ПРОТОКОЛ
№ 528
гр. Варна, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900206 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Промишлено – производствена земеделска кооперация
„Зора“, представлявано от Председателя П.В.П., редовно уведомен,
представлява се от адв. С. Х., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ОТВЕТНИКЪТ К. СТ. К. , редовно уведомен, явява се лично и с адв.
М. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ел. Й. Тр., редовно уведомена, явява се лично,
депозирала заключение в срока по реда на чл. 199 от ГПК.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за
събиране на допуснати доказателства, а именно за изслушване на вещото
лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, както и на допуснати
до разпит свидетели.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 19750/05.10.2021 г. от
ППЗК „Зора“, към която е приложено Решение и Протокол, ведно с 2 броя
Списъци на член кооператорите.
СЪДЪТ, докладва постъпило писмо с вх. № 20098/08.10.2021 г. от ВРС,
към което е приложено обвинителен акт и копие от заявен граждански иск.
СЪДЪТ, докладва постъпило писмо с вх. № 20717/15.10.2021 г. от
Главна инспекция по труда, с което уведомяват, че за периода 07.04.2014 г. –
02.05.2019 г. е отчетен извънреден труд, като прилагат заверен препис на
бланка отчитаща извънреден труд.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 21289/21.10.2021 г. от К.
СТ. К., с която посочва какво е развитието по наказателното производство и
моли, отново за спиране на настоящото производство.
СЪДЪТ, ВРЪЧВА препис от молбата на процесуалния представител на
ищцовата страна.
СЪДЪТ, докладва постъпила уточняваща молба с вх. № 21318/
22.10.2021 г. от К. СТ. К., в която сочи, че погрешно е посочена датата, на
която е проведено съдебното заседание в Районен съд – Варна.
СЪДЪТ, ВРЪЧВА препис от уточняващата молбата на процесуалния
представител на ищцовата страна.
СЪДЪТ констатира, че с Определение № 1349/15.10.2021 г. е наложил
глоба на Промишлено – производствена земеделска кооперация „Зора“ на
основание чл. 91, ал. 1 вр. чл. 89, т. 2 от ГПК, в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 21423/22.10.2021 г. от
2
ППЗК „Зора“, в която сочи, че действително е пропуснал да приложи
изисканите от съда копия на документи, а именно на решение, протокол и два
броя списъци и сочи, че е заплатена наложената от съда глоба.
СЪДЪТ, ВРЪЧВА препис от документите в копие /Решение и
Протокол, ведно с 2 броя Списъци на член кооператорите/ на процесуалния
представител на ответната страна.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 18685/21.09.2021 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
Адв. Х.: Не възразявам да бъде изслушано заключението на вещото
лице.
Адв. Д.: Моля, да се произнесете по молбите ни за спиране.
СЪДЪТ, по направеното искане от процесуалния представител на
ответното дружество
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасянето , по искането на ответната страна за спиране
на производството по настоящото дело, след изслушване заключението на
вещото лице.
Адв. Д.: С оглед произнасянето на съда, нямам възражение да бъде
изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Ел. Й. Тр., 62 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без
родство със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.
291 НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
Вещото лице Е.Т.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
3
Видях, че съм допуснала една техническа грешка по точка 3 при
изписване на лихвите. Изпуснала съм една цифра „8“. В таблицата по точка 3,
първата сума, най – горе, лихвата моля, да се чете 831.64 лева, а не 31.64 лева.
Оттам се увеличава размера на лихвите с точно 800.00 лева и общата сума да
се чете 22 668.62 лева.
Адв. Х.: С така направената корекция вещото лице, нямам въпроси.
На въпросите на адв. Д.:
В. л. Т.: На Въпрос 2 и Въпрос 4, вариант 2, задачата съм я разбрала по
следния начин – размерът на разликите над посоченото в договора от
04.07.2014 г. Там е посочен класа в размер на 8%. Не съм начислявала за
всяка година увеличението по КТ, защото така е посочено в самия договор и
основното възнаграждение също е посочено в договора. На тази база съм го
изчислила. Аз съм взела предвид, че за целия период е 8%. По същият начин е
в таблицата по точка 4.
В отговорът на въпрос 3, страница 4 от заключението, съм посочила, че
това е разликата между брутните възнаграждения, които са начислявани и
тези, които евентуално биха били дължими.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачите на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза към доказателствата по търговско дело № 206/2021
г. на ОС – Варна.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със заключението по съдебно – счетоводната експертиза, за
сумата от 500.00 /петстотин/ лева.
4
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
500.00 /петстотин/ лева, за изготвяне на експертизата, което е в рамките на
първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 500.00 /петстотин/ лева /изд. 2 броя РКО
– 250.00 /двеста и петдесет/ лева – „Алианц Банк България“ от
16.08.2021г. и 250.00 /двеста и петдесет/ лева – „Юробанк България“ АД
от 04.08.2021г./.
Адв. Д.: Възразявам срещу експертизата. Моля, заключението на
вещото лице да не се приема и да не се кредитира в частта му, която обхваща
отговорите му на въпросите от 1 до 5, включително. Аргументите ми са
следните:
Първо – При начисляване на брутното трудово възнаграждение,
съгласно трудовия договор от 2014 г. и при изчисляване на дължимото нетно
трудово възнаграждение, по същия трудов договор, вещото лице не е взело
под внимание нормативните изисквания, според които за всяка следваща
пълна година трудов стаж на ответника, допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит трябва да се увеличава спрямо
първоначалните осем на сто. Това е така, съгласно ПМС 147/2007 г. за
определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Следващото ми съображение е: В отговора на въпрос 3 от експертизата,
експертът е начислявал мораторни лихви върху брутни възнаграждения. Ако
трябва да бъда точен – върху разликата между начисленото брутно трудово
възнаграждение и брутното трудово възнаграждение според трудовия договор
от 2014 г. Всъщност К. не би могъл да се обогати с брутно възнаграждение,
тъй като брутните възнаграждения само се начисляват, а реално К. е
получавал нетни възнаграждения, които са в значително по – малък размер.
На следващо място: При определяне на дължимото нетно трудово
възнаграждение, не е взето под внимание това, че К. има сключени и
допълнителни споразумения към трудовия договор, където са определени по
– високи основни възнаграждения.
5
Това са трите ми аргумента, въз основа, на които възразявам срещу
експертизата. В тази връзка не правя искане.
Адв. Х.: Считам, че възраженията на колегата са напълно
неоснователни, тъй като договорът не е трудов и в този смисъл искането на
колегата и възраженията противоречат на възприетото в ТР № 4/2006 г. на ОС
на ГК и ТК.
По другото му възражение – също е неоснователно, доколкото
заплащането на данък от физическото лице, по Закона за данъка и дохода на
физическите лица и заплащането на осигурителната вноска в частта
дължима от самото физическо лице е за сметка на него, поради което и
плащанията извършени вместо него, са личен негов доход. Поради тази
причина намирам възражението за неоснователно.
От друга страна, ако колегата има някакви други интерпретации на
предмета на спора, то страната щеше да представи допълнителна задача на
експертизата още с отговора на исковата молба, тъй като тази експертиза е
поискана с исковата молба. Такова искане не е направено и поради тази
причина считам, че вещото лице не само, че не е длъжно, но и няма право, да
интерпретира задачите по някакъв си свой начин.
Адв. Д.: Относно становището на колегата, че ответникът се е обогатил
с начислените брутни трудови възнаграждения, искам категорично да кажа,
че това не е така. Всъщност разликата между брутни и нетни, се състои в
дължим данък и дължими осигуровки. Тези суми, дължими за данък и
осигуровки, не са постъпвали никога в патримониума на ответника К. и не
биха могли да постъпят. Следователно той не се е обогатил с тях и не би
могъл да се обогати с тях.
СЪДЪТ, констатира следното:
С молба с вх. № 16655/20.08.2021 г. по делото е отправено искане за
спиране на производството, поради наличието на висящо образувано дело
пред Районен съд – Варна, НОХД 2256/2021 г..
С молба с вх. № 18486/20.09.2021 г., ответникът сочи, че пред
наказателния съд е предявен и граждански иск, в който се включват и сумите
6
за посочения период от настоящото производство.
С молба с вх. № 21289/21.10.2021 г., ответникът представя копие от
протокол от съдебното заседание по НОХД № 2256/2021 г., по описа на
Районен съд – Варна, 2 състав, което е проведено на 19.10.2020 г. и съобразно
представения протокол, в съдебното заседание е допуснато за съвместно
разглеждане в наказателното производство на граждански иск за сумата от
141 389.39 лева, която представлява стойността на причинените имуществени
вреди, в резултат на престъплението, за което е повдигнато обвинение на
ответника. В протокола също така е отбелязано и изричното изявление на
процесуалния представител на ищцовата страна, в което сочи, че би бил
ощетен ако в наказателното производство не бъде приет за разглеждане
гражданският иск, в посочения цял размер, независимо от заявеното за
разглеждане искане пред гражданския съд, в частичен размер обхващащ
размера и по наказателното производство.
Със становище с вх. № 17947/13.09.2021 г., ищецът сочи, че не са
налице основанията за спиране на производството, доколкото гражданският
иск не бил приет за разглеждане.
СЪДЪТ, освен гореизложеното, изиска и служебно данни за
образуваното наказателно дело, от които се установява, че на К. СТ. К., ЕГН
********** е повдигнато обвинение за това, че в периода 07.04.2014г. -
13.04.2019г. в с. Езерово, в качеството на длъжностно лице, председателят на
ППЗК „Зора“ със седалище и адрес на управление: с. Езерово, при условията
на продължавано престъпление, присвоил чужди пари 141 389,32 лв.,
собственост на ППЗК „Зора“, поверени му да ги управлява, като
присвояването е в големи размери – престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1 вр. ал. 1
т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Видно от представените от ответника доказателства е, че към
настоящия момент депозираният граждански иск е приет за разглеждане.
Налице са предпоставките за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, според който съдът спира исковото
производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия случай
7
образуваното наказателно производство има обуславящ характер по
отношение на гражданския спор, тъй като размерът на вредата, предмет на
гражданското дело, е квалифициращ елемент на фактическия състав на
престъплението, за което е повдигнато обвинение и е образувано
наказателното производство. / в този смисъл Определение № 553 от
14.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2297 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
Отделение/.
Отделно съдът съобрази, че пред ВОС е предявена част от претенцията
/за сумите, за които се твърди, че липсва основание за получаването им от
ответника/, която се включва в размера, за който е повдигнато обвинение за
незаконно длъжностно присвояване по висящото НОХД и за която ищецът е
предявил граждански иск в наказателното производство, който включва и
вече заявени за разглеждане суми пред граждански съд по реда на ГПК.
Съдът е длъжен да съобрази и евентуално разпоредбата на чл. 299 ал.1 от
ГПК, в случай, че в наказателното производство бъде разгледан гражданският
иск.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по т.д. № 206 по описа за 2021г. на Варненски
Окръжен Съд, до приключване с влязла в сила присъда на производството по
НОХД 2256 / 2021г. на Варненски районен съд, на осн. чл. 229, ал.1, т.4
ГПК.
Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на
пречките по движението му.
Задължава деловодителя на състава да следи движението на НОХД
2256 / 2021г. на Варненски районен съд, ежемесечно, като се изискват
справки. Настоящото дело да бъде докладвано след приключване на
производството.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес с
частна жалба пред Варненски Апелативен Съд.
8
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 10:17
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9