Решение по дело №2066/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Т. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. Р. Р., служебен адрес: [населено място], [улица]против Решение № 2153-15-254/11.09.2024г. на Директор на ТП – НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-342/23.08.2024г. на жалбоподателя срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-695/08.08.2024г.

Жалбоподателят оспорва основният мотив на административния орган да откаже отпускането на пенсия - а именно че разпоредбата на чл. 69б КСО се прилага само спрямо лица, които са полагали първа и втора категория труд, уреден в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, но не се прилага за лица, чийто осигурителен стаж също е приравнен на първа категория по силата на други нормативни актове като до промените от 09.08.2016г. в КСО трудът на следователите е попадал в този по чл. 69 и на основание чл. 17, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж същият дотогава се е зачитал за първа категория като законът не прави разграничение между трудът положен при първа категория и такъв, който по силата на друга правна норма е приравнен на него.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното Решение поради неговата неправилност. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт П. оспорва жалбата като и неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Иска се отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 12.09.2024г., с постъпила жалба чрез Директора на ТП на НОИ на 17.09.2024г./.

Със заявление вх. № 2113-15-1208/08.04.2024 г. и вх. № 2116-15-1082/08.04.2024 г. А. Т. П. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал.1 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия си съпруг Б. К. П..

Установено е, че към датата на заявлението за пенсия - 08.04.2024 г., жалбоподателката има навършена възраст 51 г. 01 м. и 15 дни.

С разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-695/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.01.1993 г. до 07.04.2024г., както следва: осигурителен стаж от първа категория труд - 18 години, 00 месеца и 12 дни (за времето от 27.07.1998 г. до 09.08.2016 г., положен на длъжност „следовател“ в Окръжна прокуратура-Пловдив), осигурителен стаж от трета категория труд - 10 години, 03 месеца и 09 дни, закупен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО за времето на обучение - 02 г. 09 м. 00 дни или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 43 години, 00 месеца и 29 дни.

При извършената преценка на право на пенсия, пенсионният орган е зачел от трета категория труд стажа за периодите от 09.08.2016 г. до 07.04.2024 г. на длъжност „следовател“ от трета категория труд с мотиви, че от 09.08.2016г. е изменена разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО, в резултат на което следователите и младшите следователи са изключени от обхвата на разпоредбата.

Прието е, че А. П. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като следовател в НСС / Окръжна прокуратура в размер на 18 години, 00 месеца и 12 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

С цитираното разпореждане на компетентния административен орган, по изложените мотиви, е отказвано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО.

С решение № 2153-15-254/11.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, издадено в хода на производство по чл.117 от КСО, е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-695/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.

От решаващия орган са изложени мотиви, че изискванията на чл. 69б, ал.1 от КСО и чл. 69, ал.2 от КСО въвеждат различни изисквания за придобиване на право на пенсия, както и че според нормативните изисквания осигурителният стаж трябва да е реално и действително положен при условията на първа категория, като е посочено, че актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като в чл. 1 от НКТП е изчерпателно изброено кой труд е такъв от първа категория, като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория.

Посочено е също, че при изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО - Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за противодействие на корупцията, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се установява, че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд.

Контролният орган се позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, като е приел, че цитираната разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Според мотивите на решаващия орган изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

Формиран е извод, че П. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж.

Съответно е установено, че в случая, лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като следовател в НСС / Окръжна прокуратура в размер на 18 години, 00 месеца и 12 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

Според Директора на ТП на НОИ-Пловдив, П. не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, изискващи реалното и действително полагане на труд в размер на 10 години при условията на първа категория труд, тъй като в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО, и лицата, заемащи длъжности по ЗСВ, не фигурират.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт, без да се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.

Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ, [населено място], е постановен от материално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място].

По делото не съществува спор относно приетата за установена от пенсионните органи фактическа обстановка. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се свежда до това дали са налице условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б КСО.

Както се посочи, основните мотиви в обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив, е прието, че към настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС, тъй като цитираната разпоредба касае само хипотезите, в които лицата не притежават изискуемия осигурителен стаж.

Органът изрично е разграничил хипотезите на чл. 69, ал.2 от КСО и чл. 69б КСО, като е приел, че П. не може да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не попада в хипотезата на чл. 18, ал.4 от НПОС, както и че не може да се пенсионира по реда на чл. 69, ал.2 от КСО, тъй като макар че има изискващия се осигурителен стаж, не е навършила предвидената в кодекса възраст.

Директорът на ТП на НОИ е изложил мотиви, че в чл. 1 от НКТП са изброени изчерпателно лицата, осъществяващи труд при условията на първа категория и служителите по чл. 69 КСО не фигурират сред тези лица.

Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението П. е навършила възраст 51 г. 01 м. и 15 дни и е придобила осигурителен стаж от I-ва категория труд-18 г. 00 м. 12 дни за периода- от 27.07.1998 г. до 09.08.2016 г., положен на длъжност "следовател" в Окръжна прокуратура – Пловдив, осигурителен стаж от III-та категория труд - 13 г. 00 м. 09 дни. На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд- 43 г. 00 м. 29 дни.

Съгласно чл.69, ал. 2 КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Според ал.9 на чл. 69 КСО от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.

Според редакцията на чл. 69 от КСО изм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи..

Както се посочи не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението П. е навършила възраст 51 г. 01 м. и 15 дни. Прието е, че П. има стаж за придобиване на пенсия по чл.69, ал.2 КСО -27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години действително изслужени в специални ведомства, но няма право на пенсия по чл. 69, ал.2 от КСО поради недостигане на предвидената възраст за 2024 г. -54години и 2 месеца.

Според разпоредбата на чл. 69 б от КСО Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

От посоченото следва, че по реда на чл. 69 б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена, в случая от 1 януари 2024 г. изискването е за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете.

От административния орган е прието, че А. П. няма право на лична пенсия за ОСВ, на основание чл. 69б, ал.1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО само за лицата, които нямат право на пенсия по чл.69 КСО, поради недостигащ стаж и не се отнася за лицата, които не са навършили предвидената в кодекса възраст за придобиване на право на пенсия.

Прието е също, че след като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират в чл. 1 от НКТП, не е спазено изискването за реално и действително полагане на осигурителен стаж при условията на първа категория. Съответно, според административния орган, П. не отговаря на изискването на чл. 69б КСО, тъй като с оглед цитираната разпоредба на НКТП във вр. с чл. 69б КСО, не е налице реално и действително полагане на труд в размер на 10 години. при условията на първа категория.

Няма спор, че П. към датата на подаване на заявлението има стаж от 18 години, 00 месеца и 12 дни, като следовател за периода 27.07.1998г.-09.08.2016 г., като следовател в ОП Пловдив.

Както се посочи, следователите са в обхвата на разпоредбата на чл. 69б. ал.2 до изменението й, в сила от 01.01.2016 г.

В случая следва да се съобрази чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която "Осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд", като от граматическото и систематическото тълкуване на цитираната разпоредба може да се направи извод, че осигурителният стаж на тези лица се зачита, а не се "приравнява" на първа категория труд при пенсиониране, както е посочено от процесуалния представител на ответния административен орган (В този смисъл Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г., VI о).

Съдът счита също, че неправилно в оспореното решение ответникът приема, че съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС законодателят предоставя още една възможност на лицата, полагали труд при условията на чл.69,ал.2 от КСО да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, но само в случаите, когато нямат необходимия осигурителен стаж.

Привилегията създадена с чл.18, ал.4 от НПОС по отношение на лицата непридобиващи право на пенсия по реда на чл.69, ал.1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално отговарящи на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, какъвто е и настоящия случай да се пенсионират по този преференциален ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл.3, т.1,т.2 и т.3 от КСО, според който държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант.

Неоснователно се поддържа приложение на чл. 18, ал. 4 от НПОС в настоящия случай. Тя има указателен характер и като норма от подзаконов нормативен акт не може да преустанови действието на норми от по висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО, а освен това е в противоречие с тях, тъй като въвежда различни правила от предвидените в нормите на КСО

Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя.

В този смисъл е и възприетото в практиката на ВАС изразено в Решение № 7109 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2023 г., VI о; Решение № 2259 от 18.02.2021г. постановено по адм.дело № 10189/2020г., и установената на тази база трайна практика на административните съдилища решение № 43 от 18.01.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2089/2022 г.; решение № 117 от 19.04.2022 г. на АдмС - Кърджали по адм. д. № 76/2022 г.; решение № 146 от 31.03.2023 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 111/2023 г.; решение № 162 от 3.05.2022 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 126/2022 г.; решение № 170 от 31.05.2021 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 125/2021 г.; решение № 188 от 7.07.2020 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 193/2020 г.; решение № 234 от 5.07.2021 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 173/2021 г.; решение № 297 от 5.08.2020 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 322/2020 г.; решение № 1069 от 29.07.2022 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1345/2022 г.; решение № 1272 от 18.10.2022 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1344/2022 г.; решение № 1443 от 9.11.2021 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2140/2021 г., Решение № 692 от 19.05.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 110/2023 г., Решение № 944 от 3.07.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1126/2023 г. и др.

Жалбоподателката е изпълнила условието за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не е навършила изискуемата по тази разпоредба възраст и от съдържанието на цитираната подзаконова норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС става ясно, че за да може да се пенсионира по чл. 69б ал. 1 от КСО трябва да не й достига осигурителен стаж по чл. 69 от КСО , т. е. поставено е условие за приложението на една от двете законови разпоредби, какъвто ограничителен избор не е предопределен от самия кодекс.

Приложимата разпоредба на чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО дава възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като я е посочила за основание, по което желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Потвърждение за правилността на това становище на съда е произнасянето на ВАС в решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г. и в решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., в които се посочва, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по- висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписания в чл. 3, т. 3 КСО принцип на равнопоставеност на осигурените лица, както и останалите принципи по чл. 3 от КСО изискващи държавното обществено осигуряване да се осъществява при спазване на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица.

Жалбоподателката е заявила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, отговаря на изискванията на същата норма за осигурителен стаж, възраст и сбор точки, предвид което оспореното решение се явява незаконосъобразно.

Възникналото в полза на жалбоподателката право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО обуславя и основанието за отпускане на добавка по чл. 84 от КСО.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган - Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предявеното искане за присъждане на разноски е основателно.

На основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в случая за дела по Кодекса за социално осигуряване, минималното адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция възлиза на 500 лева

С представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата и 10 лв.-заплатена ДТ.

Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на жалбоподателя по изготвяне на жалба и процесуално представителство, както и с оглед на представения към жалбата договор за правна защита и съдействие, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в размер на 500,00 лв. Следователно, с оглед изхода на спора и своевременно претендираните от адв. Р. разноски, такива му се следват в размер от 500,00 лева.

На жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 10,00 лв. - внесена ДТ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-254/11.09.2024г. на Директора на ТП – НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-695/08.08.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Пловдив.

ВРЪЩА преписката по заявление с вх. № 2113-15-1208/08.04.2024 г. и вх. № 2116-15-1082/08.04.2024 г., подадено от А. Т. П. за искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО и добавка по чл. 84 от КСО на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – [населено място] за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА НОИ да заплати на адв. Р. Р., АК-Пловдив, съдебен адрес: [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА НОИ да заплати на А. Т. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], *** сторените деловодни разноски в размер на 10 (десет) лв. за внесена ДТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.