Решение по дело №217/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Д.Г. ***, депозирана чрез * Ц.С. ***, против ЗАПОВЕД № 3286з-1582/16.04.2025г. наВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 40220/12.01.2010 г. по описа на РУ - Враца към ОДМВР – Враца.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон при издаването ѝ. Твърди се, че административният орган не е изложил никакви мотиви, както и че преди издаването на акта, не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поддържа се становище, че така постановената заповед е в противоречие с Решение на СЕС по Дело С-118/22г., което има задължителен характер, както за съдилищата, така и за всички административни органи. Излагат се аргументи и за нищожност на оспорения акт. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят се представлява от * С., който поддържа изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски по делото.

Ответникът, ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 369005-4/10.01.2025 г. по описа на ОДМВР – Враца, Д.Г.Г. е поискал заличаване на личните му данни, обработвани от МВР и снемане на полицейската му регистрация, като за последната е приложил писмено мотивирано искане, в което се позовава на Решение на СЕС по Дело С-118/22г. и Решение на ВАС по адм. дело № 6492/2021 г.

По така направеното искане е образувана преписка, по която от Началник група ОА е извършена проверка и изготвена Справка с рег. № 369р-4036/27.02.2025 г. /л. 18-30/. В справката в хронологичен ред са описани всички факти и обстоятелства, които са установени при проверката, като за целта са изискани допълнителни данни - справки от РУ-Враца, РП – Враца, справка от картотека „Полицейска регистрация“ в ГДНП, свидетелство за съдимост, издадено от РС – Враца и са извършени справки в АИС „Документооборот“ на ОДМВР – Враца.

При извършената проверка е установено, че в информационните фондове на МВР за жалбоподателя Г. се обработват лични данни за полицейски регистрации и водени срещу него заявителски материали /ЗМ/, досъдебни производства /ДП/ и наказателни дела, както следва:

Полицейска регистрация № 40220 от 12.01.2010 г. на РУ Враца по  чл. 310, ал.1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.    чл. 26 от НК- документно престъпление, използване на неистински документ с цел облага;

Извършител по ЗМ 255/04.02.2003 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - кражба;

Извършител по ЗМ 241/04.02.2008 г. на ОДМВР-Враца (сектор ПИП) за престъпление по чл. 311 от НК - съставяне на неверен официален документ;

Извършител по ЗМ 2354/06.11.2008 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК - съставяне на неистински/преправяне на частен документ;

Извършител по ЗМ 318/10.11.2008 г. на ОДМВР-Враца (сектор ПИП) за престъпление по чл. 212 от НК - документна измама;

Извършител по ЗМ 2422/21.11.2008 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражба с изп. на МПС/СТС/спец.начин;

Извършител по ЗМ 2487/03.12.2008 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражба с изп. на МПС/СТС/спец.начин;

Извършител по ЗМ 2491/04.12.2008 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражба с изп. на МПС/СТС/спец.начин;

Извършител по ЗМ 2490/04.12.2008 г. на РУ Враца (У Дъбника) за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражба с използване на МПС/СТС/спец.начин;

Извършител по ЗМ 2523/09.12.2008 г. на РУ Враца (У Дъбника) за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - кражба;

Извършител по ЗМ 71/14.01.2009 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - кражба;

Извършител по ЗМ 106/16.01.2009 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК - кражба чрез разрушаване на прегради;

Извършител по ЗМ 103/16.01.2009 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражба с изп. на МПС/СТС/спец.начин;

Извършител по ЗМ 132/20.01.2009 г. на РУ Враца (У Криводол) за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК - кражба чрез разрушаване на прегради;

Извършител по ЗМ 137/21.01.2009 г. на РУ Враца за престъпление по чл. 215. ал. 1 от НК - вещно укривателство;

Извършител по ЗМ 23/26.01.2009 г. на ОДМВР-Враца (сектор ПИП) за престъпление по чл. 310, ал. 1 от НК - съставяне неистински/подправяне на документ от длъжностно лице;

Наказателно производство: споразумение, присъда 163/2009 г. на PC Враца по НОХД 899/2009 г. за престъпление по чл. 212б от НК - връщане/заместване на получено от измама имущество, квалиф. чл. 212б, ал. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 54 от НК - *****,

Наказателно производство: споразумение, присъда №55/2010 г. на PC Враца по НОХД 306/2010 г. за престъпление по чл.212б от НК - връщане/заместване на получено от измама имущество, квалиф. чл. 212б, ал. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б вр. чл. 42А от НК - *****,

Наказателно производство: споразумение, присъда №215/2010 г. на PC Враца по НОХД 1178/2010 г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК – кражба чрез разрушаване на прегради, квалификация чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 от НК - *****,

Задържане на лице: *, задържане в поделение на МВР на 21.01.2009г. по № 66/2006г. на РУ Враца за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК – кражба чрез разрушаване на прегради, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Задържане на лице: *, задържане в поделение на МВР на 20.06.2014г. по № 1275/2014г. на СДВР РУ 04 като извършител на престъпление, на основание  чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

От получената в хода на проверката информация от РП – Враца за водени срещу Г. ДП, както и от свидетелството му за съдимост е установено, че с определение № 55/09.03.2010 г. по НОХД 306/2010 г. на Районен съд – Враца, съдът е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Д.Г.Г. се признава за виновен за описаното по-горе престъпление. Съдът е определил едно общо наказание *****, а на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като се е съобразил и с предишно наказание на подсъдимия и е определил едно общо наказание измежду наказанието по НОХД 306/2010 г. и наказанието му по НОХД 899/2009 г. на РС- Враца, което е по тежкото от тях, а именно: *****. Присъдата е влязла в сила на 09.03.2010 г. по тази присъда жалбоподателят е *** на основание чл. 86 от НК.

Въз основа на тези данни и извършения анализ на фактите, изготвилия справката е направил предложение да не се снема полицейска регистрация № 40220/2010 г. на РУ – Враца, поради липса на основанията по  чл. 68, ал. 6, т. 1-т. 5 от ЗМВР.

При тези установявания с Предложение рег. № 4037/27.02.2025 г., Директорът на ОДМВР – Враца, е предложил на компетентния да се произнесе  по искането орган – Директора на ГД „Национална полиция“, да издаде заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя. В предложението е застъпено становище, че осъждането с влязла в сила присъда и последващата * на основание чл. 86 от НК, не са сред лимитативно изброените в закона хипотези за снемане на полицейската регистрация.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-1582/16.04.2025 г. на  ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, е постановен отказ от снемане на полицейска регистрация  № 40220/12.01.2010г. по описа на РУ-Враца-ОДМВР-Враца, извършена на Д.Г.Г.. За да мотивира отказа, ответника се е позовал на установяванията  на изготвената в хода на проверката справка и приложените към нея писмени доказателства и е формирал извод, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Според ответника данните са необходими за установяване на връзки между различни  разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

Със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

По делото са приети представените по опис с административната преписка  писмени  доказателства.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен срок /Заповедта е връчена на 24.04.2025 г., а жалбата е депозирана в съда на 05.05.2025 г./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл.168 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока.

Оспореният акт изхожда от компетентен административен орган - директорът на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез приложената по делото Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация /л. 85/.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание, съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са изискванията на чл.19, ал.4, т.2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация – изготвено е мотивирано предложение от директора на полицейската структура, извършила полицейската регистрация – ОДМВР - Враца, в което са отразени мотивите за отказа да бъде снета регистрацията. Освен това мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвената от началник група ОА Справка с рег. № 369р-4036/27.02.2025 г., с предложение до Директора на ОДМВР- Враца. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

При постановяване на отказа липсват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. В случая такива нарушения не са налице. Не са налице и наведените в жалбата твърдения за нищожност, поради което оспорената  заповед не  е  нищожна.

Оспореният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Предпоставките за извършване на полицейска регистрация са нормативно определени в чл. 68, ал. 1 от ЗМВР и са възпроизведени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Включват наличие на 3 кумулативни елемента – 1) да е налице привлечено към наказателна отговорност лице, казано по друг начин – лице, на което е повдигнато обвинение за извършено престъпление, 2) престъплението, за което е повдигнато обвинение да е извършено при форма на вина умисъл и 3) престъплението да е от общ характер, т. е. да не се преследва по тъжба на пострадалия. Задължение на органите на досъдебното производство, които съгласно чл.193 от НПК (прокурорът и разследващите органи) провеждат процесуалните действия е да предприемат съответните мерки за извършване на регистрация на привлечено към наказателна отговорност за умишлено престъпление лице– да уведомят писмено ръководителя на структура/структурно звено на МВР и да посочат данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата (чл. 11, ал. 1 от Наредбата). Фактическото извършване на полицейската регистрацията се осъществява от определен от ръководителя полицейски орган с участието на експерт криминалист, който извършва описание, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата полицейска регистрация се извършва за всяко привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, независимо от предишната такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране, а ако са изминали повече от три години от последната съществуваща регистрация, се извършва и ново дактилоскопиране. Целта на полицейската регистрация е посочена в нормата чл. 27 от ЗМВР, според която данните от нея се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Основанията за снемането й са изрично нормативно установени в чл.68, ал. 6 от ЗМВР, както следва: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

В случая правилно е отказано снемане на полицейската регистрация на Г., тъй като нито една от посочените по-горе хипотези не е приложима. Лицето е осъждано общо три пъти.

