Решение по дело №3357/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1833
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110203357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1833
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря Л С. С
като разгледа докладваното от ДЛ. ДАдминистративно наказателно дело №
20231110203357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “против Наказателно постановление № г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя
били наложени 7 бр. имуществени санкции, за неизпълнени задължения по чл. 86, ал. 1 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна
несъставомерност; за недоказаност; за липса на материална компетентност на наказващия орган; за
изтекли срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател развива търговска дейност, свързана с търговия с
автомобили втора употреба.
В хода на извършена ревизия, ревизионен екип достигнал до извод, че дружеството
продава автомобили на занижени цени, отнесени към пазарните, позовавайки се на усреднени
пазарни цени от сайт Фактурираните продажни цени били отразени във фактури и в декларациите
1
за съответните данъчни периоди било посочено, като основание, чл. 143 ЗДДС – облагане на марж
от продажба на стоки втора употреба. С изготвени данъчен ревизионен доклад и данъчен
ревизионен акт били определени допълнителни данъчни основи за периодите: м.12.2020 г.;
м.01.2021 г.; м. 02.2021 г.; м. 03.2021 г.; м. 04.2021 г.; м. 05.2021 г.; м. 06.2021 г. и м. 07.2021 г.
Данъчният ревизионен акт бил обжалван и отменен от Директора на Дирекция „ОДОП“
при ТД на НАП-София и било постановено извършване на нова ревизия.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Д. С.; АУАН; НП; ревизионен акт; справки-декларации; уведомления; ревизионен
доклад; заповеди за компетентност.
Оскъдността на гореизложената фактическа обстановка произтича от обстоятелството, че
ДРА е бил отменен, към момента на издаването на АУАН и НП, а именно на констатациите от него
почива тезата на актосъставителя и наказващия орган (повдигнатото обвинение е не за формално
неотразяване на фактури в справки и дневници за продажби, а във връзка с допълнително
определена при ревизията данъчна основа, в резултат на съпоставителна дейност за определяне на
средни пазарни цени на конкретни предлагани артикули). В този смисъл и доколкото задължение
на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013
г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р
2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г.,
V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в;
Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. №
6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р
4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г.,
XIV кас. с-в и др.), изложената в АУАН и НП фактология не би могла да се установи по
изискуемия се по закон начин и степен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно. Спазен е
както краткият, тримесечен срок от откриване на нарушителя (формалното начало на който срок е
надлежното изготвяне на ревизионния доклад от 12.08.2022 г., отнесено към датата на съставяне на
АУАН – 25.10.2022 г., като в този смисъл е ТР 48/81 ОСНК), така и двугодишният, считано от
инкриминираните дати (15.01.2021 г.; 16.02.2021 г.; 16.03.2021 г.; 15.04.2021 г.; 15.05.2021 г.;
15.06.2021 г., 17.08.2021 г.).
Едновременно с това, контролните органи са представили надлежни доказателства за
оправомощаване на наказващия орган по предвидения в закона ред, поради което и тезата на
жалбоподателя в тази насока не би могла да бъде споделена.

По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие не се установи по несъмнен начин наличието на допълнително определена данъчна
основа (нито – размера й), като актуален е и поставеният въпрос за невключването й със задна дата
в справките-декларации и дневниците за продажби, доколкото данъчната ревизия стандартно е
юридически факт, темпорално отнесен, значително след проверявания данъчен период. В този
смисъл и отправената от жалбоподателя критика към дейността на наказващия орган се явява
основателна, а повдигнатото административно обвинение – недоказано.

По разноските
Липсата на доказателства за сторени от жалбоподателя деловодни разноски и на изрична
претенция за присъждане на такива не налагат произнасяне, в цитираната насока.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 689101-F682223/31.01.2023 г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС, на “били наложени 7
бр. имуществени санкции, за неизпълнени задължения по чл. 86, ал. 1 ЗДДС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4