Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.12.2019
г.
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на 18 декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Илиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3266 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Г.Д.Н. твърди, че с изпълнителен лист от 07.07.2011 г., издаден по ЧГД № 5436/2011 г. по описа
на РС-Русе, бил осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РУСЕ“ ЕАД сумата от 693,74 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за периода 27.11.2010 г. - 23.03.2011 г.
по 8 броя фактури, 12,32 лв. - лихва за
забава, законната лихва върху главницата от 14.06.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането и 125 лв. деловодни разноски. Въз основа на цитирания
изпълнителен лист заявителят образувал изпълнително дело № 20118320403423 но
описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. В молбата за образуването му, депозирана на
28.10.2011 г., „ТОПЛОФИКАЦИЯ – РУСЕ“ЕАД посочило като изпълнителни способи запор на трудово
възнаграждение или пенсия на длъжника, запор на МПС, запор на банкови сметки, опис
на движимото имущество на длъжника. Взискателят възложил изрично правомощия на ЧСИ по смисъла
на чл. 18 ЗЧСИ да предприема и извършва по свое усмотрение действия по
изпълнението. Единственото действие, предприето от ЧСИ, било изпращане на
уведомление за образуваното дело до длъжника от 07.11.2011 г. Нито взискателят
„Топлофикация Русе" ЕАД, нито ЧСИ, с оглед възложените му правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ, не предприели каквито и да било изпълнителни действия по ИД № 20118320403423
по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. От приложената сметка за размера на дълга към
22.10.2018 г. било видно, че по изпълнителното дело нямало извършени плащания.
По силата на закона делото било прекратено на 28.10.2013 г., а правото за
принудително изпълнение на вземането било погасено поради изтекла тригодишна
погасителна давност на 28.10.2014 г. Дори да се приемело, че в случая е
приложима общата петгодишна погасителна давност, тя също била изтекла, считано
от 28.10.2016 г. и претендираната сума не подлежала на
принудително изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ищецът Г.Д.Н. не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - РУСЕ"
ЕАД, сумата 693,74 - главница за доставена топлинна енергия за периода от
27.11.2010 г. до 23.03.2011 г. по 8 броя фактури, за която бил издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 5436/2011 г. по описа на РС-Русе. Претендира и присъждане
на деловодните разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
РУСЕ" ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения
за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 07.07.2011 г. по гр.д.№ 5436/2011 г.,
„Топлофикация Русе“АД образува изпълнително дело срещу Г.Д.Н. за заплащане на
сумите: 693,74 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода 27.11.2010 г. - 23.03.2011 г. по 8 броя
фактури, ведно със законната лихва от
14.06.2011 г. до окончателното й изплащане, 12,32 лв. лихва за забава и 125 лв.
деловодни разноски. В молбата от 28.10.2011 г. до ЧСИ Иван Хаджииванов
взискателят е посочил конкретни способи за изпълнение и на основание чл.18 от ЗЧСИ възложил на съдебния изпълнител правомощия за проучване имуществото на
длъжника и определяне и други начини на изпълнение.
На 13.11.2011 г. на длъжника по
изпълнителното производство е връчено уведомление за доброволно изпълнение на
задължението.
На 02.04.2019 г. взискателят по изп.дело №
3423/2011 г. е депозирал искане до ЧСИ за прекратяване на делото, което е
извършено с постановление от 08.04.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК, влязло в сила на 15.05.2019 г. Настоящият отрицателен
установителен иск е предявен на
27.05.2019 г.
Спорът по делото касае установяване
недължимостта на сумата 693.74 лв. по изпълнителен лист от 07.07.2011 г., издаден въз основа на несъдебно
изпълнително основание /чл.410
ГПК/ по гр.д. № 5436/2011 г. на Районен съд-Русе, в полза на „Топлофикация Русе“ЕАД срещу Г.Д.Н..
По сега действащата правна уредба подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на
давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена
в мотивите на т.14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес. Следва да се има предвид
обаче, че ако подаването на заявление за издаване на заповед не прекъсва
давността, то влязлата в сила заповед поради неподаване на възражение в срока
по чл. 414 от ГПК е основание за прекъсване на давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, доколкото е налице
конклудентно признаване на вземането по издадената заповед. В този смисъл следва да се приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение в настоящия случай е прекъснала давността и следователно
новата давност за вземането е започнала да тече отначало от посочената по-горе
дата, която се възприема като датата на влизане в сила на заповедта – 07.07.2011 г.
Кой давностен срок намира приложение зависи от вида на
вземането и начина на установяването му. При установяване на вземане със
съдебно решение давността е винаги петгодишна, независимо от вида на вземането
– чл.117, ал.2 ЗЗД. При снабдяване на кредитора с изп.лист в заповедно
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо и не се променя
давностният срок, с изтичането на който то се погасява. С Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. на ВКС, постановено по т.д.№ 3/2011 г., се дава отговор, че
задълженията за коумнални плащания /в това число и вземанията на
топлофикационните компании/ се погасяват с тригодишна погасителна давност, тъй
като същите попадат в т.“в“ на чл.111 от ЗЗД.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 28.10.2011 г. и в молбата за образуването му са посочени няколко изпълнителни способа. Ето защо съдът приема, че на 28.10.2011 г. погасителната давност за
вземането на взискателя е прекъсната за втори път и оттогава е започнал да тече
нов тригодишен давностен срок. Същият не е прекъснат с връчването на призовката за доброволно изпълнение на длъжника, тъй като, съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК,
това не е същинско изпълнително
действие, прекъсващо погасителната давност. Между страните няма спор, а и от съдържанието на
самото изп.дело е видно, че след неговото образуване други изпълнителни действия не са извършвани.
Изпълнителното производство, по което се
търсят сумите по изпълнителния лист от 07.07.2011 г. срещу ищеца, е прекратено
по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК още през м.10.2013 г. с изтичането
на двугодишен срок, в който взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Дали
съдебният изпълнител ще прогласи в постановление настъпилото вече прекратяване
поради т.нар. "перемпция" е правно ирелевантно за спора. Самото изпълняемо право –
правото на ответника-взискател е погасено по давност на 28.10.2014 г., като издаденото
нарочно постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по молба на взискателя е влязло в сила преди образуване
на настоящото дело.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
693.74 лв. – главница по издадения изп.лист от 07.07.2011 г. се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е държавната такса по
делото от 50 лв. Същият дължи и 300 лв. адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца – адв.С.В., на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Н., ЕГН **********,***, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“ ЕАД, със седалище и адрес и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тец-Изток“1, представлявано от Сендалин Жеков, сумата 693.74 лв., представляваща главница по
изпълнителен лист от 07.07.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 5436/ 2011 г. на Районен съд-Русе, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“ ЕАД, със седалище и адрес и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тец-Изток“1, представлявано от Сендалин Жеков, да заплати по сметка на РС-Русе 50
лева – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“ ЕАД, със седалище и адрес и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тец-Изток“1, представлявано от Севдалин Жеков, да заплати на адвокат С.В.В.,***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.