№ 1138
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110125936 по описа за 2022 година
Ищецът „ЗЕАД Б. В. иншурънс груп“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за
застраховка имущество „Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на
застрахованото МПС марка Сузуки Витара с рег. № ...., резултат от ПТП на 11.08.2021 г. в
гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе, в размер на 6608.13 лв. ПТП настъпило по вина на водача
на л.а. Ш.ролет модел Нубира с рег. № ...., чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответното дружество „ЗК Л. Инс“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна
претенция за възстановяване на платеното обезщетение с 25 лв. ликвидационни разноски, но
плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата
от 6633.13 лв. регресно вземане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба,
обезщетение за забава в размер на 79.23 лв. за периода от 5.4.2020 г. до 17.5.2022 г. и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП и твърди липса на вина на застрахования
при него водач. В условията на .ентуалност твърди съпричиняване на ПТП от водача на
застрахования при ищеца автомобил като основание за намаляване обема на отговорността
му. Твърди, че претенцията е в завишен размер. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
1
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорно е по делото, че на 11.8.2021 г. настъпило ПТП между МПС Сузуки Витара с рег.
№ ...., което било застраховано при ищеца по застраховка Каско, и МПС Ш.ролет модел
Нубира с рег. № ...., гражданската отговорност на чийто водач била застрахована по
застраховка ГО при ответника, и че ищецът заплатил за щетите обезщетение в размер на
6608.13 лв.
От събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП /за който по делото
няма спор, че е подписан от водачите на горепосочените МПС, тъй като приложеното копие
е нечетливо относно данните в част „Б“/, заявление, заключение на САТЕ и свидетелски
показания на свидетелката В., се установява, че лек автомобил Сузуки Витара се движел в
гр. Пловдив по ул. Пещерско шосе след лек автомобил Ш.ролет Нубира. В района на
болница Пълмед водачът на автомобил Ш.ролет предприел ман.ра обратен завой без да
пропусне движещия се зад него автомобил Сузуки, който го ударил с предна част в задна
странична лява част. Това е видно на първо място от двустранния протокол за ПТП, който се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявленията в него принадлежат
на подписалите го лица. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото
е, че в сектор „Пр.озно средство А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от
участника, виновен за настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът
на МПС Ш.ролет Нубира, който така се е съгласил, че е виновен за ПТП, което изрично е и
заявил. Второ, от свидетелските показания на свидетелката В., водач на увредения
автомобил, която сочи, че ПТП настъпило при предприета от движещия се пред нея
автомобил ман.ра обратен завой при наличието на двойна непрекъсната линия, при което
автомобилът застанал перпендикулярно на пътното платно и тя се ударила в него поради
н.ъзможност да избегне удара. И трето, от заключението на приетата по делото САТЕ и
възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно настъпилите увреждания по
автомобилите. В заключението се сочи, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а.
Сузуки, ако се е движел на разстояние равно и по-голямо от 34 метра. При така
установените обстоятелства следва да се приеме еднозначно, че вина за настъпване на ПТП
има водачът на лек автомобил Ш.ролет. Той е този, който е предприел ман.рата завиване в
обратна посока първо на забранено за това място при наличие на непрекъснат линия – т.е. в
нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, вр.чл. 63, ал. 2 ППЗДвП. Второ, при неспазване на чл. 38, ал.3
ЗДвП, съгласно който при завиване в обратна посока водачът следва да пропусне попътно
движещите се пътни пр.озни средства. В нарушение на тези правила водачът на л.а.
2
Ш.ролет е предприел ман.рата без да съобразява пътната маркировка и движещите се зад
него автомобили, което е довело до настъпване на удара между тях. Ето защо съдът приема,
че застрахованият при ответника водач е виновен за настъпване на ПТП.
Неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от другия
водач. Първо, не е налице нарушение на задължението по чл. 23, ал.1 ЗДвП водачът да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго пр.озно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, тъй като според
заключението на МПС ударът е бил предотвратим, ако водачът се е движел на разстояние от
34 метра, което значително надвишава нормалното разстояние при движение на МПС едно
след друго. Не е налице и нарушение на общото правило по чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като
предприемането на ман.ра обратен завой на забранено място при движещи се зад
автомобила други МПС не е за тях предвидимо препятствие, което да са могли да съобразят.
С оглед липсата на съпричиняване, не е налице основание за намаляване отговорността на
ответника за вреди.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Сузуки са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 6608.12 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение надвишава установената от вещото лице
стойност, то с последната се съизмерява регресното право на ищеца, заедно с 25 лв.
ликвидационни разноски, или общо 6633.12 лв. Искът следва да се уважи за този размер,
като се присъди и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
Частично основателна е и претенцията за обезщетение за забава. За процесното вземане на
ищеца моментът на настъпване на изискуемостта не е равнозначен на момента на
изпадането в забава. За това вземане не е приложима и разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй
като самият закон предоставя на длъжника срок, в който следва да изпълни, поради което
едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл.
412, ал. 3 КЗ и той е 30-дн.ен от предявяване на претенцията пред ответника или
представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата
/ал.2/. В случая по делото са представени доказателства за връчване на поканата от ищеца до
ответника на 7.3.2022 г. С писмо на ответника от 24.3.2022 г., връчено на ищеца на
3
30.3.2022 г., ответникът отказал плащане. При това положение забавата е настъпила с
изтичане на установения 30-дн.ен срок, а именно от 07.04.2022 г., считано от когато до
17.5.2022 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 75.32 лв., за
които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски в размер на
318 лв. държавна такса, 230 лв. депозит в.л., 25 лв. депозит свидетел и 797.98 лв. адвокатско
възнаграждение, дължими са 1370.19 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, ответникът има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете – в размер на 0.06 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ..... ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Б. В. Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано № 5, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от
6633.12 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение за
имуществени вреди от ПТП настъпило на 11.08.2021 по вина на водача на МПС Ш.ролет
модел Нубира с рег. № ...., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество, ведно със законната лихва считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, и сумата от 75.32 лв. лихва за забава от 07.04.2022 г. до 17.5.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 6633.12 лв. до предявените 6633.13 лв. и иска
за лихва за разликата над 75.32 лв. до предявените 79.23 лв. и за периода 05.04.2022 г.-
06.04.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ..... ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Б. В. Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано № 5, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1370.19
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Позитано № 5, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, ..... на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 0.06 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4