МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 91/29.05.2018 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 82/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против С.К.И. ***, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и против
Н.С.К. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимите така, както е по обвинителния акт, като го намира
за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства и пледира
да бъдат признати за виновни. Предлага да им се наложат наказания лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК, чиито размери да бъдат определени около средния
на предвиденото в закона. По отношение начина на изтърпяване на наказанията
обвинението счита, че спрямо подсъдимите са налице законови пречки за прилагане
разпоредбата на чл.66 от НК и пледира за постановяване ефективното им
изтърпяване.
Подсъдимият И., редовно призован,
участва лично в с.з. Признава вината си и изразява съжаление за стореното. Като причина за
извършване на деянието изтъква нуждата от пари за погасяване на дълг към „***“.
В обясненията си по време на съдебното следствие излага, че при извършване на
кражбите е действал сам, а подс. К. му е оказал съдействие единствено за придвижване
до мястото на извършване на престъпленията и предаването на металната част от
кабелите. Чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат пледира за
определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, под най-ниския предел на предвиденото в закона, с оглед признанието на
вината, оказаното съдействие на органите на ДП за разкриване обективната истина
по делото, както и поради тежкото му имотно състояние и липсата на средства,
като причина за извършване на деянието.
Подсъдимият К., също редовно призован, участва лично в с.з. и не се признава
за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения, в които отрича
участието си в извършване на кражбите. Сочи, че оказал помощ на подс. И., като
го откарал с автомобила си от гробищния парк в гр. Ямбол в посока към с.
Чарган, където го оставил с няколко чувала. Твърди, че бил задължен на И. и
затова сутринта, отново по негово настояване, го взел с автомобила си от
мястото, на което го оставил, и предал намиращата се в чувалите мед на пункт за
изкупуване на метали. Чрез редовно упълномощения си защитник - адвокат застъпва
становище за недоказаност на обвинението и пледира да бъде оправдан.
За да постанови присъдата си, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Около 22:30 часа на
24.05.2017г. св. М. и подсъдимите К. и И. решили да извършат кражба на
телефонен кабел, който да продадат и по този начин да се набяват средства. За
целта отишли до бл.23 в ж.к. „Диана“ в гр. Ямбол с управлявания от подс. К.
автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
peг. № У 7137 АК, собственост на Ж. М.У. от ***. Тъй като имали нужда от пари, решили да откраднат телефонния кабел от
намиращите се в района шахти, който бил част от мрежата на „Виваком“ ЕАД –
София. В изпълнение на решението, подс. И. и св. М. отишли до шахтата, намираща
се до бл.23 в ж.к. „Диана“ (т.нар. обръщало на автобус № 16), отместили капака
й и влезли вътре, а подс. К. спрял с автомобила на около 200 м от шахтата. С
ножовката, която носил в себе си, подс. И. отрязал положения в шахтата кабел тип
ТПЖП 500x2x0,5, след което със св. М. отишли до
съседната шахта, разположена на 70 метра от първата. Вдигнали капака й, след
което подс. И. влязъл вътре и сразал кабела с ножовката в този му край. После
се обадил на подс. К., който дошъл до шахтата с автомобила. Тогава подс. И.
вързал кабела с колан за автомобила на подс. К. и последният го издърпал навън.
По този начин подсъдимите успели да вземат 70 метра телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 по 47,55 лева за метър, на
стойност 3828,50 лева, собственост на „Виваком“ ЕАД – гр. София. След като
издърпали отрязания кабел, подс. И. отново поставил капаците върху шахтите,
натоварил кабела в автомобила и заедно с подс. К. потеглили в посока към с.
Чарган, обл. Ямбол. Извън града подсъдимите обгорили изолацията на кабела,
взели останалите след обгарянето медни проводници и се прибрали в града. Сутринта
подсъдимият К. предал медните части от кабела
на пункт за
изкупуване на метали, стопанисван „Д.Е.“
ЕООД - гр. Ямбол за сумата от 378 лева, като получените от
продажбата пари поделил с подс. И..
Няколко дни
по-късно, между 21:00 часа на
28.05.2017г. и 00:50 часа на 29.05.2017 г., св. М. и подсъдимите К. и И. отново решили да извършат кражба на
телефонен кабел. За целта отишли до входа на гробищния парк в гр. Ямбол на ул.
„Граф Игнатиев“ с управлявания от подс. К. л.а. „Мицубиши Паджеро“ с peг. № У 7137 АК,
собственост на Ж. М. У. от гр***. Подс. И. и св. М. слезли до
павилиона за цветя и се приближили до шахтата, намираща се близо до паркинга, а
подс. К. спрял с автомобила на около 200 м от шахтата. И. отместил капака на
шахтата, влязъл вътре и с ножовката, която носил в себе си, отрязал положения в
шахтата кабел тип ТПЖП 300x2x0,6. После отишъл до съседната шахта, вдигнал капака й,
влязъл вътре и сразал кабела с ножовката в този му край. В един момент св. М.
се изплашил и си тръгнал, а подс. И. се обадил на подс. К., който дошъл до
шахтата с автомобила. Тогава подс. И. вързал кабела с колан, в другия край на
който имало дървена пръчка, закрепил колана за автомобила на подс. К. и
последният го издърпал навън. По този начин подсъдимите успели да вземат 140
метра телефонен кабел тип ТПЖП
600x2x0,6 по 28 лева за метър, на стойност 3920 лева, собственост
на „Виваком“ ЕАД – гр. София. След като издърпали отрязания кабел, подс. И. го
нарязал с ножовката на парчета от по два метра, натоварил го в автомобила и
заедно с подс. К. потеглили в посока към с. Чарган, обл. Ямбол. Извън града
двамата подсъдими обгорили изолацията на кабела, взели останалите след
обгарянето медни проводници и се прибрали в града. Сутринта подсъдимият К.
предал медните
остатъци на пункт за изкупуване на метали, стопанисван от „Ж.“ ЕООД - гр.
Ямбол за сумата от
1509,30 лева, като получените от продажбата пари поделил с подс. И..
Към момента на извъриване
на горното деяние подсъдимият Ст. И. е
осъждан деветнайсет пъти с влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер, дванайсет от които против
собствеността – по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС,
по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по
НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на РС –
Царево, по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС.
С присъдата по НОХД № 292/2012г.
на ЯРС, влязла в сила на 21.06.2012г.,
подс. И. е осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, и видно от отбелязването в справката му за
съдимост, е изтърпял наложеното му с тази присъда нааказание на 27.02.2013г..
След влизане в сила на горната
прписъда и около година след изтърпяване на наказанието – на 11.02.2014г., И.
е извършил друго тежко умишлено престъпление от общ характер против
собствеността – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за
което с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла
в сила на 25.09.2014г., е осъден ефективно на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание подсъдимият е изтърпял на
31.07.2015г.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият Н.К. е осъждан шест пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, четири от които тежки – по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, по чл.209, ал.1 от НК, по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК (кражба на телефонни кабели) и две по
транспорта – по чл.343в, ал.2 от НК, с присъдите по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЕРС, по НОХД № ***. на ЯОС, по НОХД № ***. на
РС – Шумен и по НОХД № ***. на ЯРС.
С Опр. № ***. по
ЧНД № ***. на ЯОС, влязло в сила на 19.11.2015г., са му определени общи
наказания по две съвкупности от присъди – общо наказание пробация по НОХД ***.
на РС – Шумен и по НОХД № ***. на ЯРС и общо наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЕРС, по НОХД № ***. на ЯОС.
Поостановено е отложено изтърпяване на наложеното по вротата съвкупност общо
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия И., дадени пред съдия по време на ДП, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.279, ал.1, т.4, предл.І от НПК, отчасти
от обясненията на подс. К., от показанията на свидетелите В., И. и Т., дадени
по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Т., А. и Т.,
дадени по време на съдебното следствие и от показанията им, дадени по време на
ДП пред орган на ДП в частта им, в която бяха приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на
свидетелите М. и Д., дадени на ДП пред органа на ДП, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, от
обективните находки, отразени в протокола за оглед от 29.05.2017г. и приложения
към него фотоалбум, от данните, съдържащи се в протокола за извършен следствен
експеримент от 11.07.2017г. и приложения към него фотоалбум, от заключението и
показанията на вещото лице, изготвило назначените оценителни екпертизи, както и
от писмените доказателства по делото, в т.ч. и приложените на л.23 и 47 от ДП покупко-изплащателна
сметка № *********/25.05.2017г., издадена от „Д. Е.“ ЕООД - гр. Ямбол и договор за покупко продажба на скрап №
12216/29.05.2017г. между подс. К. ***, които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни и логични, кореспондират помежду си по отношение
на фактите от значение за предмета на делото, и поради това се кредитират
изцяло.
По отношение на обстоятелствата, че подс. К. е откарал подсъдимия И. до
местопрестъпленията с автомобил „Мицубиши Паджеро“, че след отнемане на
кабелите го е взел от там с автомобила и го откарал с отнетите вещи извън града
в поксока към с. Чарган, както и че именно той е предал медните остатъци от
отнетите телефонни кабели, събраният по делото доказателствен материал, в т.ч.
и обясненията на подс. К., е безпротиворечив. По тези въпроси, касаещи отнемането на вещите, начина на
отнемането им, лицата, участвали в отнемането, начина на разпореждане с отнетото,
а и по отношение съпричастността на подс. К. към отнемането, изброените по-горе
доказателства също са безпротиворечиви. Както подс. И. в
обясненията си пред
съдия от ДП,
така и свидетелите М. и Д. в показанията си от ДП, описват по сходен начин развоя на събитията при
отнемането на кабелите,
като конкретизират поведението и действията на всеки от подсъдимите, които са възприели лично. Тримата са категорични и по отношение присъствието на подс. К. на
местопрестъпленията по време на извършване на деянията, а по отношение на
обстоятелствата, касаещи неговото участие, са взаимнодопълващи се. В приобщените към доказателствения материал обяснения на
подс. И. от ДП, същият е категоричен, че е извършил кражбите заедно с подс. К.
и св. М.. Обясненията на подс. И. в тази им част – относно участието на другия подсъдим,
а и по отношение присъствието на св. М., не са изолирани. Същите се подкрепят в
пълна степен от останалите преки доказателства – показанията на свидетеля С.Д.
от 11.07.2017г., дадени пред органа на ДП непосредствено след разкриване на
деянието и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 от НПК, в които същият посочва, че отивайки с автомобила си до обръщалото
на автобус № 16 до бл.23 в ж.к. „Диана“, за да занесе гориво на подс. К., го е
заварил до шахта, в която имало непознат човек, и чул, че в шахтата се реже,
като е категоричен и относно присъствието на св. М. в близост до мястото. Макар
в по-голямата им част показанията на св. М. в двете фази на процеса да
представляват опит да оправдае собственото си противоправно поведение, в
показанията си от 11.07.2017г., депозироани непосредствено след разкриване на
деянието, този свидетел също е категоричен относно присъствието на подсъдимия К.
в непосредствена близост до шахтите, в които са били положени липсващите кабели,
като същевременно показанията му от ДП кореспондират както с показанията на св.
Д. и с обясненията на подс. И. от ДП, така и с данните, отразени в протокола за
проведения с негово участие следствен експеримент от 11.07.2017г. и с
обективните находки, отразени в протокола за оглед от 29.05.2017г., и
приложените към тях фотоалбуми. Внимателният прочит на обясненията на подс. И.
от ДП и на показанията на свидетелите М. и Д. от ДП налага извод за достоверност
не само защото кореспондират помежду си, но и защото се подкрепят в пълна
степен и от косвените доказателства – показанията на свидетелите Т., В., А. и И.,
видно от които по време на извършване на кражбата от шахтите до гробищния парк,
в близост до мястото е забелязан автомобил „Мицубиши Паджеро“, какъвто към него
момент е управлявал подс. К., а според показанията на св. А., в непосредствена
близост до отвора на шахтите е имало следи от автомобилни гуми. Т.е., налице са
доказателства, че кабелът е издърпан от шахтите с помощта на автомобил, в
каквато насока са приобщените към доказателствения материал обяснения на подс. И.,
дадени пред съдия по време на ДП, а не по начина, посочен от подс. И. в
обясненията му по време на съдебното следствие. Освен гореизложените
съображения, за преценка достоверността на обясненията на подс. И.
и на показанията на свидетелите М. и Д. от ДП, е от значение и времето на
депозирането им – на 11.07.2017г., много близко във времево отношение след
извършване на деянията и непосредствено след разкриването им, когато същите не
са имали обективна възможност да изградят и да поддържат друга обща версия за
развоя на събитията и участието на подсъдимия К.. При това положение, обясненията на
подс. К. в частта им относно обстоятелството, че не е участвал в изваждането на
кабелите от шахтите, обясненията на подс. И. по време на съдебното следствие относно
същото обстоятелство, и показанията на свидетелите М. и Д., дадени по време на
съдебното следствие, се явяват изорлирани и се опровергават от останалия
доказателствен материал, поради което следва да се тълкуват като израз на
защитна позиция и опит за оневиняване на подс. К., с оглед предходните му
осъждания на лишаване от свобода и угрозата от ефективна присъда, поради което
не следва да се кредитират.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс. Ст. И.,
както от обективна, така и от
субективна страна, е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „а” и б .„б” вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а
подс. Н. К., от обективна и
субектвна страна е извършил престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като за
времето от 22:30 часа на 24.05.2017г. до 00:50 часа на 29.05.2017г. от бетонни
шахти, находящи се в гр.Ямбол, в ж.к. „Диана“ до бл.23 и на ул. „Граф
Игнатиев“, до входа на гробищния парк, действайки в условията на продължавано
престъпление и в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на
технически средства - ножовка и колан, и чрез използване на моторно превозно
средство - л.а. „Мицубиши Паджеро“ с peг. № У 7137 АК, собственост на Ж. М.У. от гр. ***, са
отнели чужди движими вещи: телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 с обща дължина 70
м., на стойност 3328,50 лева, и телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 с обща дължина
140 м., на стойност 3920 лева, всички на обща стойност 7248,50 лева, от
владението на собственика им „ВИВАКОМ“ ЕАД - София, без съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив, подсъдимият К. е
действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай,
както следва:
1. Около 22:30 часа на 24.05.2017 г. от бетонни шахти, находяща се до
бл.23 в ж.к. „Диана“ в гр.
Ямбол, действайки в
съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на техническо средство - ножовка и
колан, и чрез използване на моторно превозно
средство - л.а. „Мицубиши Паджеро“ с peг. № У 7137 АК, собственост на Ж. М. У. от ***, са отнели чужди движими вещи – 70 метра телефонен кабел тип ТПЖП 500x2x0,5 по 47,55 лева за метър,
на стойност 3328,50 лева, от владението на собственика им „ВИВАКОМ“ ЕАД - гр. София, съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият И. е действал в условията на опасен
рецидив, подсъдимият К. е действал в условията на повторност и деянието не
представлява маловажен случай, и
2. За времето от 21:00 часа на 28.05.2017 г. до
00:50 часа на 29.05.2017 г., от бетонни шахти, находящи се но ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол, до входа на гробищния парк, действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез
използване на техническо средство - ножовка и колан, и чрез използване на
моторно превозно средство - л.а. „Мицубиши Паджеро“ с peг. № У 7137 АК,
собственост на Ж. М. У. от ***, са отнели чужди движими вещи – 140 метра телефонен кабел тип ТПЖП 300x2x0,6 по 28 лева за метър,
на стойност 3920 лева, от владението на собственика им „ВИВАКОМ“ ЕАД - гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият И. е действал в условията на опасен
рецидив, подсъдимият К. е действал в условията на повторност и деянието не
представлява маловажен случай.
Авторството на деянията от страна на двамата подсъдими се установява по
безспорен начин както от обясненията на подс. И. и показанията на свидетелите Д.
и М. от ДП, така и от показанията на свидетелите И. и А. и от писмените доказателства –
покупко-изплащателна сметка № *********/25.05.2017г., издадена от „Д. Е.“
ЕООД - гр. Ямбол и договор за покупко продажба на скрап №
12216/29.05.2017г. между подс. К. ***, приложени съответно на л.23 и 47 от ДП.
От обективна страна, подсъдимите К. и И. са извършили две деяния, всяко
от които осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла
на чл.194, ал.1 от НК, тъй като във всеки един от случаите, вземайки коабелите
от шахтите и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване
владението на собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е.,
безспорно, и в двата случая е налице прекратяване владението на собственика
върху вещите, което е настъпило вследствие деянията на подсъдимите, и при
липсата на съгласие за това от страна на самия собственик и лицата, които го
представляват. За целта подсъдимите са използвали технически средства – ножовка
и колан за теглене, тъй като тези
вещи по своето естество са предназначени за извършване на технически операции,
а и в конкретния случай са били използвани от подсъдимите за извършване на
такава. По този начин същите са осъществили квалифицирания състав на чл.195,
ал.1, т.4, предл.2 от НК. От обективна страна, от доказателствата по делото се
установява наличието и на квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4, предл.1
от НК – използване на МПС, защото по отношение обстоятелството, че за
придвижването и отдалечаването си от местопрестъпленията и за отнемане на
вещите подсъдимите са използвали лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № У
7137 АК”, с peг. № У1623А, собственост на трето лице, доказателственият
материал е безпротиворечив. А след като горепосоченият автомобил представлява
МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП и същият е послужил както за
придвижване и отдалечаване на двамата подсъдими от местопрестъпленията, така и
за издърпване на кабелите от шахтите, този квалифициращ признак също е налице. Освен
това, е налице задружно участие от страна на двамата подсъдими при извършване
на деянието, тъй като и в двата случая всеки един от тях е участвал в самото
изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите и в
установяване на фактическата си власт, т.е., двамата са действали в съучастие
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.
Обективно, подсъдимият К. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдата по НОХД № 858/2013г. на ЕРС,
влязла в сила на 01.10.2014г., е осъден за друго такова престъпление – кражба
на телефонни кабели, по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, и преди
изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му
наказание. Наред с това, извършеното от подс. К. не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя както
от високата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 7248,50 лева, от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, от настъпилите
вследствие на деянието допълнителни вредни последици, изразяващи се в
повреждане на далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо лице, така и от
обстоятелствата, водещи до квалифициране на извършеното като осъществяващо
признаците на горепосочените квалифицирани състави на чл.195, ал.1, т.4 от НК,
които по аргумент от ал.4 на чл.195 от НК изключват квалифицирането му като маловажен
случай. При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения, деянието
на подс. К. се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК, и същото не представлява маловажен случай, обективно същият е
осъществил и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.
От обективна
страна подсъдимият Ст. И. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е
извършил деянията след като с присъдата по НОХД № ***.
на ЯРС му е било наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.
„а” и б. „б” от НК. При това положение, след като посоченият размер на
наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е
отложено по чл.66 от НК и, с оглед размера на предвиденото наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода,
престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е
и е извършено след навършване на пълнолетие, обективно, деянието осъществява
признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно,
деянието се явява извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „б” от НК, тъй като отделно от горната присъда, И. е
осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и с
присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, като от изтърпяване на
наказанията по двете присъди, съответно на 31.07.2015г. и на 27.02.2013г., до
извършване на деянията, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК,
изключващ приложението на чл.29 от НК.
От субективна страна във всеки от случаите подсъдимите са действали с пряк
умисъл. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт върху вещите техния
собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели
именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване
на фактическата си власт върху вещите са се разпоредили с тях като със свои, обгарайки
изолацията на кабелите и предавайки медните части на пункт за изкупуване на
метали. Разбирали са противоправния характер на извършеното, но са целили
противоправното си облагодетелстване. Същевременно, във всеки от случаите
подсъдимите са разбирали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в
закона като квалифициращи. Съзнавали са, че използването на горепосочените
технически средства и МПС съществено ще ги улесни при отнемането на вещите, и
са целели именно това, всеки от тях е знаел, че при отнемането на вещите не
действа сам, а подс. К. е знаел и това, че върши деянието, след като с
присъдата по НОХД № ***. на ЯРС е осъден за друго такова престъпление.
Обективно и субективно подсъдимите са действали в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в един непродължителен период от време – от 22:30 часа на 24.05.2017г. до 00:50
часа на 29.05.2015г., т.е., в рамките на пет дни, са извършили две деяния,
всяко едно от които поотделно осъществява състава на престъплението кражба по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. Деянията са извършени при еднородност
на вината, като обективно и субективно последващото такова се явява продължение
на предходното.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ:
Санкцията на чл.196, ал.1, т.2 от НК предвижда
за извършеното от подсъдимия И. престъпление наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода, а за извършеното от подсъдимия К. престъпление
законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. В тези законови граници, съдът наложи на двамата подсъдими наказания от по
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.54 от НК. За да определи
наказанията им в горепосочените размери, съдът взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от относително големия дял на
този вид престъпления в страната и в региона, от високата стойност на отнетите
вещи в размер на 7248,50 лева,
настъпилите вследствие на деянието допълнителни вредни последици, изразяващи се
в повреждане на далекосъобщителната мрежа на ощетеното юридическо лице, както и обстоятелствата, че в
сравнително кратък времеви отрязък - за времето от 22:30 часа на 24.05.2017г. до 00:50 часа на 29.05.2017г., или в рамките на пет дни,
подсъдимите са извършили две деияния, всяко от които осъществява признаците
на тежко умишлено престъпление,
квалифицирано по няколко квалифициращи признака. При определяне размерите на
наказанията съдът отчете и високата степен на обществена опасност на личността
на подсъдимите, обуславяща се
от обстоятелствата, че освен с присъдите по
НОХД № ***г. на ЕРС, НОХД № ***. на ЯРС
и по НОХД № ***. на ЯРС, първата водеща до квалифициране на извършеното от
подс. К. като такова в условията на повторност, а последните две до
квалифициране на извършеното от подс. И. като такова в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, към момента на
извършване на деянието К. е осъждан още пет пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, три от които тежки – по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК, по чл.209, ал.1 от НК и по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, с
присъдите по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯОС, по
НОХД № ***. на РС – Шумен и по НОХД № ***. на ЯРС, а подс. И., отделно от
горепосочените присъди, е осъждан още седемнайсет пъти за
престъпления от общ характер, десет от които тежки,
умишлени, квалифицирани и против собствеността. От
друга страна, съдът взе предвид и смекчаващите отговорността на всеки от
подсъдимите обстоятелства – дадените обяснения в двете фази на процеса, с които
в известна степен всеки от тях е допринесъл за разкриване обективната истина по
делото, а по отношение на подс. И. и обстоятелствата, че осъзнава и признава
вината си и проявява критичност към извършеното, както и причините за
извършване на деянието – липсата на средства и необходимостта от такива за
погасяване на дълг. С оглед липсата на други смекчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства, съдът намери, че сами по себе си, а и на фона на
изброените по-горе отегчаващи такива, същите не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвидените в закона най-леки наказания, нито дават
основание за определяне
на по-леки такива. Същевременно, наложените им наказания по вид и размер са необходими
да окажат необходимото поправително и възпиращо въздействие
както върху личността на всеки подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото, тъй като очевидно, налаганите
до момента условни наказания на подс. К. и прилагането на чл.55 от НК при
определяне наказанията на подс. И., не са допринесли по никакъв начин за
постигане целите на закона.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
С оглед предходните осъждания на подсъдимите на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер – с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС за подс. К. и по НОХД № ***. на ЯРС за
подс. И., спрямо тях са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане. Затова, и тъй като извършеното от подс. К. престъпление е в
изпитателния срок по ЧНД № ***. на ЯРС и сборът на отложеното и наложеното му
наказание лишаване от свобода надвишава две години, а от изтърпяване на
предходното наложено на подс. И. наказание лишаване от свобода по НОХД № ***.
на ЯРС не са изтекли повече от пет години,
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ и б. „б“ от ЗИНЗС, съдът постанови
наложените им наказания да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.25, АЛ.4 ОТ НК ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС. К.
Както вече се посочи, извършеното от подсъдимия К. престъпление, предмет на
настоящото производство, е умишлено и е от общ характер. Същото е извършено в
петгодишния изпитателен срок на определението по ЧНД № ***. на ЯРС, с което му
е наложено общо наказание от три години лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер – по чл.209,
ал.1 от НК, по
чл.195, ал.1, т.4 от НК и по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, а и в рамките на
изпитателния срок на две от включените в съвкупността присъди по НОХД **** на
ЯРС и по НОХД № ***. на ЯОС. Горепосоченото определение, постановено в
рамките на производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК, е влязло в сила на 19.11.2015г., при което положение, съгласно
правилата за изчисляване на сроковете визирани в чл.183 от НПК, определеният с
него петгодишен изпитателен срок изтича на 19.11.2020г. А след като това е
така, и деянието, предмет на настоящото дело, е извършено в периода от 24.05.2017г.
до 29.05.2017г., то има за последица привеждане в изпълнение отложеното от
изтърпяване общо наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. И тъй като сборът
на наложеното му с настоящата присъда такова и общото наказание по съвкупността
надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, съдът
постанови приведеното в изпълнение общо наказание също да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в тяхна тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 146,96 лева, от които 126,96
лева, или по 63,48 лева за всеки, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 20 лева, или по 10
лева за всеки, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на
ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: