за лихва за забава на
месечните плащания в размер па 32.87 лв. за периода от 12.11.2023г.- 18.11.2024г. Решението
в останалата част за отхвърляне иска за сумата от 423,89 лева - главница за доставена,
отведена и пречистена вода за периода 28.08.2023 г. - 26.09.2024 г. като погасен чрез
плащане от ответника, извършено на 05.02.2025г. в хода на процеса /след подаване на
исковата молба на 08.01.2025 г./ е влязло в сила като необжалвано, поради което не е
предмет на въззивна проверка.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от
доказателствата пред РС като от същите е видно, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ВиК,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни
фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно
ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно
чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез
директен превод или чрез разплащателна сметка.
Пред районния съд страните не са спорили, включително и в преклузивния срок по
чл. 131 ГПК с подадения отговор от ответника, относно факта и се установява от
представената и неоспорена по делото справка – извлечение № 21808 от счетоводна сметка
411 за абонатен № *** към 18/11/2024г., съдържащо конкретни данни за издавани месечни
фактури за периода 12/10/2023г. - 07/10/2024г. и конкретни дължими суми за дванадесет
месеца в конкретен период – от 28.08.2023г. до 26.09.2024г., че ищецът е фактурирал в
предвидения в ОУ срок по месеци и общо главница от 423.89 лв. и лихва от 32.87 лв., както
и фактът, че потребителят на ВиК услугите – ответникът Б. В. Б. не е заплащал същите в
едномесечен срок от издаването на фактурите.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.
266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа
обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
Изложените доводи в жалбата за неиздадени връчени фактури за дължими суми на
ответника са несвоевременни заявени и са преклудирани във въззивната инстанция,
доколкото не са били наведени в преклузивния срок по чл. 131 ГПК с подадения отговор от
ответника, в който не е бил повдигнат спор по тези въпроси.
Освен това са и неоснователни. По делото са събрани писмени доказателства -
неоспорена по делото справка – извлечение № 21808 от счетоводна сметка 411 за абонатен
№ *** към 18/11/2024г., с посочени отделни и конкретни фактури, съдържащи данни за
реално потребеното количество и стойност на услугите В и К за процесния период, въз
основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
3
достоверни, в т.ч., че стойността на доставяне на услугите водоснабдяване и/или
канализация (В и К) в процесния имот за процесния период е в размерите, посочени в
счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението
на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за
фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност на услугите В и К, налага
извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне
на услугите В и К в процесния имот за процесния период.
Обстоятелството дали са връчвани фактури за месечни сметки за извършената
доставка е ирелевантно дали доставката е реално извършена и за възникването на
задължението за заплащане на услугите В и К, съответно не води до извод за недължимост
на доставените услуги В и К и че потребителят на тези услуги не дължи суми за нейното
заплащане. Без значение е дали ответникът е получавал или не фактури за месечни сметки,
тъй като това пряко не рефлектира върху правото на потребителя да оспори по съдебен ред
размера на задължението си, определен от ищеца и съответно да установи реално
потребеното количество и стойност на услугите В и К, цената на която дължи и съответно
липсата на получаване на фактури за месечни сметки не може да доведе до отпадане на
отговорността му за задълженията за предоставените услуги В и К през процесния период за
процесния имот. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и
пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно
уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за
плащане е уредено в чл. 33, ал. 2 от ОУ - потребителите са длъжни да заплатят дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Това следва
и от чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. - при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, потребителите
заплащат законна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.
С неплащането на сумите за ползваните ВиК услуги в 30 - дневен срок от датата на
фактурирането им - чл. 33, ал.2 от ОУ, ответникът е изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86
ЗЗД законна /мораторна/ лихва върху главницата. За дължимостта на законна /мораторна/
лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, съобразно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
чл. 44 от ОУ на дружеството-оператор, също не е необходимо получаване от ответника на
издадените фактури и без да е необходима нарочна отделна покана от ищеца до ответника
(чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД).
След като по делото се установи, че е налице забава от ответника за заплащане на
дължимата сумата от 423,89 лева - главница, то на осн. чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. същият дължи върху главницата съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД законна лихва в
претендирания размер и период, посочен в неоспорената по делото справка – извлечение №
4
21808 от счетоводна сметка 411 за абонатен № *** към 18/11/2024г., и който размер
съответства на изчисления от съда на осн. чл. 162 ГПК в размер на 32.87 лв. за процесния
период 12.11.2023г. - 18.11.2024г. Изложеното налага извод за основателност на предявената
претенция по чл.86 от ЗЗД в пълния заявен размер.
Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на решението на
районния съд в обжалваната част не са наведени във въззивната жалба, поради което с оглед
правомощията по чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се
произнася по въпроси, които не са заявени в първоинстанционното производство.
Гореизложеното налага извода за неоснователност на въззивната жалба, като
решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено, включително и в
частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78 ГПК.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и
предвид искането на въззиваемото дружество за присъждане на разноските по делото за ю.к.
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати ю.к. възнаграждение на
въззиваемото дружество в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540/03.06.2025 г. по гр.д.№ 90/2025 г. по описа на
Районен съд – Перник - в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“ № 11, сумата 100 лева – разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6