Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7629 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Г.К.К.“ ЕООД /с предишно
наименование „Л.К.К.“ ЕООД/ ***, в която се твърди, че между ответницата С.М.Я. *** и „Л.К. ” ООД, ЕИК ***, е бил сключен договор
за заем № ***/ *** год. Твърди се, че
размерът на предоставената в заем сума е 500 лв. като предоставеният заем е за
срок от 7 месеца. Твърди се, че погасяването на заема е следвало да стане на 7
равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 81, 26 лв., с първа
погасителна вноска 21. 04. 2018 год. и краен срок на погасяване с последна
вноска 21. 10. 2018 год. Твърди се, че общата сума, подлежаща на връщане, е в
размер на 568, 82 лв. Твърди се, че като обезпечение на вземането по договора
за заем е бил сключен договор за гаранция от *** год. между ищцовото дружество
в качеството му на гарант, „Л.К. ” ООД като заемодател и ответницата С.М.Я.
като заемател. Твърди се, че съгласно този договор
заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 4 ежемесечни премии,
всяка от които на стойност 38, 92 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с
издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Твърди се, че към датата на
депозиране на заявлението в съда ответницата не е заплатила нито една
погасителна вноска по договора за заем и нито една премия по договора за
гаранция. Твърди се, че с уведомление от 02. 07. 2019 год. до ищеца
заемодателят „Л.К. ” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция е активирал
същата, като е претендирал плащане на задълженията на ответницата към него в
размер на 568, 82 лв. Твърди се, че е извършено плащане от ищеца по договора за
гаранция (банков превод на сумата 568, 82 лв. на 04. 07. 2019 год.), която сума
е част от исковата претенция, тъй като ищецът е заплатил задължението на ответницата
към неговия заемодател. Твърди се, че отделно от това ответникът дължи на ищеца
и сума в размер на 272, 44 лева неплатено възнаграждение по договора за
гаранция от *** год. Твърди се, че сумата от 568, 82 лв. се претендира на
основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана гаранция по
задължение за заем /чл. 6 от тристранен договор за гаранция от *** год./.
Твърди се, че сумата 568, 82 лв. представлява задължение на ответницата към
третото за процеса лице „Л.К. ” ООД, което лице е предоставило заем на
ответницата и същата не го е върнала. Твърди се, че сумата от 272, 44 лв. се
претендира на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечено със запис на заповед. Твърди се, че предвид плащането, което е
направено към заемателя и задължението на ответницата към ищеца по договор за
гаранция от *** год., общата претенция е в размер на сумата от 841, 26 лв.
Твърди се, че пред Плевенския районен съд е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било
образувано ч. гр. дело № ***/ 2019 год. и е била издадена заповед за изпълнение
за процесната сума. Твърди се, че заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата 841, 26 лв., от които 568, 82 лв. представляващи платена сума по активирана гаранция поради
неплащане на задълженията на ответницата по договор за паричен заем № *** от ***
год., и 272, 44 лв. представляващи неплатена част от възнаграждение по договор
за гаранция от *** год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна. Претенцията на ищеца произтича на първо
място от договор за паричен заем с дата *** год., сключен между „Л.К. “ ООД ***
като заемодател и ответницата С.М.Я. като заемател, по силата на който
ответницата се е задължила да върне заетата сума в общ размер на 568, 82 лв. на
седем месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81, 26 лв. Отделно от това
е налице тристранен договор от *** год., сключен между „Л.К. “ ООД ***като
заемодател, ответницата С.М.Я. като заемател и „Л.К.К.“ ЕООД *** като гарант,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изплати задълженията на
заемателя при неизвършване на дължимите и изискуеми плащания по заем в техния
пълен размер. Видно е, че за представената гаранция страните са уговорили, че
заемателят ще заплаща на гаранта възнаграждение на 7 ежемесечни премии в размер на 38, 92 лв.
всяка. От заключението на назначената в хода на съдебното дирене икономическа
експертиза се установява, че ответницата не е заплатила нито една от дължимите
месечни вноски по договора за заем и нито една от дължимите месечни премии по
договора за гаранция, и двата от *** год. Вещото лице е посочило, че на 04. 07. 2019 год. ищецът
като гарант е превел на заемодателя сумата от 568, 82 лв., като освен тази
сума понастоящем ответницата дължи и неизплатеното възнаграждение по договора
за гаранция в размер на 272, 44 лв.
В заключение може да
се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от общо
841, 26 лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство
деловодни разноски в размер на 325, 00 лв., както и направените в настоящия
процес деловодни разноски в размер на 525 лв., от които 25 лв. внесена държавна
такса, 200 лв. внесен депозит за вещо лице и 300 лв. внесен депозит за
назначаване на особен представител.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.М.Я. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „Г.К.К.” ЕООД /с предишно наименование
„Л.К.К.“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Д.А., сумата от 841, 26 лв., от които 568, 82 лв. представляващи платена сума по активирана гаранция поради
неплащане на задълженията на ответницата по договор за паричен заем № *** от ***
год., и 272, 44 лв. представляващи неплатена част от възнаграждение по договор
за гаранция от ***год., ведно със
законната лихва, считано от 30. 07. 2019 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.М.Я. ***, ЕГН **********, да заплати на „Г.К.К.”
ЕООД /с предишно наименование „Л.К.К.“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.Д.А., сумата
от 325, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 525, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: