Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 4040 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 48426 от 21.02.2020г., постановено по
гр.д.№53835/2018г.
на СРС, 65-ти състав, е осъдил Г.В.Ц.,
ЕГН:**********,
с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, в качеството си на наследник
по закон на Ц.Т.Ц., починала на 05.11.2015год., сумата от 365,86
лева - представляваща дължима цена на консумирана топлинна енергия за периода
01.05.2014год. до 28.02.2015год„ сумата от 10,20 лева - дължима цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2014год.
-м.04.2015год., ведно със законната лихва върху горните главници от
датата на подаване на исковата молба - 13.08.2018г. до окончателното плащане,
както и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 828лв. - разноски по делото, като
са отхвърлени изцяло исковете предявени от „Т.С.” ЕАД, с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия, за сумата в размер на
21,72 лева и за периода
15.11.2015год. до 12.12.2017год., както и за сумата в размер
на 1,95 лева лихва за забава в плащането на цената за предоставена
услуга за
дялово разпределение .
Решението в
осъдителната част е обжалвано от ответника
Г.В.Ц., чрез неговия особен представител адв. М. и се иска да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят изцяло
предявените срещу ответника искове. Излага, че не се установява по делото
ответникът да е потребител на
доставена ТЕ и да е страна по
облигационно отношение с ищеца по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни ОУ. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. М. поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД в
отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по
реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от ищеца „Т.С.” ЕАД с осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърди, че наследодателката на
ответника Ц.Т.Ц., починала през 2014год. е била клиент на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ през процесния период, като
собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: София, ЖК“*********и за доставена ТЕ за процесния период дължи
сумата от 365,86лв.- главница ,представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014год. до 30.02.2015год. и 21,72лв. законна лихва за
забава за периода от 15.11.2015год. до 12.12.2017год., както и сума за дялово
разпределение в размер на 10,20лв. за същия период и сумата от 1,95лв. лихва
върху главницата за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2018год. до
окончателното им заплащане и които не са погасени.
Ответникът Г.В.Ц., чрез назначения му особен представител
адв. М., в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Излага,
че, по делото не е представено доказателство ответникът да е собственик на
процесния топлоснабден имот, поради което и не е страна по облигационни
отношения с ищеца, както и не е потребител претендираното количество топлинна
енергия.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил главните искове, като е приел, че
ответникът като наследник на Ц.Ц.отговаря за задълженията на наследодателката
си към ищеца и които са за периода от 01.05.2014год. до 30.02.2015год., след
като на 25.03.2015 год. се е разпоредила с недвижимия имот, който е
топлоснабден в полза на трето лице и които възлизат на 365,86лв.,- за БГВ,
съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
и 10,20лв.-стойността на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014год.-03.2015год. Отхвърлени са изцяло акцесорните искове с правно
основание чл.8 ЗЗД за лихва за забава върху главниците за посочения период и в
тази част решение е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав
на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и с
оглед на изложените доводи във въззивната жалба, намира, че същото е правилно.
С оглед на приложения нот. акт №161/25.03.2015год. за процесния имот
апартамент №22, София, ЖК ***********за периода за който се
претендират сумите 01.05.2014год. до 30.02.2015год., след като сградата в
която се намира имотът, е била
топлофицирана, правилно
първоинстанционният съд е съобразил приложените по делото доказателства, че наследодателката
на ответника Ц.Т.Ц. е собственик и има качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между собственика
и ищеца
е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Притежаваното от наследодателката право на собственост върху
топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. В тази връзка е неоснователно
възражението във въззивната жалба, че ответникът не дължи процесните суми, след като не е потребител и страна по договорно отношение с
ищеца, но след като потребител и страна по договора за продажба на ТЕ е била
наследодателката на ответника и нейното задължение, съобразно приетите ССчЕ и
СТЕ за процесния период за БГВ и дялово разпределение възлиза на сумата от 365,86лв.- за БГВ, съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ и 10,20лв.-стойността
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014год.-03.2015год., поради
което ответникът като наследник по закон отговаря за задълженията в установения
размер.
При тези съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивниците.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48426 от
21.02.2020г., постановено по гр.д.№53835/2018г. на СРС, 65-ти състав в обжалваната осъдителна част.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.