РЕШЕНИЕ №
25.02.2019 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично заседание на 31.01.2019 година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от председателя АНХД № 001/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Сердика, ЖК Банишора, ул.“Яворова чука“ № 3а, ет.2,
ап.6, представляван от управителя Е.Й.Я., с която се обжалва НП № 30 от 21.11.2018г. на директора на Регионална
инспекция по околното среда и водите /РИОСВ/ - гр.Пазарджик, с което на
дружеството е наложено административно наказание: Имуществена санкция в размер
на 7000/седем хиляди/лв. на основание чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО, за нарушение
на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО, с молба същото да бъде отменено, като
незаконосъобразно- постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на производствените
правила, както и като необосновано.
В писмено становище жалбоподателя,
чрез пълномощника си адв.Д. се излагат доводи за разминаване в описанието на изпълнителното деяние и правна квалификация в АУАН и в НП, съставени
са в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1,т.6 от ЗАНН; наложените санкции не са в правилните размери и така
наложените са завишени, което не способства за постигане целите и задачите на
наказанието, не е достатъчно еднократното му не намиране на адрес, за да се
приеме, че намира приложение разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата - РПУ Велинград, не изпраща
представител. В представеното писмено становище се оспорва жалбата, като се
твърди, че същата е неоснователна и се моли да се потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на нарушение №30/18.07.2018г. е констатирано, че
жалбоподателят „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД на 29.05.2018г., в гр.Велинград, на площадка находяща се в гр.Велинград,
УПИ XIX, кв.401 по плана на Велинград, включена в Решение №
07-ДО-35700/28.06.2017г. на директора на РИОСВ-Пазарджик – обект на „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД , дружеството нерегламентирано съхранява
/складира/ отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) с битов характер,
представляващи пружини, парчета ламарина, метални рамки и други отпадъци от
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО),
представляващи части от компютър с електронни платки в метален контейнер с
размери 7м/2,5м/2м и на купчина с размери около 4м/5м/1м с отпадъци от черни метали с битов произход –
пружини 2бр.; части от ламаринии на около 10 бр., тръби за печки за твърдо
гориво; велосипеди 6 бр.; брави и други;
Въз основа на АУАН №30/18.07.2018г. е
издадена обжалваното НП № 30 от 21.11.2018г., с което наказващия орган е
наложил административно наказание глоба в размер на 7000 лева на основание
чл.136, ал.2, т.4 ЗУО за нарушение на
чл.136, ал.2, т.4 ЗУО. Посоченото административно нарушение е описано по
идентичен начин, както в акта за установяване на нарушение, така и в самото НП,
като единствено е добавено, че изброените отпадъци метални рамки са били такива
за гипсокартон, а излязло от употреба електрическо и електронно оборудване
(ИУЕЕО) е било хладилници 3бр., готварски печки 2бр. Посочени са и по идентичен
начин нарушената материално правна норма и приложимия административно
наказателен състав.
Констатираната разлика в описанието на
видовете отпадъци между АУАН и НП, представлява конкретизация на същите, която
не съществено нарушение, а напротив дава възможност на наказаното лице да
осъществява по-пълно защитата си.
От показанията на актосъставителя Е.С.
се установява, че на 29.05.2018г. е извършена планова проверката планова съвместно с главен експерт А.К. на фирмата,
която притежавала площадка във Велинград и където се извършвали дейности по
отпадъци. Дружеството притежавало разрешение за извършване на дейности с
отпадъци издадено от директора на РИОЗ Пазарджик и регистрационен документ също издаден от
директора. Разрешението било за извършване на дейности по отпадъци и касаело
такива за: метални опаковки ,опасни опаковки,излезли от употреба акумулатори и
батерии и друг неопасни отпадъци, а регистрационния документ бил за отпадъци от
хартиени и пластмасови опаковки,излезли от употреба гуми други неопасни
отпадъци. Констатирала по време на проверката, че на територията на площадката
се съхраняват и са складирани отпадъци от мерни и цветни метали, които не били включени
във разрешеното за извършване на дейност с отпадъци издадено от директора на
РИОЗ Пазарджик. В разрешението за
дейност с отпадъци имало упоменати конкретно и точно кой вид отпадъци
може да се съхраняват. Външно намерените при проверката изглеждали и били във
вида- пружини от легла, велосипеди, готварски печки, хладилници, компютър. За
всеки отпадък имало шестцифрен код на отпадъка, и за всеки вид предмет, който
отговарял на определение за отпадъка се извършвала квалификация на отпадъка и
се давал код от шест цифри по наредба №2 от 2014г. Този код трябвало да бъде
включен в разрешеното за дейности с отпадъци и така се определяло от експертите
дали наличните отпадъци на площадката включени
в разрешението. В разрешението на жалбоподателя
имало кодове, но точно тези кодове за констатираните отпадъци ги нямало.
Присъстващия на проверката М.Я.,
който бил касиер им обяснил, че тези отпадъци ги е приел и ги е записал в отчетната книга като
отпадъци с метални опаковки. Проверили това и установили да има записани
отпадъци с този код, но съгласно определението за метални опаковки което било в
наредба 2 за квалификацията на отпадъците, те се определят с код 150104 и под
метани опаковки се разбирали - кенчета за бира за безалкохолно,метални кофи,
варели. Хладилника не бил само кутия, а в него имало и други части, като табло,
ключове, контакти, които не са метани опаковки. И печката имала и други части
-ключове на печка. Тоест, уредите си били цели, но неработещи. Имало пружини от
легла, рамки от прозорци изобщо отпадъци от черни и цветни метали с битов
характер, образувани от населеното и домакинствата, но били е записани като
опаковки. Тава било пак нарушение, защото кода 150104 не съответства на кода на
отпадъци от мерни и цветни метали. Наличните отпадъци от черни и цветни метали
трябвало да се квалифицират по наредбата с код 200140. Фирмата нямала в
разрешението си този код и затова ги регистрирали с код който имат. По същия
начин пружини, хладилници и излязлото от употреба електрическо оборудване
следвало да се квалифицира с код 200136
съгласно наредбата, а компютрите с код
200135. Компютъра имал електронни платки, като било свалено дъното на
сами компютър и извадени някои части, но имал платки по него, които са опасни
метали и те си стояли и небили регистрирани като опасни отпадъци. Фирмата имала
право да работи единствено с батерии и акумулатори излезли от употреба от
автомобили, което било съвсем различно от компютър. Опасен отпадък бил и
дисплея на компютъра, а монитора
бил заедно с компютъра и за това е целия компютър бил опасен отпадък. Като цяло
констатирали, че се съхраняват отпадъци които не са включени в разрешението, а
в документите били записани грешно. Имаше и други нередности. След това бил
съставен констативен протокол, в като описали
подробно, какво са констатирали по време на проверката. Констативния
протокол го връчили на касиера, защото преди да отиде на проверката, свидетеля
се обадил лично на управителя, но той казал, че е на почивка по това време и
неможе да присъства на проверката, и друго лице ще го представлява при
проверката - човека който отговаря за площадката и работи на нея, без да му
казал името. Така управителя бил уведомен, че ще има проверка на площадката на
тази дата. Касиера който ги посрещнал им
представил нотариално заварено пълномощно от управителя на фирмата, според което
му било разрешено да представлява
дружеството пред тях. Поради това и протокола от проверката го връчили на
касиера, който и се подписал. След това изпратили покана до управителя на
фирмата и го уведомили, че има нарушение на екологичното законодателство, като
му дали тридневен срок да се яви при тях в Пазарджик.Той се яви в РИОЗ Пазарджик.
Разговаряли за нарушенията, които
констатирали. Акта се съставил в негово присъствие и му се връчил. Той казал,
че тези отпадъци са докарани на площадката
и са оставени там . Той знаел, че няма право да приема този вид отпадъци
и въпреки това ги приел. Площадката била оградена и охраняема с видео
наблюдение с вход на ватата, която се отключвала и заключвала, така че касиера
отключва и ако прецени приема човека
който ще влезе вътре за да остави отпадъците. Преди да го пусне вижда какви
отпадъците има. Даже по време на проверката идвали хора поглеждал какво носят и
тогава ги пускал да влизат. При което е трябвало още когато докарват описаните
отпадъци, тогава да ги спре и да неги
пуска да влизат. Свидетелят сочи, че освен това още преди издаване на
разрешение фирмата била подала заявление по образец за издаване на разрешение, в
което било посочено конкретно какъв вид отпадъци ще работи на площадката. Въз
основа на него в последствие било издадено. При подаване на заявлението той не
е включил отпадъци от черни и цветни метали, тоест не бил заявил, че желае да
извършва дейност с отпадъци от мерни и цветни метали от излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване и съответно директора на РИОЗ издал документ, какъвто бил поискан. Соби
също, че за извършване на дейност с отпадъци от черни и цветни метали и излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване се изисква банкова гаранция от
20 000 лв., която всяка година се внасяла от управителя в банка. Това била
причината да не ги поиска. А и когато
управителя отишъл при тях, той
също подчертал, че това е причина да не
заяви дейности с тези отпадъци. Свидетелката твърди и на територията на
Велинград, да имало друга фирма, която имала лиценз за работа с черни и цветни
метали, която била на разстояние от 200 метра от тяхната площадка. Който желае
да си предава отпадъците има такава фирма във Велинград, а проверявания нелегално приемал и съхранява
отпадъци от черни и цветни метали и
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Така избягвал
плащането на гаранцията. Свидетелката твърди също, че лично е констатирала, че отпадъците са там и
подписала констативния протокол. Имало в него зачеквания, тъй като в бързината
започнала да пише друга дума и се случвало да се коригира думи и букви, но не и
в акта.
От показанията на св. А.К. се
установява, да работя в РИОСВ – Пазарджик, като главен експерт в отдел
„Отпадъци“. Била на проверка на 29.05.2018г. с колежката си Е.С.. Проверихме
фирмата жалбоподател, която имала площадка във Велинград. Освен отпадъци за имало разрешение имало и отпадъци които не са
упоменати в това разрешение, като отпадъци от черни цветни метали пружини,
ламарини, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване хладилници, печки, част от компютри. Тези отпадъци нямали право да се приемат на тази площадка, тъй като не били
упоменати техните кодове в разрешението, което им било издадено. Не били и
заведени с кода, с който се водели по принцип, а били заведени с код за
опаковки. Това свидетелката го видяла от отчетната книга. Господина, който бил
там, бил представител на фирмата. Не помни датата на която са получени, но това
било записано в протокола . Колежката й съставила Констативния протокол, а тя
го прочела. Каквото било записано в протокола това установили и всичко записано
в него било вярно. Според свидетелката Констативния протокол го прочел и
представителя на фирмата, тъй като ме го дали да го чете. Получили го подписан
от него без забележки. Не била участвала в съставянето на акта.
От показанията на св. С.А., се
установява да работя в РИОСВ – Пазарджик
като главен експерт. Била
извикана да бъде свидетел при съставянето на акта, тъй като тогава бил отпускарски сезон. Тогава там бил и
управителя на фирмата. На него било обяснено нарушението и правата му, че има
право на възражение да напише саморъчно в акта, както и писмено да подаде до директора в тридневен срок. Не написал такива, когато акт му се връчил същия ден. С колежката коментирали и
това което обяснил, че ако някой по някакъв
повод е оставил тези отпадъци, които са черни и цветни отпадъци, ако е
така, той би трябвало на момента да
уведоми МВР кой как и по какъв
повод ги е оставил. Свидетелката сочи също, че черните и цветните метали те са
неопасни отпадъци, но законодателя е предвидил банкова гаранция защото било
свързано с кражби и би трябвало да се реагира. Нямала право тази фирма да държи
такива отпадъци на площадката, но за това не уведомила нито тях нито полицията. Не им
било и каза преди колко време са оставени и от кой.
