№ 1097
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 22234/20 г. по описа на
СРС, 65 състав, С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, е осъдена да заплати на ЗАД А.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от
1794,98 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за настъпило на
28.10.2015 г. ПТП, ведно с обичайните разноски за определянето му, ведно със законната
лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата в размер на
546,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.04.2017 г. до 04.06.2020 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 501,80 лв.
Постъпила е въззивна жалба от С.О. срещу решение №
20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 22234/20 г. по описа на СРС, 65 състав.
Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е
отчел липсата на доказателства, като протокол за ПТП, становището на вещото лице по
САТЕ, че процесното събитие е можело да бъде избегнато от страна на водача, както и че
механизмът на настъпване на събитието е установен изцяло чрез свидетелски показания.
Твърди, че всички доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е
1
постановил решението си, са косвени. Поддържа, че неправилно възражението за
съпричиняване не е уважено от съда. Твърди, че липсата на протокол за ПТП, както и
разминаването между свидетелските показания и представените заявления от страна на
водача за настъпване на застрахователното събитие, представлява съществена пречка за
формиране на категоричен извод за механизма за настъпване на процесното ПТП, респ. за
уважаване на иска. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ЗАД А.“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа
становището, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът ЗАД А.“ АД твърди, че на 28.10.2015 г. в гр. София, на ул. „******* *******,
лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, управляван от Д.П., попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били
причинени щети на лекия автомобил. Посочва, че увреденият лек автомобил е бил
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № **********/07.10.2015 г., със срок на валидност от 08.10.2015
г до 07.10.2016 г. Твърди, че полицата е била сключена при уговорено покритие „Клауза П”
– Пълно каско съгласно ОУ, представляващи неразделна част от застрахователния договор.
Твърди, че по заведената щета е било изплатено на собственика на застрахования автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1784,98 лв. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу причинителя на
вредата. Твърди, че С.О., в качеството й на собственик на улиците на основание чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, е длъжна да стопанисва и да поддържа в
изправност повереното й имущество и на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за
причинените от бездействието й вреди на трети лица. Посочва, че с регресна покана от
26.01.2016 г. С.О. е била поканена да възстанови платената сума, ведно със сторените
ликвидационни разноски. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 1794,98 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на
28.10.2015 г. в гр. София, на ул. „******* *******, в т. ч. и 10 лв. – ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 546,67 лв. за периода от
23.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.
2
Ответникът – С.О. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на
покрит застрахователен риск, настъпването на твърдяното събитие по отношение на време,
място и начин на настъпване, както и наличието на причинна връзка между увреждането и
твърдяната неравност на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва
твърдението за изпратена регресна покана, като твърди, че С.О. не е била надлежно
уведомена за настъпилата щета в резултат на процесното ПТП. Претендира разноски.
За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ЗАД А.“ АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“,
с рег. № *******, по делото е представена комбинирана застрахователна полица №
**********/07.10.2015 г. за застраховки „Каско“ и „Злополуки“, сключена между ЗАД А.“
АД, като застраховател, и „С. 2003“ ЕООД, като собственик на лек автомобил „Мерцедес С
350“, с рег. № *******, от която е видно, че уговореният покрит риск по застраховка
„Каско“ е „Клауза П“ – Пълно каско, със срок на валидност от 08.10.2015 г. до 07.10.2016 г.,
съгласно Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на ищеца.
От представените Общи условия на ищеца за застраховка на МПС „Каско“ се
установява, че процесното ПТП представлява покрит риск по Клауза „П“ – Пълно каско /т.
12 във вр. с т. 8.3./.
За установяване на обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното
ПТП, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на
САТЕ.
Съгласно уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
29.10.2015 г. и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, от 29.10.2015 г. от Д.П. - на 28.10.2015 г. в кв. Бояна,
на ул. „******* *******, в посока – Боянската черква, лек автомобил „Мерцедес С 350“, с
рег. № *******, управляван от Д.П., е претърпял увреда – при движение по посочената
улица е попаднал в препятствие на пътя – необезопасена и необозначена дупка, при което са
били увредени задна лява гума и задна лява джанта.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените
вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д.В. П. и
М.Х. Ц..
От показанията на св. П. се установява, че през 2015 г. управлявал лек автомобил
„Мерцедес С“, като в автомобила е бил заедно с жена си. Движили се в посока Боянската
църква, валяло дъжд и колата влязла в дълбока дупка, пълна с вода. Посочва, че преди
дупката не е имало знаци и обозначения. От попадането на автомобила в дупката се сцепила
предната му лява гума и предната лява джанта. Заявява, че е извикал КАТ, но протокол за
ПТП не е бил съставен.
От показанията на св. М. Ц., която живее на семейни начала със св. П., се установява,
че през 2015 г. управляваният от св. П. лек автомобил, в който била и свидетелката,
попаднал в дупка на пътното платно, която не се виждала, тъй като валяло дъжд. Посочва,
3
че в резултат на това се спукала джантата и гумата на лекия автомобил.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява,
че от техническа гледна точка механизма на настъпване на процесното ПТП е, както следва:
на 28.10.2015 г. лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, се движел по ул.
