Решение по дело №176/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 100
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130200176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100 / 8.10.2019г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и пети септември     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер.......176............по описа за...............2019................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от М.П.Г.  против наказателно постановление № 386  от 07.06.2019  година  на Директора на  РДГ  гр. Бургас с което на същия жалбоподател   за извършено  административно нарушение по чл. 30  ал.3 т.1 от Закона за рибарство и аквакултури   е   наложено административно наказание глоба  в размер на  400 лв. на основание чл. 66 ал.3 от същия закон.        Жалбоподателят посочен по- горе  е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият   в жалбата си оспорва , че  е извършил съответното административно нарушение  за което   му е   наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като  твърди , че  извършеното от него представлява адм. нарушение по смисъла на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА но е наказан за друго деяние  на основание чл. 66 ал.3  от ЗРА което той не е извършил което нарушавало правото му на защита и  че отделно извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на закона – в случая Закона за рибарството и аквакултурите  тъй като макар правилно да е квалифицирал извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение , неправилно при изпълние на ЗРА му е наложил несъвместимо  адм. наказание и затова обжалваното наказателно постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло . Отделно жалбоподателят сочи и на други обстоятелства посочени от него в жалбата му  според които адм. наказващия орган  незаконосъобразно е осъществил спрямо него адм. наказателното производство тъй като е допуснал в него груби нарушения на процесуалния закон – ЗАНН  които водели до порочност на обжалваното наказателно постановление и моли съдът да го отмени и на това основание изцяло.

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично , като се  явява и неговия  процесуален представител който поддържа жалбата си и моли съдът да отмени обжалваното от него наказателно постановление като незаконосъобразно по съображенията които са изложени в жалбата.

          За административнонаказващия орган редовно призован   се явява негов процесуален представител в съдебно заседание , като същият       по този начин взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.     

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя М.П.Г.    наказателно постановление № 386     от 07.06.2019  година  на Директора на РДГ  гр. Бургас  е издадено въз основа на  акт за установяване на административно нарушение сер. ЖОО № 101771   от 19.05.2019 г.,  затова , че  на 19.05. 2019 г. при извършване на  проверка   се установило , че жалбоподателят   извършва  любителски риболов в  язовир Камчия в землището на село Подвис в местността  Лагера където риболова е забранен целогодишно  със Заповед № РД- 09-69 от 2019 г. на МЗХГ    с един  брой   въдица с една кука поставена в работно положение  във водата без да е уловил риба с   което жалбоподателят е извършил  нарушение на разпоредбата на чл.  30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  във връзка със Заповед № РД 09 – 69  от 25.02.2019 г. на Министъра  на земеделието и храните и за което адм. нарушение на основание чл. 66  ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите  му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 400 лв..

Горепосочената фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К.  и Т. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние  и които твърдят по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното постановление .  

Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди в жалбата си  , че  е извършител на адм. нарушение което му се приписва – чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА , но адм. наказващия орган неправилно е приложил закона като му е наложи адм. наказание по чл.  66 ал.3 от ЗРА което водело до несъответствие  между фактическото и юридическото обвинение  което представлявало съществено процесуално нарушение  което е от категорията на абсолютните такива и това опорочавало  издадения АУАН и издаденото въз основа на него НП и водело до тяхната отмяна.    

          Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят  е притежавал билет за любителски риболов важащ за процесната дата 19.5.2019 г. когато е извършвал любителски риболов  в язовир Камчия.

Действително със заповед № РД 09-69   от 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието , храните и горите е забранено извършването  на риболов през 2019 , 2020 и 2021 г.  в рибностопанските обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В същата заповед е посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия  съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г.  за ползването  на язовирите – държавна собственост , в рибностопанско отношение и правилата  за извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури  в обектите държавна собственост  по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството  на земеделието и храните  в границите  на ЗМ  Пода  в землището на гр. Бургас , като в последната наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир Камчия  чието основно предназначение е за питейно- битово водоснабдяване  любителския риболов е разрешен  единствено  извън санитарно – охранителната зона . Следователно  може да се извършва любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на язовир Камчия , което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от 10.11.2008 г. на съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за любителски риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия от  процесната  горепосочена заповед.

Самият жалбоподател не отрича , че на процесната дата е извършвал любителски риболов  в язовир Камчия и по този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършил деянието което е адм. нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна страна и респ. е извършил вмененото му адм. нарушение , но вместо да му наложи съответното адм. наказание по единствената възможна разпоредба по чл.70 ал.1 от ЗРА с процесното наказателно постановление адм. наказващия орган му е наложил адм. наказание по чл. 66 ал.3 от ЗРА която се прилага да други различни извършени адм. нарушения  - например извършване на любителски риболов в тъмната част от денонощието или извършване на любителски риболов през време на забрана или извършване на любителски риболов по време на забраната по чл. 32 ал.1 от ЗРА , които адм. нарушения жалбоподателят не е извършил обективно, с С  оглед на което съдът намира, че адм. наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в случая ЗРА тъй като е наложил адм. наказание на жалбоподателя за адм. нарушения които последният не е извършил и затова процесното наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .

          Жалбоподателят твърди, че  в случая за налагане на адм. наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя  и дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали  понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже самото адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието  е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите  общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок  е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя ,  макар да не са увредени никакви права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение . Затова съдът намира, че въпреки , че по  делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира , че  това извършено от жалбоподателя деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя адм. нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени на това искано от жалбоподателя основание посочено в жалбата му процесното наказателно постановление .Съдът намира и това , че не следва да разглежда другите посочени основания от жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление – за нарушение на процесуалните правила при осъществяването на цялото адм. наказателно производство тъй като се установи , че в случая не съществуват такива.

В случая съдът намира, че макар да е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото адм. нарушение     за  същото  напълно  неправилно и незаконосъобразно на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание – глоба  в  минималния  размер предвиден в 66 ал.3 от ЗРА а именно –в размер на 400 лв. поради което същото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено  изцяло поради неправилното приложение от адм. наказващия орган на разпоредбите на ЗРА.

                    Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

                   

          ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление № 386    от 07.06.2019  година  на Директора на РДГ   гр. Бургас което  е издадено въз основа на  акт за установяване на административно нарушение сер. ЖОО № 101771  от 19.05.2019  г. против М.П.Г.  с ЕГН **********  същият с постоянен адрес ***  , с което на М.П.Г.  за твърдяно извършено от него   административно нарушение на дата 19.05.2019 година  по чл. 30 ал.3  т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  във връзка със Заповед № РД 09 – 69   от 01.02.2019 г. на Министъра  на земеделието,  храните и горите  на основание чл. 66  ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите  му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 400 лв.    , като напълно незаконосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: