№ 832
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 549326-F570526/26.11.2020г. на
* дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Пловдив, с което на Г. А. Г., с ЛНЧ ** и
адрес **, на основание чл. 264, ал. 1, вр. с 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.92, ал. 2 ЗКПО.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, евентуално да не се наложи наказание
като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Изложените аргументи се
концентрират по приложението на маловажния случай. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Оспорва довода на
жалбоподателя. Претендира се възнаграждение за представляване от юрисконсулт.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е управител на *** ЕООД с ЕИК *, което извършвало дейност
през 2019 г. и отчело счетоводна печалба от 15233,06 лв., поради което за него
възникнало задължението за подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата
2019 г. Срокът за подаване на декларацията изтичал на 30.06.2020 г. Същата била
подадена от дружеството на 01.07.2020 г. с вх. № 1600И0968669 от същата дата.
1
На 27.07.2020 г. служители на ТД на НАП, сред които и свид. свид. М.С. и С.Г.
установили при служебна проверка, че в качеството му на управител на дружеството
жалбоподателя Г. А. Г. не е подал декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок, а именно до
30.06.2020 г.
На 28.07.2020 г. била изпратена покана до управителя на дружеството, която
била получена на 13.08.2020 г. На 16.09.2020 г. в сградата на ТД на НАП Пловдив се
явило упълномощено лице, което представлявало Г.Г. с пълномощно с нотариална
заверка от 16.09.2020 г. за съставяне на АУАН за установеното нарушение. Били
депозирани обяснения. От свид. С. бил съставен АУАН № F 570526/16.09.2020 г. и
връчен на упълномощеното лице. На база съставения АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
М.С. и С.Г., от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, 2 бр.
покани за съставяне на АУАН, 2 бр. обратни разписки, удостоверение за връчване по
електронен път, обяснения, пълномощно.
Разпитани в съдебно заседание свидетелите С. и Г. дават правдиви, логични,
пълни и взаимодопълващи се показания, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Същите са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което също им дава вяра.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа
обстановка, по която и самите страни не спорят.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице като
няма спор по компетентността на съставителя и в акта е дадена правилна правна
квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по
чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, от което същият се е възползвал. Актът е съставен в присъствието
на упълномощено от жалбоподателя лице и му е връчен.
Постановлението е издадено от компетентен орган, чиято компетентност не се
оспорва, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено).
От материалноправна страна:
2
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. С нея се въвежда задължението Годишната
данъчна декларация да се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. Като задължено лице по ЗКПО търговецът е бил задължен
да подаде декларацията си до 30.06.2020 г., като не е сторил това, същият е извършил
нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че могат да възникнат неблагоприятни последици за
ненавременно установяване на задължението му и е искал настъпването на
последиците, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 261 ал. 1 от ЗКПО размер от
200 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената
норма.
С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема,
че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет
на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи
се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и
степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон
обществени отношения. Нормата на чл. 92 от ЗКПО има за цел създаване на условия за
навременно определяне подаване на данъчните декларации от задължените лица.
Същата преследва дисциплина и предсказуемост, на поведението на търговците, както
и спомага за вътрешната организация на дейността на държавния орган и в една по-
косвена степен и крайна цел своевременно определяне и събиране на публичните
задължения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на търговеца макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение е с изключително
ниска степен на обществена опасност, тъй като на първо място е била изпълнена целта
на закона – данъчната декларация е била подадена и то преди установяване на
нарушението, по самоинициатива на задълженото лице, а от друга страна следва да се
отбележи, че закъснението е с 1 единствен ден. Откриването на нарушението е
следващо спрямо самоволното изпълнение на задължението от страна на
жалбоподателя и то го е предшествало с 26 дни. Всички тези обстоятелства определят
конкретното нарушение като явно малозначително. В случая с НП е наложено
административно наказание глоба за неизпълнение на задължение, свързано със
3
своевременното подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО. Същото обаче е
отстранено толкова бързо, че дори периодичните служебни проверки на
административнонаказаващия орган са закъснели с установяването му почти с месец.
Нарушението е било за първи път. Не се изисква щета, която да настъпи от
нарушението и такава не е настъпила нито за бюджета, нито са настъпили вредни
последици за своевременното установяване на данъчните задължения. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в
настъпване на някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на
обсъжданите обществени нарушения. Наред с горното обаче следва да се отбележи, че
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на
нарушението, мотивите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Затова е необходимо да се
отрази, че макар да е извършено формално, извършеното нарушение е с изключително
нисък интензитет на обществена опасност. Посочените по-горе факти характеризират
случая с такива смекчаващи отговорността обстоятелства, че нарушението следва да се
определи като такова представляващо по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил глоба в размер на 200 лв.,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това
основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
За разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски възниква за
жалбоподателя, но същият не е отправил такова искане към съда, нито е представил
доказателства за сторени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 549326-F570526-/26.11.2020г. на *
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Пловдив, с което на Г. А. Г., с ЛНЧ ** и адрес
**, на основание чл. 264, ал. 1, вр. с 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.92, ал. 2 ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4