От показанията на св. С. П.-***, се установява той да е бил свидетел
по съставяне и връчването на акта. Колегите му му се обадли дали ще участвам
като свидетел. Отишъл при тях където било и лицето на което му съставили акта.
Обяснили ми за какво е нарушението. Нямаше обяснение от него. Съставен бил и самия
акт, но. нямаше възражение при съставянето на акта.
С
оглед на горното съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена
в законоустановения срок, като разгледана по съществото си същата е неоснователна, по следните
съображения:
Така описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства
и от показанията на свидетелите. Изложеното от свидетелите С. и К., досежно
констатираните на площадката на жалбоподателя отпадъци, кореспондират изцяло с
останалите доказателства. Показанията им са логични, последователни и се
подкрепят от представените писмени доказателства, включително констативния
протокол, поради което съдът напълно ги кредитира.
Съдът, с оглед така установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и
като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени в жалбата,
установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл. 35, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се
изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2.
комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона
за опазване на околната среда. Към тези дейности се отнася и третирането на
отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и
компоненти за него, за които изрично е посочено, че са изключени от дейностите,
за които не се иска разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.2, т.3 ЗУО.
Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от
директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. Разрешението се
издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. То се
издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по
националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения
на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на
изискванията на този закон.
По делото се установи, а и няма спор,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на закона. Установи се по
делото, че дружеството „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД има издадено разрешение за
извършване на дейност по третиране на отпадъци. Това е представеното от
жалбоподателя Решение № 07-ДО-35700/28.06.2017г. на директора на
РИОСВ-Пазарджик, отнасящо се за обект на
„В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД. С това решение е разрешено да се извършват
дейности по третиране на отпадъци с кодове: 150104, 150110, 150111 /отнасящи се
за метални опаковки/, 16016- резервоари за втечнени газове, 160601, 160602,
1606041 160605, 200133,300134 /отнасящи се за батерии и акумулатори/.
В т.10 от това Решение №
07-ДО-35700/28.06.2017г. изрично е посочено „Да не се допуска извършване на
дейности с отпадъци, не упоменати в разрешението.
От представеното от ищеца Решение
№07-РД-358-00/17.03.2017г. се установява
на жалбоподателя „В.Е.К.О. Трейд-2000“
ЕООД да е дадена разрешение за извършване
на дейности с отпадъци с посочени техните кодове, като са за опаковки от
хартия, пластмаса, дърво и стъкло, гуми, пластмаси, стъкло и хартия.
Не се установява на жалбоподателя „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД да е давано разрешение за извършване на
дейности с отпадъци от видовете –отпадъци от черни и цветни метали и от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване. А именно такива са констатирани да се съхраняват на площадката на „В.Е.К.О.
Трейд-2000“ ЕООД при извършената проверка на 29.05.2018г. от служители на
РИОСВ-Пазарджик.
Всички горепосочени обстоятелства, за
които са събрани и съответните доказателства по делото, водят към несъмнения и
категоричен извод, че на площадката, стопанисвана от „В.Е.К.О. Трейд-2000“
ЕООД на територията на Велинград, находяща
се в гр.Велинград, УПИ XIX, кв.401 по плана на Велинград, дружеството е
извършвало дейности по съхраняване на отпадъци от излязло от употреба черни и
цветни метали и електрическо и електронно оборудване и компоненти за него.
Последните не са образувани от дейността на дружеството. За извършване на
такава дейност дружеството е следвало да притежава разрешение. Безспорно е
установено, че дружеството-жалбоподател не е притежавало такова разрешение към 29.05.2018г.
