О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 638
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност срещу „Р.“ ЕООД, „Ю.Б.Б.“ ЕООД, „Г.п.с.“ ЕООД и „С.п.“
АД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбата-уточнение обстоятелства намира следното:
С оглед твърденията,
въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с искове, предявени от синдиците
на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с които те упражняват правото,
което е регламентирано да възниква за кредиторите на несъстоятелността на една
банка, което е регламентирано с нормата на чл. 60а ЗБН.
В чл. 60а, ал. 1 ЗБН е предвидено, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: 1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или 2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. В практиката на ВКС се приема, че регламентираното в чл. 60а, ал. 1 ЗБН право е облигационно, притезателно /в този смисъл е произнасянето в определение № 648 от 15.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2209/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о. и определение № 358 от 30.07.2018 г., постановено по ч. т. д. № 983/ 2018 г. по описа на ВКС, I т.о./. То е право на вземане, което възниква на извъндоговорно основание срещу трето лице да върне в масата на несъстоятелността на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на това трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Нормата на чл. 60а ЗБН, с която в закона е предвидено възникването на това право, обаче е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., което е обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента тя не съществува в правния мир. Правилото е, че решенията на Конституционния съд за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, имат действие занапред, но в Решение на Конституционния съд на Република България № 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. д. № 5/ 2019 г., е прието, че абсолютното действие занапред на тези решения, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, поради което и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от това правило, което е регламентирано с нормата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. С оглед на това в цитираното решение е посочено, че за правоотношенията, предмет на съдебни производства, които са висящи към момента на постановяване на решението, с което един закон е обявен за противоконституционен, този закон не се прилага. Настоящото съдебно производство е висящо към момента на постановяване на Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 2021 г., с което е обявена противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, поради което и тази норма не може да се прилага от настоящия съдебен състав към правоотношенията, които са предмет на предявените искове. Това от своя страна, наред с факта, че тази норма няма друг аналог в правото на Република България, означава, че твърденията на ищците за субективното материално право, което те защитават чрез предявените осъдителни искове, не може да бъде подведено под нито една действаща правна норма. Това прави предявените в процеса осъдителни искове недопустими.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че въпросът за това дали по силата на чл. 60а ЗБН може да възникне предвиденото в нея субективно материално право поради противоконституционността на тази норма, подлежи на разглеждане по същество на спора и води до неоснователност на предявения иск, а не до неговата недопустимост, това не променя крайния извод, че искът по чл. 60а ЗБН, с който настоящият съдебен състав е сезиран, е недопустим. Това е така, тъй като в закона е предвиден преклузивен срок, в който правото по чл. 60а ЗБН може да се упражни пред съда. Неговото спазване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на този иск. Този срок е посочен в чл. 62, ал. 1 ЗБН, която норма е изменена с ДВ, бр. 22 от 2018 г., като съгласно редакцията й преди изменението срокът за предявяване на иска по ЗБН е двугодишен от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, а в редакцията на тази разпоредба след изменението е предвидено, че срокът е петгодишен и тече от същия начален момент. В § 7 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./, с който е изменена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН, е предвидено, че този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност. Нормата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. обаче също е обявена за противоконституционна с Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., което е обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г., което означава, че тя също не съществува в правния мир. Следователно изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН, което е прието със ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. се прилага само за откритите след влизането в сила на този закон производства по несъстоятелност, т.е. след 19.04.2019 г., а спрямо производствата по несъстоятелност, които са открити преди тази дата приложение намира редакцията на чл. 62, ал. 1 ЗБН преди изменението с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.
В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Ето защо и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е приложимата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН, а тя е редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения. С оглед на това съдът приема, че преклузивният срок за предявяване на исковете по чл. 60а ЗБН, с които се упражняват права, възникнали за кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, е двугодишен и тече от момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката, т.е. тече от 22.04.2015 г. и изтича на 22.04.2017 г.
Исковете по чл. 60а ЗБН срещу „Р.“ ЕООД, „Ю.Б.Б.“ ЕООД, „Г.п.с.“ ЕООД и „С.п.“ АД, с които съдът е сезиран, са предявени от синдиците на „КТБ” АД /н/ на 15.04.2020 г., която дата е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това. Това прави тези искове недопустими и исковата молба, с която те са предявени пред съда, следва да бъде върната.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 37492/ 15.04.2020 г., подадена
от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу „Р.“
ЕООД, „Ю.Б.Б.“ ЕООД, „Г.п.с.“ ЕООД и „С.п.“ АД, поради недопустимост на предявените с нея искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: