№ 2278
гр. Варна, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501148 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
25019/03.04.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул.„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Х.
И. от САК против Решение № 785/09.03.2023г., постановено по гр.д. № 1065/2022г. на ВРС,
49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, за приемане за установено, че Р. В. Р., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.В., бул. „О.
П. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от
3037,63 лв. (три хиляди тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки.),
представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
17.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 27.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,20 лв.
(двадесет и пет лева и двадесет стотинки) — обезщетение за периода 12.04.2021 г. -
14.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №5334 от 28.09.2021г. по
ч.гр.д. №13916 по описа на ВРС за 2021г., 49-ти състав.
Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива доводи за
недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита, че при
постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, като неправилно приложил едни законови разпоредби вместо
други, неправилно кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел като
ирелевантни, което е довело до недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на така
постановеното от него решение. Въззивникът изразява становище, че от представените по
делото заявление-договор за издаване на кредитна карта от 17.01.2005г. и общи условия за
издаване и използване на кредитна карта “EUROLINE” се установява, че страните сключват
договор при общи условия, като заявителят с подаването на заявлението и подписването му
потвърждава приемането им. Общите условия, установени от Картовото дружество
отнпаред, на основание чл. 298 от ТЗ, се посочват като източник на процесното
правоотношение, като липсват данни, които да сочат на уговорки в отклонение от тях. За
неоспорено се посочва обстоятелството, че ответникът не оспорва писменото волеизявление,
че е запознат с Общите условия и ги приема, поради което се приема, че изискването,
предвидено в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като условие за задължителната сила на
1
сделките при общи условия, е налице. Отделно от това се уточнява, че в случая е спазена
предписаната от закона форма и са налице всички необходими реквизити на договора за
кредитна карта, като към момента на сключването му за действащо законодателство и
относимо към сделката, се сочи Закона за паричните преводи, електронните платежни
инструменти и платежните системи, според който кредитната карта е ,,платежен
инструмент”, който позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по
предварително договорен кредит между него и издателя. Въззивникът счита, че Договорът
от 17.01.2005 г. следва да се квалифицира като такъв за заем за потребление по чл. 240 от
ЗЗД, сключен за неопределено време, по който кредиторът се е задължил да предаде и
прехвърли парична сума чрез предаването на магнитно устройство – кредитна карта, а
кредитополучателят – да получи по този начин отпуснатите средства и да ги върне в
договорените срокове и условия. Цялата необходима информация за условията на
Картоиздателя, за издаване и ползване на кредитната карта се твърди, че се съдържа в
бланката-заявление, с подробно регламентиране на правата и задълженията на страните по
договора, одобрени и получени от Кредитоискателя. Насрещните волеяизявления, насочени
към сключване на процесния договор, се считат за доказани с представените доказателства
по делото и изготвената ССчЕ. Сключеният договор се определя още и като револвиращ
кредит, който се усвоявал по начините, уговорени в чл. 4, 5 и 6 от Общите условия към него,
което се твърди за подкрепено от представената по делото Параметрична справка за
движението по картовата сметка, видно от която кредитната карта, издадена по процесния
договор, е била използвана активно, включително и чрез тегления от банкомат.
Формирането на претендираната сума като главница се обяснява като сбор от всички
усвоявания, които Картодържателят е осъществил и съответно приспадане на направените
от него погасявания. Така претендираният размер на дължимата сума се сочи за доказан и
напълно подкрепен от изготвената съдебно-счетоводната експертиза по делото. За
доказателствено неподкрепено и в противоречие с приетото със ССчЕ се счита възприетият
от първоинстанционната инстанция извод, че не е установено извършено „разнасяне“ на
транзакцията за сумата в размер на 625,05 лв. към търговеца „Технополис България“.
Описва се съществуващият механизъм за оспорване на извършените транзакции с кредитна
карта в случай на възникнали основания за това, като се заявява, че такива не са отправяни,
съответно получавани. В заключение се отбелязва още веднъж, че процесният договор е
валидно сключено съглашение, обвързало страните и породило желаните правни последици,
а именно – издаване на кредитна карта, опосредстваща ползване на револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит от оправомощения държател на картата. С оглед изложеното се
настоява за отмяна на Решение № 785 от 09.3.2023 г., постановено от Районен съд – Варна и
да бъде постановено друго, с което се уважава предявеният иск. Претендират се разноските,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна, а в условията на евентуалност в случай на частично уважаване, се моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски при режим на компенсация.
Извън срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Р. В. Р., чрез адв. Р. Д. от АК Варна, с който изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение - правилно
и законосъобразно. Приема, че съдът правилно е направил заключение, че не се установява
между страните да е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за
издаване на кредитна карта. За представеното заявление за издаване на кредитна карта от
ответника Р. В. Р., ЕГН **********, с положен подпис от дата 17.01.2005 г., като липсвал
положен подпис в полето на лице, приело документите намира, че не следва да се
приравнява на сключен договор. Заявява, че значението на подаденото заявление е само с
цел проучване платежоспособността на кредитоискателя и съответно вземане на решение за
отпускане/отказ за отпускане на кредитна карта. Въззиваемата страна счита, че
2
възползването на кредитоискателя от предоставения му кредитен лимит не следва да се
тълкува като възникнала облигационна връзка между страните. За неоснователни намира
твърдения на въззивника, че е налице Договор за издаване на кредитна карта, който следва
да се квалифицира като такъв за заем за потребление, както и твърденията, че заявителят е
приел общите условия са неоснователни. Посочва, че липсват доказателства сочената
кредитна карта да е издавана, получавана от ответника, както и да са извършвани
транзакции от него. Поради изложеното се настоява за отхвърляне на депозираната жалба и
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед обстоятелството, че въззиваемата страна се представлява от назначен особен
представител по делото адв. Р. Д. към АК Варна, съдът намира, че за настоящата инстанция
следва да се определи възнаграждение в размер на не по-малко от половината от минимално
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, преценявайки фактическата и правна сложност на производството
във въззивната инстанция.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. 25019/03.04.2023г. , подадена от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша”, ул.„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Х. И. от САК против
Решение № 785/09.03.2023г., постановено по гр.д. № 1065/2022г. на ВРС, 49-ти състав , с
което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено, че Р. В. Р., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.В., бул. „О. П. П.“
№ *, вх. *, ет. *, ап. * дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от
3037,63 лв. (три хиляди тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки.),
представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
17.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 27.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,20 лв.
(двадесет и пет лева и двадесет стотинки) — обезщетение за периода 12.04.2021 г. -
14.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №5334 от 28.09.2021г. по
ч.гр.д. №13916 по описа на ВРС за 2021г., 49-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* в срок до съдебно
заседание да представи доказателства за заплатен депозит за особен представител по сметка
депозити на ОС Варна в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК.
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще постанови принудително събиране на
сумата по реда на чл. 77 ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
3
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4