А според издаденото му разрешение Решение № 07-ДО-35700/28.06.2017г. и т.10 от
него е следвало „Да не се допуска извършване на дейности с отпадъци, не
упоменати в разрешението“. При така изложеното
от обективна страна „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД
е извършило нарушението, за което е подведено под
административнонаказателна отговорност. Съдът счита нарушението за безспорно
извършено, установено и доказано по категоричен начин от доказателствата по
делото.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказващият орган надлежно е издирил приложимия закон, както и съответната
санкционна разпоредба и е определил наказание. Не е налице съществено
процесуално нарушение в описанието на нарушението, като обстоятелствата около
извършването му са посочени достатъчно пълно и ясно, по начина, възприет от
законодателя при формулирането на относимата нормативна уредба, като позволяват
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и да организира
съответно защитата си. Посочено е мястото на площадката, вида на отпадъците и
площта им, нарушеното разрешение. С оглед спецификата на нарушението следва да
се приеме, че описаните от органа отпадъците трябва да се разглеждат съвкупно,
а не отделно и те са достатъчно точно индивидуализирани. Да се възлага в тежест
на административнонаказващия орган да индивидуализира отделните отпадъци още
по-подробно, би било в противоречие с целта на закона - да се предотврати или
намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната
среда – по аргумент от чл. 1, ал. 3 от ЗУО (В тази връзка Решение № 877 от 23.05.2014
г. на Административен съд Бургас по к. а. н. д. № 734/2014 г.).
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е наказан за това, че извършва дейност по съхраняване
на отпадъци, като съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО се приема, че тази дейност е
дейност по третиране на отпадъци, за което дружеството не притежава
необходимото, съгласно чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО разрешение за извършване на
дейности с отпадъци от излезли от употреба черни и цветни метали и електрическо
и електронно оборудване и компоненти за него. Това нарушение е точно описано в
акта и в наказателното постановление, то е и правилно правно квалифицирано.
Правилно е приложена и санкционната норма –
чл. 136, ал.2, т.4 ЗУО, тъй като не се касае за дейности по третиране на
отпадъци, за които няма изобщо издавано разрешение, а за такива, които не са
включени в издадено Разрешение. Датата
на извършване на нарушението също е определена правилно. Процесното нарушение
чрез съхраняване на излезли от употреба черни и цветни метали и електрическо и
електронно оборудване и компоненти за него е осъществено чрез бездействие, при
което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде
констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая то е
констатирано на 29.05.2018г. и правилно е счетено, че именно това е датата на
извършване на нарушението.
Напълно неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не било извършено от него никакво нарушение, тъй като
описаните отпадъци били отделени от другите и се съхранявали там докато се
организира извозването им от клиент на фирмата до друга фирма. В случая следва
да се има предвид, че дали въпросните отпадъци са отделни от другите ли не е
без значение, тъй като те изобщо не могат да бъдат складирани на площадката на
„В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД, тъй като не следва да бъдат приемани на тази
площадка. Дори и да се чакало да бъдат извозени другаде, то отново става въпрос
за нарушение на ЗУО, изразяващо се в бездействие на жалбоподателя.
Не основателни са и доводите на жалбоподателя,
че не било извършено от него никакво нарушение, тъй като съхраняването било
дейност по третиране на отпадъци, а въпросните отпадъци само били складирани
при него, поради следното: Съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т.6 от ЗУО
"Депониране на отпадъци" е метод, при който не се предвижда
последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за
срок, по-дълъг от три години - за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и
една година - за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не
представлява опасност за човешкото здраве и околната среда. Тоест дейността по
складиране на отпадъци представлява етап от дейностите по третиране на
отпадъци, чиято крайна цел е оползотворяване на отпадъците, а именно това в
случая е констатирано да е извършено от жалбоподателя.
Не основателни са и доводите на
жалбоподателя, че за деянието „съхранение на отпадъци“ била приложима
санкционната норма на чл.136, ал.1, т.1, пр.2 ЗУО, тъй като наказанието е
наложено за това, че не е извършено нарушение на задължението по т.10 от
издаденото Решение № 07-ДО-35700/28.06.2017г. - „Да не се допуска извършване на
дейности с отпадъци, не упоменати в разрешението“. А определено за описаните в
НП и АУАН отпадъци от черни и цветни метали и електрическо оборудване, на
жалбоподателят „В.Е.К.О. Трейд-2000“ ЕООД не дадено разрешение за извършване на
дейности с тях. И тъй като вече бе посочено по-горе при наличие на дадено
разрешение от РИОСВ, приложимата санкционна норма е именно тази по чл.136,
ал.2, т.4 ЗУО, която е и използвана от административно-наказващия орган.
