РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
Град Пловдив, 15 февруари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен
състав, в открито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2813 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с
чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Абсолют Плюс“ ООД с ЕИК *********, със седалище гр. София,
район „Лозенец“, ул.“Люботрън“ № 5-7, представлявано от управителя Н.П.Д., чрез
адв. С.О., против решение № 1139 от 17.07.2020
г., постановено по АНД № 2067/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XXVI н.с., в частта, в която е потвърдено издаденото
наказателно постановление № 4976/2019 от 10.02.2020 г. издадено от началник
отдел ,,Митническо разузнаване и разследване Тракийска‘‘ в ГД ,,Митническо
разузнаване и разследване‘‘, Централно митническо управление, и с което на дружеството
е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 36 136,48 лева за
извършено нарушение по чл. 99, ал. 2, т. 2 ЗАДС.
Касационният
жалбоподател претендира отмяна на решението поради неправилност и като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди,
че в случая следва да намери приложение нормата на чл.55, ал. 2 от НК вр. с
чл.11 ЗАНН, като се намали наказанието с ½ предвид множество смекчаващи
вината обстоятелства. Претендира постановяване на решение по същество, с което
да се отмени решението на съда и да се намали административното наказание
„имуществена санкция с ½. Не претендира отмяна на наказателното
постановление в частта относно отнемането на стоките, предмет на нарушението, и
лишаване право да упражнява търговска дейност.
Ответникът –
Агенция Митници, отдел МРР Тракийска в нарочно становище оспорва жалбата.
Намира,че чл.55, ал.2 от НК не може да се прилага субсидиарно в случая. Касае
се за юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна – след като на склад са
държани акцизни стоки, следвало е същите да бъдат облепен с необходимите
бандероли и за тях да бъде заплатен акциз
Окръжна прокуратура-
Пловдив намира жалбите за основателни, а решението на районния съд за правилно
и законосъобразно, поради което моли то да се остави в сила.
Административен
съд – Пловдив в настоящата си касационна инстанция, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348,
ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира фактическите
установявания по делото пред първоинстанционния съд за правилни, поради което
намира, че не следва да ги преповтаря.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, съдът е приел , че от обективна и субективна страна нарушителят
е осъществил състава на нарушението на л. 124, ал. 1 ЗАДС. Според съда правилно
административно-наказващият орган е приложил материалния закон и съответната на
нарушението санкционна норма. Наложеното наказание е в съответствие с нормата
на чл.123, ал.2 от ЗАДС, а именно двойният размер на неначисления акциз.
Според постановеното решение на районния съд
при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението
е описано по ясен начин, даващ, възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои и да организира защитата си.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че районният съд правилно е установил и обсъдил фактическата обстановка
около спора.
Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на процесуалния, така и на материалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд
се споделят от настоящата инстанция, и това прави ненужно тяхното повтаряне.
Съдът не споделя
възраженията на касатора за маловажност. Нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС
предвижда, че за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и
126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат
глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания. Според нормата на ал.2 от същата
разпоредба маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на
акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.
Съдът не споделя
направените възражения от касатора за приложение на чл.55, ал.2 от НК.
Действително,
съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не
се предвижда друго.
Друго е
предвиденото от законодателя в нормата на чл.83, ал.1 ЗАНН, а именно в предвидените
в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
С други думи налаганата
на юридическите лица и еднолични търговци. отговорност е обективна и
безвиновна, като съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН за реализирането й е
достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия –
от една страна, а от друга – имуществената санкция да е предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет. Наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение, а при определяне на санкцията е съобразил
разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗАДС.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице
сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в обсъжданата му част.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,Административен съд – Пловдив, ХХІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА № 1139 от 17.07.2020 г.,
постановено по АНД № 2067/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XXVI н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.