Решение по дело №506/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. У. с [ЕГН], в качеството му на управител на „МОНОЛИТ-2013“ АД с [ЕИК], гр. Варна, подадена чрез адв. И. А. – ВАК, срещу Решение № 103/29.01.2024 година, постановено по НАХД № 4663/2023 година по описа на Районен съд - Варна, с което е ПОТВЪРДЕН Електронен фиш Серия К № 7417841 от 10.05.2023 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С решението на Районен съд – Варна Н. В. У. е осъден да заплати сумата от 80.00 лева на ОДМВР – Варна, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се настоява, че решението на Районен съд – Варна е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е съставен при нарушение на процедурата по издаване му, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която изисква снимка на разположението на техническото средство, с което е установено нарушението. Счита се, че липсват годни доказателствени средства за установяване на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че при постановяване на въззивното решение не са ангажирани и изследвани всички необходими доказателства, с които по категоричен начин да се установи извършването на нарушение. Изтъква се, че неправилно У. е наказан за вмененото му нарушение, тъй като собственик на автомобила е юридическото лице „МОНОЛИТ - 2013“ АД - акционерно дружество, имащо едностепенна система на управление и чието представителство е колективно, както предвиждат разпоредбите на Търговския закон, освен ако съвета на директорите не е овластил едно лице да го представлява. Отправено е искане за отменя на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш. Претендира се присъждане на направените разноски. С писмена молба, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/ не ангажира писмен отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежат на обжалване съдебен акт.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Н. В. У. срещу Електронен фиш Серия К № 7417841 от 10.05.2023 г. на ОДМВР - Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на У. за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

От фактическа страна въззивният съд приел, че според съдържанието на електронния фиш, с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с № 120 е заснето извършеното на 25.04.2023 г. в 18:49 часа, в обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково по път II – 29 на 5 км. нарушение, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч било констатирано управление на лек автомобил „Нисан Навара“, с рег. № [рег. номер], собственост на „Монолит - 2013“ АД, чийто законен представител е Н. У., със скорост 64 км/ч след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта. Прието е, че превишението на скоростта е с 14 км/ч.

За да потвърди процесния електронен фиш, въззивният съд приема, че нарушението е констатирано с годно техническо средство, предвид приложените към административнонаказателна преписка протокол за проверка и удостоверение за одобрен тип средство, както и съставеният протокол за използване на техническото средство. Районният съд не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед провеждането на административноказателното производство в рамките на регламентираните в чл. 35 от ЗАНН срокове. Обоснован е извод, че електронният фиш съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и че е издаден при спазване на изискванията, уредени в посочената правна норма. Решаващият съд приема, че правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Районен съд - Варна правилно констатира липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на У., както и за законосъобразност на определеното наказание глоба по вид и размер. Тричленният състав при Административен съд – Варна напълно споделя изводите на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.

Основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение, посочени от касационния жалбоподател не са налице.

Не може да бъде споделено възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на обжалвания електронен фиш.

Електронният фиш, по своята същност, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, по арг. от § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните реквизити, които следва да съдържа електронния фиш, са регламентирани в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.

Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на движението на пътищата са уредени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. /Наредбата/, издадена от Министъра на вътрешните работи. В случая, нарушението е установено с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с № 120 ccdа, което представлява мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията АТСС притежава валидно Удостоверение от одобрен тип № 17.09.5123, вписано в регистъра на Български институт по метрология /БИМ/, със срок на валидност до 07.09.2027 г. АТСС е преминало метрологична проверка през периода 30.03.2023 г. – 31.03.2023 г., видно от Протокол от проверка № 046-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. на БИМ. Скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен контрол, следователно той осигурява достоверност и точност на измерванията.

Към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал, от който се установяват видът, марката и регистрационният номер на автомобила, посочени са локацията, GPS координатите, датата и часът на заснемане, както и отчетената скорост на движение – 67 км/ч. Снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точният час на нарушението и регистрационният номер на моторното превозно средство, са веществени доказателства в административнонаказателното производство, съгласно чл. 189,, ал. 15 от ЗДвП. Ето защо, настоящият касационен състав приема, че приложеният към административнонаказателната преписка снимков материал е надлежно веществено доказателствено средство, което по категоричен начин установява вмененото за извършено нарушение. Предвид на това, направените в тази връзка възражения от страна на касационния жалбоподател за недоказаност на нарушението съдът намира за неоснователни.

По делото е приложен Протокол за използване на АТСС с рег. № 445р-5741/24.04.2023 г., който е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, по повод на служебните му задължения, като същият е надлежно попълнен и подписан. Следователно е годно доказателствено средство за действия и за реда, по който същите са извършени от органа. Протоколът удостоверя, че техническото средство е било разположено и настроено в съответствие с изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. С него са удостоверени мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта. От представените по делото снимки се установяват и точните географски координати, където е било разположено АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

Що се отнася до въведеното с касационната жалба възражение относно неправилно ангажираната административнонаказателната отговорност на законния представител на акционерното дружество, собственик на лекия автомобил, съдът го намира за неоснователно.

Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. При тълкуване на посочената правна норма се достига до извод, че за извършените нарушения по ЗДвП при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, се ангажира административнонаказателната отговорност на представителя на собственика, в случай, че не е представено доказателство за преотстъпването на лекия автомобил на трето лице. В случая не е спорно между страните, че собственик на лекия автомобил е „Монолит - 2013“ АД, с [ЕИК], което се управлява по едностепенна система. Тоест освен общо събрание на акционерите, е налице и съвет на директорите, по арг. от чл. 219, ал. 1, т. 2, предложение първо от Търговския закон /ТЗ/. В тази връзка членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго, съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ. Ал. 2 на посочената правна норма урежда, че съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от състава си да представлява дружеството, като овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър, като представят нотариално заверени подписи, по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ТЗ. Следователно, при овластяване на едно лице от състава на съвета на директорите изключва колективното представителство. При извършена служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията – Варна, общодостъпна и публично известна за всички, се установява, че Н. У. е член на съвета на директорите и същият е оправомощен да представлява юридическото лице. В справката и по преписката липсват данни неговите правомощия на представител на дружеството да са прекратени, както и да е подадена декларация в 14-дневния срок за преотстъпване на лекия автомобил на друго лице, поради което съдът приема, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на У..

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, предвид вмененото с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължение на касационната инстанция, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Обжалваното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, своевременно предявената претенция за присъждане на разноски, направени в производството от жалбоподателя, се явява неоснователна. От страна на ответника липса претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 29.01.2024 година, постановено по НАХД № 4663/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.