На следващо място следва да се отбележи,
че напълно неоснователни са съображенията на жалбоподателя, за
незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като нямало съответствие между него,
АУАН и Констативния протокол, като в последния имало и зачертавания, тъй като в
Констативен протокол било посочено да са намерени само отпадъци от черни
метали, а в АУАН и НП били посочени
отпадъци от черни и цветни и метали. Действително
в Констативен протокол е посочено да са намерени отпадъци от черни метали, а
именно в с битов произход – пружини 2бр.; части от ламарини на около 10 бр.,
тръби за печки за твърдо гориво; велосипеди 6 бр.; брави и други. Същите са
описани и в АУАН, в който са определени като ОЧЦМ. Предмет на съдебната проверка
по законосъобразност на НП е самото то и АУАН въз основа на който е издаден. Проверката не обхваща Констативния протокол, дори и той да е
послужил за основа за издаване на АУАН.
Неоснователно е съображението на
жалбоподателя за незаконо-съобразност на обжалваното НП, тъй като била нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗОНН, изразяващо се в неясно описание на
нарушението и непосочване на дата на извършването му, поради следното:
Нарушените е описано в достатъчна степен ясно, като е посочено да се изразява в
„складиране /съхранение/ на отпадъци, които не са включени в издаденото решение по чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО /конкретно е посочено това да е Решение № 07-ДО-35700/28.06.2017г./, с което
не е изпълнено условието на т.10 от същото. В НП е посочена дата на която е
констатирано нарушението, която дата е тази на извършената проверка –
29.05.2018г.
Въз основа на горното съдът намира
следното:
На първо място, следва да се посочи,
че АУАН и НП са съставени от длъжностни лица със съответната компетентност и в
сроковете, установени в ЗАНН. АУАН е предявен, а НП е връчено по надлежния ред.
В същите са посочени дата и място на извършване на нарушението и в какво то се
изразява.
Няма също така основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват данни
лицето да е наказвано за друго такова нарушение, като доказателствената тежест
върху това лежи върху наказващият орган. Необходимо е да бъде отбелязано и
това, че се касае за място, на което част от отпадъците са се намирали
непосредствено на площадка за отпадъци за които е дадено разрешение, но не и
такова за този вид отпадъци, както и обстоятелството, че липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да няма конкретно
установени настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да настъпят,
за да се приеме, че има извършено нарушение на решението по чл. 35, ал.1, т.1
ЗУО, което да не е маловажно.
При определяне на вида и размера на
административното наказание административнонаказващият орган обаче се е
съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и е определил на
дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лв.
при предвиден в закона диапазон от 7 000 лв. до 20 000 лв. По отношение на
размера на така определеното наказание наказващият орган не е изложил мотиви
защо налага наказание в предвидения минимум, но след като нарушението е за
първи път, то и съдът счита, че размерът на това наказание за адекватно такова
минималното определено в закона. Дори и така определеното наказание в минимален
размер съдът намира, че ще подейства превъзпитаващо по отношение на наказаното
лице да не извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
По изложените съображения съд счита,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 30 от
21.11.2018г. на директора на Регионална инспекция по околното среда и водите
/РИОСВ/ - гр.Пазарджик, с което е наложено административно наказание:
имуществена санкция в размер на 7000/седем хиляди/лв. на основание чл. 136, ал.
2, т. 4 от ЗУО, за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО на „В.Е.К.О.
Трейд-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Сердика, ЖК Банишора, ул.“Яворова чука“ № 3а, ет.2, ап.6, представляван от
управителя Е.Й.Я..
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: