ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
гр. Б., 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Търговско дело №
20241200900074 по описа за 2024 година
Съдът, след извършената размяна на книжа между страните по търговско дело
№ 74/24г., на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК, във
връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който
обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК относно нейните задължителни реквизити по закон. В
исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата,
на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено
ясно искане. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил
доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата
молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.
Извършена е двойна размяна на книжа по чл. 367 – 373 ГПК.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Постъпила е искова молба с вх. № 4870/09.04.2024 г., подадена от Х. Т. Ц.,
ЕГН **********, и Е. И. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к.
К.п.бл.***, и двамата чрез адв. А. Ч., със съдебен адрес гр. С., ул. П.№***
1
против СД Е.-Н.и С., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.
К.Б.№, Ж. С. Н., ЕГН ********** и Е. Ж. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. Б., ул. К.Б.№, която съдът е оставил без движение.
В законовия срок е депозирана поправена искова молба с вх. №
7983/11.06.2024 г.
Твърди се, че на 25.03.2005г. между ищците и СД Е.-Н.и С. е сключен
Предварителен договор за прехвърляне на правото на строеж на недвижим
имот срещу обезщетение. По силата на Предварителния договор СД Е.-Н.иС.
като приобретател на правото на строеж се е задължило да изпълни със свои
средства построяването на сгради върху собствения на ищците недвижим
имот, а именно: УПИ № II- 137 от квартал 14 по сега дейтващия дворищно-
регулационен план на гр. С., местността „в.з. М.д....., целият с площ от 1 800
кв.м., при съседи по титула за собственост: улица Л.М., дере и блок на ТКЗС и
съседи по актуална скица: улица, УПИ 1- 136, УПИ V- 417, а именно масивна
вилна сграда Б., включваща 7 обособени самсотоятелни двуетажни жилища,
всяко със самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в
сутерените, с по два жилищни етажа и тавански помещения, с обща застроена
площ на седемте жилища- 360 кв.м. е РЗГ1 на сградата 720 кв.м., като Т.Л. Ц.,
Е.Х.Н., Х. Т. Ц. и Е. Х.ва Ц. запазват за себе си и взаимно си учредяват право
на строеж, на двуетажни жилища № 4 и № 5, като СД Е.-Н.и С. се задължава за
своя сметка да построи и да предаде собствеността на учредителите на
правото на строеж, в лицето на ищците, обектите, за които същите са си
запазили и взаимно учредили право на строеж.
Посочва се, че в последствие, на дата 25.07.2007г., ищците и ответника СД Е.-
Н.и С. са подписали окончателен Договор, обективиран в Нотариален акт №
193, том I, peг. № 2325, дело № 187/2007г., за прехвърляне на право на строеж
на недвижими имоти срещу задължение за обезщетяване на собствениците с
новопостроени самостоятелни имоти в същия терен. Съгласно раздел II, т. 1 и
т. 2 от Нотариалния акт, Х. Т. Ц. и Е. И. Ц. получават право на строеж на
Двуетажно жилище № 4, а Л. Т. Ц. и Е.Х.Н. получават правото на строеж на
Двуетажно жилище № 5.
Посочва се, че съгласно раздел III от горепосочения Нотариален акт,
приобретателят СД Е.-Н.и С. се е задължило за своя сметка да построи и
предаде собствеността на учредителите и собственици на терена, върху
2
горепосочените Двуетажно жилище № 4 и Двуетажно жилище № 5 в завършен
вид, с държавно-техническо приемане на сградата и издадено удостоверение
за пускане в експлоатация съгласно действащите строителни нормативи, в
краен срок до 30.09.2007г.
Сочи се, че съгласно постигнатата в раздел III от Нотариалния акт договорка между
страните, всички останали клаузи на Предварителния договор от дата
25.03.2005г. относно начина на строителството, вида и обема на
довършителните работи за всеки обект, отговорност и санкции, които не
противоречат на клаузите на Нотарилнин акт, запазват действието си.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на приобретателя на правото на
строеж СД Е.-Н.и С. на строителните дейности в крайния срок по
Нотариалния акт, на 11.06.2008г. ищците и ответника СД Е.-Н.и С. са
подписали Допълнително споразумение към Предварителния договор от
25.03.2005г., по силата на което СД Е.-Н.и С. се е задължило да завърши
строителството на всички сгради и обекти в процесния недвижим имот и да
въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред, в срок до
31.12.2008г., съгласно чл. 2 от споразумението.
Същевременно съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Допълнителното споразумение
ответното дружество се е задължило, при неизпълнение в срок на
задължението по чл. 2 от споразумението, да заплати на ищците неустойка за
неизпълнение в размер на 1500 евро (2 933, 75лв.) за всеки месец забава след
посочения по-горе краен срок платими до 30 - то число на всеки календарен
месец. Твърди се, че от страна на СД Е.-Н.и С. липсва изпълнение и в
уговорения допълнителен срок, като строителството не е завършено и
сградите не са въведени в експлоатация по предвидения в закона ред и до
настоящия момент.
Твърди се, че въз основа гореизложеното ищците последователно са осъдили
ответника СД Е.-Н.и С., Ж. С. Н., Е. Ж. Н., да им заплати парични суми по
процесното неустоечно съглашение за минали периоди- с Решения на
Окръжен съд- Б. по гр.д. № 336/2012 г. и по гр.д. № 337/2012 г; Решение на
Апелативен съд - С. гр.д./В/192/ 2013 година, потвърдено от ВКС - гр.д.
7179/2013 г. - с Определение - не допуска касационно обжалване на решение
но гр.д. 192/2013 година; Решение на Апелативен съд С. гр.д. /В/ 3739/2012
година, потвърдено от ВКС - гр.д. 4692/ 2013 г.- с Определение- не допуска
3
касационно обжалване на решение по гр.д. 3739/2012 година; както и с
Решение от 21.07.2014год. на Софийски апелативен съд, ГК, lV-ти състав по
гр. д №1606/2014г„ по което е издаден Изпълнителен лист от 06.08.2014г.
Посочва се, че в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008г.
е уговорена в полза на ищците договорна мораторна неустойка, която се
дължи от строителя СД Е.-Н.и С. при неточно или забавено изпълнение на
задъжленията, поети от дружеството ответник в Допълнителното
споразумение. Общият смисъл на постигнатото с клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2
съглашение между страните по Допълнителното споразумение, както и
действителната воля на страните, считам следва да се изведе и от самата
клауза, с която е отменена отговорността на СД Е.-Н.и С. по раздел V, т. II от
Предварителния договор между страните от 25.03.2005г., за периода след
30.09.2008г. В отменената клауза от сключения първоначално Предварителен
договор, е предвидена също договорна неустойка в полза на ищците „в
случай, че нриобретателят не завърши предвиденото строителство в срок и
забавянето му продължи повече от два месеца“, в който случай Е.-Н.иС.СД е
следвало да дължи сумата от 50 000 лв. С клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
процесното Допълнително споразумение страните са се съгласили да отменят
клаузата на предишната неустойка и да уговорят нова, която е по - малка по
размер, но е договорена вече без краен предел или фиксиран срок, а като сума
дължима за всеки месец забава от страна на длъжника, т.е. същата е обвързана
с поведението на СД Е.-Н.и С., като строител във връзка с възложената му
работа.
Твърди се, че с Допълнителното споразумение ищците и ответника СД Е.-Н.и
С. са се споразумели, че клаузата за неустойка е в сила в случай на
неизпълнение на задължението на строителя не само да построи и предаде
Двуетажно жилище № 4 и Двуетажно жилище № 5 па доверителите ми, но и
да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред и в срок до
31.12.2008г., което ответникът СД Е.-Н.и С. така и не е изпълнил към днешна
дата. Нещо повече- това задължение е следвало да бъде изпълнено и
съобразно поетите между страните договорки в раздел III на Нотариален акт
№ 193, том I, peг. № 2325, дело № 187/2007г., който не се отменя със
сключеното между страните Допълнително споразумение и продължава да
действа в облигационните правоотношения между ищците и ответното
дружество. Следователно за СД Е.-Н.и С. е в сила и задължението да предаде
4
двете двуетажни жилища на ищците „в завършен вид, с държавно-техническо
приемане на сградата и издадено удостоверение за пускане в експлоатация
съгласно действащите строително нормативи. Соче се, че страните ясно са
уговорили в писмените съглашения по между си, не само задълженията на
строителя да построи и да предаде на ищците прожесните двуетажни
жилища, а са доворили и степента на завършеност на строителството в
обектите към момента на тяхното въвеждане в експлоатация.
С оглед горепосоченото считат, че в конкретния случай е изпълнен
фактическият състав, за да е налице изискуемост на договорната неустойка, а
именно последната е уговорена в договорно съглашение между страните, па
второ място - налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на
длъжника СД Е.-Н.и С., за което е уговорено, че същият ще дължи мораторна
неустойка, на следващо място неизпълнението е виновно, тоест по причини, за
които длъжникът отговаря, като не са налице никакви основания,
освобождаващи длъжника от отговорност та неизпълнението, и на последно
място- доверителите ми, в качеството им на кредитори но облигационното
правоотношение се явяват напълно изправна страна.
В този смисъл посочват и практиката- Решение № 21 от 12.07.2010 г. по т. д.
№ 470/2009 г., Т. К., 11 Т. О. на ВКС. Неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. След като са налице горепосочените предпоставки,
считат, че следва да бъде ангажирана отговорността на отевтното дружество
СД Е.-Н.и С. на основание чл. 92 от ЗЗД.
На следващо място, считат, че в случая, функциите на неустойката, заложени в
разпоредбата на чл. 92, ад. 1 от ЗЗД, намират своето точно приложение, като
въпросната неустойка служи за обезщетение на претърпените от изправната
страна вреди и от друга страна санкционира неизправната страна във връзка с
така поетите, но виновно неизпълнени, договорно закрепени задължения.
На последно място считат, че са налице законовите основания да бъде
ангажирана отговорността за заплащане на мораторна неустойка и за
останалите ответници- Ж. С. Н., с ЕГН: ********** и Е. Ж. Н., с ЕГН:
**********, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 76 от ТЗ, към която
препраща и Учредителния договор на СД Е.-Н.и С., за изпълнение на поетите
от дружеството задължения отговарят и неограничено отговорните
5
съдружници, каквито се явяват Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., поради което същите са
носители на пасивна процесуална легитимация и по настоящата искова
претенция.
Изразява становище, че безспорно е установено от извършена съдебно
техническа експертиза по гр.д. 336/ 2012г. по описа на БОС, че строителството
не е завършено, че в съставените актове и протоколи по време на строителство
липсват и не са налични подписите на всички правоспособни и технически
лица по Наредба № 3 на МРРБ - актове и протоколи съставяни по време на
строителство от който да е видно, както количеството, така и качеството на
извършените СМР, както и степента на завършеност.
Твърдят, че горното обстоятелство е видно и доказателствата по т.д.
20221200900232 по описа на Окръжен съд Б..
Отправено е искане до съда за постановяване на решение, с което да бъдат
осъдени ответниците СД Е.Н. и СИЕ, с ЕИК: **** и солидарно и
неограничено отговорните съдружници Ж. С. Н., с ЕГН: ********** и Е. Ж.
Н., с ЕГН: ********** да заплатят на Х. Т. Ц., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С., ж.к. К.п.бл.*** и Е. И. Ц., ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. С., ж.к. К.п.бл.***, сумата в размер на общо дължими 45 000 / четиридест
и пет хиляди /евро, представляващи от своя страна уговорена между страните
в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008г. към
Предварителен договор от дата 25.03.2005г., неустойка за забава за период от
неустойка за забава за период от месец 03. 2021 г. до месец 09. 2023 г.
включително.
Молят, на основание чл. 78 от ГПК, на Х. Т. Ц., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С., ж.к. К.п.бл.*** и Е. И. Ц., ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. С., ж.к. К.п.бл.***, да бъдат присъдени направените във връзка с делото
разноски за съдебни такси и адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис, за които се иска да бъдат
приети към доказателствения материал по делото.
В законоустановения срок от страна на ответниците е постъпил писмен отговор, с която
заявяват, че така предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
На първо място твърдят, че исковата претенция за основава на нищожна от
6
материалноправна гледна точка разпоредба. Като алтернативна позиция
смятат, че искът е изцяло неоснователен, защото са налице предпоставките на
чл.95 и чл.96 от ЗЗД. Като последна алтернатива посочват, че искът е частично
основателен на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, за което излагат следните
съображения:
Твърдят, че Допълнителното споразумение от 11.06.2008 г. е нищожно на
основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД, тъй като липсва каквото и да е правно и
фактическо основание за сключването му. Института на предварителния
договор, регламентиран в чл.19 от ЗЗД цели сключване на окончателен
договор. Твърди се, че в случая окончателен договор е бил сключен през 2007
год.Той е оформен с Нотариален акт № 193, том I, peг. № 2325, дело №
187/2007 год. по описа на Нотариус С.М., peг. № 389, с район на действие
СРС. Посочва се, че със сключване на окончателния договор по силата на
закона предварителния договор се прекратява. Твърди се, че да се подписва
допълнително споразумение към прекратен договор е недопустимо от правна
гладна точка и влиза в хипотезата на чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.
Сочи се, че разпоредбата на чл.4, aл. 1 от Допълнителното споразумение е
нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл.З и чл.26, ал.2 предл.2 и 4 от ЗЗД.
На основание чл.131, ал.2, т.5 от ГПК правят възражения за нищожност на
тази клауза. Сочат, че става въпрос за разпоредба, която накърнява добрите
нрави с подобно прекомерно и безсрочно вменено задължение, особено когато
страната се стреми максимално да продължи времето на действие на тази
клауза и тази клауза става източник на неследващи се доходи. Посочват, че
след като са изпълнени всички СМР и дори ищците живеят в процесиите къщи
се правят спънки от всякакво естество за да не се стигне до издаване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като този доход ще секне.
Твърдят, че в момента за ищците е създадена комфортната ситуация, при която
двете къщи се ползват пълноценно, не се плащат данъци и такса смет и в
същото време на всеки две- три години се предявяват подобни искове с
претенции за космически неустойки. За тях е неизгодно да се прекрати това
положение и с цялостното си поведение правят именно това. На тази клауза се
гледа като на една безсрочна пожизнена рента. Нещо повече тя може да бъде
наследена, както се вижда в едното правоотношения. Подобни аморални права
се разпростират вече върху две поколения и така нещата може да продължават
докато свят светува.
7
Освен това в случая се твърди, че липсва идентичност на страните между
Предварителния договор от 25.03.2005 год. и Допълнителното споразумение
към него от 11.06.2008 г., появяват се нови участници, които не са страна по
предварителния договор. В този смисъл липсва договорно и законово
основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и на това основание считат, че
разпоредбата, на която се основава искът е нищожна.
Твърдят, че искът е неоснователен и на едно друго основание, а именно след
сключване на това допълнително споразумение поведението на ищците се
променя коренно, правят се всевъзможни усилия за забавяне на
довършителните работи, при създадените конфликтни и конфронтационни
отношения е била блокирана възможността на СД Е.-Н-и С. да изпълни
задълженията си. При тази ситуация, след като са се създавали пречки за
лично изпълнение, били предприети действия за изпълнение на задълженията
чрез правоприемниците. Твърдя, че така едната страна прави всичко възможно
да се стигне до издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, а
другата всичко възможно за да не се стигне, за да може да продължи да се
облагодетелства. Твърди се, че в конкретния случай всички СМР и
довършителни работи в двете къщи са извършени. Твърди се, че същите са
годни за обитаване и реално се обитават, в същото време за да се стигне до
издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация е необходимо
съдействие от страна на ищците. Твърдят, че ищците многократно са канени
чрез нотариуси и съдия-изпълнители да съдействат за издаване на АКТ 15 без
когото не може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация,
като през последните четири години същите отказват да съдействат. В този
смисъл считат, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,
тъй като „неоправдано не дава необходимото съдействие, без което не може да
бъде издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация. В крайна сметка
какъв е интереса на ищците да бъде издадено такова или да продължат да се
ползват от тази клауза и да се обогатяват безсрочно поколения наред. В този
смисъл считат, че нищожната клауза довежда до мотиви за неоправдани и
неморални действия. Посочват се, че законодателят в нормата на чл.96 от ЗЗД
освобождава ответниците от последиците на провокираната от ищците забава,
като считат, че именно на това основание така предявеният иск се явява
неоснователен.
8
Посочват, че като последна хипотеза в конкретния случай най-малкото следва
да се приложи разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗЗД. Тази разпоредба сочи, че
„ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или
ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
нейния размер”. Твърди се, че м конкретния случай в продължение на години
ищците не само, че нямат вреди, на имат и ползи. От една страна същите
живеят и ползват пълноценно двете къщи по начин не по-различен, ако имаше
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Освен това, тъй като
нямат издадено такова удостоверение не плащат такса смет и данъци върху
тези обекти, а получават по 1500 евро месечни неустойки. Твърди се, че в
същото време всички довършителни СМР са изпълнени от ответната страна.
Сочат, че единственото нещо, за което няма краен резултат е издаването на
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърдят, че преди началото на
този период от време документите за издаване на Акт 15 са готови и
нежеланието на ищците да подпишат тези документи пречи на издаването и на
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Смятат, че в случая са налице
предпоставките за повече от стократно намаление на неустойките и уважаване
този иск в незначителен размер. Ситатат, че уважаването на един символичен
размер на претенциите за неустойки ще прекрати правните спорове и ще
демотивира ищците да създават пречки занапред.
В самата искова молба е посочено какви са размерите на
облагодетелствуването на ищците през последните 15 години, като считат, че
същите имат желание това да продължи и през следващите 100 години.
Намират, че ищците трябва да бъдат спрени и заставени да съдействат за
издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Изразяват, че
тяхното последователно поведение се изразяваше в съзнателно пречене на СД
Е.-Н-и С.. Прекомерните неустойки и невъзможността да се излезе от
хипотезата е принуждавала ответниците да търсят възможност за решаване на
това облечено в договор изнудване чрез посредници и правоприемници.
Сочат, че поведението на ищците е било „ние ще пречим на СД Е.-Н-и С. да
изпълни задълженията си“, а когато се появяват правоприемниците същите
заявяват „вие не можете да изпълните това задължение, защото не сте „СД Е.-
Н-и С.. С поведението си ищците демонстрират съзнателно пречене на
ответниците и неприемане на изпълнение от техните провоприемници.
Считат, че така ищците бранят интересите, за да съхранят безсрочен доход и в
9
същото време да живеят безметежно в двете къщи.
По изложените съображения считат, че така предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Твърдят, че искът се основава на нищожна клауза и в същото време с
поведението си ищците създават пречки за издаване на Акт 15, без който не
може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съчетанието от една абсурдна клауза и едно демонстративно поведение за
неоснователно обогатяване на ищците са в основата на иска. Реално за
периода, за който се предявява този иск същият се основава на отказа на
ищците да съдействат за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Твърди се, че ищците се облагодетелстват от своето неморално
и неправомерно поведение.
Ответниците правят възражение за нищожност на Допълнителното
споразумение и конкретно на чл.4, ал.1 т.1 от Допълнителното споразумение
от 11.06.2008 год. Възразяват и на неправомерното и неморално поведение на
ищците, които всячески пречат на издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Посочват, че ако ищците бяха направили необходимото
съдействие на провоприемник на ответника - В.и.Н. ЕООД далеч преди
началото на този период е щяло да има издадено Удостоверение за въвеждане
в експлоатация.
Относно направените доказателтвени искания на ищците, не възразяват да
бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства по опис.
С отговора на исковата молба са направени следните доказателствени
искания:
Молят да бъдат допуснати при режим на довеждане шест броя свидетели, с
показанията на които ще установяват какви затруднения и пречки в работата
са създавали ищците, кога и какви са били последните извършени
довършителни работи, какви изявления са правили лично и чрез
10
представители ищците, от кога са готови всички документи за подписване на
Акт образец 15 и др.
Молят да бъде допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза от вещи лица строителен инженер и икономист, които след като
посетят двете къщи, предмет на допълнителното споразумение и извършат
оглед на същите, след като извършат справки в съответните институции да
отговорят на следните въпроси:
1. Какво е състоянието на двете къщи като степен на завършеност на
строителството?
2. Извършени ли са всички строително-монтажни работи, даващи основание за
издаване на Акт образец 15 и Удостоверение за въвеждане в експлоатация?
3. Необходимо ли е извършване на други СМР?
4. В състоянието, в което се намират къщите годни ли са за ползване?
5. Двете къщи свързани ли са електропреносната мрежа и след като направят
справка в електроснабдителното дружество да отговорят на въпроса
консумира ли се електрическа енергия и от кога и в какви количества?
6. Газифицирани ли са двете къщи и ако да да се направи справка в
гозоразпределителнотодружество от кога двете къщи ползват газ за битови
нужди и в какви количества?
7. Свързани ли са двете къщи с водоснабдителната и канализационните мрежи и
ако да да се отговори на въпроса от кога и какви сметки се плащат за всяка от
тях на „Софийска вода ЕАД?
8. Плащани ли са местни данъци и такси за всяка от тях?
9. Има ли издаден Акт образец 14 и ако да от кога е издаден?
Молят на основание чл.192 от ГПК да задължите трето неучастващо по делото
лице - управителя на „В. - И. - Н” ЕООД, гр.Б. със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.’’Надежда” № 8, В.Д.П. да представи пълната
документация, свързана с кореспонденцията с ищците Х. Т. Ц. и Е. И. Ц.
относно затрудненията, които са правени, относно отказа да подпишат
документите за издаване на АКТ образец 15, както и цялата подготвителна
документация за издаване на Акт образец 15.
Молят при режим на призоваване да бъде разпитан в качеството на свидетел и
11
В.Д.П., който да бъде призован на адрес гр.Б., ул.И.№.
Молят на основание чл.176 от ГПК ищците да бъдат призовани и да отговорят
на въпросите:
1. Получавали ли са покани да подпишат Акт образец 15, кога и какви са били
мотивите да откажат да подпишат акта и съпътстващите книжа?
2. Къщите, предмет на допълнителното споразумение електрифицирани и
газифицирани ли са и дали се ползват, ако да от кога?
3. В момента тези къщи годни за обитаване ли са?
4. Създавали ли са пречки и ограничения за достъп до останалите къщи и ако да
за какъв период от време и до кога е това ограничение?
5. Какви са отношенията с ответниците по делото и ако са влошени от кога
датира това?
6. Продавали ли са чрез съдия изпълнител апартамент на ответниците за
удовлетворяване на претенции за неустойки по спечелени дела?
Молят на основание чл.204 от ГПК да бъде допуснат оглед на двуетажни
жилища № 4 и 5 в гр.С., район В. местност „’’вилна зона М.д.”, ул.Б.ш.№,
УПИ II - 137, кв.14-Б /понастоящем ПИ с идентификатор 68134.2045.137.
Молят съдът да изиска от Нотариус В.Ч., peг. № 210, район на действие СРС,
препис от нотариалните дела, образувани по депозирани нотариални покани
от В.И. ЕООД до Т.Л. Ц., Е.Х.Н., Х. Т. Ц. и Е. И. Д..
Молят съдът да изиска от Нотариус В.В., peг. №268, район на действие СРС,
препис от нотариалните дела, образувани депозирани нотариални покани от
В.И. ЕООД до Т.Л. Ц., Е.Х.Н., Х. Т. Ц. и Е. И. Д..
С писмена Молба от 09.07.2024 г. от страна на ответниците са депозирани
писмени доказателства по опис, за които се иска да бъдат приети към
доказателствения материал по делото.
В законовия срок от страна на ищците е постъпило писмено Становище, с
което заявяват, че приложените с Молба от ответниците 7 броя писмени
доказателства са неотносими към предмета на делото и не следва да бъдат
приемани и кредитирани по делото с изключение на Удостоверение по чл.182,
12
ал.2 от ЗУТ за степен на завършеност „груб строеж” с изх. № 94003540/
29.06.2010 г. и Удостоверение № ДСК70-001718/18.05.2009 г. от СО Дирекция
„Софийски кадастър”.
По отношение на останалите писмени доказателства, касаещи издадени и
изходящи документи от В.И.-Н. ЕООД считат, че не следва да бъдат
приобщаване към делото и кредитирани от съда, поради следното:
Посочват, че е представен Протокол от 14.09.2022г., относно лицето Е.Х.Н.,
която не е ищец по настоящото дело. Считат, че действията или бездействията
на трето лице нямат отношение към настоящото производство. От друга
страна посочват, че във връзка с друго производство е постановено Решение
№ 54/ 18.04.2024г. по т. д. № 20221200900232 по описа на Окръжен съд - Б. в
полза на Е.Н. на първа инстанция и там същите тези писмени доказателства са
отхвърлени от съда.
Посочват, че е приложена е нотариална покана от „ В.и.-Н.“ ЕООД, ведно е
доказателства - разписка за връчване на лицето Е.Н., за която заявяват, че не е
страна в настоящото производство.
Относно поканите от „ В.и.-Н.“ ЕООД за явяване на 30.09.2020 г. в Център за
обслужване на клиенти на Ч.Р.Б. ЕАД находят се в гр. С., ул. П.№, посочват, че
към посочените покани няма доказателства за връчването на поканата, а само
отметка, че я получило. Сочи се, че съгласно трайната практика на
Нотариусите доказателствата за връчване се оформят с подпис на лицето
получател, а при връчване по чл.47 от ГПК със служебно вписване, с оглед на
което оспорват съдържанието и истинността на приложените частни
документи Покана, относими до Е. Ц. и Х. Ц. по отношение на съдържание и
доказателства за връчването им. От друга страна считат, че същата е не
относима към настоящото производство по изложените по - долу аргументи.
Относно Констативен протокол от 07.09.2022г. на Тихомир - Генчев
помощник нотариус при нотариус В.В. peг. № 268 от регистъра на
Нотариалната камара, считат, че не следва да бъде приобщен към делото и да
бъде кредитиран.
Относно Споразумение от 04.06.2009г. между Ч.Р.Б. АД и СД Е.Н.и С. считат,
че същото следва да се приобщи към делото.
Твърди, че в тази връзка ответника следва да обследва Становище на Ч.Р.Б.АД
13
с изх. № 1008786/01.04.2009г. цитирано в Споразумението, като посочват, че
от същото ще се установи, че строителят - СД Е.Н.и С. не е изпълнил
условията за присъединяване изразяващи се в изграждане и монтиране на
главно табло (изпълнение в цялост на проект част „ЕЛ“ (т.З от Становището) ,
подмяна на съществуващ трафопост от 630 kVA на 830 kVA- изграждане на
трафопост (т.2 изр.1, изр.З и езр.4 ), изграждане и изпълнение на проект за
външни връзка(т.2, изр.2) и други касаещи строителството, необходими и
следващи се за достигане на момента за подписване на акт обр.15 по Наредба
№3 на МРРБ, като вертикална планировка на обекта, 72 часови проби на ВиК
инсталация, проби на Ел. система и др., откриване на отделни Ел и ВиК
партиди на собствениците на имоти ( Възложители) и др.
Относно Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа ДПЕРМ РД00006934/03.11.2008г., заявяват, че
същият е относим и следва да се приложи към делото. Сочи се, че видно от
прочита на същият строителят СД Е.Н.и С. не е извършил следните действия:
Няма осигурена предоставена мощност 98 kW; няма присъединителна
мощност 118kW ; няма работна мощност от 20 kW на всеки един отделен
обект (7 броя къщички при свързано застрояване), няма изградено Главно ел.
табло.
Твърди се, че всички тези СМР са задължения на строителя СД Е.Н.и С. по
аргументи от по - долу. Също така е видно, че той е подписал и
предварителния договор за присъединяване, значи притежава пълномощия, на
база на които представлява и възложителите.
Относно Контролни листа от С.в. АД и Договор за присъединяване на
недвижими имоти и потребители на услуги № 53 от 19.01.2009г., считат, че
следва да се приобщят към делото. Посоват, че същите отразяват наличието на
предварителен договор между експлоатационното дружество и строителя, но
не и окончателен договор изпълнение на проект по външните връзки,
подписване на окончателен договор и откриване на самостоятелни партиди и
отделни пломбирани водомери на отделните собственици.
Твърдят, че горното доказва неизпълнение в цялост на договора за
строителство.
Твърдят отрицателен факт, че няма открити отделни партиди на отделните
собственици на 7 /седем/ броя сгради в режим на свръзано застрояване, няма
14
пломбирани отделни водомери, няма изпълнен проект за външна връзка, няма
подписан окончателен договор за присъединяване.
Посочва се, че видно от стр. 1 на Договора със С.в. АД дружество СД Е.Н.и С.,
чрез представител си Ж. С. Н. се е подписал от името на ищците Х. Ц. и Е. Ц.,
като техен пълномощник, т.е. той притежава пълномощно за представителство
пред експлоатационните дружества С.в. АД и Ч.Е.Б. АД. В този случай е
необяснимо защо от трето лице В.И.-Н. ЕООД се търси отговорност от
ищците от неявяването им пред електроразпределителното дружество, което
те не са следвали да правят при липса на условия за явяването им, а именно
неизпълнен проект част „ЕЛ“ външни връзки и самият ЕЛ проект на сградите
и от друга страна представителство па Ж. Н. да ги подписва от името на
строителя?
Сочта, че В.И.-Н. ЕООД освен възложител на строежа, не участва в
строителството в друго качество и няма право да изисква неследващи се
действия от ищците Е. Ц. и Х. Ц.. Сочи се, че правото да създава и инициира
протоколи по Наредба № 3 на МРРБ е на Строителя, а след като е отстранен (
но той не е отстранен) и на други лица участници в строителството - надзор (
първоначално избран от Възложителите).
Посочват, че предмет на иска е заплащане на неустойка по договор сключен
между ищците - Х. Т. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц.. ЕГН ********** и Е.Н.и
С. СД. ЕИК****,
В тази връзка считат, че всички действия на трета страна - В.И.Н. ЕООД
свързани с приемането на сградата не следва да бъдат кредитирани, взети
предвид и относими по настоящото производство, поради това че строител на
7 бр. къщи в условията на свързано застрояване е Е.Н.и С. СД, ЕИК****.
Твърдят, че този строител не е сменяван и до настоящият момент и няма
издаван Протокол по Наредба № 3 на МРРБ за смяната му.
Твърдят, че до момента няма издаден акт обр. 10 по Наредба № 3 на МРРБ за
спиране на строителството от дружеството строител, в което да са се
подписали ищците.
До момента няма подписан акт обр. 10 по Наредба № 3 на МРРБ за замяна на
Възложител - Т.. Ц., като встъпил в правата на Л. Ц. наследник. Няма и втори,
трети и четвърти такъв акт относим за Е.Т.З.М.С. и В.И.-Н.ЕООД за
встъпването им, като Възложител на строежа.
15
До момента няма подписан Акт обр.10 по Наредба № 3 на МРРБ за смяна на
Строител, като строителя Е.Н.и С. СД, ЕИК**** да е заменен е В.И.-Н. ЕООД.
До момента няма подписан Акт обр.11 по Наредба № 3 на МРРБ за
продължаване на строителството.
С оглед на гореизложеното, считат, че всички извършени действия от „ В.и.-
Н.“ ЕООД нямат правна стойност и не пораждат никакви права и задължения
за ищците Х. Т. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН ********** и за техните
роднини - учредители на право на строеж Е.Н. и Т.. Ц. (в качеството му на
наследник на Л. Ц. и встъпил в договора страна).
Твърдят, че правата и задълженията за изготвяне на всички актове по Наредба
№ 3 на МРРБ, съставени по време на строителство, включително
предварителни и окончателни договори с експлоатационните дружества са
задължения на строителя Е.Н.и С. СД, ЕИК****.
Посочват, че именно поради този факт и обстоятелство не може да се
подпише акт обр. 15 по Наредба № 3 на МРРБ, в който като Възложител,
Строител и Изпълнител на строежа е вписано дружество В.И.-Н. ЕООД и
поради това не може да се вмени виновно поведение на ищците по делото, а
още повече поканите не са изходящи от Строителя, а от трето лице -
собственик на сгради от незавършено строителство, който не е Строител и
Изпълнител на строежа.
Поради гореизложеното, считам, че всички тези писмени доказателства са не
относими и не следва да бъдат кредитирани от съда, както и не задължават
ищците за извършването на каквито и да е действия.
Посочват, че прехвърлянето на вещното право на собственост върху имотите
и обектите предмет на строителство не заменя Строителя и Изпълнителя в
договора, както и не отменя задължението му за довършване па строежа и
въвеждането му в експлоатация, което не е извършил и затова той дължи
следващите му се неустойки.
Считат, че извеждането на нови неотносими към настоящото производство
аргументи за действията на трето лице ( В.И.-Н.ЕООД), но обвързващи ги е
неизпълнени на договорни задължения по договор между Е.Н.и С. СД,
ЕИК**** и Ищците, и неспазване на приложимо и относимо законодателство
(чл.10 от ЗНА, ЗУТ и Наредбите по прилагането му ) от страна на Строителя и
16
ответник Е.Н.и С. СД, ЕИК**** е неправилно и недопустимо.
Считат, че ответниците не може да оправдават собствено бездействие и
неспазване на договорни задължения с незаконосъобразни действия на
неправоимащо трето лице. ( Кой, кога и как съставя Актове но Наредба № 3 на
МРРБ и условията за тяхното съдържание и задължителни реквизити ?).
Твърдят, че няма писмени доказателства за адресирани покани и писма от
ответниците към ищците, свързани със строежа и особено за подписване на
следващите се по закон актове (акт обр.10; акт обр.11, акт обр.15,
предварителни и окончателни договори е експлоатационни дружества).
Защо Ц.и не са подписал Акт обр. 15 по Наредба 3 на МРРБ, когато са били
поканени от В.И.-Н. ЕООД ?
Защото в този акт дружество В.И.-Н. ЕООД е отразено като Възложител,
Строител, Изпълнител, което не отговаря на обективната истина и
представлява документ с невярно съдържание.
Ищците Ц.и не желаят да подписват документи с невярно съдържание, както и
защото преди подписване на този „ прословут“ акт обр. 15 следва да се
подпишат множество други актове - обр.10 и обр.11 по Наредба № 3 на МРРБ,
коиго не са издавани от строителя и не са предоставяни за подпис на ищците,
нито са канени да ги подписват. Допълнителен аргумент е, че В.И.-Н. ЕООД
не е страна, която има право да създава и да изисква подписването на тези
актове.
Относно достъпа до имотите посочват, че ищците са депозирали Нотариална
покана до „ В.и.-Н.“ЕООД, с която го канят да му учредят право на
преминаване и определят прилежаща площ към сградите (съгласно
законовите изисквания на ЗУТ, ЗМДТ, ЗДДС и др.), но на тази нотариална
покана в посочения ден и час „ В.и.-Н.“ЕООД не се е явил, за което има
съставен Констативен протокол от Нотариус Стилян Тютюнджиев, peг. № 065
от регистъра на Нотариалната камара.
С оглед на гореизложеното, считат, че действия на трето лице, не са относими
и не са основателни, към настоящото производство и нямат отношение към
изпълнение или неизпълнение на процесния договор и дължимата неустойка.
Твърди се, че прехвърлянето на вещното право на собственост върху имотите
и обектите предмет на строителство не заменя строителя и изпълнителя в
17
договора, както и не отменя задължението му за довършване на строежа и
въвеждането му в експлоатация, което не е извършил и затова той дължи
следващите му се неустойки.
Посочват, че ищците Ц.и не желаят да подписват документи с невярно
съдържание, както и защото преди подписване на този „ прословут“ акт обр.
15 следва да се подпишат множество други актове - обр. 10 и обр. 11 по
Наредба № 3 на МРРБ, които не са издавани от строителя и не са
предоставяни за подпис на ищците, нито са канени да ги подписват.
Допълнителен аргумент е, че В.И.-Н. ЕООД не е страна, която има право да
създава и да изисква подписването на тези актове.
Поради изложеното, считат, че не следва да бъдат разглеждани по същество и
кредитирани от съда.
Относно развитите аргументи за нищожност на Предварителния Договор за
строителство от 25.03.2005г. и Допълнително споразумение от 11.06.2008г.
посочват, че въпроса е решен между страните с влезли в сила Решения /
Върховен касационен съд гр. д. 7179/2013г., Софийски апелативен съд - гр. д.
/В/ 192/201 Зг., Софийски Апелативен съд - гр. д. /В/ 1606/2014г., Софийски
апелативен съд - гр. д. /В/ 3739/2012г., Върховен касационен съд гр. д №
46929/ 2013г., Софийски Апелативен съд-гр. д. /В/ 1813/2014г./.
В тази връзка считат, че постановяване на едно друго Решение ще доведе до
пререшаване и отмяна на мотиви и аргументи на две предходни Решения и на
ВКС и това ще създаде съответната порочна практика на съда.
Твърдят, че няма новонастъпили обстоятелства, относно действия на
Строителя или изпълнение на СМР, които да доведат до изменение на
предходната фактическа ситуация развила се по време на предишните две
съдебни производство за предходен период.
Твърдят, че настоящото производство касае само друг период на претендирана
неустойка, но при неизменена фактическа обстановка и до момента между
предходните постановени и влезли в сила Решения и настоящото
производство.
От друга страна посочват, че в нотариалният акт, с който е учредено право на
строеж има следният текст: „ Всички останали клаузи на въпросният
предварителен договор, които не противоречат на клаузите па настоящият
18
нотариален акт запазват действието.”.В тази връзка всяко допълнително
споразумение към Предварителния договор за учредяване на право на строеж
дори и подписано след датата на изповядване по нотариален ред на
учредяване на правото на строеж запазва своето действие и е валидно.
Всяко следващо допълнително споразумение не следва да бъде във формата
на нотариален акт, тъй като с него не се прехвърлят вещни права на
собственост и няма задължение в ЗЗД за нотариалната му форма.
Всяко допълнително споразумение следва да бъде разглеждано като
продължение и допълнение на договора за строителство между страните
свързано с учреденото право на строеж във формата на нотариален акт, дори и
неговото заглавие хипотетично да предположим, че е било сгрешено или е
неправилно.
Неверността на заглавието или някоя клауза от допълнителното споразумение
не влече недействителност на цялото споразумение.
В тази връзка считат, че възраженията за нищожност на договор,
допълнително споразумение или отделни разпоредби в него се явяват
неоснователни и неаргументирани поради това, че те вече два пъти са били
предмет на разглеждане от страна на съда (БОС; АП - С. и ВКС).
С писменото Становище са направени следните доказателствени искания:
На основание чл.190 от ГПК ответниците да предоставят Акт обр.10 по
Наредба № 3 на МРРБ за: смяна на строител (смяна на СД Е.Н.иС.); за избор
на нов строител, смяна на дружество осъществяващо независим надзор в
строителството; за спиране на строежа; за смяна на възложител ( замяна на Л.
Ц. /починал / с наследника Т.. Ц.), за встъпване на Е.Т.З.М.С., като
възложител, за замяна на Е.Т.З.М.С. с В.И.-Н.ЕООД, като възложител.
На основание чл.190 от ГПК ответниците да предоставят Акт обр.11 по
Наредба № 3 на МРРБ за възобновяване на строителството.
На основание чл.190 от ГПК ответниците да предоставят Проект част „ЕЛ“ за
външни връзки и за одобрения при издаване на PC; Проект част „ ВиК“ и
обяснителните записки към него и проект за вертикалната планировка на
обекта, ведно с актовете и протоколите по време на строителството по
19
изпълнение на тези части.
На основание чл.156, ал.4 от ГПК да бъде назначена СТЕ, която да отговори
на въпроси, които ищците ще зададат след представяне на горепосочената
строителна документация и касаещи изпълнението на строежа по Част „ЕЛ”;
Част „ВиК“ и вертикална планировка.
На основание чл.190 от ГПК ответниците да предоставят пълномощните, по
силата на които представляват ищците пред експлоатационните дружества
С.в. АД и Ч.Е.Б. АД, по силата на които са подписали от името на ищците
предварителни договори за присъединяване приложени от ответниците по
делото.
На основание чл.156 , ал.2 от ГПК да ни бъдат допуснати двама свидетели в
режим на довеждане, с които ще доказват бездействие на строителя и
неизпълнение на договора за строителство.
Приложени са писмени доказателства.
От страна на ответниците е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който се посочва, че изразеното становище,
че не следва да бъдат приети и кредитирани представените с първоначалния
отговор на исковата молба писмени доказателства е неоснователно. Твърят, че
всички представени писмени доказателства имат правно значение и
отношение към делото.
Посочват, че по отношение на Протокола от 14.09.2022 год. изготвен от
Нотариус Връблянска считат, че следва да бъде приет като доказателство, тъй
като има правно значение по делото, видно от съдържанието му с този
протокол се удостоверява връчване на нотариални покани, както спрямо
ищците по търговско дело № 74/2024 год. по описа на Окръжен съд - Б., така и
по отношение на Е.Х.Н., която е страна по това правоотношение, без да е
страна по делото. Посочват, че тъй като удостоверяването на връчването се
осъществява спрямо всички страни по правоотношението, нормално е да бъде
включена и Е.Х.Н.. Считат, че по това дело правно значение има връчването
на поканите на ищите по делото и това са Х. Т. Ц. и Е. И. Ц. с ЕГН-
**********, което е станало на 04.08.2022 год. С това доказателство се
20
установява поведението на ищците в посока на създаване на всевъзможни
пречки за да не се стигне до издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация. В тази насока е и поведението на Е.Х.Н. и Т.Л. Ц.. Такова
поведение е демонстрирано не само срещу доверителите ми, но и срещу
техните правоприемници и конкретно В.-И.Н. ЕООД. Това поведение попада в
хипотезата на чл.95 и чл.96 от ЗЗД, каквито доводи са изложени в отговора на
първоначалната искова молба. Тези доказателства имат правно значение по
делото и Ви моля да ги приемете.
По отношение на нотариалната покана, посочват, че аргументите са същите.
Посочват, че както ищците по делото, така и останалите участници в
правоотношението не оказват необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията от страна на доверителите ми и техните правоприемници.
Считат, че задълженията няма как да бъдат изпълнени, ако не се оказва
необходимото съдействие от насрещната страна по договора, в която освен
ищците участват и Т.. Ц. и Е.Х.Н.. Посочват, че с оглед лично
облагодетелстване Ц.и и Н. не оказват това съдействие, за да могат да
получават постоянно и продължително във времето неустойки, да не плащат
местни данъци и такси и в същото време да живеят в построените обекти.
Посочват, че за да се стигне до издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация е необходимо съдействието не само на ищците, но и на
останалите участници в правоотношението. Считат, че правно значение за
произнасянето по предявения иск имат и причините за неизпълнение на
задължението, които се коренят основно в поведението на ищците и техните
близки. Като последица от тяхното вредоносно бездействие и действия не се
стига до издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, въпреки
положените усилия на ответниците и В.-И.Н. ЕООД. С тези доказателства се
установява именно това поведение. Твърдят, че още преди четири години - на
30.09.2020 г. е искано това съдействие, но е отказано. Посочват, че периодът,
за който се претендират неустойките попада изцяло в периода след 30.09.2020
год.
Сочи се, че видно от самите покани има доказателство за връчването на
поканите на всички участници в правоотношението - на двамата ищци и на Т..
Ц. и Е.Н.. Считат, че поканите са относими и имат правно значение по спора.
Същите са уведомени и са наясно какво трябва да направят за издаване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, но през последните четири
21
години не са имали поведение в насока оказване на необходимото съдействие.
Само са предявявали искове за неустойки. Сочи се, че заради отказа им да
подпишат Констативен акт обр.15 за установяване годността и приемане на
строежа на обекта и отказа да подпишат цялата строителна документация и
съпътстващи документи и сега четири години по-късно не се стига до
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на въпросните сгради.
Считат, че не следва да бъде уважавано становището да не се приема като
доказателство по делото и Констативен протокол от 07.09.2022 год. на
Тихомир Генчев - помощник нотариус. Твърдят, че същият установява
поведение на отказване да се даде необходимото съдействие, което има правно
значение при произнасяне по така предявения иск.
Считат, че нямат никакво правно значение доводите, касаещи
правоотношенията през 2008 год. и 2009 г., тъй като в момента петнадесет
години по-късно има коренно различна ситуация. Посочва се, че в момента В.-
И.Н. ЕООД изпълнява задълженията по договорите в качеството си на
правоприемник в правоотношението. Възрженията срещу това дружество и
отказа да сътрудничат са обективирани и в изявленията в становището, че „В
тази връзка всички действия на трета страна . В.и.-Н. ЕООД, свързани с
приемането на сградата не следва да бъдат кредитирани, взети предвид и
относими по настоящото производство”. Считат,че поставянето на изисквания
към това дружество и нежеланието да сътрудничат се доказва по несъмнен
начин. Посочват, че според ищците „всички извършени действия от В.-И.Н.
ЕООД нямат правна стойност и не пораждат никакви права и задължения за
ищците и за техните роднини”. Считат, че ако се погледне обобщено на това
волеизявление самите ищци декларират, в това производство, че няма да
сътрудничат и нямат интерес да бъде издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Действащата нормативна уредба не представлява пречка чрез
правоприемника В.-И.Н. ЕООД да бъде издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация. Ако се издаден такова, обаче спира прихода от неустойки,
който представлява сериозен материален стимул за да се пречи. Твърдят, че
единствената пречка е поведението на ищците и техните близки Т.. Ц. и Е.Н..
Твърдят, че правният интерес на ищците е защитен, ако бъде издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, незивисимо дали от
събирателното дружество или от дружеството с ограничена отговорност.
22
Твърди се, че същите първоначално създават всевъзможни пречки на СД Е.Н.и
С. и Ж. и Е. Н.и до изпълняват задълженията си. Така те са принудени да
прехвърлят правата си за да се стигне до изпълнение. В този случай се твърди,
че вместо да съдействат ищците пречат и възпрепятстват усилията на В.-И.Н.
ЕООД. Считат, че в самото становище е демонстриран отказ да се съдейства с
неубедителни мотиви и претенции. Считат, че не може да се говори, че
усилията на дружеството правоприемник са незаконосъобразни и че това
дружество е неправоимащо трето лице. Не може да се откаже подписване на
Акт образец 15 и съпътстващите го документи само с мотива, че В.и.-Н.
ЕООД било неправоимащо лице, че това било документ с невярно съдържание
и че това дружество не е страна, която има право да създава и изисква
подписването на тези актове. Посочват, че от гледна точка на законодателство
и държавни органи това не е пречка и документа не е документ с невярно
съдържание, но от гледна точка на ищците това било документ с невярно
съдържание. Излагат, че се търсят нелогични, противозаконни способи и
изявления, за да се запази създаденото статукво за облагодателстване завинаги
от страна на ищците. Твърдят, че верността на един документ няма отношение
към субектите, а към обстоятелствата, които установява. Един такъв документ
удостоверява верни обстоятелтва и не може да бъде документ с невярно
съдържание.
Що се отнася до аргумента, че след като имало решения между тези страни
при друга фактическа обстановка и за други периоди същите едва не станали
право и следва съдът да бъде обвързан да реши спора по същия начин, считат,
че тук няма сила на присъдено нещо, нито е създаден прецедент като норма за
произнасяне. Така, че считат, че тези аргументи нямат никаква правна
стойност. Постановяване на решение различно от постановените преди това
при друга фактическа обстановка не е пререшаване на влезли в сила решения,
нито отмяна на техните мотиви. Твърди се, че такъв иск до този момент не е
предявяван и същият се разглежда сега за първи път.
Посочва се, че като последица от последователните действия на съзнателно
пречене и възпрепятстване от страна на ищците по делото и техните близки -
страна по материалноправното отношение - Л. Ц. / след смъртта му Т.Л. Ц./ и
Е.Н., ответниците са били принудени да се освободят от имотите и
задълженията по Предварителния договор за прехвърляне право на строеж на
недвижими имоти срещу обезщетение от построени обекти в същия имот и
23
последващо прехвърляне на идеални части от същия имот и Договора за
учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване на
собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен,
обективиран в Нотариален акт № 193, том I, peг. № 2325, дело № 187/2007 год.
по описа на Нотариус С.М. №389 в регистъра на нотариалната камара. Това е
станало с Договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален ат №37,
том I, peг. № 3346, дело № 37 от 02.07.2010 год. по описа на нотариус Т.А., с
район на действие - град С., peг. № 272 на Нотариалната камара. Сочи се, че
след 02.07.2010 год. в резултат на правопроиемството всички права и
задължения в тези отношения са преминали по Предварителния договор и
Нотариалния акт за учредяване на право на строеж са преминали върху ЕТ З.-
М.С., с ЕИК ****. Сочи се, че впоследствие между едноличния търговец и В.-
И.-Н. ЕООД са възникнали правоотношения, на база на които правата и
задълженията от ЕТ З.-М.С. са преминали върху В.-И.-Н. ЕООД, с ЕИК-***.
По данни на управителя на това дружество В.Д.П. през последните години са
положени всички възможни усилия за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация. През цялото време ищците и техните близки не
оказват необходимото и дължимо съдействие. Стигало се е до спорове, намеса
на прокуратурата, на общинските власти. Цялата хронология на пречките,
които са осъществявали ищците и техните близки би могло да бъде
установена от управителя на това дружество. Това дава основание на
ответниците да искат на основание чл.192 от ГПК управителя на това
дружество да представи пълната документация, както във връзка с
правоприемството, така и във връзка с пречките и противоправното
поведение, което имат ищците по делото, заедно с Т.. Ц. и Е.Н..
Твърдят, че както се вижда и от настоящото становище, съзнателно ищците по
делото пречат на издаването на Акт образец 15, който е предпоставка за
издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочват, че
хронологията на всички пречки може да бъде установена от управителя на
това дружество освен чрез негови показания и чрез вменяване на задължения
за представяне на всички писмени доказателства и документи в отношенията
между ищците и В.-И.-Н. ЕООД. Твърдят, че става въпрос за многогодишни
усилия и множество действия и противодействия. Посочват, че за това
поведение на ищците има издаде осъдителен акт и изпълнителен лист, който
прилагам.
24
По отношение на доказателствените искания на процесуалния представител
на ищците изразяват следното становище:
Искането за представяне на Акт образец 10 и Акт образец 11 следва да бъде
адресирано към трето неучастващо по делото лице - В.и.-Н. ЕООД.
Считат, че реално няма искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, защото в изявлението не се съдържат никакви въпроси.
По искането за допускане на двама свидетели в случай, че съдът допусне
такива, правят искане за допускане на 4 свидетели, като с показанията на
същите ще установим реално извършените СМР, съобразно договора за
строителство и пречките, които съзнателно се създават от ищците по
отношение на СД Е., довели до необходимост от смяна на страната за да може
конфликтните отношения да не пречат на работата по издаване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Не възразяват да бъдат приети като доказателство по делото представените
Констативни протоколи.
С допълнителния отговора се правят следните доказателствени искания:
Молят да бъдат приети като доказателство по делото писмени документи по
опис, които се прилагат към допълнителния отговор.
Молят да бъде допусната съдебно-техническа експертиза от вещо лице
строителен инженер или архитект, който след като се запознае с материалите
по делото и цялата документация, съхраняваща се в В.-И.-Н. ЕООД, както и
документите съхранявани в Столична община, да отговори на въпросите:
1. Какви действия са предприети от В.-И.-Н. ЕООД за издаване на удостоверение
за въвеждане в експлоатация?
2. Издавани ли са неверни документи в усилията за издаване на Акт образец 15?
3. Оказвано ли е съдействие от страна на ищците и Т.. Ц. и Е.Н.?
4. Създавани ли са съзнателни пречки от страна на ищците е техните близки?
5. Възможно ли е издаване на Акт образец 15, като предпоставка за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, без сътрудничеството на ищците
или не?
6. Какви действия следва да извърши В.-И.-Н. ЕООД от една страна и ищците и
Т.. Ц. и Е.Н. за да се стигне до издаване на Удостоверение за въвеждане в
25
експлоатация?
7. Промяната на строителя от Е.Н.и С. СД на В.и.Н. ЕООД представлява ли
неопределима пречка за издаване на Акт образец 15 и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация?
Освен доказателствените искания направени с отговора на исковата молба,
правят и следните допълнителни доказателствени искания:
Молят да бъдат допуснати при режим на довеждане четирима свидетели, с
показанията на които ще установят какви СМР са извършени, кога и от кого,
какви пречки са създавани от ищците кога и от кого, какво е сегашното
състояние на двете къщи и дали реално се ползват от ищците.
Молят на основание чл.192 от ГПК съдът да задължи трето неучастващо по
делото лице - управителя на В.-И.Н. ЕООД, гр.Б. със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.Н.№, В.Д.П. да представи пълната документация,
свързана с правоприемството между това дружество и СД Е.-Н-и С.,
кореспонденцията с ищците Х. Т. Ц. и Е. И. Ц., както и с Т.. Целков и Е.Н.,
относно затрудненията, които са правени, относно отказа да подпишат
документите за издаване на АКТ образец 15, както и цялата подготвителна
документация за издаване на Акт образец 15.
Молят при режим на призоваване да бъде разпитан в качеството на свидетел и
В.Д.П., който да бъде призован на адрес гр.Б., ул.И.№.
2. По правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения на ответника – Предявен е иск по чл. 92
ЗЗД.
Ответниците правят възражения с правно основание чл. 92, ал. 2, чл. 95
и чл. 96 ЗЗД, както и възражение за нищожност на допълнително
споразумение, сключено между страните на 11.06.2008г. на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД; на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3; чл.
26, ал. 2 , пр. 2 и 4 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на
доказване факти -
26
Ищецът следва да докаже наличие на облигационно отношение между
страните, изпълнение на задълженията си по него точно и в срок,
Ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по
договора между страните точно и в срок. В случая следва да докаже и
предпоставките на възраженията, които е направил в отговора на исковата
молба – че неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти – по
възражението по чл. 92, ал. 2 ЗЗД; че кредиторът е забава, защото неоправдано
не е приел предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си - по
възражението по чл. 95 ЗЗД, които предпоставки биха били довели до
прилагане на разпоредбата на чл. 96 ЗЗД между страните.
