№260024
гр.Силистра, 21.05.2021 г.
Силистренският окръжен съд - наказателен състав - в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. МЛ.С-Я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева и с участието на прокурора Свилен Тодоров като изслуша докладваното от съдия Великова ВАНД № 24 по описа за 2021 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С Решение № 2 от 07.01.2021г. постановено по АНД № 810/20 г. Силистренски районен съд е признал обв. Л.Н.В. за невинна в това да е извършила престъпление по чл. 2276,ал.1 във вр. с ал.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по протест на Константин Йовев - зам. районен прокурор при РП Силистра , който счита съдебният акт за необоснован. Без да се излагат съображения се твърди, че по делото са събрани не малък брой гласни и писмени доказателства, доказващи съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Предлага се ревизираното решение да бъде отменено и постановено друго, с което обв. В. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 227, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК.
В съдебно заседание протестът се поддържа. Представителят на ОП Силистра излага доводи за неправилност на решението. Счита,че Управителят на едно търговски дружество е длъжен да предприеме действия по уведомяване на съда относно спиране на плащания, длъжен е да се уведомява за състоянието на фирмата и ако е настъпило спиране на плащане, то той следва в съответния 30 дневен срок да подаде заявление за откриване на производство по несъстоятелност. Изразява становище, че мотивите на съда са логически неиздържани, противоречащи на закона и на принципите , върху които е изградено търговското право, неоснователност. Счита съдебното решение за правилно и мотивирано.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в протеста, съображенията на страните и като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, прие за установено следното:
Протестът е допустим , разгледан по същество — неоснователен.
От фактическа страна липсва промяна на установеното при първоинстанционното разглеждане на делото и фактите са следните:
Търговското дружество „Технопим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Шар планина“ № 50, ет.З ап.6, било вписано в Търговския регистър на 28.06.2013г. с първоначално наименование „Мазоти България“ ООД, и собственици „Имтрейдинг СС“ ООД и „Сорс“ ООД, като управител бил Иван Маринов Вълчев, ЕГН **********.
Предметът на дейност бил „Търговия на едро с машини и оборудване за селското и горското стопанство и части за тях“.
На 02.08.2013г, като управител на търговеца била вписана обв.Л.Н.В., ЕГН **********. За времето от 13.09.2013г. до 30.09.2014г. и от 15.12.2014г. до 20.07.2018г. ТД било регистрирано по ЗДДС, като след 20.07.2018г. се дерегистрирало по посочения закон,
С нотариално заверено генерално и безсрочно пълномощно от 30.05.2016г. управителят Л.В. делегирала широки права на св.М И В (неин съпруг) и на св.И Й В да я представляват в качеството и на управител навсякъде и пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица и организации, институции и кредитни институции, като подават, подписват и получават всякакви документи, както и да представляват самия търговец - „Технопим ООД гр. Силистра в горната насока. Сред тях изрично било посочено и получаването на всякакви документи, както и приемане на валидни уведомления, съобщения, покани.
На 13.08.201 Зг. обв.В. упълномощила безсрочно, с нотариални заверка на подписа, св. С П - ангажиран като счетоводител към дружеството и по документалното му обслужване, да я представлява като управител пред НАП и всички държавни, съдебни, кредитни и други органи и институции, като изготвя, подписва, подава, получава, всякакви документи от нейно име като управител на дружеството, включително и с електронен подпис.
Св.М В бил технически директор на дружеството, а св. Е В - търговски директор, като те двамата движели и извършвали практически дейността на търговеца във всяко направление. Управителят обв.В. имала достъп само до една банкова сметка, ***ане управителят на търговеца да я открие лично, а не чрез пълномощник, като не е извършвала никаква оперативна дейност във връзка с тази сметка.
Цялостната дейност на дружеството била организирана и водена от двамата свидетели, свързана със закупуване на произвеждани в Италия селскостопанска машини от Италия, доставяни директно на купувача в България от „Технопим“ ООД чрез заявка, поради което търговецът не е имал склад или база, а сервизната дейност се извършвала със сервизни автомобили - л.а. „Форд“ с рег. № СС1192 МС със застрахователна стойност 5500 лева и л.а. “Лексус“ с per № СС0555 МС със застрахователна стойност 9000 лева. След смяната на собственика италианската фирма „Мазоти“, с която св. В и св. В работили като представляващи българското дружество, прекратила отношенията си с „Технопим“ и това в основна степен довело до спиране дейността на търговеца в края на 2017г.
През 2015г. от името на същия била декларирана печалба в размер 9470.91 лева и дължим корпоративен данък в размер 947,09 лева, за 2016г. - печалба щ размер 158.15 лева при данък 15.82 лева, за 2017г. била декларирана загуба в размер на 39 856, 26 лева, през 2018г - печалба в размер 10 416.30 лева, която била отнесена за приспадане на данъчни загуби От представените от дружеството справки-декларации по ЗДДС се установява, че от месец април 2018г. не са били извършвани покупки и продажби, като последвало подаване на нулеви декларации, тъй като дейността спряла.
През 2015г. в НАП било образувано изпълнително дело № ********* 69/2015г, срешу „Технопим“ ООД за публични задължения, които към 14.07.2020 г. възлизат в общ размер на 227 185.82 лева, формирани от имуществени санкции и задължения за периода 01.10.2013 г. – 30.04.2018г. и ревизионен акт № Р- 03001916006063-091-001/14.12.2016г. В хода на изпълнителното дело са били изпращани съобщения за доброволно изпълнение, наложени запори върху банковите сметки и МПС-та и макар да са били адресирани до Управителя на дружеството , са били получавани от упълномощеното лице - св. В, който ведно със св. В са били ангажирани с действия по дължими плащания и възможност за разсрочването им. В нито един момент обв. В. не е била уведомявана, че са налице трудности в търговския процес, че има спиране на плащания, заведено изпълнително дело, заради огромни задължения на дружеството.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане е на 01.09.2017г. чрез банков превод от „Алианц банк България“ АД, след която дата плащанията са спрели. Дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, която не се е дължала на временни затруднения - няма налични активи вкл. и по банковите сметки и последното погасяване на задължение към НАП е било на 01.09.2017г. в размер 5000 лева. Търговецът е спрял трайно плащанията си към НАП, като не е имал задължения към други доставчици или кредитори.
При тази фактическа обстановка, изграждайки правните си изводи за невиновно поведение на обв. В., решаващият съд е изложил подробни мотиви, като е направил подробен анализ на наличния по делото доказателствен материал.
Безспорно, от обективна страна изпълнителното деяние, от страна на обв.Л.В., е довършено. Тя има качеството на управител на търговско дружество, налице е изискуемо и ликвидно парично задължение, по което плащането е спряло и което търговецът не може да изпълни. Обвиняема, именно в качеството си на Управител е била длъжна в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това в Окръжен съд - Силистра, за откриване на производство по несъстоятелност на ТД „Технопим“ ООД, което тя не е сторила.
Ноторно е обаче, че за да е съставомерно деянието по чл. 2276, ал.2 във вр. с ал.1 от НК следва да е налице умисъл и то в неговата форма на пряк такъв. Т.е . деецът да има изградени представи относно финансовото състояние на дружеството; да съзнава наличието на спрени плащания и невъзможността да бъдат погасени да се изразява в трайна такава, да съзнава, че е изпаднал в неплатежоспособност и въпреки това да бездейства досежно подаване на искането до съда.
Правилно в конкретния казус Първоинстанционният съд е направил правен извод за липса на субективен елемент от престъпния състав на чл. 227 от НК.
От наличните по делото доказателства е видно,че липсват категорични такива, за да се изгради безапелационен извод за наличие на пряк умисъл. Защитната версия на обв. В. се припокрива със свидетелските показания. Видно от показанията на В и В, че те като представители на търговеца, в нито един момент не са уведомили неговия управител за влошеното финансово състояние на дружеството и за спиране на плащания по съответно издадени ревизионни актове, по които са били образувани и изпълнителни производства. Всички съобщения от страна на НАП са били получавани лично и само от св. В и св. В, които изцяло са в унисон и с показанията на св. П, който е бил счетоводител на фирмата. Показанията на тия свидетели се подкрепят и от писмените доказателства по делото, говорещи за липса на информираност на обв. В. досежно финансовото състояние на фирма, за наличните задължения към НАП и спрените плащания. Всички съобщения: за изготвените РА; за образуваните ИД; за присъединяване на Държавата като взискател,; за налагане на запори върху движимо имущество и банкови сметки, са получавани от В и В.
Липсата на преки и косвени доказателства, доказващи наличие на субективен елемент водят и до правилен извод за несъставомерност на деянието по чл. 227, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК от страна на обв. В..
Предвид горното проверявания съдебен акт не страда от пороци , водещи до неговата отмяна, поради което и на основание чл. 338 от НПК, Силистренски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2 от 07.01.2021 г. постановено по АНД № 810/20 г. Районен съд гр. Силистра.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2. |
Решението не подлежи на обжалване.