Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 08.01.2013 година, постановено по гр. дело № 3232 по описа на В. районен съд за 2011 година, предявените от „В. К. Т., гр. В.Т. против К. Д. Ф., Г. И. У., А. Х. М., Е. Т. С., М. М. Б. и Е. Й. П. искове, с които се претендира ответниците да осигурят достъп до всички общи части на сградата, като бъдат осигурени ключове от входа за избените помещения и от всички общи части, които се заключват, са отхвърлени като неоснователни. В тежест на кооперацията-ищец е възложено заплащането на направените от Е. Т. С. разноски. Решението е обжалвано от „В. К. Т., гр. В.Т. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковете, според заявеното Позовава се на процедурни нарушения при постановяването му, необоснованост и материална незаконосъобразност. Поставянето на заключващ механизъм на вратите към общите части на сградата съставлявало действие, препятствуващо пълноценното ползване на имота. От ответниците по жалбата становище е изразила само Е. Т. С.. Развитите доводи са за безпорочно±т на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост. Ищцовата страна - „В. К. Т., гр. В.Т. - излага в исковата си молба, че в сградата на улица „В. Л.” № ..., вход „...” в гр. В. Т. притежава в собственост магазинни и складови помещения ведно с 16,27 % от общите части на сградата и от правото на строеж. Ответниците, собственици на жилищни обекти в същата сграда, препятствували достъпа да общите части – стълбища, коридори и избени помещения. На поканата да осигурят достъп, не се отзовали. По реда на настоящото производство претендира да бъдат осъдени да осигурят достъп до всички общи части на сградата, като бъдат осигурени ключове от входа за избените помещения и от всички общи части, които се заключват. Претендират разноски. От ответниците – К. Д. Ф., Г. И. У., А. Х. М., Е. Т. С., М. М. Б. и Е. Й. П. – становище е изразила само Е. С.. Тя оспорва исковете с възражения, че обектите на ищеца имат самостоятелни входове и процесните общи части не обслужват тези обекти. Никога не е пречила на ищцовата кооперация да ползва общите части, при поискване е осигурявала достъп. Заключвали се само входовете, водещи до жилищните обекти в сградата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от депозираните обяснения и приложените документи, че страните са собственици на отделни обекти в сградата на улица „В. Л.” № ..., вход „...” в гр. В. Т.. Няма спор по въпроса, че входовете към стълбища, коридори и избени помещения в сградата се заключват. Не се спори и, че обектите на ищеца имат самостоятелни входове. Най-сетне няма спор, че с ключове от заключващите се входове ищецът не разполага. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на исковете. По безспорен начин по делото е установено твърдяното право на собственост върху отделни обекти в процесната сграда. Това съпритежание запълва легалната дефиниция на залегналото в ЗС и ЗУЕС понятие етажна собственост. Според чл. 38 от ЗС общи на странитеса земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Уговорка частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, според нормата на чл. 38, ал. от ЗС по делото не е доказана. Липсата на подобно съглашение налага извода, че без всякакви уговорки ищецът има право да ползва всички общи части. Без значение дали непосредствено обслужват неговите обекти или не. Подобно разграничение законът не прави. Според специалния текст на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост ответниците са длъжни да предоставят ключове на ищеца за достъп. Общите части имат режим на принадлежност към вещ по терминологията на чл. 97 от ЗС и като не се предоставят ключове от заключващите се части на сградата, ответниците пречат на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 109 от ГПК, а искът е доказан и основателен вцялост. Доводите на ответницата Е. С. са неоснователни. Не ревизиране на архитектурните проекти на сградата, а норма на закона – чл. 38 от ЗС и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост - ангажира етажните собственици да не пречат на останалите да ползват общите части. Внесените строителни промени в обектите, доколкото са налични, не влияят на разглежданото право – достъп и ползване на общи части. Без значение е и обстоятелството, че ответницата винаги се била отзовавала на искането на кооперацията да осигури достъп до заключените помещения. Тя не е кредитор, под чиято оторизация да става ползването на общите помещения, а задължено лице според цитираните по-горе правила. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 725 лв. следва да се присъдят в тежест поравно на всеки от ответниците. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от08.01.2013 година, постановено по гр. дело № 3232 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, вместо което постановява: Осъжда К. Д. Ф., ЕГН: * Г. И. У., ЕГН: *, А. Х. М., ЕГН: *, Е. Т. С., ЕГН: *, М. М. Б., ЕГН: * и Е. Й. П., ЕГН: ...., всички от гр. В.Т. улица „В. Л.” № ..., вход „...”, да предадат на „В. К. Т., гр. В.Т. ключове от входа за избените помещения и от всички общи части, които се заключват в сградата на улица „В. Л.” № ..., вход „...”, гр. В.Т., на основание чл. 109 от Закона за собствеността във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост, както и да й заплатят – всеки поотделно - по 120,30/сто и двадесет лева и тридесет стотинки/лв., разноски по делото за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред В. к. с. в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |