Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
10.03.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 10.02.2020 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 2908 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4316 от 13.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 3337/2019 г. , Пловдивският
районен съд е отхвърлил предявените
от В.И.П. ***, против А.И.П. ***, обективно съединение искове с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на следните движими вещи, а именно: 1) ремарке тракторно
– 4 тона, модел „Самосвал”, рама № ***, рег. № РВ ***, цвят – сив, на основание
договор за покупко-продажба от 14.10.2009 г.; 2) фадромно устройство, цвят –
черен, производител – България, завод гр. Враца, модел – 1985 г., на основание
договор за покупко-продажба от 10.09.2012 г.; 3) водоноска (колесна) – цвят –
зелен, модел 1985 г., вместимост 3,5 тона, военна, колесна, произведена в
България, на основание договор за покупко-продажба от 10.05.2008 г.; 4)
цистерна за нафта – цвят зелен, модел 1982 г., произведена в България, на
основание договор за покупко-продажба от 15.09.2011 г.; 5) окопен култиватор
цвят червен, модел: за подхранване, руски, шестредов, производител: Русия, на
основание договор за покупко-продажба от 15.03.2007 г.; 6) ерцепе, модел
„Торачка РЦП/2,5”, произведено 1985 г., производител България, на основание
договор за покупко-продажба от 15.09.2010 г., както и за осъждане на ответника
да предаде владението по отношение на вещите на ищеца. С решението на ответника
са присъдени и направените разноски в размер на 454 лв.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба
от ищеца В.П. с оплаквания за неправилност и необоснованост и с искане за
отмяната му и постановяване на решение, с което исковете бъдат уважени. Развити
са от жалбоподателя съображения за допуснати от съда нарушения на
съдопризводствените правила, вкл. при преценка на събраните доказателства,
както и за нарушение на материалния закон.
В отговор на въззивната жалба ищецът мотивира
становище за законосъобразност и правилност на решението и настоява за
потвърждаването му.
Страните са заявили присъждане на разноските
за въззивното производство.
В с.з. жалбоподателят , чрез пълномощника си
адв.С., поддържа жалбата и оспорва отговора, а въззиваемият, чрез процесуалния
си представител адв.М., поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство са обективно съединени искове с правна квалификация чл.108
ЗС, предявени от В.И.П. против А.И.П..
За да обоснове претенциите си ищецът е твърдял в исковата
молба, че е собственик на описаните движими вещи на основание правни сделки-
договори за покупко-продажба, сключени с трети лица. Вещите се намирали в
придобит от ответника по наследяване недвижим имот- дворно място,
представляващо УПИ ІІІ-255, кв.38 по плана на с.Черничево, община Хисар, бивша
собственост на наследодателя Е.А.И.- майка на страните. Процесните движими вещи
, останали в имота, се владеели от ответника без правно основание и той
отказвал да ги предаде на ищеца. В уточняваща молба от 12.03.2019 г., с оглед
дадени от съда указания за индивидуализиране на спорните вещи, ищецът е заявил,
че същите били родово определени, като се индивидуализирали, отделяйки се от
рода си посредством местонахождението им на посочения адрес. Въз основа на тези
фактически твърдения е предявил ревандикационните претенции.
В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил исковете с възражения, че не е
владял процесните вещи, като те не се намирали на посочения в исковата молба
имот. Сочи, че притежава множество механизирани техники, с които обработвал
земеделската земя и които се намирали в
двора на къщата му, в т.ч. и придобитите от него с правни сделки в края на 2017
г.- началото на 2018 г. фадромно устройство, водоноска и цистерна. Заявява, че
тази техника се намирала в имота му, но тя не била процесната, на която ищецът
твърди да е собственик .
Установено е по делото, че ищецът и
ответникът са братя и до 2014 г . са извършвали съвместна дейност по
обработване на земеделски земи, като са обитавали съвместно и имота в
с.Черничево, където се твърди да се намират процесните вещи. След раздялата си
през 2014 г. ищецът се преместил на друг адрес. Тези обстоятелства са
установени от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите П.П.-
съпруга на ищеца и К.П.- съпруга на ответника. В тази част показанията следва
да се кредитират като непротиворечиви.
За установяване на собственическите си права
върху процесните вещи на наведеното придобивно основание- правни сделки, за
които се твърди да се намират при ответника, ищецът е представил шест писмени
договора за покупко-продажба, както следва:
-
договор от 15.03.2007 г. за покупко-продажба на
окопен култиватор, цвят червен;
-
договор от 10.05.2008 г. за покупко-продажба на
водоноска колесна, 3 тона, цвят – зелен;
-
договор от 15.09.2010 г. за покупко-продажба на
ерцепе, цвят сив;
-
договор от 05.09.2011 г. за покупко-продажба на
цистерна за нафта, цвят – зелен;
-
договор от 10.09.2012 г. за покупко-продажба на
фадромно устройство, цвят – черен;
-
договор от 14.10.2009 г. за покупко-продажба на
ремарке – 4 т., модел самосвал, рама № ***, цвят – сив.
Четири от тези договори са били оспорени от ответника по
реда на чл.193 ГПК- относно тяхната автентичност, във връзка с което е била
изслушана СГЕ. От експертното заключение, неоспорено от страните, се
установява, че подписите за „продавач„ в три от оспорените договори-тези от
15.03.2007 г., 10.05.2008 г. и 15.09.2010 г. са изпълнени от лицата, посочени
като такива в документите, т.е., истинността на изброените документи е
установена. Поради характера си на частни документи те се ползват само с
формална доказателствена сила и с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК съставляват
доказателство за това, че изявленията , обективирани в тях, принадлежат на
лицата, посочени като техни автори.
По отношение на договора от 05.09.2011 г. заключението на
вещото лице е, че подписът, положен от името на продавача М.Б.В., не е изпълнен
от него. Следователно, оборена е формалната доказателствена сила на този
документ и той, като неистинсти, правилно е изключен от доказателствата по
делото.
Правото си на собственост върху цистерна за нафта, ищецът основава именно
на неистинския документ-договора от 05.09.2011 г., като други годни
доказателства за установяване на правото му на собственост не са ангажирани. Изложеното
води до извод за неоснователност на иска с предмет посочената вещ.
Договорът, касаещ ремарке тракторно – 4 тона, преценен при условията на чл.178,
ал.2 ГПК, не установява правата на ищеца по отношение на тази вещ. Видно е от
документа, че в същия са налице зачерквания и изтривания относно държавния
контролен номер и номера на рамата, съставляващи съществени белези на вещта. Т.е.,
доказателствената стойност на този документ е значително разколебана и не
изпълва изискването за пълно ,главно доказване на правото на собственост. Представеното
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, според което
ищецът е посочен като собственик на ремарке тракторно с рег. № ***, с номер на
рама ***, не представлява титул за собственост и не легитимира ищеца като негов
носител на наведеното придобивно основание. Следователно ищецът не доказва да е
собственик на тази вещ на соченото от него правно основание.
От останалите договори за покупко-продажба е видно, че ищецът е закупил окопен
култиватор с цвят „червен“, водоноска колесна, 3 т., цвят „зелен“, ерцепе с
цвят „сив“ и фадромно устройство с цвят „черен“, но не установяват при условията
на пълно и главно доказване собствеността на процесните фадромно устройство,
цвят – черен, производител – България, завод гр. Враца, модел – 1985 г.,
водоноска (колесна) – цвят – зелен, модел 1985 г., вместимост 3,5 тона, военна,
колесна, произведена в България, окопен култиватор цвят червен, модел: за
подхранване, руски, шестредов, производител: Русия, ерцепе, модел „Торачка
РЦП/2,5”, произведено 1985 г., производител България, които вещи се намират в
имота на ответника. Доказателства, че именно закупените с тези договори вещи са
същите, описани от частния съдебен изпълнител в протокола от 17.05.2019 г. или
от вещото лице по СТЕ, изготвена за определяне цената на исковете, по делото
няма. Яснота по този въпрос не внасят и ангажираните от ищеца гласни
доказателствени средства. Свидетелят П.П.- негова съпруга, заявява, че след
като напуснали имота след прекратяване на съвместната дейност, споменатите вещи
останали при ответника и се наложило съпругът й да закупи други. Преценени с
оглед нормата на чл.172 ГПК при отчитане на заинтересоваността на свидетеля и
липсата на други доказателства в подкрепа на изнесените от него твърдения, въз
основа на тях не може да се направи обоснован извод за идентичност на
находящите се при ответника вещи с тези, претендирани от ищеца. Несъстоятелна е тезата на ищеца, че вещите
могат да бъдат индивидуализирани по местонахождението си, тъй като са родово
определени вещи. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЗД индивидуализация
извършват страните по договора- по взаимно съгласие или с предаването им. Не се твърди, а и не се
установява да е постигнато съгласие за индивидуализиране на вещите по
местонахождението им в имота на ответника.
От друга страна, ответникът е провел успешно насрещно доказване, с което е
разколебал тезата на ищеца, че собствените му вещи се владеят от него. В тази
връзка са представените свидетелства за регистрация с посочен собственик
ответника на култиватор на цвята „си, черве“, РЦП на цвят „сив“, ремарке
тракторно с ДКН РВ ***. Вярно е, че тези документи не доказват притежанието на
правото на собственост, но са достатъчни да внесат съмнение относно
обстоятелството, че находящите се в имота селскостопански машини са тези, по
отношение на които права претендира ищеца.
Неоснователни са оплакванията на въззивника за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила. С молба , представена в първото
с.з., ищецът е поискал изменение на исковете на осн.чл.214 ГПК, каквото
всъщност не е било предприето с цитираната молба. В нея са били посочени
допълнителни белези на вещите, почерпени от извършен опис от ЧСИ във връзка с
допуснатото обезпечение на исковете, което по същността си не съставлява
„изменение на искането“ към съда. Правилно също така е било отказано
допускането на свидетелски показания във връзка с оспорените договори за
продажба с оглед законовата забрана по
чл.164, ал.1, т.5 ГПК за установяване на писмени съглашения, в които страната е
участвала.
В обобщение на изложеното, предявените искове за собственост на наведеното
от ищеца придобивно основание са недоказани, респ.неоснователни , до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди изцяло.
При този изход на
делото на въззиваемия ще се присъдят направените от него разноски за настоящата
инстанция, които се констатираха в размер на 580 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 4316/13.11.2019 г. по гр.д.№ 3337/2019 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН: ********** да заплати на А.И.П.,
ЕГН: ********** сумата от 580 лв. разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……….……… ЧЛЕНОВЕ:1…………………. 2…………………..