Р
Е Ш Е Н И Е № 261506
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 19.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9015 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба „Дженерали Застраховане“
АД срещу Община Пловдив, с която е предявен положителен установителен иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
540.55 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета № ***
и 21.15 лева – обезщетение за забава за
периода 04.11.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -24.07.2020 г. до
окончателното плащане, за които е издадена Заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6216/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се
разноски по делото.
В исковата молба и молба от
03.09.2020 г. и от 12.10.2020 г. са изложени твърдения, че на 27.09.2019 г. в *** е настъпило
ПТП, при което л.а. „Тойота Ланд Круизер“, с рег. №***, управляван от Б.И.И. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила –
спукана задна дясна гума. При настъпване на описаното произшествие увреденият
автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в
ЗП № ***
от ***,
със срок на действие от 31.01.2019 г. до 30.01.2020 г. В тази връзка в застрахователното
дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на
застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***.
Щетата била оценена на сумата в размер на 540.55 лева, която сума ищецът
заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в
правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение до ответника, но в предоставени срок плащане не е
постъпило. Претендира се и обезщетение за забава. Начислени са и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила
задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да
сигнализира неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен
искът.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по
основание и размер. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредоносното
събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва на *** да има неравност по пътя. Прави се
възражение за съпричиняване, доколкото водачът на лекия автомобил не е
съобразил скоростта си съобразно пътната обстановка. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. С чл.410, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
С Определение от 09.12.2020 г. като безспорно между трсните е отделено, че лек
автомобил л.а. „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ***
е имал валидна застраховка при ищеца по силата на застрахователна полица № № ***,
със срок на действие от 31.01.2019 г. до 30.01.2020 г., както и че ищецът е
заплатил на увреденото лице по щета № *** обезщетение в
размер на 525.55 лева.
От представената застрахователна полица № *** /л.10/, се установява, че между ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД и Б.И.И., е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да
покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и
ползването на лек автомобил л.а. „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ***, като е предвидена в договора клауза „Пълно каско“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 31.01.2019
г. до 30.01.2020 г.
От ответникът не се оспорва, че застрахователните премии по застраховката
са платени, като е отделено като безспорно, че към датата на ПТП за посочения
лк автомобил е съществувала валидна застраховка по имуществена отговорност.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея, действащи към датата на сключване на договора 2019 г. /л.19/, е посочено,
че застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до щети
възникнали, включително и в резултат от ПТП, което е събитие възникнало в процеса
на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото,
каквото несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното
платно –клауза „Пълно каско“ Раздел „Покрити рискове“.
От разпита на свидетеля Б.И.И. /протокол от о.с.з. от
19.04.2021 г. л.105/, се установява, че същият, през месец септември 2019 г.,
управлявайки л.а. „Тойота“ по , между „***“ и „***“ попаднала в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в посоката му на движение. По целият пъл
имало неравности и дупки. Дупката, в която попаднал автомобила била с остри
ръбове, което довело до спукване на задна дясна гума на автомобила. Свидетелят
се обурнал към застрахователя си по имуществена застраховка „Дженерали
Застраховане“ АД, образувана била щета и му било заплатено обезщетение.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като
обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същият
установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия
автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното платно,
като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети - спукване
на задна дясна гума на автомобила.
Видно от уведомление за щета /л.11/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана
под № ***, в резултат от настъпилото ПТП.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.11 и л.12/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - спукване
на задна дясна гума на автомобила, като щетите са оценени в общ размер на 525,55
лева.
С платежно нареждане от 07.10.2019 г. /л.14-гръб/, на
собственика на увредения лек автомобил Б.И.И. е заплатена сума в размер на 525,55
лева, с основание номера на щетата № *** и процесния лек автомобил.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице застрахователят встъпва в неговите права и може да търси
платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие,
съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ /л.90/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото свидетел.
В тази връзка обстоятелството, че по делото липсва Протокол за ПТП, не води
на извод, че механизмът не може да бъде установен с други доказателства, както
това е стпрено в настоящият случй. Съставяне на Протокол за ПТП в случая не е
задължително, както и не е предпоставка за изплащане на обезщетение.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 525.55 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 540.55 лева с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, които са необходим и естествен
разход за ликвидиране на щетата.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 24.07.2020 г. до окончателното
плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
По
регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така,
доколкото, претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание
– договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на
обезщетението, претендирано по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира
приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора.
По
делото е представена регресна покана до ответника /л.16/, с която се предоставя
на ответника 10 дневен срок от получаването й да запалти сумата в размер на
540.55 лева.
Видно
от куриерска разписка, поканата е връчена на ответника на 04.11.2019г, като
съгласно предоставения от ищеца срок за доброволно плащане същият изтича на
14.11.2019 г., включително. Ответникът испада в забава от следващия ден, а
именно от 15.11.2019 г., като за периода от 15.11.2019 г. до 23.03.2020 г. ,
обезщтението за забава върху главницата в размер на 540.55 лева, изчислено
служебно от съда по реда на чл162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП
възлиза в размер на 19.52 лева, до
която сума искът ще се уважи като основателен и доказан. За горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 21.15 лева и за периода 04.11.2019
г. до 14.11.2019 г., искът ще се отхвърли.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, които
са направили своевременно искане в тази връзка.
Ищецът доказа разноски в заповедното производствот в размер на - 25 лева,
платена държавна такса и 360 лева, платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски в заповедното производсвто в размер на 385 леа, от които на основание
чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят 383.88
лева, съразмерно с уважената част от претенцията.
В исковото производсвто ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена
държавна такса, 20 лева – депозит за свидетел, 180 лева – депозит за САТЕ и 120
лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски в исковото производство са в
размр на 395 лева, от кото ще се присъди сума в размер на 393.85 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. Същият се е представлявал
от юрисконсулт в производсвтото, поради което му се дължи такова възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от претенцитята. Съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и
Правилника за прилагането му, с оглед ниската правна и фактическа сложност на
делото, от които ще се присъди сума в размер на 0.29 лева.
своевременно искане за присъждане на
такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса /л.25/,
30 лева – депозит за свидетел /л.48/, 180 лева – САТЕ /л.47/ и 168 лева с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение /фактура л.26, , регистрация по ДДС л.29 и платежно
нареждан л.28/. Общо 428 лева, които
следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДЪЛЖИ НА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 540.55 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вредите, причинени на л.а. „Тойота Ланд
Круизер“, с рег. № ***, от настъпило на 27.09.2019
г. ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно в района на ул. „***“ в гр. Пловдив, път
стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца с № ***
и 19.52 лева – обезщетение за забава за периода
15.11.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
-24.07.2020 г. до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6216/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 21.15 лева и за периода 04.11.2019 г. до 14.11.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 393.85 лева – разноски в исковото производство и 383.88
лева – по ч.гр.д. № 6216/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА
ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов“ № 1 сумата в размер на 0.29
лева – юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