РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Девня, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120101275 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, против И. К. М., ЕГН **********, относно вземания на ищеца
против И. К. М. в размер на 500 лв. главница по договор за потребителски кредит
№*********/20.12.2019г., сключен между ответника и СИТИ КЕШ ООД вземанията по
който договор са цедирани на ищеца по делото, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, 75,78 лв. договорна възнаградителна
лихва върху главницата от 20.12.2019г. до 22.06.2020г. и сумата от 152,78 лв законна лихва за
забава върху главницата за период от 20.06.2020г. до 28.08.2024г.
Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :
На 20.12.2019 година длъжникът И. К. М., ЕГН: **********, е сключила
Договор за потребителски кредит № ******* с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е
получила сумата от 500 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски по 153 лв
срок до 22.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.01 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
1
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи
условия и Договор за паричен заем № 381981 на 20.12.2019 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Горепосочените договори са по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.Дори и съдът да не приеме, че договорите не
са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на
паричната сума. Ответникът И. К. М., ЕГН **********, не е изпълнила в срок задълженията
си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, БИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за
2
цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него
телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването
на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се
приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, то е надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г.; II т. о., ВКС). Ответникът И. К. М., EjTH **********, не е изпълнила в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед наведените по
делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът И. К.
М., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 878/2024 г., а именно сумата в общ
размер от 728.56 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 500 лв.; 2) договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 75.78 лв. за периода от 20.12.2019 г до
22.06.2020 г. ; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 152.78 лв. за период от
20.06.2020 г. до 28.08.2024г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната
сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени
парични задължениЯ. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.
Предсрочна и: искуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска .
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за
кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
3
на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.
Въпреки предоставената й възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложила възражения срещу исковата претенция, а съответно и
обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочила доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени
доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
съдът приема, че ответникът е загубила възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото и
експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Я. Л. и експертно заключение по назначената от съда съдебно – техническа експертиза
на вещото лице Г. Г..
Съдът намира установителниге искове по чл.422 ГПК за допустими, като
предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда
срок.
От представените по делото доказателства се установява, че на 20.12.2019г.
между СИТИ КЕШ ООД и ответника-заемополучател е сключен договор за заем
№*********. По силата на този договор Заемодателят е одобрил и предоставил на
Заемателя заем в размер на 500 лева. Договорено е, че срещу предоставената в заем сума,
Заемателят се задължава да заплати фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %,.
Общият размер на годишния процент разходи съгласно договора е 48,01%. Договорено е
също заемът да бъде изплатен чрез ежеседмични погасителни вноски – 2 х 16,69 лв и 4 х
135,60 лв, като датата на първото плащане е 20.01.2020г., а датата на последното плащане -
22.06.2020г. С чл. 6 от договора и чл. 33 от Общите условия е поставено изискване кредита
да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, а именно едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай
на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за кредит, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени
договори за кредит, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от редовен, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл.6.2 от договора и чл.37, ал.3 от Общите условия в случай, че заемодателят
поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора в срок от
4
три дни считано от подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя
неустойка, индивидуализирана в договора за заем в размер от 342,22 лева. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора за заем заемателят е
уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено по
погасителния план към договора. Представена е и Тарифа за таксите и разноските, събирани
от СИТИ КЕШ ООД , съгласно която се дължат и разходи за събиране на вземането при
забава в плащането на вноска за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя и други. Разходите
се правят еднократно и размерът им не може да надвишава 100 лева за целия период на
договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.
СИТИ КЕШ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания
договор за кредит на цесионера "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съобщаването на цесията е
станало с връчване на исковата молба в хода на исковото производство и съдът намира, че
цесията е произвела действие по отношение на ответника.
Съгласно изслушатата и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
съгласно предоставена на експерта разписка за извършено плащане с основание “ Паричен
превод: заем съгл. дог. ***********“ сумата е усвоена в брой на 20.12.2019г. от И. М..
Длъжникът не е правила плащания по кредита и в тази връзка размера на непогасената
главница по процесния договор за кредит е 500 лв., размера на дължимата договорна лихва е
75,78 лева, размера на законната лихва за периода 20.06.2020г. – 28.08.2024. е 236,74 лева и
размера на дължимата неустойка е 342,22 лева. Съдебният експерт сочи, че ГПР по договора
за кредит, изчислено само върху главница и договорения лихвен процент 40,05 % е в размер
на 47,81 %, ако при изчисляване на ГПР се включи предвидената в чл.6 от договора за
кредит, неустойка, то размера на ГПР би се променил на 846,40%, което надвишава 5 –
кратния размер на законната лихва за периода 20.12.2019г. – 20.06.2020г.(размерът на
законната лихва е 10,00 %).
Съгласно изслушатата и приета по делото съдебно техническа експертиза е
отправено искане за отпускане на кредит чред сайта на кредитозаемателя на 20.12.2019г. в
15,47 часа, като са попълнени лични данни на заемополучателя във формата за
кандидатстване за финансова услуга. Съдебният експерт излага, че макар договора да не е
подписан с клалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент №910/23.07.2014г.,
съгласно чл.20, т.2 от Общите условия страните се съгласяват съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи съгласно чл.13 ЗЕДЕУУ, поради което устно в
о.с.з. на 24.09.2025г. излага, че ако се приеме, че е попълнен онлайн формуляр със
съответните отметки на същия и тъй като има договорка между страните, може да се
приема, че договора е подписан с електронен подпис.
Доколкото договорът за заем е реален договор, същият се счита сключен не с
постигане на съгласие между страните, /едната да заеме, а другата да получи в заем пари или
заместими вещи/, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими
5
вещи бъдат предадени на заемателя. Поради това с оглед установеното от вещото лице Я. Л.
относно предоставяне на сумата от 500 лева съгласно разписка за извършено плащане, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Последната вноска
по договора е с падеж 22.06.2020г и поради това съдът приема, че с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска, на 22.06.2020г вземанията по договора за кредит са
изискуеми.
Съдът констатира и редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне
на вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В
представеното извлечение от списък с вземания, съставляващ Приложение №1 към договора
за цедиране на вземания от 13.01.2022г. са посочени № на договора и имена на длъжника ,
ЕГН на длъжника, размер на главница и размер на договорна лихва по договора които
изцяло съответстват на данните за кредита, посочени от заявителя в заповедното
производство. Ищецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице
интересът му да установи придобития дълг по отношение на оспорващия ответник.
Ответникът следва да се счита за уведомен с уведомлението за извършена цесия, с
получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Процесният договор за паричен заем съдържа дата на сключването; вид на
предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на
кредита; фиксиран размер на лихвения процент; погасителен план, съдържащ информация
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В
процесния договор за потребителски кредит е и посочен процент на ГПР 48, 01%, Съгласно
изслушаното и прието по делото експертно заключение по съдебно счетоводната експертиза
този размер на ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва към датата на
подписване на договора Този размер на ГПР обаче не отразява реалният такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, а именно - начислената неустойка, която се включва в
общите разходи по кредита съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, където е посочено, че в ГПР
се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Неустойката несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит,
като същата е била изначално известна на кредитора съгласно чл. 6 от договора -
"неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора
заемателят се счита уведомен за нейното начисляване". Ето защо, стойността на неустойката
от 342,22 лева, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде
включена и при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй
като е част от него. Съгласно заключените на вещото лице Я. Л. при включването на тази
6
неустойка в ГПР, ГПР надвишава определения размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4
ЗПК.Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - например Решение от 21.03.2024 г.
по дело № C-714/2022 г., посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както и непосочването на този процент. В чл. 22 ЗПК като основание за
недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл. 11,
ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Това е нужно, за да може размера на ГПР да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. С цел предотвратяване на нелоялно практики и злоупотреба с
икономически по-силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил
най-тежката санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а именно недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Когато тази недействителност е установена в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на
чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума
по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV гр. отд. на ВКС. Поради
изложеното съдът намира, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, като ответникът дължи само чистата стойност, като не се дължат никакви
лихви, включително законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и
мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви. В този
смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на I т. от.
на ВКС. Ето защо, в полза на кредитора не следва да се присъжда законната лихва върху
чистата стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото
7
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100
лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. С оглед изхода на спора
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 51,47 лева за разноски в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 570,30 лева за разноски в
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА установено в отношенията между страните, че И. К. М., ЕГН
**********, адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ , вх. А, ет.*, ап. *, дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, район Триадица, бул. “ България “ №81 В,
сумата от 500 лева / петстотин лева /, представляваща главница по договор за паричен заем
№******** от 20.12.2019г., сключен между СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********* и И. К. М.,
ЕГН **********, вземанията по който са цедирани, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 878/2024г. по описа на РС
Девня, като отхвърля предявените искове за приемане на установено в отношенията между
страните, че И. К. М., ЕГН **********, адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ , вх. А, ет.*, ап.*, дължи
на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, район Триадица,
бул. “ България “ №81 В, законна лихва върху главницата от 500 лева от датата на подаване
заявлението за издаване заповед за изпълнение - 10.09.2024г, до окончателното плащане,
както и за сумата от 75,78 лева / седемдесет и пет лева и 78 стотинки/ , представляваща
договорна лихва от 20.12.2019г. до 22.06.2020г. и за сумата от 152,78 лева / сто петдесет и
два лева и 78 стотинки/ , представляваща законна лихва за забава върху главницата от
20.06.2020г. до 28.08.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 878/2024г. по описа на РС Девня
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ , вх. А, ет.*,
ап. *, да заплати на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София,
район Триадица, бул. “ България “ №81 В, сумата от 621,77 лева / шестстотин двадесет и
един лева и 77 стоники/ за разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9