По възражението на ответника по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД ответникът
следва да докаже, че допълнителното споразумение е привиден договор, по
възражението с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3; чл. 26, ал. 2 , пр. 2 и 4 ЗЗД
– че допълнителното споразумение е сключено при накърняване на добрите
нрави, че липсва съгласие и основание за сключването му.
По доказателствените искания, съдът намира следното:
Съдът счита, че като допустими и относими към предмета на делото следва да
бъдат приети представените по опис с исковата молба писмени доказателства,
представените такива по опис към отговора на исковата молба писмени
доказателства, представените писмени доказателства със Становище от
27.08.2024 г., депозирано от ищците, както и писмените доказателства
представени от ответиците с Молба от 09.07.2024 г.
Относимостта на същите ще бъде преценена с крайния съдебен акт.
Съдът намира за основателно искането на ищците на основание чл. 190 ГПК
да се задължат ответниците да представят Акт обр.10 по Наредба № 3 на
МРРБ за: смяна на строител (смяна на СД Е.Н.иС.); за избор на нов строител,
смяна на дружество осъществяващо независим надзор в строителството; за
спиране на строежа; за смяна на възложител ( замяна на Л. Ц. /починал / с
наследника Т.. Ц.), за встъпване на Е.Т.З.М.С., като възложител, за замяна на
Е.Т.З.М.С. с В.И.-Н.ЕООД, като възложител; Акт обр.11 по Наредба № 3 на
27
МРРБ за възобновяване на строителството; Проект част „ЕЛ“ за външни
връзки и за одобрения при издаване на PC; Проект част „ВиК“ и
обяснителните записки към него и проект за вертикалната планировка на
обекта, ведно с актовете и протоколите по време на строителството по
изпълнение на тези части; пълномощните, по силата на които представляват
ищците пред експлоатационните дружества С.в. АД и Ч.Е.Б. АД, по силата на
които са подписали от името на ищците предварителни договори за
присъединяване приложени от ответниците по делото.
Съдът намира за основателно искането на ищците за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, с което ще доказват бездействие от
страна на строителя и неизпълнение на договора за строителство.
Съдът намира за основателно искането на ответниците за допускане на гласни
доказателства за обстоятелставата, посочени в отговора на исковата молба и в
допълнителния отговора, като намира, че следва да редуцира броя им, като
вместо 10 свидетеля, съдът ще допусне двама свидетели при режим на
довеждане за установяване какви затруднения и пречки в работата са
създавали ищците, кога и какви са били последните извършени довършителни
работи, какви изявления са правили лично и чрез представители ищците, от
кога са готови всички документи за подписване на Акт образец 15 и други,
както и двама свидетели при режим на довеждане за установяване какви
СМР са извършени, кога и от кого, какви пречки са създавани от ищците кога
и от кого, какво е сегашното състояние на двете къщи и дали реално се
ползват от ищците.
Съдът намира за основателно искането на ответниците за разпит в качеството
на свидетели при режим на призоваване на Веселин Димитров Пендев, с адрес
на призоваване гр. Б., ул. И.№, като ще определи депозит за призоваването му
в размер на 10,00 лева, вносими в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от ответниците.
По искането на ответниците на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено
трето неучастващо по делото лице – управителя на В.-И.Н. ЕООД да
представи писмени доказателства, съдът намира, че следва да укаже на
същите да представят писмено молба до съда, съгласно изискванията на чл.
192, ал. 1 от ГПК, след което съдът ще се произнесе по това доказателствено
искане.
28
Съдът намира за основателно искането на ответниците за изискване от
нотариус В.Ч. и от нотариус В.В. преписи от нотариалните дела.
Съдът намира за неоснователно искането на ответниците на основание чл.
204 от ГПК да бъде допуснат оглед на двуетажна жилищна сграда, тъй като
по делото са представени писмени доказателства, направени са искания от
страните за изискване на писмени документи и за допускане и назначаване на
експертизи, поради което съдът счита, че е необходимо извършването на
оглед.
Съдът намира за неоснователно искането на ответниците на основание чл. 176
от ГПК ищците да бъдат призовани, за да отговорят на поставените в отговора
на исковата молба въпроси, тъй като тези обстоятелства са представени
писмени доказателства, поскано е събиране на писмени документи и е
допуснато събирането на гласни доказателства.
По исканията на страните за допускане и назначаване на експертизи, съдът ще
се произнесе след получаване на изисканите документи и разпита на
свидетелите.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
представените по опис с исковата молба писмени доказателства,
представените такива по опис към отговора на исковата молба писмени
доказателства, представените писмени доказателства със Становище от
27.08.2024 г., депозирано от ищците, както и писмените доказателства
представени от ответиците с Молба от 09.07.2024 г.
Относимостта на същите ще бъде преценена с крайния съдебен акт.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците да представят Акт
обр.10 по Наредба № 3 на МРРБ за: смяна на строител (смяна на СД Е.Н.иС.);
за избор на нов строител, смяна на дружество осъществяващо независим
надзор в строителството; за спиране на строежа; за смяна на възложител (
замяна на Л. Ц. /починал / с наследника Т.. Ц.), за встъпване на Е.Т.З.М.С.,
като възложител, за замяна на Е.Т.З.М.С. с В.И.-Н.ЕООД, като възложител;
Акт обр.11 по Наредба № 3 на МРРБ за възобновяване на строителството;
29
Проект част „ЕЛ“ за външни връзки и за одобрения при издаване на PC;
Проект част „ВиК“ и обяснителните записки към него и проект за
вертикалната планировка на обекта, ведно с актовете и протоколите по време
на строителството по изпълнение на тези части; пълномощните, по силата на
които представляват ищците пред експлоатационните дружества С.в. АД и
Ч.Е.Б. АД, по силата на които са подписали от името на ищците
предварителни договори за присъединяване приложени от ответниците по
делото.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищците,
с показанията, на които ще доказват бездействие от страна на строителя и
неизпълнение на договора за строителство.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за ответниците, чрез разпита
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване какви
затруднения и пречки в работата са създавали ищците, кога и какви са били
последните извършени довършителни работи, какви изявления са правили
лично и чрез представители ищците, от кога са готови всички документи за
подписване на Акт образец 15 и други, както и двама свидетели при режим на
довеждане за установяване какви СМР са извършени, кога и от кого, какви
пречки са създавани от ищците кога и от кого, какво е сегашното състояние на
двете къщи и дали реално се ползват от ищците.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели при режим на призоваване на
Веселин Димитров Пендев, с адрес на призоваване гр. Б., ул. И.№ на страната
на ответниците.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваването му в размер на 10,00 лева, вносими в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от ответниците.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответниците, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следва да представят писмане Молба до съда, съобразно
изискванията на чл. 192, ал. 1 от ГПК за задължаване на трето неучастващо
по делото лице – управителя на В.-И.Н. ЕООД да представи посочените в
писмения отговор писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от Нотариус В.Ч., peг. № 210, район на действие СРС, препис
от нотариалните дела, образувани по депозирани нотариални покани от В.И.
ЕООД до Т.Л. Ц., Е.Х.Н., Х. Т. Ц. и Е. И. Д..
30
ДА СЕ ИЗИСКА от Нотариус В.В., peг. №268, район на действие СРС, препис
от нотариалните дела, образувани депозирани нотариални покани от В.И.
ЕООД до Т.Л. Ц., Е.Х.Н., Х. Т. Ц. и Е. И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците на основание чл. 204 от
ГПК да бъде допуснат оглед на двуетажна жилищна сграда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците на основание чл. 176 от
ГПК ищците да бъдат призовани, за да отговорят на поставените в отговора на
исковата молба въпроси.
По исканията на страните за допускане и назначаване на експертизи, съдът ще
се произнесе след получаване на изисканите документи и разпита на
свидетелите.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на
съда, съдържащо писмения проект за доклад на съда.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 24.01.2025 г. от
10.30 часа, за които дата и час страните да бъдат призовани.
Вещите лица и свидетеля да се призоват след внасяне на определения от съда
предварителен депозит.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
31