Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретаря Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 660 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез особен представител, назначен по реда на
47, ал.6 от ГПК адвокат Н.Т., срещу Решение № 1205 от 22.03.2019г. по гр.д.№
12650 от 2018г. по описа на ВРС, с което по отношение на въззивника е
установено по реда на чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК дължимостта към
кредитора „ТРАНСФЕР ТВ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Атанас Христов“ №12, ет.1, ап.1 на сумата от 2 320лв. неустойка
по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на
работа в чужбина от 20.04.2017г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на заповедния съд - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
присъдени по заповедното гр.д.№6626/18г. на ВРС, VІІІ състав.
В
жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуално-правните
норми. Сочи се, че на първо място ищцовото дружество не е доказало твърдения
факт за изправността си по договора от 20.04.2017г., доколкото не са ангажирани
доказателства за това, че в качеството си на работодател е предложил сключване
на трудов договор в ответника Д.Г., в изпълнение на задължението по чл.1, ал.1
от договора. На следващо място, се твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е кредитирал представени от ищеца писмени доказателства, които не са
релеванти за спора. В тази връзка въззивникът счита, че договора от
20.03.2017г., наименован „Договор кандидат 173“ и Договор за посредническа
дейност по наемане на работа в чужбина 173 от 20.03.2017г. са породили
самостоятелни, независещи едно от друго, облигационни отношения. Настоява се,
че задължение за ответника по смисъла на чл.2, предл. 5 от процесния договор, не е възникнало,
доколкото кредиторът, който претендира заплащането й е неизправна страна,
поради това, че не е изпълнил насрещните си задължения да предложи сключване на
трудов договор в качеството си на работодател. В условие на евентуалност, в
случай, че се приеме за основателна претенцията за дължима неустойка, се сочи,
че съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл.4 от договора от
20.04.2017г., съгласно която сумата за възстановяване се намалява за всеки
пълен месец, в който Д.Г. действително е полагал труд, с 1/12 за всеки месец
положен труд, с оглед на което е следвало да намали претендираната сума
съобразно отработените три месеца. Искането е за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения иск, в условие на евентуалност намаляване на
присъдената сума, съобразно разпоредбата на чл.4 от договора от 20.04.2017г.
Въззиваемата страна „Трансфер ТВ“ ООД ЕИК *********, чрез
пълномощник, депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и настоява за потвърждаване решението на
първоинстанционния съд.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Заявена е искова молба, по реда на чл.422,
ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в която ищцовото дружество „Трансфер ТВ“
ООД гр.Варна твърди, че на 20.03.2017г. е сключило с ответника Д.В.Г. Договор
за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина 173, а на 20.04.2017г.
договор за отпускане на парични средства. По силата на втория договор е отпуснало
на Г. сумата от 2 320 лв. за обучение, като срещу тази сума ответникът е
поел задължение след приключване на обучението в срок от десет дни да замине за
Германия, където да работи за осигурен от ищеца работодател за срок не по-малко
от една година. Сочи се, че макар ищецът да е бил изправна страна по договора и
в изпълнение на задълженията си да е провел обучение на ответника на немски
език, да му е заплатил всички разходи свързани с това и да му е заплатил сумата
от 2 320лв., ответникът е останал на работа при посочения от търговското дружество
работодател в Германия само няколко месеца, след което е напуснал. Сочи се, че
за сумата от 2 320лв. ответникът е издал четири броя записи на заповед в
полза на ищеца. Предвид неизпълнението от страна на ответника на поетото
задължения ищецът счита, че му се дължи неустойка за неизпълнение в размер на
сумата от 2 320лв. и за събирането й е инициирал заповедно производство в
рамките на което гр.д.№6626/2018г. на ВРС сумата му е била присъдена. Длъжникът
не е бил открит за връчване на съобщението, което е наложило да предяви
настоящия иск за установяване в отношенията между страните, че присъдената по
заповедното производство сума се дължи заедно със законната лихва от датата на
завеждане на заповедното производство до окончателното й изплащане. Настоява да
се присъдят и сторените по делото разноски.
Назначеният на ответника по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК служебен защитник оспорва претенцията, като сочи, че Д.В.Г. не е
изпълнил поетото задължение да предложи на ответника сключване на трудов договор.
Твърди се, че предвид липсата на изпълнение от страна на ищеца на поетото
задължение за осигуряване на работа на ответника, то за последния не е
възникнало задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на
задълженията на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Представената от
ищцовото дружество в хода на исковото производство преписка на кандидат 173 – Д.В.Г.,
съдържаща документи, в които подписът на ответника не е оспорен, удостоверява,
че между „Трансфер ТВ“ ООД гр.Варна и Д.В.Г. са сключени два договора – на
20.03.2017г. за посредническа дейност от страна на посредника „Трансфер ТВ“ ООД
гр.Варна по наемане на работа в чужбина 173 на възложителя Г. и на 20.04.2017г. за отпускане в негова полза
на сумата от 2 320 лева за покриване на разходите му през четиримесечния
период на обучение, предхождащ сключването на трудов договор за работа в
Германия и отпътуването му за там.
С първия договор
ищцовото дружество е поело задължение да извършва посредничество по информиране
и консултиране на търсещия работа и да го насочи и подпомага за започване на
работа и по сключване на договор за наемане на работа в Германия. С втория
договор търговецът е поел ангажимент да му предостави сумата от 2 320 лева
на четири транша от по 580 лева месечно, с цел покриване на разходите на
кандидата за работа през четиримесечния
период на обучение /чл.1/. С насрещните задължения кандидат 173 е приел да
полага всички необходими усилия през четиримесечното обучение като резултатите
след полагане на изпит по немски език са от значение за отпускане на месечната
стипендия; след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на
десет дни, като работи за работодателя не по-малко от една календарна година
/чл.2/. Договорено е, че за обезпечаване на вземането при получаване на всяко
месечно плащане от 580 лева получателят ще подписва запис на заповед в полза на
кредитора/чл.5/. Страните са договорили в случай на неизпълнение от страна на
работника на някое от задълженията по
чл.2, той да дължи връщане на получената сума /чл.3/. Освен това е уговорено, в
случай, че на работника се наложи да преустанови работата си в Германия преди
изтичане на минималния срок от една година по независещи от него причини /в
случай на смърт, заболяване на член на семейството/, сумата също следва да бъде
възстановена, като същата се намалява за всеки пълен месец, в който лицето е
полагало труд.
Приетите по
делото четири броя РКО, всеки от които за сумата от 580 лева, издадени от
„Трансфер ТВ“ ООД гр.Варна, с неоспорен подпис за получател в лицето на Д.В.Г.,
установяват по безспорен начин получаване на цялата сума в размер на 2 320
лева през периода от 20.04. до 20.07.2017г.
Не се оспорва от
ответника, че между него и Транслогистик Валтерсдорф Монтаже ГмбХ & Ко.КГ Германия е сключен срочен трудов договор, по
сибата на който, считано от 31.07.2017г. до 30.07.2018г., Д.Г. е назначен на
длъжност монтажник с гарантирано плащане в размер на 2000 евро бруто. Като
доказателства в тази насока са представените от ищеца трудов договор на немски
език и в превод на български език, съгл. чл.185 от ГПК.
Не се спори по
делото и се удостоверява от приетите по делото документи на немски език и в
превод на български език, че по писмено искане на Д.Г., отправено до
работодателя в Германия, трудовият му договор, считано от 13.10.2017г. е
прекратен.
Липсват обективни
данни, а и не се въвеждат от ответника в хода на производството конкретни
причини за едностранното по искане на работника прекратяване на трудовото
правоотношение.
Очевидно е, че в
граматическо отношение разпоредбата на чл.1 от договора от 20.04.2017г. не е
напълно ясна, но доколкото от съдържанието на всички съдържащи се документи в
преписката на кандидат 173 Д.В.Г., представена от ищцовото дружество, става
ясно, че „Трансфер ТВ“ ООД е посредник при наемане на работници в чужбина
/което е предвидено и в предмета му на дейност, съгласно вписването в
електронната партида, водена в АВп ТР/. В конкретния случай търговското
дружество, видно от договор за посредническа дейност от 20.03.2017г. е приело
да извърши по отношение на ответника Г. насочване и подпомагане за започване на
работа и по сключване на договор за наемане на работа в Германия. Затова и логично
в процесния договор от 20.04.2017г. е договорено резултатите от полагане на
изпит по немски език да са от значение за отпускането на сумата от 2320 лева. В
подкрепа на извода, че ищцовото дружество извършва посредническа дейност, а не
е потенциален работодател на ответника, е и съдържащата се в досието на Д.Г.
декларация, с подписа си под чийто текст е удостоверил, че е получил от
„Трансфер ТВ“ ООД информация относно работодателя в Германия и индивидуалния
договор за наемане на работа, подписан от немския работодател, вкл. и
медицинската застраховка, сключена на негово име от немския работодател.
Изложените съображения обосновават извода, че сумата от 2320 лева е
предоставена от страна на „Трансфер ТВ“ ООД в полза на ответника Г. с оглед
финансиране на разходите му в периода на подготовка за сключване на трудов
договор в Германия с местен работодател. Резултат, който видно от представените
договор и предизвестие за прекратяването му, е реализиран. В този смисъл
възражението на особения представител на ответника, сега въззивник, че ищцовото
дружество е поело ангажимент да стане работодател на кандидат 173 Д.Г., се
явява неоснователно.
Неустойката е
форма на договорна отговорност. Неустойката е акцесорно съглашение с предмет задължение,
което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя
поражда задължение за обезщетяване на вреди, т.к. е последица от
неизпълнението, и е насочена към засилване обвързаността на длъжника.
В конкретиката на
случая видно от клаузите на договора от 20.04.2017г. сумата е предоставена с
оглед покриване на разходите на лицето при подготовката му за сключване на
трудов договор в Германия като кандидатът е поел задължение да работи в
страната не по-малко от една година. Т.е. ищцовото дружество е изпълнило
финансовия си ангажимент по договора в срок, като е очакванията му по отношение
на съконтрагента са били последният да полага труд при чуждестранния
работодател не по-малко от една година. Доколкото се установи по безспорен
начин, че това не е сторено, то основателно е заявено искането му за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително
определен на сумата, която му е била предоставена.
Видно от клаузите
на раздел III. Неустойки страните са предвидили
принципната клауза за дължимост на неустойката /чл.3/, като в чл.4 са приели
коригиране на размера с оглед наличието на уважителни причини за
преустановяване на трудовия договор в рамките на договорения едногодишен срок, изрично
посочвайки такива – смърт или заболяване на член на семейството. Ответникът,
чрез особения представител, настоява за прилагане на коригиращата клауза, но не
въвежда твърдения, съотв. не ангажира доказателства за наличието на
предвидените в договора възможни причини. Това обосновава неоснователността на
въведеното възражение.
С оглед еднопосочните правните изводи
на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане въззивникът следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 392.40,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за особен
представител на въззивника. Сумата от 150 лева – адв.възнаграждение, което се
претендира и за която се ангажира договор за правна защита и съдействие е вече
присъдена в заповедното производство.
С оглед резултата по
делото в настоящата инстанция въззивникът следва да понесе заплащането на
държавната такса за въззивно обжалване в размер на 46.40 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1205 от 22.03.2019г. по гр.д.№ 12650 от 2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.В.Г. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Атанас Христов“ №12, ет.1, ап.1 сумата от 392.40 лева, представляваща разноски за особен представител на
въззивника.
ОСЪЖДА Д.В.Г. с ЕГН ********** ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна
сумата от 46.40 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.