„*******, с посока към Боянската църква, и в района на № 63, превозното средство
попаднало в необезопасена и немаркирана дупка на пътното платно. Видимите щети по лек
автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, отразени в уведомление – декларация за
щета, са: задна лява джанта и спукана задна лява гума. Според заключението на САТЕ с
оглед механизма на настъпване на процесното ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в уведомлението – декларация за щета видими увреждания, се
налага извода, че щетите по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, се намират
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 28.10.2015 г. произшествие в гр.
София. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с
рег. № *******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 1784,98 лв. При
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание същото посочва, че ако автомобилът е
бил минал с по – ниска скорост, увреждането е могло да бъде избегнато.
По делото не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане от
05.01.2016 г. се установява, че ЗАД А.“ АД е изплатило на сервиза, отстранил вредите по
МПС, сумата от 1784,98 лв.
С регресна покана с изх. № Л – 892/26.01.2016 г. от ЗАД А.“ АД до С.О., заведена с
вх. № СО16 – ТД26 – 1164 от 27.01.2016 г., С.О. е поканена да възстанови платеното
застрахователно обезщетение и разноски по щета № 100 15 0301 34810 в размер на 1794,98
лв. в 7 – дневен срок от получаването на регресната покана.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
4
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до
размера на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: наличието на
сключен договор за имуществено застраховане по имуществена застраховка „Каско“ между
въззиваемия и собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, в срока
на застрахователното покритие на който договор, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, както и факта на плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по застраховка „Каско“ в размер на 1784,98 лв.
Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали от събраните по
делото доказателства се установява механизма на настъпване на процесното ПТП.
Действително за установяване за процесното ПТП по делото не е представен протокол за
ПТП, но това не означава, че съдът не може да приеме същото за доказано, ако то се
установява от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В допълнение
следва да се посочи, че посещението на служителите на КАТ на мястото на произшествието
не е било задължително /чл. 125 ЗДвП/.
В случая, от показанията на разпитаните по делото двама свидетели /св. П. и св. Ц./
се установява по безспорен начин наличието на дупка на пътното платно и мокър участък,
който е бил пълен с вода, без видимост, като същите обстоятелства са отразени и в
уведомлението за щета от 29.10.2015 г. и в декларацията на водача на застраховано МПС от
29.10.2015 г. Установява се също така, че вследствие на преминаването на лекия автомобил
през дупката на пътното платно, която не е била обозначена, е била увредена задната лява
гума и задната лява джанта на автомобила. Показанията и на двамата разпитани свидетели
се базират на преки и непосредствени впечатления за механизма на настъпването на
събитието, последователни са и кореспондират помежду си относно времето, мястото и
начина на настъпване на събитието, поради което следва да се кредитират като достоверни.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на процесното ПТП, и че се намират в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 28.10.2015 г. в гр. София ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база
пазарни цени, към датата на ПТП, е 1784,98 лв.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск,
носен от застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е
заплатил на овластено от собственика на увредения автомобил лице застрахователно
обезщетение в размер на 1784,98 лв., поради което е налице и основание за възникване на
регресното право.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
5
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Освен това застрахователят има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв. е обичаен
размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата. Ето защо, регресното
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му възлиза на сумата в общ размер от 1794,98 лв. /1784,98 лв. + 10 лв./.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД, срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл е р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
бездействието им във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Възражението на въззивника - ответник, че водачът на процесното МПС не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е
доказано по делото, поради което съдът не намира основание за намаляване отговорността
на лицето, което отговаря по чл. 49 ЗЗД, с оглед съпричиняване. По делото липсват каквито
и да е обективни данни каква е била скоростта на управляваното от св. П. МПС към момента
на преминаването му през дупката на уличното платно.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи изцяло.
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи наличието на главен дълг и изпадането в забава на ответника.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 213а, ал. 3, т. 1 КЗ /отм./ дължимото
обезщетение следва да се изплати в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
съдържа всички необходими документи, сочещи за отговорността на ответника /арг. от чл.
213а, ал. 2 КЗ – отм./.
В случая е формиран извод за наличието на главен дълг. Освен това се установява, че
регресната покана с изх. № Л – 892/26.01.2016 г. от ЗАД А.“ АД до С.О. е получена на
6
27.01.2016 г.
Ето защо, ответникът е в забава за плащането на регресното вземане с изтичането на
30 – дневния срок по чл. 213а, ал. 3, т. 1 КЗ /отм./, т. е. считано от 27.02.2016 г. Тъй като
ЗАД А.“ претендира мораторна лихва от по – късен момент, а именно – от 23.04.2017 г., то
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за периода от 23.04.2017 г. до 04.06.2020 г.
Във въззивното производство не е спорен размера на мораторната лихва, поради
което въззивният съд приема, че същият възлиза на сумата, посочена в
първоинстанционното решение – 546,67 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се уважи като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. №
22234/20 г. по описа на СРС, 65 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в
частта му относно разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр.
с чл. 25, ал. 1 НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. №
22234/20 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: *******, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на ЗАД
А.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* № 2, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7