О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 586
10.06.2020 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 923/2020г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение от 10.04.2020г. по ЧНД№1496/2020г Районен съд-
Пловдив е отменил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК е било
прекратено наказателното производство по ДП №387/2017г, водено за престъпление
по чл.217, ал.4, вр. ал.2 от НК. В определението първостепенния съд е направил
изводи за необоснованост на постановлението на прокурора, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата. Първостепенният съд е посочил, че не е била
изследвана в достатъчна степен правната възможност за приложение на друга
разпоредба от особената част на НК.
Срещу
определението на първоинстанционния съд е постъпил
протест от Районна прокуратура- Пловдив, в който се твърди, че събраните в
досъдебното производство доказателства не сочат да е било осъществено
престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2 от НК, както и което и да е друго
престъпление от общ характер по НК. Иска се определението на съда да бъде
отменено, а постановлението на РП-Пловдив да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция намира
депозирания протест за ДОПУСТИМ, подаден в законоустановения срок, от
процесуално легитимиран субект. По същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Фактичестата
обстановка е изложена правилно в постановлението на прокурора и
първоинстанционното съдебно определение, поради което настоящият съд не счита
за необходимо да я преповтаря. Фактическата обстановка е описана и в протеста
на прокурора, където обаче се набляга на отделни обстоятелства от нея, а се
игнорират други.
Настоящият
съдебен състав счита за правилни изводите на първостепенният съд за
необоснованост на постановлението на Районна прокуратура-Пловдив, с което е
било прекратено наказателното производство по делото. Допуснати са били от
прокурора съществени процесуални нарушения при оценка на събраните
доказателства, изразяващи се в липса на пълно съответствие между изводите на
процесуалния орган и доказателствата, фигуриращи по делото. Вътрешното
убеждение на прокурора не е било основано на всички доказателствени материали
по делото, събрани и проверени по надлежен ред.
На
собствено основание настоящият съдебен състав счита, че е налице и непълнота на
доказателственият материал, налагаща извършване на нови действия по
разследване, с оглед нуждата от изясняване на обективната истина по делото.
От събраните доказателства до
този момент безспорно се установява, че чрез подписано от пострадалата М. Ш. пълномощно,
свид.И. Д. е бил овластен да продаде притежаваният от пострадалата недвижим
имот- апартамент *** в ****. Съгласно правата, с които свид.Д. разполагал като
пълномощник той продал жилището сам на себе си. Видно е обаче, че това, той
сторил на цена, най-малкото двойно по-ниска от тази, посочена в назначената по
делото експертиза. В подкрепа на своите действия свид.Д. изтъква
обстоятелството, че продажната цена е била съобразена с оценката на жилището,
изготвена от независим оценител. Последният обаче е бил избран единствено от
лицето, явяващо се и купувач по сделката. Собственикът на имота не е участвал
при избора на оценител, не е знаел за огледа на жилището от оценителя и не е
присъствал на него, както и не е бил уведомен за крайната оценка на имота.
Значението на обстоятелство за
цената, на която свид.Д. е купил жилището, остава необсъдено от страна на
прокурора, като не е изяснено дали тези действия на свид.Д. фактически и
юридически ощетяват имуществото на пострадалата. Още повече, че цената на която
пострадалата М.Ш. би желала да продаде имота си изобщо не е била обсъдена от
купувача Д. с пострадалата. Купувачът просто заместил възможната воля на
собственика на имота със становището за стойността на същия имот, дадено от
лицензирания оценител.
Тук следва да се отбележи и
нещо друго- в българският наказателен процес доказателствата не могат да имат
предварително определена сила. Фактът, че пострадалата собственоръчно е
подписала нотариално завереното пълномощно, което предварително й е било прочетено,
не води непременно до извода, че същата е разбрала съдържанието му и е била
съгласна с него в цялост. Видно от самото пълномощно, в същото са отразени
множество обстоятелства, включително и членове от закони, за които няма данни
как конкретно са й били разяснени, при все че се установяват конкретни
специфики на личността на пострадалата, които налагат особени усилия за разлика
от обикновените случаи. Не се установява и кой точно й е разяснил съдържанието
на пълномощното, тъй като свид. А. А. твърди, че това е служител от кантората,
чието име обаче не сочи. Няма как да се очаква свид.А. да заяви, че не е
изпълнила с нужното внимание служебните си задължения, но е видно, че
показанията й не съдържат данни за приложен от нейна страна конкретен подход, съобразен
с личността на пострадалата.
От доказателствата за личността
на пострадалата Ш. и начина й на живот е видно, че същата е живеела с
недостатъчни финансови средства, изпитвала битови трудности, хранила се е в
социално заведение и не е успявала да заплаща сметките си и лечението си сама.
Именно търсейки начин да получи финансови средства за да облекчи положението си
пострадалата се запознава със свид.Д. След като точно недостатъчните финансови
средства на пострадалата са в основата на взаимоотношенията й със свид.Д. буди
недоумение обстоятелството защо тя би упълномощила този свидетел освен всичко
друго и с правото включително да дарява собственият й недвижим имот на когото
той намери за добре – право отразено в т.2 от процесното пълномощно. Дарението представлява
едностранна сделка, която по дефиниция е безвъзмездна и по естеството си е
несъвместима с водещия пострадалата интерес. Касае се за противоречие в
доказателствата, което не е било отчетено при оценката им от страна на
прокурора. Тук следва още да се отбележи, че в пълномощното още става въпрос и
за наемни отношения. В пълномощното подписано от пострадалата Ш. тя декларира,
че за имота не са били сключени каквито и да било договори, с изключение на
договорите за наем и аренда предадени на пълномощника. Данни по делото за
подобни вещни права съществували към онзи момент по отношение на този имот
няма. В този смисъл остава необсъдено защо пострадалата ще декларира подобно
обстоятелство ако то не е съществувало.
По същият начин извън
вниманието на прокурора при анализа на доказателствата остават обстоятелствата
за липса на опис на намиращите се в жилището вещи, липсата на съглашение за
тяхното съхранение или предаване след сделката,
самостоятелно взетото решение от свид.Д. как да се разпореди с тях, при
положение, че не е бил овластен за това.
Изводите, които не са били
направени до този момент следва да бъдат съобразени и с останалите
доказателства по делото, сред които и данните за личността на пострадалата.
Престъплението по чл.217 от НК представлява злоупотреба с доверие. Категорично
по делото се установява, че свид.Д. се е ползвал с безрезервното доверие на
пострадалата М.Ш.. Безспорен факт е още, че същата е била уязвима поради
напреднала възраст, физическо и здравословно състояние, липсата на близки лица,
които да й помагат и на които да разчита в ежедневието си. При тези
обстоятелства положената грижа от страна на свид.Д. при воденето на поверените
му от пострадалата дела се явява несъответна на интересите и нуждите на
последната.
Неоценена
е останала и законосъобразността на действията на свид.Д., изразяващи се в
изтегляне от страна на свид. Д. на паричната сума от продажбата на жилището от
банковата сметка на пострадалата. В тази насока следва да се отчете, че
съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от
същия, плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв или на стойност под 10 000 лв., но могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също
основание. Чисто формалното внасяне на сумата от 19 000лв по сметка на
пострадалата не финализира сделката, доколкото със същата цел, тази парична
сума е изтеглена с мотива да бъде връчена на ръка.
Относно обстоятелството за отчитане на сделката по продажба от
страна на свид.Д., следва да се отбележи още едно противоречие. Видно от
процесното пълномощно, свид.Д. е бил упълномощен от пострадалата с правата й по
чл. 25а ал.1 и ал.2 от ЗННД, а именно
при извършване на актове, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими
имоти, сумата, дължима по сделката, да се преведе или да се внесе по специална
банкова сметка ***, условията, за което се уреждат с писмено споразумение между
нотариуса и страните по сделката. От тук остава неизяснено кое е наложило
откриването на нова банкова сметка ***анк при тези обстоятелства и дали изобщо
пострадалата е научила, че може сумата от сделката да се внесе по сметка на
името на нотариуса, за да се ползва от тази възможност, което би й спестило
разходи, особено след като не е възнамерявала да държи парите в банка, а е
настоявала според свид.Д. да разполага с тях в наличност.
Настоящият
съдебен състав счита, че поради формалното отношение към казуса, е останал и
неизследван въпроса дали пострадалата изобщо е разполагала с парични средства
след датата, на която се твърди от свид.Д., да й е връчил сумата от
19 000лв на ръка. Не са били установени в пълнота възможните лица от
обкръжението й, които могат да са наясно с въпроса разполагала ли е
пострадалата с парични средства към онзи момент, осъществявала ли е покупки или
други разходи извън обичайните за нея и други. Още декември 2017г свид. Т. Н. е
посочила в разпита си, че от други хора, с които тя и пострадалата посещавали
едно и също заведение за хранене на социално слаби, е научила за продажбата на
апартамента от страна на Ш. Опит за установяване на такива свидетели по делото
няма данни да е бил правен.
По
тези мотиви настоящият съдебен състав счита, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а депозирания протест е
неоснователен, поради което същият следва да бъде оставен без уважение.
Делото
следва да бъде върнато на Районна прокуратура гр.Пловдив с указание за
извършване на нови действия по разследване- допълнителен разпит на пострадалата
по въпросите обсъдени по-горе и разпит на свидетели от обкръжението й, които да
установят боравила ли е пострадалата с повече парични средства от обикновено
след датата на която свид.Д. твърди, че й е предал сумата от 19 000лв.
След извършване на всички възможни действия по разследване да се извърши
законосъобразна оценка на доказателствата-
по отделно и в тяхната съвкупност. Не съществуват процесуални пречки при
събиране на достатъчно доказателства да се субсумират по друг състав на
престъпление по НК.
Воден от горното
и на основание чл. 243, ал. 8 от
НПК,
Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на
Районен съд- Пловдив от 10.04.2020г. по ЧНД№1496/2020г, по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.