№ 1760
гр. Плевен, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430101788 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9037/29.03.24 г. на
„ММ 007“ ЕООД, ЕИК ***, срещу „Р. Транс“ ЕООД, ЕИК ***, с която се иска
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 7979,78 лв., представляваща
възнаграждение за извършен превоз по договор за международен превоз от
09.10.2023 г., както и сумата от 422,91 лв., представляваща обезщетение за
забава върху дължимото договорно възнаграждение, за периода от 18.10.2023
г. до 07.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заявка от 09.10.2023 г. от
ответното дружество, е сключен договор за автомобилен превоз, по силата на
който ищецът извършил два броя транспортни услуги от РБ до Република
Чехия и обратно. Договорената цена за извършените транспортни услуги била
в размер на 7979,78 лв. с ДДС, като след извършване на услугата е издадена
фактура № 8956/16.10.2023 г. на ответното дружество. Ищецът счита, че е
изпълнил точни задължението си, като товарът е бил доставен спрямо
изискванията на възложителя, но към датата на исковата молба, последният
заявил, че няма да заплати сумата по фактурата. Въпреки многократните
разговори и покани, задължението на възложителя по договора не било
изпълнено. Цената за превоза в размер на 7979,78 лв. с ДДС следвал ода се
заплати от ответното дружество на следващия ден след издаването на фактура
№8956, т.е. от 17.10.2023 г. Поради това ищецът счита, че възложителят е
изпаднал в забава считано от 18.10.2023 г., поради което му дължи и
обезщетение за забава в размер на 422,91 лв., за периода до 07.03.2024 г. Моли
предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски за исковото и
обезпечително производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от „„Р. Транс“ ЕООД.
1
В с. з. ищецът поддържа предявената искова молба и моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
В с. з. ответникът не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Видно от фактура №8956/16.10.2023 г., с доставчик ищцовото дружество
и получател ответното дружество, е че е начислена услуга транспорт №329-
България- Чехия-България-***, на стойност 3400 евро, 1,95583 лв., или общо в
лева 6649,82 лв., а с ДДС 7979,78 лв.
От представената заявка-договор за автомобилен превоз изх. №
329/09.10.2023 г., автор И. Р., Мениджър към "Р. Транс" ЕООД, се установява,
че на ММ-007 ЕООД е възложено извършването на транспорт, с рег. № ***,
дата на товарене 09.10.2023 г. до 14.ч, адрес: гр. ***, "Колова"г АД, адрес на
доставка CZ-28802 NYMBURK, Boleslavska triдa 418/54, вид на стока:
Колооси, около 22т., срок за доставка 12.10.2023 г. преди обяд, договорено
навло 3400 евро с ДДС на кръг, като на връщане от Чехия да се натовари
групаж 3-5 адреса посока границата със Словакия, и разтоварване в гр. София.
Плащането е уговорено 45 дни след получаване на оригинала на ЧМР и
фактура, a платец е „Р. Транс“ ЕООД. Уговорено е още, че ако платец е друго
юрк. лице, фирмата изготвила заявката се задължава да съдейства за
плащането в срок, а след този срок, фирмата платец се задължава да плати
дължимата сума.
От представената международна товарителница CMR се установява, че
изпращач е КОЛОВАГ АД, превозвач ММ 007 EOOD, рег. номер на
транспорта е ***. Отразени са три дати на получаване – 12.10 и 13.10.2023 г. с
място на получаване: Boleslavska triдa 418/54, Nymburg. Установява се още, че
транспорта до гр. София е осъществен и приет на 17.10.2023 г. от МПС със
същите номера като горепосочените.
Горната фактическа обстановака се установява от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като
са неоспорени и се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК
доказателствена стойност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими осъдителни искове с правно основание
чл.372,ал.2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че страните са обвързани от валидна
търговска сделка – договор за превоз съгласно законовото определение по чл.
367 от ТЗ. Този факт следва от представената международна товарителница,
което е достатъчно доказателство за установяване на договора, с оглед
разпоредбата на чл. 4 от Конвенцията за договора за международен превоз на
стоки (CMR). От приетото по делото CMR безспорно се установява
качеството на превозвач на товари на ищцовото дружество, както и качеството
2
на платец на ответното дружество. Тези факти не се оспорват от страните.
Разпоредбата на чл. 372,ал.1 и ал. 2 от ТЗ урежда задължението на
товародателя да заплати дължимото възнаграждение, освен ако не е уговорено
друго и ако не е сторил това, то да се плати от получателя на стоката. Тази
норма има диспозитивен характер и в случая страните са уговорили нещо
друго – а именно заплащане на възнаграждението от възложителя ответник –
45 дни след получаване на фактурата и оригинала на СМР. Ответникът не
установява факта, че е осъществил съдействие при плащане от друго юрк.
лице – получателя съгласно чл. 372,ал.2 от ТЗ. С клаузата по договора
страните са договорили и нещо друго, различно от разпоредбата на
чл.303а,ал.1 от ТЗ – 45 дневен срок, но от получаване на фактурата и СМР.
Получаването на посочените документи в случая е осъществено с получаване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, от който момент е
започнал да тече и 45-дневния срок съгласно договора за превоз, сключен
между страните. Ищецът не е ангажирал допустими доказателствени средства
за установяване на твърдението си, че ответникът е получил процесната
фактура и СМР преди предявяване на исковата молба. При това положение и с
оглед, че не се установява изпращачът на товара да е заплатил възнаграждение
за превоза съгласно чл. 372,ал.1 от ТЗ и при липса на изрична уговорка в
самата CMR - товарителница, освобождаваща получателя на товара от това
задължение, то възнаграждението на превозвача се дължи и заплаща от
възложителя(платец) съгласно договореното между него и превозвача.
Ответникът обаче бездейства и не упражнява своите права, вследствие на
което по делото не се установяват правоизключващи факти от горната
хипотеза. Ето защо, Съдът намира, че правото на възнаграждение за превоз е
възникнало в хода на производството и е изискуемо 45 дни след датата на
получаване на препис от исковата молба – 31.05.2024 г.(15.07.2024г), т.е.
установява се възникнало и съществуващо притезателно право. Размерът на
възнаграждението се установява безспорно от сключения договор за превоз и
издадената фактура, като същото е в размер на 7979,78 лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът намира предявеният иск по чл. 372,ал.1 ТЗ вр. чл.
79,ал.1,пр.1 от ЗЗД за основателен като доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен. Правна последица от уважаване на главния
осъдителен иск е и присъждането на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба
Настоящият съдебен състав намира предявеният акцесорен иск по чл. 86
от ЗЗД за неоснователен, макар главният иск да е основателен. Правото на
обезщетение за забава на кредитора съгласно чл. 86,ал.1 от ЗЗД е в случаите на
неизпълнение на парично задължение от длъжника, за което той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадане в забава, до
датата на подаване на исковата молба (от който момент настъпват и
предвидените последици процесуално и материалноправни в чл. 116 и сл. от
ЗЗД). В разглеждания случай обаче длъжникът е изпаднал в забава след датата
на подаване на исковата молба, респ. не е налице горепосочената хипотеза на
чл. 86,ал.1 от ЗЗД, поради което акцесорният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
3
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва
да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и
обезпечително производство съразмерно уважената част от претенцията.
Претендираните разноски са доказани по основание и размер от
представените пълномощни/договор, препис от определение и постановление.
Дължимите разноски са в размер на 409,19 лв. за държавна такса, 1600 лв. за
адв. възнаграждение, 92,60 лв. за образуване на изпълнително производство,
или общо 2101,79 лв., а съразмерно уважената част от исковата претенция –
1996 лв..
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р. Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***,
представлявано от управител И. Р. П., да заплати на „ММ 07“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище: гр. ***, представлявано от управител М.А.М., на осн. чл.
372,ал.1 от ТЗ вр. чл. 79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, сумата от 7979,78 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за извършен превоз по международен
договор за превоз на товари от 09.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ММ 07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр.
***, представлявано от управител М.А.М., на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД, срещу „Р.
Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***, представлявано от управител
И. Р. П., осъдителен иск в размер на 422,91 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 07.03.2024г.
ОСЪЖДА „Р. Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***,
представлявано от управител И. Р. П., да заплати на „ММ 07“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище: гр. ***, представлявано от управител М.А.М., на осн. чл. 78,ал.1
от ЗЗД, сумата от 1996,00 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по
водене на исковото и обезпечително производство, респ. разноски за
изпълнение на обезпечителната заповед, съразмерно уважената част от
претенцията.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4