Присъда по дело №14611/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20211110214611
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Г.ЦЕПОВА
СъдебниВ.А.ИЛКОВ

заседатели:К.С.СТАНЕВ
при участието на секретаря Н.Л.В.
и прокурора Н.Ц.ИВАНОВА (СРП-София)
като разгледа докладваното от С.Г.ЦЕПОВА Наказателно дело от общ
характер № 20211110214611 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ЦЕПОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.СТАНЕВ
В.ИЛКОВ

при секретаря Н.В. и в присъствието на прокурор Н. И. при СРП, като разгледа
докладваното от съдия С. Цепова н.о.х.д. № 14611 по описа на СРС за 2021 г. и въз основа
1
на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. ЮС. М.., роден на 29.12.1991г. в Крумовград, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2021г. около 04:30ч., в гр. София, ж.к. „Студентски град“,
бл. 26, влязъл в чуждо жилище - стая 102, обитавана от Т. Н. ИВ., като употребил за това
сила – нанесъл три удара по прозореца, като деянието е извършено нощем, поради което и
на основание чл. 170 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл 58а от НК му
НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА С. ЮС. М.., роден на 29.12.1991г. в Крумовград, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 07.06.2021г., за времето от 04:30ч. до 06:20ч., гр. София, ж.к. „Студентски град“,
бл. 26, стая 102 е направил опит да се съвкупи – да проникне с половия си член във
влагалището на Т. Н. ИВ., като я принуди към това със сила – запушил й устата с ръка и
легнал върху нея, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини –
същата кръстосала краката си и с колене и ръце го избутала от нея, поради което и на
основание чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК му
НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване на така определеното наказание.

ПРИЗНАВА С. ЮС. М.., роден на 29.12.1991г. в Крумовград, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 07.06.2021г., за времето от 04:30ч. до 06:20ч., гр. София, ж.к. „Студентски град“,
бл. 26, стая 102 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление с лице – целувал в областта на лицето, свалил долнището на анцуга и
бикините, проникнал с пръсти във влагалището, близал в областта на влагалището, като
същевременно мастурбирал с една ръка и се опитал да постави главата й върху половия си
член, като деянието е извършено спрямо лице, навършило 14-годишна възраст – Т. Н. ИВ.
чрез употреба на сила – бутнал я върху леглото, легнал върху нея, хванал я за косата и за
шията, поради което и на основание чл. 150 ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а от
НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване на така определеното наказание.
2

ПРИЗНАВА С. ЮС. М.., роден на 29.12.1991г. в Крумовград, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 07.06.2021г., около 08:10ч., в град София, ж.к. Младост 2, бул. Ал. Малинов 1,
сградата на 07 РУ-СДВР, кабинет 316, в преден си десен джоб на дънки, държал без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прокурорите (ЗКНВП) и чл. 1 и следващите от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП)
високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0,20 грама и процентно
съдържание на активния наркотичен компонент кокаин 83%, на стойност 56,00. (петдесет и
шест) лева, включени в списък I –„Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена
на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и случат е маловажен, поради което и на основание чл.
354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а ал.5 НК му НАЛАГА
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
На основание чл. 23 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С. ЮС. М.. / с установена по делото
самоличност/ едно общо най-тежко наказание измежду наказанията за деянията по чл. 170
ал.2 вр. ал.1 НК, по чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК и по чл. 150 ал.1 НК, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване
на наказанието.
На основание чл. 23 ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 1
000 лв. /хиляда лева/.
На основание чл. 24 НК УВЕЛИЧАВА с една втора, а именно с ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, размера на така наложеното на С. ЮС. М.. общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия общо най-тежко и увеличено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ ГОДИНИ.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „а“ ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ РЕЖИМ на
изтърпяване на така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ.
На основание чл. 59 ал.1 НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият С. ЮС. М.. /с
установена по делото самоличност/ е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото
производство.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. ЮС. М.. /с установена по делото
самоличност/ да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на
2 205.50 лв. /две хиляди двеста и пет лева и петдесет стотинки/, както и 5 лева държавна
3
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства - два броя кутии цигари, един брой покривало за легло, един
брой калъфка за възглавница, един брой чаршаф, два броя завивки на съхранение в 07 РУ-
СДВР се връщат на Т. Н. ИВ.; веществено доказателство мобилен телефон на съхранение в -
7 РУ-СДВР се връща на С. ЮС. М...
