№ 868
гр. Шумен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20243630103223 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.229
ЗЕС, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба подадена от “****” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу С. М. М., ЕГН
**********, адрес: гр.****, в която е посочено, че въз основа на подадено от
него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било
образувано ЧГД 2056/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен, по което
длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което в
едномесечния срок на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява
иск за установяване на вземането.
Твърди, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор
за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер
№*********/06.03.2020 г. със системен партиден номер М5166279, към който
договор на същата дата било подписано приложение 1 за пакет услуги
интернет 101002187504 и телевизия 201002187503 с план „А1 Премиум 200
А1Нет 200 Mbps + ТВ Премиум за срок от 24 месеца.
За периода от 11.05.2022 г. до 27.11.2022 г. (период на изискуемост) е
било извършено изпълнение от страна на дружеството и ответникът не
заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно
договора и Общите условия на ****“ ЕАД и натрупал просрочени задължения
за неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период, както и за
предходни такива. В тази връзка на 13.10.2022 г. договорът бил прекратен бил
прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е
начислена неустойка за невърнато оборудване в размер на 300 лв. Предвид
изложеното ответникът дължал на ищцовото дружество сума в общ размер на
720.40 лв., от която 420.40 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги и 300 лв. - общ размер неустойки, върху
1
която сума в размер на 720.40 лв. била начислена мораторна лихва в размер на
133.76 лв. За тези задължения били издадени следните фактури: Фактура
№**********/11.05.2022г. за такси и потребление за период 09.04.2022г. до
08.05.2022г., Фактура №**********/13.06.2022г., за такси и потребление за
периода 09.05.2022г. до 08.06.2022г.,Фактура №**********/13.07.2022г., за
такси и потребление, за периода 09.06.2022г. до 08.07.2022г., Фактура
№**********/11.08.2022г., за такси и потребление, за периода 09.07.2022г. до
08.08.2022г., Фактура №**********/12.09.2022г., за такси и потребление за
периода 09.08.2022г. до 08.09.2022г., Фактура №**********/12.10.2022г., за
такси и потребление, за периода 09.09.2022г. до 08.10.2022г., Фактура
№**********/13.10.2022г. – неустойка устройство 013903614728,
00582489545,Фактура №**********/13.10.2022г. – неустойка устройство
013906295483, 00743217198, Фактура №**********/13.10.2022г. – неустойка
устройство 013905613520, 00708448762.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца посочената сума в общ размер на 720.40 лв., представляваща 420.40 лв.
- неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 300 лв. -
общ размер неустойки за невърнато оборудване, сумата 133.76 лв. - мораторна
лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден на забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в
съда - 06.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и да присъди
направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с
който оспорва иска.
Заявява, че процесният договор е изтекъл на 06.03.2022 г. (с изтичане на
срока на договора), не е анексиран и продължаван, следователно е прекратен.
Твърди, че клаузата в договора за „Срок на ползване, прекратяване“, гласяща,
че операторът ще счита договора след изтичане на срока, за който е сключен за
безсрочен, ако преди изтичането на уговорения срок, потребителят изрично не
представи едномесечно предизвестие за прекратяване създава
неравноправност в отношенията, което води до неоснователно обогатяване
като операторът не предоставя реално услугата, а претендира увеличена
месечна такса. На отделно основание ищецът се възползвал от правото си
едностранно да прекрати договора без да спази общата разпоредба на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД - да даде подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение,
че след изтичане на срока, договорът ще се счита развален, каквато покана
липсва.
На следващо място ответникът счита, че искът е неоснователен и
поради проведена кореспонденция по електронна поща с ищеца, в която
изрично посочва, че срокът на договора е изтекъл и не дължи издадените
фактури, за период, за който реално услугите не са предоставени и ползвани.
Следващ аргумент за неоснователност на договора е фактът, че
ответникът е сезирал КЗП, извършена е била проверка и било издадено
Наказателно постановление на дружеството, обжалвано от същото и с
Решение №239/13.07.2023 г., постановено по АНД №902/2023 г. по описа на
РС - Шумен, потвърдено с Решение №170/06.11.2023 г. по КАНД №165/2023 г.
по описана Административен съд - Шумен наказателното постановление е
2
потвърдено и е прието, че ищецът по настоящото дело е действал в „пълен
дисосанс с разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП, изискваща да бъде постигнато
допълнително писмено споразумение между доставчика на услугата и
съответния потребител“. В тази връзка ответникът оспорва представените
фактури от ищеца като едностранно съставени документи, които не
удостоверяват дължимостта на посочените в тях суми, респ. не доказват
прекратяване на конкретен договор, нито обстоятелството, че ответникът
действително е ползвал посочените в тях услуги, в размера и на стойността,
посочена в тях.
По отношение на неустоечната клауза на договора, на която се позовава
ищецът - чл. 54.12 от ОУ не е индивидуално уговорена, същата е
неравноправна, тъй като налага на потребителя приемането й, без същият да
има възможност да се запознае с нея преди сключване на договора и
следователно е нищожна.
Относно сумата 133.76 лв., представляваща мораторна лихва върху
цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащан по
всеки отделен документ, до датата предхождаща депозиране на заявлението в
съда, същата като акцесорна и обусловена от главния иск по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, зависи от основателността на главния иск. Доколкото
счита главния иск за неоснователен, то счита и този акцесорен иск също за
неоснователен.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По подадено от “****” ЕАД, Заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№2056/2024г. по описа на ШРС и е издадена Заповед
№935/07.08.2025г., с която е разпоредено на длъжника С. М. М., да заплати на
заявителя 420 лева- неплатени суми по предоставени електронни
съобщителни услуги и 300 лева- неустойка за невърнати устройства, както и
75 лева- деловодни разноски.
Поради подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, на
заявителя е указано, в едномесечен срок от съобщаването си да предяви иск
относно вземането си, което той е сторил с предявяване на настоящата искова
молба.
Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1. вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по
общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения, по процесния договор за мобилни услуги, по
силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а
ответникът-на потребител на мобилни услуги; реално предоставяне от ищеца
на ответника на мобилни услуги за посочения в исковата молба период;
настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащането на цената за ползване на мобилните услуги;
едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на
дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.
От приетите по делото писмени доказателства се доказва, че между
ищеца, в качеството на доставчик на електронни съобщителни услуги и
ответника като потребител на тези услуги е сключен Договор за електронни
3
съобщителни услуги с УИН *********/06.03.2020г, със системен партиден
№М51166279. Към горепосочения номер, на 06.03.2020г. е подписано
Приложение №1 за пакет услуги интернет и телевизия с план А1 Премиум
200, за срок от 24 месеца.
Въпреки, че не е изрично посочено в исковата молба, доколкото
договорът е сключен за срок от две години, т.е. до 06.03.2022г., а ищецът
претендира суми след тази дата, очевидно се позовава на клаузата в договора,
предвиждаща, че ако преди уговорения срок, потребителят не представи
едномесечно предизвестие за прекратяване, договорът ще се счита за
безсрочен. Ответникът възразява, че тази клауза е неравноправна, т.к.
нарушава принципа на равнопоставеност между страните в гражданските
правоотношения. Поради това счита, че договорът е прекратил своето
действие с изтичане на първоначално договорения срок от две години, т.е.
след 06.093.2022г. вече не е действал между страните, затова и не дължи
заплащане на процесните суми.
Съдът намира възражението за неравноправност на посочената клауза
за неоснователно. В гражданското право съществуват редица диспозитивни
разпоредби регламентиращи подобни хипотези и същите не накърняват
принципа на равнопоставеност. В ЗЗП също е предвидено, че срочен договор
се продължава само с изрично писмено съгласие, но при липса на такова, той
се преобразува в безсрочен при същите условия- чл.62а ЗЗП.
Независимо от горното, съдът намира, че ответникът не дължи сумата
420.40 лева, начислена като такси по фактура №**********/11.05.2022г.,
фактура №**********/13.06.2022г., фактура №**********/13.07.2022г.,
фактура №**********/11.08.2022г.,фактура №**********/12.09.2022г.,
фактура №**********/ 12.10.2022г.
Ответникът твърди, че за процесния период не имал достъп до услугите
по договора. Всъщност между страните не е налице спор, че действително
ответникът не е употребявал договорените услуги, това е видно и от
представените фактури, т.к. сумите в тях съставляват само такси. Предвид
тези възражения, тежестта на доказване, че ищецът е изпълнил основното
задължение по договора- да предостави достъп до услугите, е негова. В тази
насока, от него е поискано и допуснато от съда извършването на СТЕ, но
поради неплащане на определения депозит, определението за допускане на
това доказателствено искане е отменено. Други доказателства за установяване
на това правнорелевантно обстоятелство не са представени. Поради
изложеното съдът приема, че по делото не е проведено главно и пълно
доказване на изпълнението на договорните задължения на ищеца, с което
отпада задължението на потребителя да плати цената на услугата, в случая
претендираните такси.
Относно претенцията за 300 лева- неустойка по Фактура
№**********/13.10.2022г. – неустойка устройство 013903614728,
00582489545, фактура №**********/13.10.2022г. – неустойка устройство
013906295483, 00743217198 и фактура №**********/13.10.2022г. – неустойка
устройство 013905613520, 00708448762- за невърнати устройства, съдът
намира претенцията за неоснователна, т.к. ищецът заявява, че съответните
устройства са върнати от ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника извършените деловодни разноски в размер на 480 лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “****” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че С. М. М., ЕГН **********, адрес: гр.**** му
дължи сумата 420 (четиристотин и двадесет) лева- неплатена стойност на
предоставени електронни съобщителни услуги, по фактура
№**********/11.05.2022г., фактура №**********/13.06.2022г., фактура
№**********/13.07.2022г., фактура №**********/11.08.2022г.,фактура
№**********/12.09.2022г., фактура №**********/ 12.10.2022г. и 300 (триста)
лева – неустойка за невърнати устройства по фактура
№**********/13.10.2022г., фактура №**********/13.10.2022г. и фактура
№**********/13.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№935/07.08.2024г. по ч.гр.д.№2056/2024г. по описа на ШРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “****” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. М. М., ЕГН
**********, деловодни разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5