В настоящия казус, от приложените документи към преписката в хода на извършената проверка по чл. 19, ал. 4, т. 1 от Наредбата – справката от ЕИСПП за образувани наказателни производства спрямо жалбоподателя, справката съдимост, издадена от РС- Враца и приложените свидетелство за съдимост и 3 бр. бюлетини за съдимост, удостоверяващи постановени и влезли в сила осъдителни присъди по НОХД № 899/2009г. на РС-Враца, по НОХД № 306/2010г.  на РС- Враца и НОХД № 1178/2020г. на РС -Враца, категорично може да се направи извод, че не са налице нито едно от визираните в разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация, извършена в РУ – Враца на жалбоподателя Г. по повод повдигнатите му обвинения за извършени тежки умишлени престъпления. По цитираните НОХ дела същият е признат за виновен и осъден за извършени престъпления – по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 вр. чл.20, ал.2  и чл.310, ал.1 във вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26 НК /в качеството на длъжностно лице, чрез използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество/, по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 НК – отнемане на чужди движими вещи, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на МПС /последната за общо 10 отделни деяния в условията на реална съвкупност/, като са му наложени и съответни наказания, макар и в условията на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

В този смисъл административният орган действа в условията на обвързана компетентност. От съществено значение за правилното приложение на материалния закон, както при извършване, така и при снемане на полицейска регистрация, е нейната легитимна цел – противодействие на престъпността и разкриване на престъпления.

В случая предвид данните за приключилите три наказателни производства с влезли в сила осъдителни присъди спрямо жалбоподателя, са налице повече от една полицейски регистрации, доколкото разпоредбата на  чл.13 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация сочи, че при всяко привличане на лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, независимо от предишната регистрация, се извършва нова регистрация, която предполага попълване на нова карта и ново фотографиране, а при изтекли повече от три години от последната регистрация и ново дактилоскопиране. Единствено по отношение на пробите за ДНК профил е предвидено да не се изземват отново (чл. 14, ал. 4 от Наредбата). Както законосъобразно е посочено и в мотивите на оспорения акт настъпилата реабилитация не е сред основанията по  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Не са налице доказателства, регистрациите на жалбоподателя по повод проведените наказателни производства да са извършени в нарушение на нормативните изисквания.

Оспорената заповед не е в противоречие с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., каквито твърдения са изложени в жалбата. В същото е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Доколкото съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета и заличена, респективно ограничена.

В случая както в оспореното решение, така и в предшестващата го справка, е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл, относно личността на жалбоподателя и осъществените от него престъпни деяния, като са изложени конкретни мотиви обосноваващи липсата на основания за снемане на полицейската регистрация. Изрично е подчертано, че настъпилата реабилитация не се свързва с преценка на други обстоятелства относно личността на дееца. В тази връзка органът се е позовал на съображение 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. на съда на ЕС, съгласно което настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е единствено индикация, че субектът на данни представлява по-малък риск. При преценка на риска, като елемент от анализа относно необходимостта от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация, който включва и естеството и тежестта на престъплението, е отчетено, че Г. има профил на извършител на престъпления от общ характер - измама, вещно укривателство, съставяне на документи с невярно съдържание, използване на неистински документи, квалифицирано престъпление против собствеността, за които срещу него са образувани и водени досъдебни производства, като три от тях са приключени и на съдебна фаза с постановени осъдителни присъди.

Именно въз основа на тези установявания, органът правилно е посочил в заповедта, че е необходимо правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност, както на извършената полицейска регистрация, така и на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда, включително и след реабилитирането им.

За целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да поддържат полицейска регистрация, която им позволява да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления – целта на полицейската регистрация, законодателно закрепена в разпоредбата на чл. 27 от ЗМВР.

По отношение на допълнително изложените от органа мотиви за постановения отказ, че Г. е установен като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и извършените от него административни нарушения представляват незачитане на правовия ред, съдът намира същите за неоснователни и съответно ирелевантни. В тази връзка съдът обръща внимание, че извършването на административни нарушения от едно ФЛ, не е предмет на Директивата, нито нарушенията по ЗДвП са основания да се извършва полицейска регистрация по ЗМВР, съответно такива не могат и да служат като основания да се откаже снемане на полицейската регистрация. Правното основание за извършване от страна на полицейските органи на полицейска регистрация, така както е дефинирано с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, изр. първо ЗМВР касае "лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер". Само наличието на други предявени на лицето обвинения за извършени престъпления от общ характер може да служи като основание да бъде отказано заличаване на полицейска регистрация.

По изложените съображения оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, поради което е законосъобразна и липсват наведените в жалбата твърдения за наличие на основания за нищожност. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва  да  бъде отхвърлена.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

От страна на ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Враца, в настоящия съдебен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.Г. ***, против Заповед № 3286з-1582/16.04.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 40220/12.01.2010 г. по описа на РУ - Враца към ОДМВР – Враца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Враца  пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138 АПК препис от решението да се изпрати на страните.