ОТНЕМА в полза на Държавата веществено доказателство – наркотично вещество -
кокаин, с нето тегло 0,20 грама, което след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д. №14611/2021 г., СРС, НО, 8-МИ състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр. № 720/2021г. по
описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 19179/2021г. на СРП срещу С. ЮС. М.. за това, че на
07.06.2021г. около 04:30ч., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 26, влязъл в чуждо
жилище - стая 102, обитавана от Т. Н. ИВ., като употребил за това сила – нанесъл три удара
по прозореца, като деянието е извършено нощем, престъпление по чл. 170 ал.2 вр. ал.1 от
НК; за това че 07.06.2021г., за времето от 04:30ч. до 06:20ч., гр. София, ж.к. „Студентски
град“, бл. 26, стая 102 е направил опит да се съвкупи – да проникне с половия си член във
влагалището на Т. Н. ИВ., като я принуди към това със сила – запушил й устата с ръка и
легнал върху нея, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини –
същата кръстосала краката си и с колене и ръце го избутала от нея, престъпление по чл. 152
ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК; за това че на 07.06.2021г., за времето от 04:30ч. до 06:20ч., гр.
София, ж.к. „Студентски град“, бл. 26, стая 102 извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление с лице – целувал в областта на лицето, свалил
долнището на анцуга и бикините, проникнал с пръсти във влагалището, близал в областта на
влагалището, като същевременно мастурбирал с една ръка и се опитал да постави главата й
върху половия си член, като деянието е извършено спрямо лице, навършило 14-годишна
възраст – Т. Н. ИВ. чрез употреба на сила – бутнал я върху леглото, легнал върху нея, хванал
я за косата и за шията, престъпление по чл. 150 ал.1 от НК и за това че на 07.06.2021г.,
около 08:10ч., в град София, ж.к. Младост 2, бул. Ал. Малинов 1, сградата на 07 РУ-СДВР,
кабинет 316, в преден си десен джоб на дънки, държал без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прокурорите (ЗКНВП) и чл. 1 и следващите от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП)
високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0,20 грама и процентно
съдържание на активния наркотичен компонент кокаин 83%, на стойност 56,00. (петдесет и
шест) лева, включени в списък I –„Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена
на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и случат е маловажен, престъпление по чл. 354а ал.5 вр.
ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК.
В протеклото производство пред съда Т. Н. ИВ. не участва като страна.
Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият С. ЮС. М.. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи за тези факти да не
се събират доказателства в хода на съдебното следствие.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и от
самопризнанието на подсъдимия безспорно е доказано авторството на деянието, както и
извършването на престъпленията. При индивидуализиране на наказателната отговорност на
М. представителят на СРП счита, че следва да се вземат впредвид неговото необременено
съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние, както и
обстоятелството същият да признава изцяло вината на извършените от него деяния,
съответно съдът да отчете факта деянието да е извършено нощем, в жилището й.
Иска се от съда да признае С. ЮС. М.. за виновен в извършването на престъпленията, като
му наложи наказание съответно наказание за всяко едно от деянията и определи едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, което М. да изтърпи
ефективно.
1
Защитникът на подсъдимия М. - адв. К. счита, че събраните по делото даказателства
очертават описаната от СРП фактическа обстановка в обвинителния акт. По отношение на
индивидуализиране на наказанието се счита, че съдът следва да вземе впредвид, че се касае
за човек, в млада възраст, работещ, неосъждан с добри характеристични данни, съдействал
на органите на досъдебното производство. Поддържа, се искането съдът да определи
наказание, изтърпяването на което да бъде отложено при приложение на разпоредбата на чл.
66 НК.
Поддсъдимият С. ЮС. М.. в своя защита посочва, че съжалява, че си е взел поука и, че иска
да условна присъда.
В последната си дума иска условна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. ЮС. М.. е роден на 29.12.1991г. в гр. Крумовград, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работещ.
Свидетелката Т. Н. ИВ. била студентка в УНСС – гр. София. Била настанена на общежитие
в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 26, вх. 1, ет. 1, стая № 102. И. била настанена в
стаята заедно с още две студентки. На 06.06.2021г. Т.И. била сама, тъй като
съквартирантките й отсъствали заради обявената в страната пандемия от коронавирус.
Помещението, което И. обитавала представлява: стая, коридор и баня. В стаята има три
легла. Леглото, върху което спи Т.И. се намира срещу прозореца, до който има поставен
хладилник, а върху него – микровълнова печка. Около 02:00ч. на 07.06.2021г. Т.И. си
легнала. Тъй като не й се спяло, тя гледала филмчета на своя мобилен телефон, а лампата
била включена. Поради факта, че времето било топло, прозорецът бил открехнат тип
„ножица“, за да влиза свеж въздух.
По същото време С.М. употребил наркотично вещество – кокаин и голямо количество
алкохол. Посетил дискотека и казино, след което решил да се разходи в ж.к. „Студентски
град“. Около 04:30ч. на 07.06.2021г. той минал покрай бл. 26. Погледнал през прозореца на
обитаваната от Т.И. стая и видял, че тя е сама. В този момент взел решение да влезе през
прозореца и да извърши полово съвкупление с нея. Нанесъл три удара върху прозореца, при
които прозорецът се отворил в неестествено положение и съборил микровълната печка.
Подсъдимият М. стъпил върху хладилника, а след това скочил върху леглото на И.. Тя се
уплашила и започнала да вика, а М. сложил ръката си върху устата й. С.М. казал на Т.И. да
бъде спокойна, че няма да й направи нищо и иска само тя да го ближе. Свидетелката И.
започнала да плаче и трепери, а подсъдимият М. легнал в скута й. Тя успяла да го заснеме с
мобилния си телефон. С.М. хвърлил смачкана кутия цигари върху масата, а И. сложила
ръце върху лицето си. Той й казал да пие вода, за да се успокои, след което констатирал, че
няма вода в каната, която била поставена върху масата. М. заявил на И., че ще си тръгне и
двамата станали от леглото. Той се доближил до прозореца, а тя започнала бавно да се
отдалечава в посока на вратата. Подсъдимият М. видял, че Т.И. иска да избяга, хванал я,
изключил осветлението в стаята с ръка и я бутнал върху леглото, което се намирало в дясно
от вътрешната врата на стаята. Той легнал върху нея и започнал да я целува в областта на
лицето, а с ръка я държал за врата. Подсъдимият М. свалил долнището на анцуга й и
бикините й. Т.И. била в неразположена, в месечен цикъл и го помолила да спре. М. й казал,
че това не му пречи и бръкнал с пръсти във влагалището й, след което започнал да я ближе в
областта на влагалището, като извадил половия си член и започнал с ръка да мастурбира.
След това се изправил, хванал Т.И. за косата и се опитал да постави главата й върху половия
си член, като й казал да го лапне. Свидетелката И. се дърпала и започнала отново да крещи.
Тогава М. отново й запушил устата с ръка и легнал върху нея. Опитал са да проникне с
половия си член във влагалището й, но И. си кръстосала краката и с колене и ръце го
избутала от себе си. Подсъдимият М. отново проникнал с пръсти във влагалището на
2
пострадалата. В този момент започнали да се чуват странични шумове от входа. Това
уплашило М., който се обул и избягал през прозореца. Т.И. веднага отишла при охранителя
на жилищния блок – св. Светла Георгиева и й разказала за случилото се. При тях дошъл и
охранителя Радко Иванов, който следвало да бъде дневна смяна на 07.06.2021г. Той подал
сигнал на ДНС 112.
Около 5:55ч., на 07.06.2021г. бил подаден сигнал на ДНС 112, като на сигнала се отзовали
два патрула от 07 РУ-СДВР в състав: св. Борислав Крушкин, св. Венелин Саневски и св.
Мариела Гогова и в състав: св. Върбан Чешмеджиев, св. Велко Василев и св. Петър
Андонов. Св. Гогова запазила местопроизшествието. Св. Крушкин, св. Саневски, св.
Чешмеджиев, св. Василев и св. Андонов направили обход на района. Те търсили лице,
отговарящо на описанието, дадено им от Т.И.. Около 6:20ч. на ул. „Борис Стефанов“, в
близост до хранителен магазин „Фантастико“ в ж.к. „Студентски град“ св. Василев, св.
Чешмеджиев и св. Андонов установили лице, което отговаря на даденото им описание.
Установили, че това е подсъдимият С.М.. Те го задържали за срок до 24 часа със заповед за
задържане по ЗМВР и същият бил транспортиран до 07 РУ-СДВР.
Около 8:10 ч. на 07.06.2021г. му бил извършен личен обиск, при който в предния десен джоб
на дънките му било установено високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло
0,20 грама и процентно съдържание на активния наркотичен компонент кокаин 83%..
На 07.06.2021г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 152 ал.1 т.2
вр. чл.18 ал.1 НК.
На същата дата в периода от 06:41 ч. до 08:37ч. е извършен оглед, иззети са веществени
доказателства , 8 броя дактилоскопни следи.
Извършен е обиск и изземване на С.М., при което действие са открити и иззети веществени
доказателства – наркотично вещество.
В хода на образуваното досъдебно производство са разпитани свидетели – Т.И., Борислав
Крушкин, Венелин Саневски, Мариела Гогова, Върбан Чешмеджиев, Велко Василев, Петър
Андонов, Светла Георгиева.
Извършено е процесуално-следстевно действие разпознаване, приобщен е фотоалбум.
Назначени и изготвени са СМЕ, ДНК, ФХС, ФХЕ, ДЕС, приобщени са писмени
доказателства.
Съобразно заключението на изготвената по делото СППЕ на подсъдимия С.М. същият е
психично здрав, при него не е формиран синдром на зависимост към ПАВ Към момента на
деянието е бил в обикновено / просто/ алкохолно опиване средна към тежка степен. Липсват
качествени изменения на съзнанието, като той е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Селим Юсюф М. е неосъждан.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
самопризнанието на подсъдимия С. ЮС. М.., с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят: показанията на разпитаните в качеството на
свидетели Т.И., Борислав Крушкин, Венелин Саневски, Мариела Гогова, Върбан
Чешмеджиев, Велко Василев, Петър Андонов, Светла Георгиева, протокол за извършено
процесуално-следствено действие разпознаване, приобщен е фотоалбум; заключенията на
назначените и изготвени са СМЕ, ДНК, ФХС, ФХЕ, ДЕС, приобщените писмени
доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 НПК.
3
Настоящият съдебен състав не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото доказателствен материал. Самопризнанието на
подсъдимия С. ЮС. М.. се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираните деяния, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
Следва да се отчете, че съдът прецени, че събраният и проверен доказателствен материал в
хода на съдебното производство е онагледяващ законосъобразното протичане и извършване
на процесуално-следствените действия, като доказателствата по делото са резултат от
въвеждането им посредством използавнето на законоустановените процесуални способи и
механизми за това. В този смисъл доказателствената съвкупност може да бъде изследвана на
плоскостта на проверена съвкупност, потвърждаваща направеното самопризнание от страна
на подсъдимия, поради и което съдът одобри протичането на производството по
предвидената в НПК диференцирана процедура. Същата при наличието на процесуалните
предпоставки за това е въведена процесуална възможност за подсъдимия, като при изразена
воля за използването й за съда, щом изначално са спазени процесуалните изисквания, не
съществува възможност да я ограничи и преклудира. Противното би довело до недопустимо
нарушаване на процесуалните правила реализирано на плоскостта на проявена форма на
незаконност на използвани процесуални механизми, непосредствено рефлектиращи върху
закриляни процесуални способи за защита в производството образувано спрямо
подсъдимото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, подсъдимият Селим Юсюф М. да е осъществил състава на престъплението по
чл. 170 ал.2 вр. ал.1 НК.
От обективна страна на 07.06.2021г., около 04:30ч., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл.
26 влязъл в чуждо жилище. Изпълнителното деяние е осъществено през нощта, с оглед
часовия диапазон на реализиране на съзнателния волеви акт като М. е използвал сила,
нанасяйки три удара по прозореца на стая № 102, в която се намирала св. Т.И.. В съзнанието
на М. е имало представи за обстоятелствата, при които действа, представи за причинно-
следствения процес, начало на който поставя с осъщественото от него удряне, представи
относно социалния аспект на деянието, като пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Несъмнено установено от доказателствената съвкупност е реализиране на другото
престъпно посегателство, за което М. е предаден на съд – по чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1
НК. От обективна страна на инкриминираната дата, около 04:30ч. подсъдимият е направил
опит да се съвкупи с Т.И. като е опитал да проникне с половия си член във влагалището й.
М. използвал принуда за това като запушил устата на Т.И. със своята ръка и легнал върху
нея. Опитът останал недовършен по независещи от М. причини, тъй като св. И. успяла да
кръстоса краката си и с колене и ръце го избутала от себе си.
Обект на престъплението по чл.152 от НК е половата неприкосновеност на лицето, личното
право на свободен избор на сексуален партньор и свободата на лично себеусещане на
доброволност при ибор на конкретно сексуално поведение. Престъплението е довършено,
4
като инкорпорира в себе си осъществяването на принуда /сила или заплаха/ и
съвъкупление, като самото съвъкупление по своята основна форма на волеви акт не
съставлява престъпно посегателство.
Принудата следва да бъде извършена като съзнателен волеви акт насочен към улесняването
на противоправното съвъкупление, така щото посредством нея да е осъществено
съвкуплението, неотрализирайки прояваната форма на оказана съпротива. Съставомерното
деяние не се интересува от интензитета, характера и обективната възможност на реално
оказаната съпротива, доколкото е достатъчна липсата на съгласие за извършване на
съвкуплението. / в този смисъл е единната трайна практика както на ВКС, така и на
ЕСПЧ/
С инкриминираните неправомерни действия, подсъдимият е направил опит да осъществи
противоправно полово съвкупление, изпълнителното деяние на което се изразява в
осъществени действия, съставляващи опит да проникне с половия си член във влагалището
й. Противоправното деяние подсъдимият е извършел принуждавайки Т.И. чрез физическо
въздействие - запушил устата на Т.И. със своята ръка и легнал върху нея. Несъмнено
установено от доказателствата по делото е подсъдимият да е сложил ръката си върху устата
на Т.И., да е провел словесен разговор с нея посочвайки й, че няма да й направи нищо, а
само иска тя да го ближе, както и последвалата реакция на свидетелката, която започнала да
плаче и трепери, бутането на И. на леглото, предшествано от загасянето на осветлението от
подсъдимия, както и несъмнено установено е М. да е легнал върху нея, запушвайки устата й,
за да не вика. Упражняваната спрямо жертвата сила и адресираната към нея агресия са
въздействали върху субективната волева проявеност на поведението на Т.И., така щото
въпреки нейната воля /нежелание и изначално отричане на осъществяването на полов
контакт с подсъдимия/ да съобрази своите прояви с изразеното и обективирано
неправомерно желание на подсъдимия. Принудата /чрез сила /, с прякото подчертаване на
физическа такава, като обективен съставомерен признак, очертан в разпоредбата на чл.152
ал.1 т.2 от НК, предполага не само и единствено целенасочена активна дейност за сломяване
на оказана съпротива при извършване на противоправния полов кантакт. Тя в своето
проявление може да се очертае и като обективирано и реализирано психическо и физическо
въздействие в прездхождащ го момент или период от време, при проявна субективна
насоченост към неговото/на половия акт/ осъществяване или чрез поставяне на жертвата в
такава обстановка и при условия непозволяващи изход или алтернативи в избора на
собствено поведение, при които пострадалата се съгласява на полово съвъкупление. Не
могат да се противопоставят по между си визираните формални изисквания по отношение
на начина, качеството механизма на реализираната съпротива, респективно нейния
интензитет и продължителност. И това е така, защото те всякога са индивидуални и
непосредствено обусловени от комплексен набор от фактори различни във всяка конкретна
хипотеза.
В процесната хипотеза несъмнено от доказателствата по делото се установява като проекция
на оказаната принуда спрямо поведението на Т.И. от страна на подсъдимия, нейната
съпротива да е преминала през различни трансформации, бивайки пряка проекция на
оказаното физическо въздействие върху личността й. Изначално доказателствата по делото
описват фактът подсъдимият да е сложил ръката си върху устата й, последващата проекция
на оказаната от нея спрямо подсъдимия съпротива преминава в отправяне на викове, плач и
треперене, които подсъдимият неутрализирал, запушвайки устата й с едната си ръка и
лягане върху нея. Обективираната съпротива и практическо несъгласие за осъществяване на
половия акт преминава в последващите етапи от развитие на емоционалното и физическо
състояние на пострадалата през сложна специфика от компоненти - викове, плач, треперене,
опит да се отдалечи в посока към вратата на стаята до кръстосване на краката и избутване
на подсъдимия с колене и ръце - обстоятелство независещо от дееца и довело до
недовършеност на опита.
5
В процесната хипотеза в контекста на изложеното съдът прие, че инкриминираните в
обстоятелствената част на обвинителния акт проявни форми на противоправни действия
очертават, а доказателствата по делото несъмнено установяват, подсъдимият С.М. да е
субсумирал изискуемата от престъпния състав на обективните признаци на чл.152 ал.1 т.2
НК „принуда“ за прякото и непосредствено постигане на преследваната от него цел -
съвкуплението. От своя страна разгледана на единна концентрирана плоскост на
поведенческо проявление, актовете на формално обективирана проява за защита на половата
неприкосновеност на св.И., преценени на фона на доказаните по делото факти, съставляват
достатъчна по капацитет и обем обективирана волева дейност, сочеща демонстрирано
нежелание за осъществяване на полов контакт. Подсъдимият М. е игнорирал и
противоправно пренебрегнал волята на св.И., с категоричност на поведението си е
неутрализирал съпротивителните й способности като единствено по независещи от него
причини деянието е останало недовършено, тъй като същата е кръстосала краката си и
избутала същия с колене и ръце от себе си. Тъй като изнасилването е двуактно
престъпление следва да се отчете, че при извършване на обективирания волеви акт,
съпроводено с осъществяването на принудата, подъсдимият е формирал субективно
психическо отношение към извършването на принудата / употребената сила/, като пряко е
желал и извършил насилствените действия именно, формирайки представи, че така улеснява
и обезпечава обективната си възможност да осъществи нежеланото от постардалата
съвкупление.
Той е изградил в съзнанието си представи, че предприетите от него действия по
упражняване на силата, всъщност онагледяват субективното му намерение да сломи
съпротивата на Т.И. с пряката цел да осъществи съвкуплението. Съзнавал е, че неговото
активно поведение пряко и непосредствено ще доведе до настъпване на вредоносния
резултат: противоправно съвкупление, че осъществявайки принудителните действия
обезпечава възможността си да осъществи и съвкуплението, като при тези субективни
представи е формирал и положителното си отношение към настъпването на обществено-
опасните последици, пряко целеейки същите, но ненастъпили по независещи то него
причини.
В този смисъл съдът прие, че С.М. е осъществил деянието по чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1
НК, за което е предаден на съд.
Така, както са описани от очертаните рамки на обвинението и установени от
доказателствата по делото, проявлението на опит за изнасилване с принципно възможните
блудствени действия, в този момент не се поглъщат и реално субсумират от непосредствено
извършения акт на опит за противоправно съвкупление. Изводът е такъв, защото към
момента на предприемането и осъществяването им, онагледени от проявите на волята на
подсъдимия тези действия очертават субективното намерение на М. да се съвкупи, но и да
осъществи действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Един
от елементите, отграничаващ блудствените действия от изнасилването като престъпна
проява против половата непикосновеност, е субективното намерение, разгледано на
проекцията на обективирано волево поведение - цел. При блудството особената цел на
деецът е да удовлетвори полово желание без съвкупление.
За довършеността на престъплението законодателят, инкорпорирайки съставомерните
признаци на деянието, не се е интересувал от факта дали деецът е или не е постигнал
особената си цел. Релевантна е онагледеността и наличието на същата към момента на
извършване на волевия акт. Тази особена цел, нужна за съставомерността на деянието,
следва при анализа на доказателствата да се отграничи от вината на дееца при изследване на
субективните елементи на престъпното посегателство. При блудството тя следва да има
проявление на умишлено извършен и осъзнат волеви акт, при който в съзнанието на дееца
да има представи за обстоятелствата, че: деянието непосредствено засяга половата
6
неприкосновеност на лицето, като конкретното му проявление да е насочено и осъществено
с прякото желание за настъпване на вредоносния резултат - удовлетворяване на полово
желание, като е ирелевантно фактическото постигане на същото. С други думи в процесната
хипотеза, за да е осъществено блудство в реална съвкупност с престъплението по чл.152 ал.1
т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, следва обективираният волеви акт на негативно въздействие върху
половата неприкосновеност на Т.И. да е извършено с формирани представи и съзнание за
пряко целен от дееца резултат - удовлетворяване на полово желание без съвкупление.
Обективираната воля на осъзнато поведение на С.М. е пряко насочена към непосредствено
осъществяване на действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание бъз
съвкупление – той ясно е дефинирал и назовал волевата си проява като е облякъл същата в
словесна форма казвайки на Т.И., че иска тя да го ближе, целувал я в областта на лицето,
свалил долнището на анцунга и бикините, проникнал с пръсти във влагалището й, близал в
областта на влагалището, като същевременно маструбирал с едната си ръка и опитал да
постави главата й върху половия си член. Така съдът прие, че извършените действия,
очертаващи от обективна страна осъществени признаци на блудствени действия, като
инкриминирана престъпна проява в правната норма на чл.150 ал.1 от НК не се поглъщат от
непосредствено осъществените след него действия насочени към опит за противоправно
съвкупление.
Подсъдимият М., реализирайки описаната фактология на проявна форма на осъзнати волеви
актове е осъществил всяко едно действие от олицетворяващите принудата, воден от едно
субективно намерение и цел: да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. В
съзнанието му е имало представи относно обстоятелствата, при които действа, представи
относно причинно-следствения процес, начало на който поставя и представи относно
социалния аспект – настъпването на обществено-опасните последици, които пряко е целял.
Нещо повече същият е формирал и положителното си волево отношение към предприетата
от него принуда, насочена към способстване осъществяване на деянието – бутнал я върху
леглото, легнал върху нея, хванал я за косата и шията.
В този смисъл съдът прие, че С.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 150 ал.1
НК, за което е предаден на съд.
Съдът прие, че подсъдимият С.М. е осъществил и състава на престъплението по чл.354а
ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият С.М. на 07.06.2021г. в гр. София, около 08:10ч. бул. „Ал.
Малинов“ 1 сградата на 07 РУ-СДВР, кабинет 316 в преден десен джоб на дънки без
надлежно разрешително е държал, високорисково наркотично вещество коноп /кокаин/ с
нетно тегло 0.20 грама с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
кокаин 83% на стойност 56.00 лв.. Веществото е високорисково наркотично такова, тъй
като кокаинът е включено в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" – Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП.
Същевременно подсъдимият С.М. не е притежавал изискващото се разрешително по
смисъла на разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че държи наркотично вещество, формирал е в съзнанието си
представи относно липсата на разрешително за това, като въпреки наличието на тези
представи е формирал и волевото си отношение към тях като е осъществил фактическата
власт.
7
Деянието е маловажно предвид ниската стойност на наркотичното вещество и неговото
количество.
По вида и размера на наказанието:
Съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, чл.36 от НК, съдът е длъжен при определяне на
наказанието, с оглед реализиране на наказателната отговорност на дееца, да отчете всички
правнорелевантни фактори и обстоятелства, така щото определеното наказание да се явява
законосъобразна проекция на ограничение на правата на подсъдимия, като същевременно
бъде адекватно отражение на общественоопасния характер на деянието и дееца, определено
в границите на законоустановеното. Нужно е при тази оценъчна дейност съдът да определи
наказанието, без то да се явява незаконосъобразна репресия върху него, като пряко и
непосредствено способства за постигане на индивидуалната и обществена превенция.
Механизмите на справедливост и законосъобразност на въздействието върху поведението
наподсъдимия, са пряката гаранция за постигане целите на наказанието, така щото то да
окаже въведеното в закона изискване за поправяне и превъзпитание на дееца, без да го
подлага на нечовешко и мъчително страдание и без да се явява неадекватно отражение на
характера на стореното./ чл.3 ЕКЗПЧОС „никой не може да бъде подлаган на изтезания или
нечовешко или унизително отношение или наказание“/
В този смисъл съдът отчете при определяне на наказанието за всяко едно от деянията
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия М., изразеното съжаление за стореното.
Същевременно съдът отчете наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства.
Като такива бяха преценени изключително високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Проявление на тези фактори са начина на извършване на противоправното
деяние, фактът подсъдимият да е осъществил същото във вечерните часове на денонощието
– през нощта на място изпълняващо в социално-битов план в съзнанието на свидетелката
Т.И. жилище. Процесната стая № 102, намираща се в общежитието е мястото, което към
момента на осъществяване на инкриминираното деяние е асоцииращото такова за дом в
аспекта на социално- закрилящата личността среда, посягайки върху лице в млада и все още
оформяща се емоционално и психически личност, фактът същото да е обективирано
проявление на множество различни от опита за съвкуплението, блудствените действия и
самото проникване в чуждото жилище – все съставомерни обстоятелства - прояви на волеви
актове, характеризиращи се с изключително висока степен на интензитет на недопустимото
посегателство върху физическата и психическа неприкосновеност на личността. Тук именно
съдът отчете жестокостта на посегателство върху половата неприкосновеност и
емоционална такава на Т.И. обективирано в хвърляне на смачкана кутия цигари върху
масата до пострадалата, след плача и треперенето й, опитът да скрие лицето си от него,
съчетан с невъзможността й да се успокои, провокираната й от подсъдимия реакция - плач,
предшествани от онези обстоятелства съпътстващи влизането в жилището й и стоящи извън
инкриминираните факти – събаряне на микровълновата печка, скачане върху леглото й,
слагане на ръка върху устата й, за да не вика в момента на проникване в жилището. Тези
проявления на активно волево осъзнато поведение на дееца спрямо пострадалата пряко
олицетворяват изключително високия интензитет на обществената опасност както на
извършеното, така и на дееца. Те онагледяват липсата на волева контролируемост на
емоционалното му желание в степен надделяваща и превишаваща извършеното и
същевременно описваща дързостта и незачитането на личността като характеристики на
дееца. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и фактът деянията да са
извършени при непосредствено осъществяване на няколко волеви акта в сравнително близък
интервал от време, концентриращи висока степен на обществена опасност на извършеното.
Така съдът при определяне на наказанието на подсъдимия Селим Юсюф М. се ръководи от
изискването на закона да определи законосъобразно наказание, сиреч такова, което да е
8
предвидено в конкретната хипотеза на правната норма, чийто фактически състав е
осъществен и в рамките на тези предели. Съобразно разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 НК / за
опит недовършен поради независещи от дееца причини наказателната рамка е идентична/ за
така извършеното престъпление на дееца следва да се наложи наказание лишаване от
свобода, чийто размер законодателят лимитативно е определил откъм минимален и
максимален размер - „ от две до осем години“. След осъществяване на тази дейност следва
да бъде и редуцирано така определеното наказание, с оглед характера на протеклото
наказателно производство и в частност намерилата приложение диференцирана процедура,
съставляваща процесуална възможност за подсъдимия, предвиждаща съответна редукция на
наказанието му по правилата на чл.58а от НК- намаляне с една трета.
Съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, като определи неговия
размер на 6 /шест/ години. Разделени на три и след това умножени на две, с оглед
изискването на приложимия чл.58а от НК, изхождайки от протеклата процедура на
съкратеното съдебно следствие и признаване на вината, се равняват на 4 /четири/ години
лишаване от свобода.
