№ 1306
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Х. Д. от гр. Л., ул.
***, ЕГН **********, против Решение №183 от 13.06.2022г., постановено
по гр.д. №380/2022г. по описа на Районен съд- Карлово, с което на
основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си В. Н. Д., ЕГН
**********, и му е забранено да я приближава, жилището й в гр. К., ул.
***, и местата й за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет
месеца и му е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН. С жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на молбата за
защита.
Ответната страна по жалбата- В. Н. Д., ЕГН **********, от гр. К.,
ул. ***, чрез пълномощника си по делото адв. Н. Г., иска обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
1
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по
ЗЗДН, подадена от В. Н. Д., ЕГН **********, с която е поискана
защита по реда на ЗЗДН поради извършено спрямо нея домашно насилие
от страна на ответника Г. Х. Д.- неин съпруг. С молбата е поискана
защита поради актове на домашно насилие, извършени от ответника на
06.03.2022г. в жилището им в гр. Н. до Б., Германия, изразяващи се в
крещене и отправяне на обиди към молителката и нанасяне на удари с
юмруци по лицето и тялото й, които действия са подробно описани в
молбата и са извършени в присъствието на малолетните им деца. С
обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е извършил
описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо
молителката, поради което е уважил подадената молба за защита и е
наложил мерки за защита на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, както и глоба на ответника в размер на 400 лв. на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че молителката В. Н. Д. е
съпруга на ответника Г. Х. Д.. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН молителката има право да търси
защита по реда на същия закон.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на
2
първоинстанционния съд, че ответникът по молбата за защита е
извършил описаните в нея актове на домашно насилие спрямо
молителката.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация от
молителката В. Н. Д. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са описани
отделните действия на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,
т.3 от ЗЗДН посочената декларация съставлява доказателствено средство
в производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13,
ал.3 когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация. В случая твърденията на
молителката, изложени в молбата за защита и в декларацията, се
потвърждават и от представеното съдебно- медицинско удостоверение,
издадено на 29.03.2022г. от лекар по съдебна медицина при УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД- гр. Пловдив, видно от което при прегледа й са били
констатирани кръвонасядания на лява мишница и охлузване на десен
глезен, които според издалия удостоверението лекар са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и по начин и време е възможно да са
възникнали така както съобщава освидетелстваната, а именно при
нанесен й побой на 06.03.2022г. В подкрепа на същите са и показанията
на свидетелката В.Ц., на която молителката е разказала по телефона
вечерта на 06.03.2022г. за нанесения й от съпруга й побой. По делото
не са били ангажирани убедителни доказателства от страна на ответника,
опровергаващи твърденията на молителката, че спрямо нея е било
упражнено насилие. От показанията на св. Р.Д.- сестра на ответника
действително се установява, че на 09.03.2022г., т.е. три дни след
твърдения инцидент, тя не е забелязала следи от насилие по молителката.
От това обстоятелство обаче не може да бъде направен извод, че такова не
е било упражнено, тъй като видно от представеното СМУ следите от
насилие са на места, които обичайно са под дрехите на пострадалата и
до които няма визуален достъп от трети лица. Отделно от това самата
свидетелка заявява в показанията си, че по молба на пострадалата е
присъствала в продължение на една седмица в жилището й, за да я
защитава от евентуална агресия от страна на ответника, което е указание
3
за това, че пострадалата се е чувствала заплашена. Останалите
представени от ответника доказателства, отнасящи се до това, че
молителката била обявена за издирване в Германия и за евентуални нейни
извънбрачни връзки, нямат отношение към евентуалния инцидент от
06.03.2022г. и по никакъв начин не опровергават изложените в молбата за
защита и в декларацията твърдения. Без значение за основателността на
последната е и липсата на писмени доказателства за подадена от
молителката жалба до германските власти и за наложени от последните
мерки за защитата й.
По така изложените съображения и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
по делото се установява, че ответникът е извършил описаните в молбата
за защита и приложената декларация актове на домашно насилие спрямо
съпругата си В. Н. Д.. Ето защо подадената молба за защита правилно е
била приета за основателна и за защита на пострадалата са били
предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и на
ответника е наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на 400 лв.,
като срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.3 /18 месеца/ и размерът на
глобата са съобразени с обстоятелствата по делото.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №183 от 13.06.2022г., постановено по гр.д.
№380/2022г. по описа на Районен съд- Карлово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5