Решение по дело №13678/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 13.05.2021г.

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав: 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                            ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №13678 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №71679 от 30.03.2020год., СРС, 36-ти състав, постановено по гр.дело №37801/2018год. е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Я.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********и Д.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК**********със седалище и адрес на управление ***, поравно и разделно - всеки по една втора от следите суми: 2237,22 лв. (от които 15,84 лева - цена за дялово разпределение), представляваща цена за топлинна услуга, доставяна в периода 01.05.2013г. до 30.04.2015г. до имот с местонахождение в гр. София, общ. Люлин, ж. к. „**********абонатен № 245520., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми на 13.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 62235/2017г. на СРС, 36 състав. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД  срещу Я.Б.П.  и Д.Б.П.  искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че двамата дължат на дружеството поравно и разделно - всеки по една втора, следните суми: 518,50 лева ( от които 3,62 лева - върху главницата за дялово разпределение - мораторна лихва за периода 15.09.2014г. до 23.08.2017г. Осъдени са Я.Б.П. и Д.Б.П.  да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК**********със седалище и адрес на управление ***, поравно и разделно - всеки по една втора, сумата от 85,33 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 149,18 лева - разноски в исковото производство.

Решението е обжалвано в отхвърлителните части от ищеца „Т.С.”ЕАД с основни доводи, че неправилно първоинстанционният съд   е приел, че не се дължат лихви върху главниците за процесния период,  след като се позовава на ОУ от 2008год., но заявява, че в тази връзка има издадени протоколи за публикуване на сметките в интернет, като общата фактура за отоплителния сезон 2014-2015г е публикувана на 15.08.2014год. и в която фактура е включена и сума за дяловото разпределение и с което смята, че е отправена покана за плащане на сумите. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част и да постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника.

Въззиваемите Я.Б.П. и  Д.Б.П., чрез техния пълномощник по делото адв. К. са подали отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата. В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът им оспорва въззивната жалба и прави искане за присъждане на разноските по делото.

Не е постъпило становище от  третото лице помагач „Т.С.“ЕООД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

С посоченото решение, СРС, 36-ти състав е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Я.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********и Д.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК**********със седалище и адрес на управление ***, поравно и разделно - всеки по една втора, следите суми: 2237,22лева (от които 15,84 лева - цена за дялово разпределение), представляваща цена за топлинна услуга, доставяна в периода 01.05.2013г. до 30.04.2015г. за имот с местонахождение в гр. София, общ. Люлин, ж. к. „**********абонатен № 245520, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми на 13.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В тази част не е постъпила въззивна жалба от ответниците и решението е влязло в сила.

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и установяване на размера на обезщетението. В случая с влязлото в сила съдебно решение е установено, че незаплатеното задължение за доставена ТЕ за ответниците е както е посочено от 2221,38лв./без 15,84лв. за дялово разпределение/ за целия процесен период от м.05.2013год. до 04.2015год. и съответно за първия период от 05.2013год. до 04.2014год.  е от 935,79лв./ и от които   по фактури от 992,06лв. и сума за връщане от 56,25лв. след изготвяне на изравнителните сметки/ и също така видно от приложеното съобщение към фактура от 31.08.2014год. за периода от 05.2013год. до 02.2014год. включително задължението е за 803,77лв. и от която сума следва да се приспадне сумата от 46,88лв.-сума за връщане след изравняване или задължението е за 756,89лв.

 След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за незаплатена ТЕ за периода м.05.2013год. до 02.2014год. вкл. при действието на ОУ от 2008год. и както е посочено за периода от 15.09.2014год. до 23.08.2017год. В чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008год., които са приложими до м.02.2014год. е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  следва да бъде уважен и съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се  изчисли мораторната законна лихва върху сумата от   756,89лв., изтекла за процесния период – съгласно заявеното в процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК  за периода от 15.09.2014год. до 23.08.2017год., която е в размер на  226,01лв.  и до тази сума следва да се уважи този иск, а в останалата  е неоснователен.

   По отношение на останалия период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за публикуване на сметките на ответниците на интернет страницата на продавача ищец с оглед на което неоснователна се явява претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата за незаплатена ТЕ  за периода 03.2014год. до 30.04.2015год. и следва да се отхвърли. Също така неоснователна се явява и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение след като  в ОУ/както в тези от 2008год. и в тези от 2014год./, не е предвиден срок за плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е представена.

            С оглед на гореизложеното при несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено решението в  отхвърлителните части за сумата от 226,01лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за незаплатена ТЕ за периода от 05.2013год. до 02.2014год. от 756,89лв. за претендирания период от 15.09.2014год. до 23.08.2017год. и  вместо него постановено друго, с което се уважа искът за тази сума/ и за двамата ответници съответно по ½ част за всеки един/, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, съобразно уважената част на  исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските при направени за заповедното производство от 105,11лв разноски сумата от 93,97лв., съобразно уважената част или още 8,64лв. след като са присъдени с решението на СРС разноски от 85,33лв., както и за исковото производство от общо направени разноски за 183,75лв.съобразно уважената част и от 164,27лв. или още от 15,09лв. при присъдени разноски с решението на СРС от 149,18лв. За въззивното производство при общо направени разноски от 125лв./от които 25лв.-държавна такса и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение/ с оглед на обжалваемия интерес и уважената част се дължат разноски от 54,49лв. При направеното искане от страна на въззиваемите ответници за присъждане на разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение от общо 300лв.за въззивна инстанция и което не се явява прекомерно с оглед на чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ с оглед на отхвърлената част от исковете се дължа за сумата от 169,23лв.

            Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №71679 от 30.03.2020год., на СРС, 36-ти състав, постановено по гр.дело №37801/2018год., в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД  срещу Я.Б.П.  и Д.Б.П.  искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че двамата дължат на дружеството поравно и разделно - всеки по една втора от следната сума от 226,01лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2014г. до 23.08.2017г. и вместо него постановява:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********и Д.Б.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, ж. к. „**********дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК**********със седалище и адрес на управление ***, поравно и разделно - всеки по една втора от следната сума от общо 226,01лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на доставена ТЕ за периода от 05.2013год. до 02.2014год. до имот с местонахождение в гр. София, общ. Люлин, ж. к. „**********абонатен № 245520.   

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.

            ОСЪЖДА Я.Б.П. с ЕГН: ********** и Д.Б.П. с ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр. София, общ. Люлин, ж. к. „**********да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********* сумата от още 8,64лв.-разноски за заповедното производство/или общо 93,97лв./, както и 15,09лв.-разноски за исковото производство/или общо 164,27лв./ и сумата от 54,49лв.-разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК**********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Я.Б.П. с ЕГН: ********** и Д.Б.П. с ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр. София, общ. Люлин, ж. к. „**********сумата от 169,23лв.-разноски за въззивното производство.

Решението в уважената установителна част е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на  „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.