Престъплението, осъществено от дееца по своя характер на негативност на противоправната
проява и начинът и интензитетът на отрицателно въздействие върху личността на
пострадалата, сочи неимоверно тежко засягане на половота, но и емоционална и свободна
воля на избор на полов партньор, неприкосновеност на личността и закриляните в ЕКПЧОС
права. Трайните последици върху непосредствения обект на въздействие, съчетани с
характера на проявата и личността на дееца, предполагат не само защото НК изисква, но и
защото съдържанието на проявата и принципите на определяне на наказанието предполагат
ефективно изтърпяване на определеното наказание. Въпреки, че определяйки наказание
лишаване от свобода за срок от четири години за умишлено извършеното престъпление не
следва да анализира изначално приложимостта на институтът на чл.66 ал.1 НК, тъй като той
е практически преклудиран от липсата на законови предпоставки за реализирането му, съдът
счете че следва да изложи допълнителни мотиви, доколкото довод в тази насока беше
въведен в пледоарията на защитата.
Съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС това наказание следва да се търпи при
първоначален общ режим.
Аналогично за деянието по чл. 150 ал.1 НК законовата рамка е наказание „лишаване от
свобода за срок от две до осем години“. Съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“, като определи неговия размер на 6 /шест/ години. Разделени на три и след това
умножени на две, с оглед изискването на приложимия чл.58а от НК, изхождайки от
протеклата процедура на съкратеното съдебно следствие и признаване на вината, се
равняват на 4 /четири/ години лишаване от свобода, които при приложимост на чл. 57 ал.1
т.3 ЗИНЗС следва да се изтърпят при първоначален общ режим.
За престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 НК законовата рамка е „лишаване от свобода от
една до пет години“. Съдът определи наказанието на лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години. Разделени на три и след това умножени на две, с оглед изискването на приложимия
чл.58а от НК, изхождайки от протеклата процедура на съкратеното съдебно следствие и
признаване на вината, се равняват на 2 /две/ години лишаване от свобода. Тъй като са
налице законовите предпоставки на чл.66 ал.1 НК досежно това наказание, съдът постанови
изтърпяването на същото да бъде отложено за срок от четири години.
За престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 НК законовата рамка е „глоба до 1 000
лв.“. Съдът наложи на подсъдимия за това престъпление наказание „глоба“ в размер на
1 000 /хиляда/ лв.
Тъй като са налице предпоставките на чл.23 НК съдът определи на подсъдимия едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията за престъпленията по чл. чл.152 ал.1 т.2 вр.
9
чл.18 ал.1 НК, по чл. 150 ал.1 НК и по чл. 170 ал.2вр. ал.1 НК, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от четири години. Съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на това наказание, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3
ЗИНЗС. Към него на основание чл. 23 ал.3 НК, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът присъедини изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв., наложено за
престъплението по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК.
Съдът, оценяйки изброените по-горе в мотивната част правнозначими фактори свързани с
обстоятелствата, касаещи механизма на индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
М. прие, че се касае за деяния, притежаващи изключително висока степен на обществена
опасност и разкриващи висока степен на такава досежно дееца, което предполага
приложение на нормата на чл. 24 НК.
В този смисъл съдът увеличи с една втора – с две години- определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода на С.М. и след увеличението определи на съдия наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ / една втора от четири години се
равнява на две години, прибавени към определените четири години се равняват на шест
години лишаване от свобода/.
Съобразно нормата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59 ал.1 НК съдът зачете времето, през което подсъдимият С.М. е бил
задържан по реда на ЗМВВР и НПК по настоящото производство.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
Селим Юсюф М. направените по делото разноски в размер на 2 205.50 лв./ две хиляди
двеста и пет лева и петдесет стотинки/.
По веществените доказателства:
Съдът счете, че съобразно разпоредбите на НК следва веществените доказателства - два броя
кутии цигари, един брой покривало за легло, един брой калъфка за възглавница, един брой
чаршаф, два броя завивки на съхранение в 07 РУ-СДВР следва да се върнат на Т. Н. ИВ.; а
вещественото доказателство мобилен телефон на съхранение в - 7 РУ-СДВР следва да се
върне на С. ЮС. М.., тъй като същото му принадлежи, не е послужило за извършване на
престъпленията, респективно не е предмет на престъпленията, а притежаването му не е
забранено.
Съдът прецени, че са налице основанията за отнемане в полза на Държавата веществено
доказателство – наркотично вещество - кокаин, с нето тегло 0,20 грама, което след влизане в
сила на присъдата да бъде унищожено.
С тези съображения съдът постанови присъдата си.

10
Съобщи за изтекли лични данни