РЕШЕНИЕ
№ 20744
гр. С., 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110112518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от И. Т. С. и С. П. С., чрез адв.
Н. Б., с която срещу Г. Л. Х. са предявени субективно и обективно съединени искове
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че ответникът е бивш съпруг на дъщеря им, като от брака му с
последната бившите вече съпрузи имали две малолетни деца. Със съдебно решение е
бил определен режим на лични отношения между децата и техния баща, като поради
служебна ангажираност на майката на 17.07.2021 г., двамата ищци е следвало да
предадат децата на баща им. Около 10:00 ч. на посочения ден ищците заедно с децата
слезли във входа на ****, намиращ се на адрес: ****, където децата живеели с майка
им. Ищецът И. С. решил да заснеме предаването на децата на бащата с видеокамерата
на телефона си. При пристигането на ответника пред блока последният започнал да
вика и нарекъл ищците „****“, като се опитвал да влезе във входа. С. С. отворила
вратата и казала на децата да отиват при баща им. Считат, че това деяние на ищеца е
противоправно – изрекъл е нещо унизително за честта на достойнството на всеки от
ищците в тяхно присъствие, от което всеки от тях се почувствал много обиден и
унизен, още повече това се случило в присъствието на децата. Чувствали се неудобно
пред внуците си, като не знаели как да им обяснят употребения израз. Дълго изпитвали
негативни емоции.
Отделно от описаното деяние, сочат, че и с друго свое поведение ответникът ги
е увредил неправомерно – като на 29.07.2021 г. депозирал пред СРС молба срещу тях
по ЗЗДН, като твърдял, че ищците на 17.07.2021 г. са осъществили акт на домашно
насилие по отношение на него и на малолетните деца. В същата той посочил, че И. С.
се е държал арогантно и е отправял заплашителни жестове с ръка към Х., а С. С. е
1
казала на децата „сега отивате при лоши и страшни хора“, но после ще се върнат при
тях, добрите. В същата молба Х. е твърдял, че ищците са му попречили да вземе
децата от дома им. Било е образувано гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 с-в,
по което ищците били ответници. Била е издадена заповед за незабавна защита, с която
С.и били задължени да се въздържат от домашно насилие по отношение на Х. и
децата, като били и предупредени, че при констатиране неизпълнение на заповедта ще
бъдат задържани и предадени на прокуратурата. Развиват подробни съображения
относно причинените им в хода на това производство неимуществени вреди. Това дело
завършило със съдебно решение на СГС, с което претенциите на Х. срещу тях са били
окончателно отхвърлени на 25.04.2023 г. Считат, че твърденията на ответника,
изложени в молбата за защита от домашно насилие, са неверни и клеветнически, което
е било установено с влязлото в сила решение на СГС. В хода на съдебното
производство са били разгласени неверни обстоятелства, като за времетраенето на
същото ищците преживели сериозен стрес от отправените им обвинения, всяко явяване
в съда предизвиквало у тях негативни емоции, притеснения, срам, неудобство,
чувствали се подтиснати, не можели да се съсредоточат в изпълнение на ежедневните
си задължения, а двамата били известни и уважавани членове на обществото (всеки в
своята професионална сфера). Оценяват причинените им от деянията на ответника
неимуществени вреди в размер на сумата от по 1000 лева за всеки ищец от първото
деяние, описано в молбата, а тези, причинени им във връзка с инициираното от
ответника производство по ЗЗДН в размер на сума от по 4000 лева. Претендират
законна лихва от деня на увреждането (17.07.2021 г., съответно от 29.07.2021 г.). Молят
за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
Ответникът с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените
искове. Заявява становище, че в исковата молба информацията е представена
тенденциозно и е частично невярна. Заявява, че е бил затрудняван да осъществява
определения с децата му режим на лични отношения, както и че ищците упражняват
правата си в противоречие с нормата принцип на чл. 3 ГПК. Сочи, че на 17.07.2021 г. е
бил противозаконно заснеман от И. С., като обяснявал, че снима жена си, с което искал
да прикрие противоконституционните си действия. Заявява, че не е искал да има
контакти с ищците именно с цел да се избегне създаването на конфликтни ситуации,
но в конкретния ден вместо от майката, както е било постановено със съдебно
решение, децата са му били предадени от ищците, с което счита, че последните са
били в неизпълнение на съдебното решение. В тази връзка подчертава, че думата
„****“ с исковата молба е била извадена от контекста на ситуацията, като използвайки
я, е целял да се спре незаконното му видеозаснемане – неговото, на децата му, на
роднините му, доколкото се е обърнал към ищеца И. С. с думите „Не ме снимайте!
Противоизаконно е. ****! Какво си позволявате?“. Пояснява, че счита всеки, който
извършва противозаконни действия за престъпник в общоразговорен смисъл. Освен
това е бил наречен пред децата му лош човек от ищеца С.. Обобщава, че ищците целят
да черпят права от неправомерното си поведение и така да се обогатят. По отношение
на изложените в молбата за защита от домашно насилие твърдения сочи, че е негово
право да търси защита от съда, като същите не са нито лъжливи, нито позорни, нито
обидни. Подчертава, че явяването им в конкретното производство като ответници не е
било задължително, още повече са имали пълномощници, които са упълномощили да
ги представляват. Оспорва да са изпитали описаните в исковата молба негативни
преживявания и причина за това да е неговото поведение. Заявява, че с действията си
е целял да защити правата си и тези на децата си, а не да нанася вреди на ищците.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, отделените за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и предвид становищата на страните,
2
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ответникът е бил съпруг на дъщерята на
ищците, че от брака помежду им са родени две малолетни деца, както и че с влязло в
сила съдебно решение родителските права са предоставени за упражняване на
майката, а на бащата (ответника) е определен режим на лични отношения.
Установява се, че на 29.07.2021 г. ответникът е подал в СРС молба от свое име и
като представител на малолетните си деца срещу ищците, с която е поискал съдът да
постанови мерки по реда на ЗЗДН. В същата Х. е посочил, че е бил причакан от И. и С.
С.и пред входа на блока, а с тях били децата му. Посочил е, че поведението на С.и го е
препятствало да вземе децата от където се полага, а именно от дома им в спокойна
обстановка. Сочи още, че И. С. е започнал да се държи арогантно и да отправя
заплашителни жестове с ръка, като по същото време го заснемал, въпреки гласно
изразеното от него несъгласие да бъде сниман. С. С. казала на децата: „сега отивате
при лоши и страшни хора“, но после ще се върнат при тях, които са добри. Твърди да
се е обадил на тел. 112, но С.и пуснали децата и тръгнали от адреса, заедно с
роднините на Х.. Изложил е съображения, че счита, че ситуацията е нарочно
създадена, че е нарушен законът и съдебното решение, тъй като децата не са били
предадени от майката на бащата, след като последният е заявил, че не желае да се
среща с И. С., като по този начин е бил подложен на психическо и емоционално
насилие. Акцентирал е, че действията на С., който го е заснемал с телефона си въпреки
изричното му противопоставяне, както и думите на С. „сега отивате при лоши и
страшни хора“ той въприема като акт на психическо и емоционално насилие, с оглед
влошените междуличностни отношения между страните и обстоятелството, че същите
са извършени, респ. изречени в присъствието на децата и роднините му, които са го
придружавали. Същите твърди да са засегнали честта, достойнството и доброто му
име, почувствал се обиден и засегнат. Поискал е издаване на заповед за незабавна
защита чрез налагане на мерки за въздържане от насилие по отношение на молителите,
а С.и да не се доближават до самия него, местоработата му, местата за социални
контакти и отдих и т.н.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, с която Х. е декларирал, че ответниците в това производство са
осъществили спрямо него и децата му акт на домашно насилие, изразяващ се в
следното: след като е трябвало да вземе децата от жилището, в което те живеели със
своята майка, той е бил причакан във входа на блока от С.и и децата, без да има
уговорка с тях, като с това си поведение са му попречили да вземе децата си от
мястото, от където се полагало, т.е. от дома им. И. С. започнал да се държи арогантно
и да отправя заплашителни жестове с ръка, като по същото време го заснемал с
телефона си с насочена камера към Х., въпреки гласно изразеното от него несъгласие
да бъде сниман. С. С. казала на децата: „сега отивате при лоши и страшни хора“, но
после ще се върнат при тях, които са добри.
Било е образувано гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 с-в, като по
същото със заповед от 29.07.2021 г. съдът задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
И. С. и С. С. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Г.
Х., С. Х.а и И. Х., като е предупредил ответниците, че при констатиране от страна на
полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъдат задържани и предадени
на прокуратурата.
Установено е, че на 27.10.2021 г., 04.02.2022 г., 27.04.2022 г. ищците в
качеството им на ответници са се явявали лично и с процесуален представител в
откритите съдебни заседания по гр.д. № 44253/2021 г.
С решение № 5308/25.05.2022 г. по това дело съдът е обявил за загубила
3
действие заповед за незабавна защита № 101 от 29.07.2021 г. и я е отменил. Оставена е
без уважение молбата за защита от домашно насилие на Г. Л. Х., лично за себе си и
като процесуален субституент на децата си против И. С. във връзка с твърдени актове
на домашно насилие от 17.07.2021 г., извършени в гр. С.. Издадена е заповед за защита
в полза на молителите против С. С. за извършен акт на домашно насилие на 17.07.2021
г. в гр. С., като е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. С., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на тримата молители и е предупредил
С. С., че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на
заповедта, ще бъде задържана и предадена на Прокуратурата. На основание чл. 5, ал. 4
ЗЗДН на С. П. С., е наложена глоба в размер на 200 лева.
По повод подадени въззивни жалби е образувано в.гр.д. № 8029/2022 г. по описа
на СГС, по което е проведно на 27.03.2023 г. открито съдебно заседание, в което
ищците С.и са се явили лично и с представител.
С неподлежащо на обжалване решение № 2092/25.04.2023 г. по това дело
въззивният съд е отменил решение № 5308/25.05.2022г., постановено по гр. дело №
44253/2021 г. по описа на СРС, в следните части: издадена на основание чл. 15 от ЗЗДН
заповед за защита в полза на Г. Л. Х., С. Г. Х.а и И. Г.ев Х., против С. П. С., за
извършен акт на домашно насилие на 17.07.2021 г. в гр. С.; наложил на С. П. С.
следните мерки за защита от домашно насилие: задължил С. П. С. на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Г. Л. Х., С. Г. Х.а и И. Г.ев Х.; предупредил С. П. С., че при констатиране от страна на
полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана и предадена
на Прокуратурата; наложил на С. П. С. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ЗЗДН глоба
в размер на 200 лева, като молбата на Х. е оставена без уважедние.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е оставена без уважение
молбата по отношение на ответника И. С..
От представените по делото в преписи съдебни актове: решение №
334016/08.02.2018 г. по гр.д. № 267/2017 г., определение № 384146/13.04.2018 г.,
определение от 27.07.2018 г. по гр.д. № 8482/2018 г. , решение № 3139/09.11.2022 г. по
в.гр.д. № 6644/2022 г. става ясно, че с влязъл в сила съдебен акт, искането за тълкуване
на който е било оставено без уважение, е бил определен режим на лични отношения на
бащата с двете деца, както следва: до навършване на тригодишна възраст на децата:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без
приспиване; след навършване на тригодишна възраст на децата: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа неделя с приспиване;
през Коледните празници /24.12 и 25.12/ всяка четна година за времето от 10:00 часа
на 24.12 до 18:00 часа на 25.12; на Новогодишните празници /31.12 и 01.01/ всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа на 01.01; на
Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния ден от Великден; личните празници на бащата /рожден ден и имен ден/ за
времето от 10:00 часа до 16:00 часа в случай, че децата в тези дни не посещават
учебно заведение, а в случай, че в този период децата са в такова заведение – за
времето след приключване на учебните занятия да период от два часа; личните
празници на децата ще бъдат прекарвани в присъствието и на двамата родители; 30
дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Предвидено е за изпълнение на режима децата да бъда вземани от дома на
майката заедно и да бъдат връщани заедно отново в дома на майката, като до
отпадане на забраната по издадената по гр.д. № 72228/2016 г. по описа на СРС, 83-ти
състав, заповед за защита предаването на децата на бащата да се извършва чрез
посочено и подсигурено от майката трето лице, а връщането им от бащата на
майката – чрез трето лице, посочено и подсигурено от бащата. След отпадане на
4
действието на тази забрана е разписано предаването на децата да се извършва от
майката, а връщането им – от бащата. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
28.02.2018 г. като необжалван в частта за прекратяване на брака, родителските права и
местоживеенето на децата, определения режим на лични отношения, семейното
жилище и фамилното име. Не се спори между страните, че действието на посочената
заповед към 17.07.2021 г. е било отпаднало.
Не е спорно също, че към 17.07.2021 г. децата са живеели с майка си на
процесния адрес в ****, ****, ****.
От представеното по делото свидетелство за съдимост на ответника се
установява, че не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК.
Изяснено е още, че на 16.07.2021 г. ответникът е изпратил до ел.адрес на
Дирекция „Социално подпомагане“ – **** електронно писмо, съгласно което е бил
уведомен от майката на децата му, че на следващия ден (17.07.2021 г.) децата няма да
бъдат предадени от нея. Изразено е притеснение, че И. С. ще влезе в контакт с
ответника, което го притеснявало. Помолил е за съдействие и помощ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н. Х.а – С. и Г. Х..
Св. С. – Х.а е дъщеря на ищците, бивша съпруга на ответника и майка на децата
им. Според свидетелката ответникът твърде буквалиситично тълкувал съдебното
решение относно предаването и приемането на децата при осъществяване на режима
на лични контакти с него. Споделя пред съда, че работните й ангажименти налагали да
поема дежурства през съботни и неделни дни, но само няколко пъти през последните
пет години не е успявала лично тя да предава, респ. да приема от Х. децата. Така се
случило и с оглед предаването им на 17.07.2021 г., когато свидетелят била дежурна и
не успяла да размени работния си ангажимент с колега. Към 22:00 ч. на 16.07.2021 г. е
получила обаждане от колега, че няма да може да вземе дежурството й. Около 23:00 ч.
изпратила текството съобщение до ответника, че ще бъде на работа сутринта на
17.07.2021 г. и няма да успее да му предаде децата лично, но ще осигури лице, което
да направи това вместо нея. Ответникът й изпратил събщение, че забранява нейните
родители да присъстват при предаването. Свидетелят споделя, че през годините е била
обвинявана, че не изпълнява съдебно решение стриктно, като не предава децата на
баща им или не ги предава според определения режим, с оглед което помолила ищеца
С. да заснеме предаването на децата, за да е сигурна, че са отишли при ответника.
Съгласно решението децата трябвало да се предадат в събота в 10:00 ч. Свидетелката
отказала предложението на ответника да вземе децата със себе си по време на
дежурство и той да ги вземе от болницата, в която тя работела, или да му ги предаде
07:30 ч., когато вече трябвало да е застъпила на смяна. Когато се прибрала след
дежурство, свидетелката разбрала от своята баба, която по същото време се намирала в
апартамента и слушала предаването по домофона, че ответникът е крещял силно. От
родителите си разбрала, че предаването не е минало особено добре, имало е крясъци и
обиди от страна на Х., който ги нарекъл ****. Родителите й започнали да изпитват
притеснение, срамували се, че са наричани ****. Най-големите им притеснения били
свързани с възприемането на ситуацията от страна на децата, които ги питали дали са
****, дали са лоши хора. Освен това децата били разбрали, че участват в съдебен
процес срещу баба си и дядо си и се налагало да им бъде обяснено, че ищците не са
**** и няма да влязат в затвор. Пред съда е заявила, че децата не са узнали за
воденото съдебно производство нито от нея, нито от родителите й. Започнали да
задават въпроси в тази насока, след като се прибрали от среща с баща им. По време на
процеса родителите й били притеснени, ограничили социалните си контакти, не
5
желаели да се срещат с близки и приятели. Били подтиснати и депресирани. С. С.
страдала от периоди на безсъние, станала плачлива, поради което приемала
успокоителни. Свидетелката е наблюдавала тези промени в майка си през есента на
2021 г. и същите продължили около 4 – 5 месеца. От показанията на свидетеля става
ясно, че макар да не са общували много помежду си, отношенията между страните са
били изострени, тъй като ответникът е подавал сигнали срещу родителите й пред
органите на реда, по които те са отговаряли.
Свидетелят В. Х., брат на ответника, е присъствал при предаването на децата на
17.07.2021 г., тъй като е бил помолен от своя брат да го придружи. Г. Х. се
притеснявал, че не майката ще предаде децата, а нейните родители. Децата според
свидетеля не се вземали откъдето трябва съгласно съдебното решение, а се предавали
пред блока, в който живеели. Свидетелят е заявил, че е присъствал три или четири
пъти на предаването на децата, веднъж, когато са били предадени от ищците. В
конкретния ден, когато отишли на адреса, с тях била и майката на ответника, която
също била помолена да дойде. Ищецът С. стоял от вътрешната страна на входната
врата и снимал с телефона си. Предупредили го да не ги снима, а той им отговорил, че
снима жена си. Според свидетеля се е държал агресивно, тъй като ги снимал, а
твърдял, че не снима тях. Изчакали, след което попитали защо не им дават децата, тъй
като ги държали около 5 – 10 минути. С. С. ги избутала от вратата, което също било
проява на агресия. След това пуснали децата, ответникът, свидетелят и майка им ги
взели и тръгнали. С. снимал през цялото време. Не е чул обидни думи по адрес на
ищците, изричани от ответника. Децата били притеснени, попитали защо ги снимат.
На свидетеля е известно, че във входа на блока има монтирана камера за
видеонаблюдение, но не знае дали записва и къде отиват записите.
Изслушано е и е прието пред настоящата инстанция заключението на съдебната
компютърна и техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К.. Предмет на
изследване е било съдържанието на общо 4 файла (3 видеа и 1 изображение).
Файл „video-532483e0461cb0e0195a4809e32532d7-V.mp4“ вещото лице е
посочило, че е видео файл с размер 16.6 MB, във формат MPEG-4, с продължителност
61 секунди, с видео и аудио съдържание. Файлът е записан от телефон с операционна
система Android 9 в 9:55:42 часа на 17.07.2021 г. Видеото е записано с камера,
завъртяна на 90 градуса по часовниковата стрелка, във формат 16:9 с резолюция
1024x576 (WSVGA). Аудиото е двуканално – ляво и дясно. Няма разминавания между
видеото и аудиото. Действието във видеото се развива в затворено помещение
(изглеждащо като вход на блок) и извън него в непосредствена близост до вратата на
помещението. Помещението и външната част се делят от бяла PVC врата. Камерата не
е статична, но се движи само в периметъра на помещението. Мъжете и жената извън
помещението не прекрачват прага на вратата, както и мъжът и жената вътре в
помещението също не прекрачват прага на вратата. В 9-тата секунда мъж почуква на
вратата, жената вътре в помещението отваря вратата и децата излизат навън в 18-тата
секунда на видеото. Физическо съприкосновение между хората от двете страни на
вратата няма. Участниците във видеото са общо 7 и са следните:
Жена вътре в помещението с тъмна коса, носеща дамска чанта през рамото,
облечена в черна лятна рокля, червеникави дамски обувки и слънчеви очила на
главата, която в началото на видеото е седнала на стол, после става права. Съдът,
с оглед събраните по делото доказателства, становищата на страните и предвид
личното им явяване пред настоящата инстанция, приема, че не е спорно, че тази
жена е ищцата С. С..
Мъж зад кадър, също вътре в помещението, който не се вижда, но се чува, който
съдът по изложените по-напред съображения, приема, че е ищецът И. С..
6
Малко дете момиченце на видима възраст 6-7 години с кремава шапка с кръгла
козирка, розова рокля, червен клин и червени сандали. В началото на видеото е
вътре в помещението, а след 18-тата секунда излиза навън. Това дете съдът
намира, че не е спорно, че е С. Х.а (дете на ответника и внучка на ищците).
Малко дете момченце на видима възраст 6-7 години с кафява шапка с кръгла
козирка, бяла тениска, жълти ¾ панталони и зелени сандали. В началото на
видеото детето е вътре в помещението, а след 18-тата секунда излиза навън,
което момче съдът намира, че е И. Х. (дете на ответника и внук на ищците).
Жена извън помещението с руса коса, носеща дамска чанта, гердан и часовник на
лявата ръка, облечена в бяло-розова рокля, бели дамски обувки и слънчеви очила
на очите. Жената ръкомаха по време на целия клип, а с дясната си ръка прави
знак за „здравей“ при появяването си на видеото. Тази жена съдът намира за
установено, че е майката на ответника Х..
Мъж извън помещението с червена тениска, дълги дънки и с дълга, вързана отзад
коса, който съдът приема за установено, че е ответникът Г. Х..
Мъж извън помещението с бяла тениска с надпис на нея, къси панталони и
сандали. Мъжът е с дълга, вързана отзад коса. Този мъж, въз основа на данните
по делото и събраните доказателства, включително и явяването му като свидетел
по делото, съставът на съда намира, че братът на ответника В. Х..
В по-голямата част от видеото вещото лице е установило, че се чувал спор
между мъжа и жената вътре в помещението, от една страна, и жената и двамата мъже
извън помещението, от друга. Съдържанието на разговора между участниците съдът
въз основа на експертизата приема, че е следното:
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): Боботи някой. А…
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Колко е часа, Т.?
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): 10. Не знам колко е.
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Окей.
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): 10 без нещо. Да отворя ли?
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Да, отваряй, да, отваряй.
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): Хайде, деца, пред мен.
МЪЖ С ЧЕРВЕНА ТЕНИСКА НА ВИСОК ТОН (Г. Х.): Не ме снимайте!
Противозаконно е. ****! Какво си позволявате?
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): Деца, всичко е наред.
ЖЕНА НАВЪН (майката на ответника Х.): Здравейте, господине!
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Бихте ли излезли?
ЖЕНА НАВЪН (майката на ответника Х.) : Какво искате да ми кажете? Нещо за
снимката ли искате да ми кажете?
МЪЖ С ЧЕРВЕНА ТЕНИСКА НА ВИСОК ТОН (Г. Х.): Незаконно е това, което
правите. ****! ****!
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): Не се страхувайте от лошите хора.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА: Защо ме снимате?
ЖЕНА НАВЪН (майка на ответника Х.): Добрите хора, които снимат…
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Т., затвори вратата.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Не ви давам разрешение да ме снимате.
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): Да затворя вратата, госпожо.
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Снимам съпругата си.
ЖЕНА НАВЪН (майка на ответника): Защо ни снимате?
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Защо ме снимате?
МЪЖ С ЧЕРВЕНА ТЕНИСКА НА ВИСОК ТОН (Г. Х.): Защо не ме пускате в
апартамента, където трябва да си взема децата, бе? ****!
ЖЕНА ВЪТРЕ (С. С.): С. не се притеснявай, ще си дойдеш у дома.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Защо ме снимате, господине?
7
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Снимам съпругата си.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Моля?
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Съпругата си снимам
ЖЕНА НАВЪН (майка на ответника): Така ли?
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Съпругата си?
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Да.
ЖЕНА НАВЪН (майка на ответника): Обърнете се, за да ви снима с лице.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Моля ви се, това нещо, да… да се обърне съпругата
ви и да излезе този запис, искам.
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Напуснете. Напуснете, нямате повече работа тук.
ЖЕНА НАВЪН (майка на ответника): Обърнете се с лице да ви снима. Той каза, че ви
снима.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Този запис… Моля?
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Нямате повече работа тук.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Аз работа дали имам или нямам, не е ваша работа.
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Взехте децата, напуснете.
МЪЖ С БЯЛА ТЕНИСКА (В. Х.): Аз съм свободен човек. Имам… Където имам
работа, си имам. Аз…
МЪЖ ЗАД КАДЪР (И. С.): Добре.
Предмет на изследването е също Файл „IMG-
6f446885318a0fc633d0919ff8e2c07d-V.jpg“, по отношение на който експертът е
установил, че представлява изображение във формат JPEG с резолюция 1200x1600
пиксела, създаден на 18.07.2021 г. в 13:08:30 часа българско време. На изображението
се вижда бяла външна врата с лепенка „видео наблюдение“ и стена с надпис „№36“.
Вещото лице е изследвало и Файл „20210808_223141.mp4“, представляващ
видео файл с размер 222 MB, във формат MPEG-4, с продължителност 1 минута и 48
секунди, с видео и аудио съдържание. Файлът е записан от камера на мобилен телефон
с операционна система Android 11 в 22:33:30 часа на 08.08.2021 г. във формат 16:9 с
резолюция 1920x1080. В аудио частта на видеото се чува „бял шум“ (случаен аудио
сигнал, който не представлява истински звук от природата) и няколко кликания с
компютърна мишка между 0:08 и 0:13. Видеото представлява заснет компютърен
екран, на който се вижда компютърен работен плот (desktop), върху който е стартирана
видео програма BS.Player, която възпроизвежда видео файл, създаден от видеокамера.
Видеокамерата е статична и позиционирана във външен коридор между 2 стени на
жилищен блок и е разположена на високо, така че да заснема коридора, както и бяла
входна врата в долния десен ъгъл на видеото.
В първите 14 секунди не се забелязва никакво движение във видеото. Между 14-
тата и 32-та секунда се виждат 3-ма човека – жена със светла коса и двама мъже с бяла
и червена тениски, които минават по коридора и приближават към бялата врата.
Тримата изглеждат и са облечени по същия начин, както и участниците, описани в
предното видео, намиращи се извън помещението. В 30-тата секунда мъжът с червена
тениска почуква на бялата врата. На 36-тата секунда бялата врата се отваря и зад нея
се вижда жената с тъмна коса от предното видео и децата (момче и момиче), описани в
предното видео. Децата излизат през вратата, а жената с тъмна коса се прибира
навътре. На 40-тата секунда жената със светла коса (отвън) ръкомаха през вратата,
след което говори нещо разпалено на хората вътре в помещението. На 50-тата секунда
и мъжете отвън се включват в разговора. Мъжът с червена тениска вади телефона си в
54-тата секунда, но не снима с него. На 1:09 мъжът с червена тениска хваща с двете си
ръце двете деца и тръгва в посоката от която е дошъл, но се спира и отново вади
телефона си. През това време жената и мъжът отвън продължават разпален разговор с
хора вътре в помещението. На 1:19 мъжът с червена тениска звъни на някого по
телефона. В 1:26 жената със светла коса затваря входната врата и всички (двамата
8
мъже, жената със светла коса и двете деца) тръгват към далечния край на коридора, от
където са дошли в началото на видеото. От 1:45 до края на видеото (1:48) не се
забелязва никакво движение.
Действията и участниците в това видео вещото лице е посочило, че съвпадат
напълно с действията и участниците от предното видео, но снимани от друг ъгъл –
отвън над входната врата.
На вещото лице за изследване е предоставен също Файл
„20210808_223350.mp4“ - видео файл с размер 479 MB, във формат MPEG-4, с
продължителност 3 минути и 52 секунди, с видео и аудио съдържание. Файлът е
записан от камера на мобилен телефон с операционна система Android 11 в 22:37:43
часа на 08.08.2021 г. във формат 16:9 с резолюция 1920x1080. В аудио частта на
видеото се чува само шум от булевард и преминаващи коли. Видеото представлява
заснет компютърен екран, на който се вижда компютърен работен плот (desktop),
върху който е стартирана видео програма BS.Player, която възпроизвежда видео файл,
създаден от видеокамера. Камерата е позиционирана във вход на жилищен блок и
снима директно към бяла входна PVC врата. Отляво се вижда стълбище, под
стълбището има вътрешна врата, в центъра на образа е входната врата, в дясно има
пощенски кутии, а най-вдясно се вижда асансьорна врата. В началото на видеото се
вижда седнала жена с черна коса и две деца – момиче и момче. Жената и децата
изглеждат и са облечени по същия начин, както в първото описано видео от
настоящата експертиза. Децата си играят с жената. Между 1:12 и 1:17 в долния ляв
ъгъл се появява мъж с очила, риза, панталон и обувки, който държи мобилен телефон
и оставя чантата си на маса до седналата жена. На 2:25 се вижда мъж в червена
тениска (същият, описан в първото видео), който се приближава от външната страна
към бялата входна врата, поглежда през нея и жената с черната коса става от стола и
заедно с двете деца тръгват към входната врата. На 2:34 жената с черна коса отваря
бялата врата и децата излизат през вратата. На 2:37 се вижда мъж с очила, бяла коса,
риза, панталон и обувки, който държи в ръцете си мобилен телефон с камера, насочена
към входната врата. На 2:39 се вижда жена с руса коса (същата, описана в първото
видео), която се показва през входната врата и ръкомаха със знак с дясна ръка тип
„здравей“. Зад жената с руса коса се виждат и двама мъже с бяла и червена тениски
(същите, описани в първото видео). На 2:40 мъжът с камерата прави веднъж знак с
лява ръка, който може да се възприеме като „махни се“, но не изглежда агресивно или
отправено към някой конкретно. В следващите секунди мъжът продължава да снима,
жената с черна коса седи до него, а жената с руса коса с две отворени ръце говори
разпалено. На 2:45 жената с черна коса се приближава до вратата, след което се
отдалечава. Мъжът, който снима я хваща за дясната ръка отзад и тя се връща към
вратата, посягайки да затвори входната врата на 2:53. Видеото продължава с разпален
разговор между жените и мъжете около бялата входна врата, докато мъжът с ризата
продължава да снима с мобилен телефон. На 3:09 мъжът, който снима с мобилния
телефон, прави жест с лявата си ръка, който не се вижда много добре на видеото,
но е по-скоро свързан с протегната лява ръка със събрани пръсти. На 3:15 жената
с черна коса минава зад мъжа с риза, който снима. На 3:20 мъжът с ризата прибира
мобилния телефон и заедно с жената с черна коса се насочват към асансьора. На 3:23
жената с руса коса затваря бялата входна врата от външната страна. На 3:35 мъжът с
ризата се приближава към бялата врата и поглежда през нея, след което отново вади
мобилен телефон, който използва до края на видеото (3:52). Действията и участниците
в това видео съвпадат напълно с действията и участниците от предните видеа, но
снимани от друг ъгъл – отвътре над входната врата. Никъде във видеото не се
забелязва физическо насилие.
След преглед на цветови спектрограми и в детайли на отделни кадри на
9
видеоклиповете, детайлен преглед на видео и аудио съдържанието, преглед на нивата
на компресия и анализ на метаданните във файловете, вещото лице не е открило
обективни находки, които да водят до съмнение, че има манипулации на видео
файловете след тяхното създаване.
Настоящият съдебен състав дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е изготвено от специалст, притежаващ необходимите знания, без
данни за заинтересованост от изхода на делото, отговорило е обективно и в пълнота на
стоящите пред изследването задачи. Установеното посредством експертизата съдът
използва за изясняване на правнорелевантните за спора факти.
При тези изводи относно фактите, по приложението на правото съдът
намира следното:
По всеки от предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД, ищците следва
да установят наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесните
деяния, 2/вредата, а именно, че всеки от тях е претърпял твърдените неимуществени
вреди; 3/ противоправността на деянията, т.е., че с тях противозаконно се засяга
честта, достойнството, доброто име и на ищците и 4/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед което и в
тежест на ответника е да обори установената в закона презумпция.
В тежест на ответника с оглед наведените с отговора възражения е да установи
обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за съпричиняване – че е
налице противоправно поведение на ищците, с което те са накърнили правната му
сфера и предприетите от него действия са били в защита на негови законни права и
интереси
В конкретния случай ищците поддържат, че с изречената от ответника на
17.07.2021 г. по отношение на тях в тяхно присъствие и в присъствието на внуците им
реплика „****“ им е нанесъл неимуществени вреди, накърнявайки честта,
достойнството им, унизявайки ги и причинявайки им неудобство пред децата.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или
изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна.
Обидата, както е изяснено в правната теория и съдебната практика, е противоправно
деяние. Такава е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният
характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е
основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Съгласно чл. 9, ал. 1 НК престъпление е това общественоопасно деяние
(действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо. Тази разпоредба на НК има предвид, че деянието следва да е разписано
10
като престъпно чрез правна норма в НК към момента на неговото извършване.
Съгласно Тълковния речник на българския език думата „престъпник“ е човек,
който извършва престъпление. Такова по мнение на настоящия състав на съда е и
общоприетото разбиране на тази дума в социума. Дори в нейния разговорен смисъл, а
именно със същата да се означава човек, който е извършил престъпление, и без да е
налице влязла в сила присъда на съд, с която да е призната виновността в извършване
на съставомерно деяние съгласно НК, същата е натоварена с негативна окраска,
изразява отрицателна оценка, но по начин обективно годен да засегне честта и
достойнството на лицето, за което се отнася. Нещо повече, когато този израз бъде
употребен, за да се означи конкретно определен човек, той служи, за да бъде
окачествен същият не само извършител на престъпно деяние, а и да изрази
негативното отношение на автора на изказването спрямо адресата. Ето защо и според
състава на първоинстанционния съд думата е обидна и същата е обективно годна да
накърни правнозащитимите блага каквито са достойнството, честта и доброто име
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ.
По делото е безспорно установено, че ответникът на 17.07.2021 г. в гр. С., на ул.
**** е нарекъл ищците „****“, като е употребил този израз общо четири пъти.
Несъмнено е, че обръщението е отправено до ищците в присъствието на двете
малолетни деца. Следователно и съдът намира, че е налице противоправно деяние и
същото е извършено от ответника.
Установено е също така въз основа на показанията на свидетеля С. – Х.а, че от
неправомерното деяние на ответника за ищците са възникнали неимуществени вреди.
Същите са се чувствали унизени и притеснени, че са били наречени **** пред внуците
си, на които след това се е наложило да обясняват така създалата се ситуация. Съдът
съобразява също, че обидните думи, изречени от ответника, са възприети и от
неговите роднини, присъствали при предаването на децата, което несъмнено е
засилило неприятните преживявания у ищците от така изречените по отношение на
тях изрази.
Налице е и причинна връзка между деянието, извършено от ответника и
причинените вреди, която също се установява от събраните гласни доказателствени
средства.
Тук е мястото съдът да акцентира, че не е налице основание да не се довери на
показанията на разпитания свидетел С. – Х.а, макар последната да е лице от най-
близкия родствен кръг на ищците. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът
съобразява, че свидетелят е пресъздал личните си впечатления от емоционално
промененото състояние и поведението на ищците във връзка с употребения по техен
адрес обиден израз. Житейски обяснимо е именно най-близките /членовете на
семейстовото, роднините, доверените приятели/ да са свидетели на емоционалните
сътресения и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на
преживяното. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена,
семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да
дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат
ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да
бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими
към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена
11
стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката
родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане
достоверността на изнесеното от тези лица.
От друга страна, съдът съобразява, че страните са се намирали в обтегнати
междуличностни отношения. В исковата молба ищците сами сочат, а и свидетелят С. е
потвърдила това в показанията си, че ищецът С. е решил да заснеме предаването на
децата с телефона си, следователно и съдът намира, че ищците са били
психологически подготвени за възможността от възникване на конфликт с ответника.
Поради тези съображения настоящият състав намира, че е налице деяние по
смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, извършено от ответника, който е изрекъл четирикратно
обидния израз „****“ в присъствието на ищците и други познати им лица, с която е
засегнал честта, достойнството и тяхната самооценка на уважавани членове на
обществото.
Субективната съставомерност на деликта се презумира, доколкото съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. По тези съображения настоящият състав намира, че
основанията за деликната отговорност са изцяло доказани по безспорен начин, което
от своя страна ангажира отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 45 ЗЗД се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява предопределено и от икономическите
условия в страната към момента на извършване на деянието.
Съдът, като взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищците
неимуществени вреди, фактът, че обидата, изречена четирикратно, е нанесена в
присъствието на познати на страните лица и на невръстните им внуци, при това от
собствения им баща, а от друга страна трайно влошените междуличностни отношения
между ищците и ответника, както и икономическите условия в страната към датата на
деянието, намира, че справедливото обезщетение в случая следва да бъде определено
на сумата в размер от 800 лева за всеки ищец.
По възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищците
на възникналите за тях от деянието на ответника неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
С Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК,
ВКС разяснява, че според общия правен принцип виновният причинител на вреди е
длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка
12
причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В Решение № 50073 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 329/2021 г., I т. о., ТК,
пък е посочено, че приносът на пострадалия може да се изразява в действие или
бездействие, но поведението му всякога трябва да е противоправно и да води до
настъпването на резултата, като го обуславя в някаква степен, т.е. когато с
поведението си пострадалият обективно е способствал за настъпване на увреждането
или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Това поведение може да
представлява конкретно нарушение, но може да се изразява и в поемането на риска от
настъпване на вредоносните последици или в необоснованото му игнориране. Във
всички случаи е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен и доказан, а не
предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва да съобрази както
броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и пострадалия, така и
значението на всяко нарушение за настъпване на увреждането, респ. обема на
последиците от него.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2021 г., ОСГТК поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента,
а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да
намали или не обезщетението. В случай че е налице съпричиняване, обезщетението
следва да се намали.
В случая с отговора на исковата молба ответникът е навел в условията на
евентуалност възражения, че е бил противозаконно заснеман от И. С., който обяснявал,
че снима жена си, с което искал да прикрие противоконституционните си действия, но
всъщност снимал него и роднините му. Освен това, ищците били в неизпълнение на
съдебното решение относно определения режим на лични контакти, тъй като децата е
следвало да бъдат предадени от майката на бащата и то от жилището, в което живеят,
а не пред блока, в който се намира същото. Отделно е посочил, че след като е заявил
на бившата си съпруга, че не иска да има никакъв контакт с баща й, то повявяването
му там в конкретния ден също следвало да се разглежда като провокация по
отношение на него.
От така изброените действия, съдът приема за установено, че с поведението си в
конкретния ден, изразяващо се в заснемане с камерата на телефона си на предаването
на децата и в частност на ответника, който е изразил несъгласието си да бъде сниман
устно и достатъчно ясно, ищецът С. е допринесъл за настъпването на
неимуществените вреди, които е претърпял от нанесената му обида от страна на
ответника. Съгласно чл. 32, ал. 2 КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. По
делото е установено, че ответникът изрично се е възпротивил да бъде заснеман от
ищеца, тъй като това е противозаконно, едва след което е изрекъл обидния израз по
отношение на ищците. Изявлението до ответника, изричното му противопоставяне да
бъде сниман, което се явява нарушение на конституционно закрепеното му право,
позоваването от негова страна на закона чрез употреба на предупреждението, че е
противозаконно да бъде заснеман, предхожда изричането на обидния израз. Същият е
13
изречен именно във връзка със заснемането му. Ето защо и съдът намира, че ищецът
С., като е заснемал с видеокамерата на телефона си ответникът, макар и под предтекст,
че е искал да заснеме предаването на децата или е бил помолен от дъщеря си за това, е
допринесъл за настъпването на вредите, които са му причинени от нанесената му
обида. Без значение в случая е обстоятелството, че около входа на жилищната сграда е
имало видеокамери и предупредителен сигнал за видеонаблюдение. Последното от
една страна, не съдържа предупреждение, че се осъществява видеозаснеане, а от друга
страна не изключва противоправността на поведението на ищеца С..
Следва да се допълни, че по отношение на останалите наведени като основания
на възражението за съпричиняване от страна на ответника обстоятелства, а именно, че
ищците не са изпълнявали съдебното решение, че не са го допускали до жилището, от
където да вземе децата, съдът следва да посочи на първо място, че съгласно съдебното
решение за установяване на режим на лични отношения между децата и баща им,
майката е адресат на задължението за предаването на децата, а не нейните родители.
Фактът, че в конкретния ден бабата и дядото са предали децата на баща им и това е
станало пред входа на жилищната сграда, а децата не са предадени от майката в
жилището, не съставлява закононарушение, нито неизпълнение на съдебно решение.
От една страна, по делото е установено, че в конкретния ден майката е била на работа
по времето, по което е следвало да предаде децата. От друга страна, настоящият състав
на съда намира, че в случаи като процесния, когато за майката е налице обективна
невъзможност тя да предаде децата на баща им, това свое задължение тя може да
изпълни и чрез друго лице, както е сторено – чрез родителите й. Това, че ответникът е
заявил, че самият той не желае да има контакт с ищците, предвид че не се твърди да е
налице съдебна забрана да бъде доближаван от тях, не прави неправомерно
поведението на С.и по предаване на децата в деня и времето, предвидено съгласно
решението. Ето защо и тези действия на ищците не могат да бъдат разглеждани като
съпричиняващи вредите от неправомерното поведение на ответника.
По отношение на ищцата С. съдът не установи поведение, което да се намира в
причинна връзка с причинените на нея вреди от нанесената й обида от страна на
ответника. От контекста и динамиката на разменените между страните реплики,
изречените от нея думи „Не се страхувайте от лошите хора“, не биха могли да бъдат
разглеждани като допринасящи за настъпването на вредоносния резултат. Съдът
възприема, че обидните думи, изречени от ответника по адрес на ищците, не са
свързани с тези думи на ищцата С., а както вече се посочи, представляват изявление на
ответника във връзка с извършеното от И. С. заснемане с видеокамера и желанието на
ответника децата да му бъдат предадени не от ищците, а от майка им и не пред блока,
а от апартамента (като последните две съдът не намира, че обективно съставляват
принос за настъпването на вредите от страна на ответниците).
Приносът от страна на ищеца С. за настъпване на вредите съдът определя на 50
процентни пункта, с оглед което и обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
от ответника на този ищец възлиза на сумата 400 лева.
В полза на ищцата С. и доколкото не се установява вредоносно поведение, което
да допринася за настъпването на вредите от нанесената й обида, следва да се присъди
обезщетение в размер на сумата от 800 лева.
За разликите до пълните размери от 1000 лева, претендирани от всеки ищец,
тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на другите предявени искове, намиращи правното си
основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, основани на действията на ответника и
изложените от него твърденията в молбата и декларацията, с които той е сезирал
СРС с искане за защита от домашно насилие във връзка със същия случай от
14
17.07.2021 г.:
Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса дали са налице предпоставките от
фактически състав на деликтната отговорност, като основание на предявените искове
за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да посочи, че
безпротиворечиво в съдебната практика въз основа на рапоредбата на чл. 45 от
Конституцията на Република България се приема, че подаването на жалба, сигнал,
молба до съответен компетентен орган или сезирането на лице, снабдено по закон с
определени правомощия съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и институции да излагат
обстоятелства, които са им станали известни, като по този начин търсят защита на свои
субективни права.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на едно право, в това
число правото писмено да се сезира определена институция с конкретно искане,
поначало е правомерно действие, освен ако е налице превратно упражняване на
съответното право, т.е. в случаите, в които целенасочено се прави опит да се навреди
на друг правен субект, като неправомерно и умишлено се цели да бъдат засегнати
негови защитими права и законни интереси.
От друга страна важно е да се акцентира, че изказването на мнение чрез слово -
писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, като правото на
мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед
високата обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за
да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на
основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не
се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл.
57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на
мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността.
Следователно, материалноправните предели, до които се простира тази свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството
на гражданите. Те не могат да използват правото за свободно разпространение на
информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Престъпленията "обида" и "клевета"
защитават честта и достойнството на лицата (също основно право, предвидено в чл.
32, ал. 1 от Конституцията) и предвиждат забрана за използване на унизителни думи и
изрази (чл. 146, ал. 1 НК), или за изнасяне на невярна информация (чл. 147, ал. 1,
предл. първо НК във връзка с чл. 147, ал. 2 НК), които биха могли да накърнят
чуждото достойнство, както и забрана за изнасяне на твърдения, че едно лице е
извършило престъпление, освен ако това не е вярно (чл. 147, ал. 1, предл. второ НК във
връзка с чл. 147, ал. 2 НК). Ако не са налице такива обстоятелства, то липсва и
противоправно поведение при употребата на слово в устна или писмена форма. Когато
при упражняването на това право се накърнява достойнството или честта на другиго,
лицето, което е нанесло обида или е изрекло клеветническо твърдение, отговаря за
причинените вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 245 от 5.11.2014 г.
по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, решения № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. №
5006/2007 г. на II ГО и решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на IV
15
ГО/, искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в
Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност.
Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета, когато деецът разгласи
позорно обстоятелство за другиго. Съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за
другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган (те се
разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице). Гражданинът е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал.
2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал.
2 ЗЗД).
Злоупотреба с право/противоправно поведение/ е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а
когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да
навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди
от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с
право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия
търговец) грижа.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган или институция,
трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на
твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увреди ищците.
В светлината на изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства
следва да се заключи, че поведението на ответника, изразяващо се в подаването на
молба и декларация до надлежен съдебен орган с искане за защита от домашно
насилие, по мнение на настоящия състав на първоинстанционния съд не може да бъде
оценено като неправомерно и като такова накърняващо неоснователно правната сфера
на ищците, респ. правото на всеки от тях на добро име, чест и достойнство. Не е
установено в молбата и декларацията да се съдържат изрази и квалификации по
отношение на ищците, които биха могли да се оценят като обидни или клеветнически.
Установено е в настоящото производство, че отговарят на действително
случилото се на 17.07.2021 г. твърденията на ответника, че И. и С. С.и са чакали
ответника за предаването пред входа на блока на ул. ****, а с тях били децата му. В
молбата си ответникът е посочил е, че поведението на С.и го е препятствало да вземе
децата от където се полага – от дома им в спокойна обстановка. От това писмено
изявление на ответника става ясен начинът, по който той интерпретира постановеното
със съдебното решение относно режима на лични отношения с децата, и макар същият
да е буквалистичен, съдът подчертава, че в съдебното решение е посочено именно това
– децата да бъдат вземани от дома на майка им и да бъдат предавани от нея.
Следователно и не може да се приеме, че щом ответникът се позовава буквално на
тези обстоятелства в молбата си клевети ответниците или упражнява правото си да
отправи искане до съда само за да им навреди.
Посоченото в молбата и декларацията от страна на ответника, че И. С. се е
държал арогантно също не може да се приеме като обидно или клеветническо
твърдение. Същото е израз на оценката на ответника, на мнението му и начина, по
16
който той е възприел поведението на настоящия ищец в конкретната ситуация (вкл. и с
оглед изявленията на последния, че снима жена си, като в действителност е заснемал
ответника и роднините му). Както се посочи и по-горе, съгласно трайната практика
както на българските съдилища, така и на ЕСПЧ за изразяването на мнение и оценки,
стига същите да не се изнасят по обиден и неприемлив начин, не се предвижда носене
на отговорност, било то и гражданска, защото поведението не се оценява като
неправомерно.
Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, прието в настоящото
производство, съдът оценява и като правдиви твърденията на ищеца, съдържащи се в
молбата му до съда, по която е образувано производство по ЗЗДН, че И. С. е отправил
заплашителен жест с ръка. Вещото лице е посочило, че на един от видеозаписите,
заснет от камера във входа, се визуализира вдигнатата ръка на ищеца със свити
пръсти, което обективно е възможно да се възприеме от околните като отправяне на
заплашителен жест за физическа саморазправа. Следователно и ако този жест е
възприет така и от Х., то не е клеветническо твърдението за същия, съдържащо се в
молбата. Установено е също така, че ответникът гласно е изразил несъгласие да бъде
сниман, но въпреки това С. не е преустановил действията си.
Също така е установено, че в конкретния ден при предаването на децата, С. С.
се е обърнала към тях с думите: „Не се страхувайте от лошите хора“. В контекста на
установените по делото факти, съдът приема, че тези думи са били отнесени именно
до роднините на малолетните деца по бащина линия, в т.ч. са изказани и по отношение
на ответника. След като ответникът ги е възприел, те са били изречени по начин, че да
бъдат чути и от него, а обстоятелството, че не са точно и дословно възпроизведени в
молбата, подадена до съда, настоящият състав отдава на емоционалното състояние на
ответника по време на срещата. Не се установява тези твърдения на ответника в
молбата му, да целят злоупотребително да навредят на ищците, още повече и такива
подобни думи в действителност са били изречени от ищцата.
На следващо място в молбата си Х. е изложил твърдения да се е обадил на тел.
112, но С.и пуснали децата и тръгнали от адреса, заедно с роднините на Х..
Последното също отговаря на действителните събития (съгласно заключението на
вещото лице К., който е посочил, че на един от видеозаписите се визуаизира, че Х. е
звънял по телефона).
Останалите съдържащи се в молбата и декларацията твърдения, че ситуацията
е нарочно създадена, че е нарушен законът и съдебното решение, тъй като децата не са
били предадени от майката на бащата, след като последният е заявил, че не желае да
се среща с И. С., като по този начин е бил подложен на психическо и емоционално
насилие, с оглед влошените междуличностни отношения между страните и
обстоятелството, че същите са извършени, респ. изречени в присъствието на децата и
роднините му, които са го придружавали, представляват личната интерпретация на
молителя, изложена в молбата му, и пресъздават неговите възприятия за случилото се.
Дали същите съставляват акт на домашно насилие е въпрос, който е извън предмета на
настоящия спор. Съдът подчертава, че в настоящото производство не е установено
пълно и главно да е налице злоупотреба с право от страна на ответника, който е подал
молба с конкретно искане до съд. Поведението на ответника не засяга по недопустим
начин правната сфера на ищците, макар предявените претенции да са отхвърлени с
влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че не е установено основание за
уважаването им, не прави само по себе си поведението на ответника и твърденията,
съдържащи се в молбата, клеветнически и, респ. неправомерни.
Само когато и ако се установи злоупотреба с права, т. е. когато правото се
упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други и в
17
противоречие с интересите на обществото, то тогава може да бъде ангажирана
деликтната отговорност на това лице. При всички случаи обаче доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия /така решение № 758 от 11.02.2011 г.
на ВКС по гр. д.1243/2009 г., решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2014 г., III г. о. И др./ Следва да се допълни, че с нормата на чл. 45, ал. 2 ГПК е
установена законова презумпция за вината при осъществяване на състава на
гражданския деликт. Последното обаче не следва да се схваща като недобросъвестност
или злоупотреба с право, предвид наличието на ясно разграничение по отношение на
института на вината в областта на гражданското право и на наказателното право.
Както е посочено в решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV
г. о. и при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на
противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца
към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа, т.е. при твърдения за проява на
недобросъвестно поведение, изразяващо се в злопупотреба с право ищецът носи
тежестта да установи това пълно и главно в производството.
В обобщение на изложеното, доколкото съдът достигна до извод, че
поведението на ответника, изразяващо се в иницииране на съдебно производство по
реда на ЗЗДН и изложените в подадената молба твърдения по отношение на ищците,
не са неправомерни, то и безпредметно се явява изследването на останалите
предпоставки, включени във фактическия състав на деликтната отговорност.
Независимо че е безспорно установено, че съдебният процес се е отразил негативно на
психо-емоционалната сфера на ищците, предизвикал е у тях описаните в показанията
на св. С. неимуществени вреди, ответникът не може да бъде държан отговорен за
същите, с оглед липсата на главната предпоставка за основателност на исковете. Тези
претенции на ищците следва да бъдат отхвърлени поради тяхната неоснователност.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищците са сторили разноски, както следва: сума в размер на 420 лева за
заплатени държавни такси, сумата 1300 лева за адвокатски хонорар, заплатени в брой
(съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие), сумата 500
лева – депозит за изготвяне на експертиза или разноски в общо на 2220 лева (всеки
ищец по 1110 лева). Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
не следва да разглежда, тъй като е наведено за първи път едва с пимената защита,
представена по делото. Отделно от това, възражението би било неоснователно с оглед
конкретните специфики на производството. Съобразно изхода от спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на И. С. следва да се присъди сумата 88,80 лева, а в полза на
С. С. сумата 177,60 лева.
Ответникът е извършил разноски в размер на 3,80 лева за държавна такса и
сумата 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение или разноски в общ размер
на 1003,80 лева. От тях съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на страната следва да се присъди сумата 883,34 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по
18
делото: ****да заплати на И. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД сумата 400 лева, ведно със законната
лихва, считано от 17.07.2021 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от Г. Л. Х., който на 17.07.2021 г. в гр. С., на ул. **** нарекъл И. Т. С. и
С. П. С. „****“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
сумата 1000 лева.
ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по
делото:**** да заплати на С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 800 лева, ведно със законната лихва, считано от
17.07.2021 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от Г.
Л. Х., който на 17.07.2021 г. в гр. С., на ул. **** нарекъл С. П. С. и И. Т. С. „****“, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от сумата 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: ****,
срещу Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по делото: ****иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 4000 лева, ведно със законна лихва от
29.07.2021 г., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
от Г. Л. Х., който разпространявал клеветнически и позорящи твърдения в подадени
молба и декларация по чл. 9 ЗЗДН, по които са били образувани производствата по
гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 състав и по в.гр.д. № 8029/2022 г. по описа
на СГС, III въззивен брачен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****,
срещу Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по делото: **** иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 4000 лева, ведно със законна лихва от
29.07.2021 г., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
от Г. Л. Х., който разпространявал клеветнически и позорящи твърдения в подадени
молба и декларация по чл. 9 ЗЗДН, по които са били образувани производствата по
гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 състав и по в.гр.д. № 8029/2022 г. по описа
на СГС, III въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по
делото: **** да заплати на И. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 88,80 лева, представляваща разноски по
съразмерност за производството по гр.д. № 12518/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване на книжа по
делото: **** да заплати на С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 177,60 лева, представляваща разноски по
съразмерност за производството по гр.д. № 12518/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА И. Т. С., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: ****, да заплатят на Г. Л. Х., ЕГН **********, с ел. адрес за връчване
на книжа по делото: **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 883,34 лева,
представляваща разноски по съразмерност за производството по гр.д. № 12518/2024 г.
по описа на СРС, 41 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред СГС. На ищците препис да се връчи на съдебния адрес чрез адв. Б., а на
ответника на посочения от него ел.адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19