Р Е Ш Е Н И Е
№ 15 /11.01.2023 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 1822 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на В.Н.Д.,***, чрез адвокат Г.К. *** със съдебен адрес ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-000741
от 17.06.2022 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Бургас, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца“, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Със заповедта е отнето СУ МПС №
*********.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че при последващо извършената токсико-химична
експертиза на представената за изследване кръвна проба, не е установено
наличието на наркотични вещества, поради което е направено искане за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в
нея основания и иска отмяната на заповедта. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, представя
административната преписка. В съдебно заседание не се явява и не изразява
становище по жалбата.
Административен съд - Бургас,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е изискана и приложена административната
преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 072737 от
16.06.2022 година, констатациите по който се свеждат до следното:
На 16.06.2022 година, около 16:20 часа, в гр.
Бургас, ул.“Транспортна“ срещу хотел „Авеню“ в посока към МОЛ „Плаза“ В.Н.Д., с ЕГН ********** управлява лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ АМГ С 63 4 МАТИК, с рег.№ ****
собственост на „Порше лизинг” ЕООД клон Пловдив, след употреба на наркотични вещества или техни аналози (лист 11). На водача е извършена проверка с Дръг
Тест 5000 с фабр. №ARLВ - 0021, който на 16.06.2022 година в 17:23 часа е отчел
положителен резултат за употреба на кокаин. Издаден е и връчен талон за
медицинско изследване № 118775 и холограмни стикери № А049920. Прието е, че с
описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Посоченият за нарушител В.Д. е подписал АУАН и не
е депозирал възражения срещу него.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000741 от
17.06.2022 година издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Бургас, на жалбоподателя В.Д. е наложена принудителна административна
мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу В.Д. АУАН серия АД № 072737 от 16.06.2022 година, за това, че
на 16.06.2022 година, около 16:20 часа, в гр. Бургас, ул.“Транспортна“ срещу
хотел „Авеню“ в посока към МОЛ „Плаза“, В.Д. с ЕГН ********** управлява лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ АМГ С 63 4 МАТИК, с рег.№ ****
собственост на „Порше лизинг” ЕООД - клон Пловдив, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено при извършена на
водача проверка с Дръг Тест 5000 ARLВ - 0021, който на 16.06.2022 година в 17:
23 часа е отчел положителен резултат за употреба на кокаин.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0769-000741 от 17.06.2022 година, в т. ч Заповед №
251з-1821 от 26.04.2022 година на Директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на
основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки (л.23 и 24); АУАН серия АД № 072737 от 16.06.2022 година, Протокол рег. № 291р-21837/16.06.2022
година (л.13) от извършената проверка на водача В. Д. за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и Талон за изследване № 118775 от 16.06.2022 година
(л.12); Докладна записка (л.14); Справка за нарушител/водач (л.20-22) и др.
Представена и приета като доказателство по делото е и съдебно
химико-токсилогична /токсикохимична/ експертиза рег.№ 11 - 7407 от 09.09.2022
година, съгласно която „в представената кръвна проба, взета от В.Д. за изследване,
не се установи наличие на наркотични вещества“ (л.40-41).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна
мярка, в законоустановения срок (органът не е представил доказателства за
връчването на заповедта, поради което съдът приема че същата е в срок) и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т.
6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година
на Директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра
на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), сред които е
и началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. Следователно
обжалваната Заповед № 22-0769-000741 от 17.06.2022 година за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е
както правното основание за упражненото от Началник група в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният акт
обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Преди постановяването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
включително не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а
именно резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и
от чл. 6, ал. 9 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки за
прилагането на ПАМ.
На следващо място съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни
мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се
налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения.
Съгласно чл. 171, т. 1 от ЗДвП, принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на
чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се
издава по реда на глава пета,
раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
В случая, съобразно възприетото от ответника в
мотивите на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ са управление на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с тест. Не е
спорно по делото, че на жалбоподателя е извършена проверка с Дръг Тест 5000
ARLВ - 0021, който е отчел положителен резултат за употреба на кокаин, но показанията
на техническото средство са оспорени, като е дадена кръвна проба за химическо
изследване. При наличието на кръвна проба взета под № 326/16.06.2022 година (Докладна записка рег. № 251р-21837 от 16.06.2022 година и Протокол за доброволно
предаване от 16.06.2022 година) законът предвижда именно резултатите от нея да са
определящи – чл. 171, ал. 1,
т. 1 б. „б“ от ЗДвП. От представената по делото извършена от ВМА - София по бързо производство
№ 3388-285/2022 година, химико-токсикологична експертиза се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на
съставяне на АУАН, съответно на изземване на СУМПС –липсва материалната
предпоставка за налагане на ПАМ, по аргумент от чл. 142 ал. 2 от АПК. В тежест
на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието
на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е
издадена принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е
представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона
доказателствена сила (чл. 189, ал. 2
от ЗДвП), но лицето
разполага с всички процесуални средства за неговото оборване. В конкретния
случай това е и сторено посредством проведеното медицинско изследване на
кръвната проба.
Предвид посоченото се налага извода, че от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява липсата на условията, с
възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва
настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС. Ето защо съдът намира, че не
са осъществени и не са налице материалноправните предпоставки, при които
възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на
процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1 б.
„б“ от ЗДвП. Следва също да се отбележи, че административния орган, в хипотези като
процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало
кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и което в
случая е безспорно, е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване
правилото на чл. 171, т. 1 б.
„б“ предл. последно от ЗДвП да се изчакат резултатите от изследването на
кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия,
включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната.
Безспорно е че всяка принудителна административна
мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване
или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ има цел да преустанови извършването на
административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във
физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да
предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че
последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за
целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците
в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят
е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно
при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката
се прилага.
Така разпоредбата на чл. 172, ал. 3
от ЗДвП, предвижда
възможността за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно
средство незабавно при установяване на нарушението по чл. 171, т. 1 б.
„б“ ЗДвП, т. е. само
при установяване на основанията за прилагане на мярката от органите,
компетентни да установят административното нарушение (в случая посредством
проведения на място тест с техническо средство, въз основа на който се съставя
и самия АУАН, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ), с което посочените
по-горе цели на този етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен
да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката,
при безспорно установени кумулативни предпоставки за това, включително и в
аспекта на правилото на чл. 171, т. 1 б.
„б“ предл. последно от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената заповед за незаконосъобразна, поради липсата на
необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно
издадена при неправилното приложение на материалния закон и като такава, същата
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като ОД на МВР – Бургас бъде осъдена да заплати на В.Д. сумата от 410 лева,
представляваща 10 лева внесена държавна такса и 400 лева - договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-000741 от 17.06.2022 година, издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, на В.Д. е наложена принудителна административна мярка – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция - Бургас на МВР да заплати на
В.Н.Д., с ЕГН **********, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5
от ЗДвП.
СЪДИЯ: