№ 23
гр. Г.Т., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело №
20223220100239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№7404/04.05.2022г.
пред Районен съд - Д. от Р. М. Н. с ЕГН – ********** с адрес гр.Д., ул.
„О.Д.К.” № 3 вх. А ап. 10 чрез адв. Д. А. от АК - Д. с адрес за призоваване: гр.
Д., ул. „Д-р И.П.” № 9, офис 7, срещу „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на
управление с.С., общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя К.
А. П., с посочено правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на
иска 3 191.40 лева по чл. 79 от ЗЗД; 186.17 лева по чл.86 от ЗЗД; 13 403.88
лева по чл.79 от ЗЗД; 554.77 лева по чл.86 от ЗЗД.
Ведно с молбата е сторено особено искане за допускане обезпечение на
иска, което Районен съд е уважил.
С Определение №1619/11.07.2022г. на Районен съд – Д., образуваното
гр.д. №1304/2022г. е прекратено и изпратено на Районен съд – Г.Т. по
подсъдност. В Районен съд – Г.Т. е образувано гр.д. №239/2022г. на
29.07.2022г. след постъпването му с вх.№1954/29.07.2022г.
С молбата се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца Н.:
- 3 191.40 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за
1
стопанска 2018/2019 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40
лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.;
- 13 403.88 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за
стопанска 2020/2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13
403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.Е.” ООД, със седалище и адрес
на управление с.С., общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя
К. А. П., чрез адв. К. от АК – В.Т., представя отговор на исковата молба
според, който искът е допустим, но неоснователен.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че ищецът е съсобственик на 127.656 дка земеделска земя,
находяща се в землището на село С., общ. Г.Т., като с ответното дружество е
сключен договор за аренда, вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от
27.11.2012 г. в СВ - Г.Т.. С Анекс от 21.07.2016г., срокът на договора за
аренда е удължен до 01.10.2023г., а с Анекс от 22.07.2021г. е уговорено
разсрочено плащане на стари задължения на ответното дружество по договора
за аренда. Съгласно този анекс, вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 2139, Акт №
123, том IV от 09.08.2021 г., ответното дружество - арендатор следвало да
заплати остатъкът от рентата за стопанската 2018/2019 г., в размер на 25 лева
на декар, не по-късно от 30.09.2021г., а размерът на годишната рента за
стопанската 2020/2021г., да бъде равен на стойността на най-високата рента,
изплащана за имоти в землището на с. С., плюс 5.00 лева допълнително за
всеки декар. Твърди се, че в договора за аренда е записано, че годишното
плащане на рента ще се извършва след добиване на продукцията, но не по
късно от месец от добиването й, т.е. рентното плащане за стопанската
2020/2021г. е следвало да бъде извършено от арендатора до 30.11.2021г. До
подаване на исковата молба ответникът е следвало да изплати на ищеца по
2
договора за аренда и анексите към него, за стопанската 2018/2019 г. - 3 191.40
лева или по 25.00 лева на декар за общо 127.656 дка; за стопанската 2020/2021
г. - 13 403.88 лева или по 105 лева на декар за общо 127.656 дка. Твърди се, че
към датата на подаване на настоящата искова молба арендаторът-ответник
дължи и обезщетение за забава -186.17 лева, представляващи законната лихва
върху сумата от 3 191.40 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.; 554.77
лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13 403.88 лева за
периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба според, който искът е допустим, но неоснователен, като се излагат
следните твърдения:
Ответникът твърди, че ответното дружество не е давало повод за
образуване на делото. Ответното дружество не е отказвало да плати свое
изискуемо задължение. Твърди се, че между страните са водени преговори за
разсрочване на задължението, което не е в размера, посочен в исковата молба
и до сключване на споразумение не се стига поради вина на ищеца.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86
от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на - 3 191.40 лева, представляващи
неизплатено арендно плащане за стопанска 2018/2019г., в едно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; - 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3
191.40 лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.; - 13 403.88 лева,
представляващи неизплатено арендно плащане за стопанска 2020/2021 г., в
едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; - 554.77 лева, представляващи законната
лихва върху сумата от 13 403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до
28.04.2022г.
Претендират се и направените разноски в исковото производство.
Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключен и вписан под №
109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012 г. в СлВп – Г.Т., договор за
аренда, както и последващите анекси.
3
Не се оспорва собствеността на имота.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът му дължи
арендно възнаграждение за стопанските 2018г. -2019г. в размер на 3 191.40
лева и 2020г. – 2021г., в размер на 13 403.88 лева съгласно Договор за аренда
на земеделска земя и анексите към него.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената
по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанските 2018г.
-2019г. и 2020г. – 2021г., Договор за аренда на земеделска земя от 27.11.2012г.
и анексите към него, и не дължи такова възнаграждение на ищцата.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се
установява, че ищецът Н. е собственик на 126,656 дка земеделска земя,
находяща се в землището на с.С.. Сключил е процесният договор за аренда
вписан под № 109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012 г. в СлВп – Г.Т. с
ответника за общо 126,656 дка земеделска земя, находяща се в землището на
с.С..
В договора за аренда е записано, че годишното плащане на рента ще се
извършва след добиване на продукцията, но не по късно от месец от
добиването. С Анекс от 21.07.2016г ., срокът на договора за аренда е удължен
до 01.10.2023г., а с Анекс от 22.07.2021г. било уговорено разсрочено плащане
на стари задължения на Дружеството по договора за аренда. Съгласно този
Анекс, вписан в СлВп – Г.Т. с вх. рег. № 2139, Акт № 123, том IV от
09.08.2021г., страните са се договорили остатъкът от рентата за стопанската
2018/2019г., който е в размер на 25 лева на декар, да бъде изплатена от
ответника не по-късно от 30.09.2021г., а размерът на годишната рента за
стопанската 2020/2021г., да бъде равен на стойността на най-високата рента,
изплащана за имоти в землището на село С., плюс 5.00 лева допълнително за
всеки декар.
От заключението на вещото лице се установява, че:
Размерите на дължимите арендни плащания за селскостопанската
4
2018/2019 г. са 3191,40 лв.; за селскостопанската 2020/2021 г. са 13 403,88 лв.
Размерите на обезщетенията за забава върху дължимите арендни
плащания за селскостопанската 2018/2019 г. за периода от 01.10.2021 г. до
28.04.2022 г. са 186,17 лв.; за селскостопанската 2020/2021 г. за периода от
01.12.2021 г. до 28.04.2022 г. са 554,77 лв.
Съдът като взе предвид и приложените Договор за аренда вписан под №
109, том VIII, вх. рег. № 4568 от 27.11.2012г. в СлВп - Г.Т.; Анекс към
договор за аренда вписан в СлВп - Г.Т. с вх. рег. № 2434, Акт № 47, том V от
21.08.2016г.; Анекс към договор за аренда вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 2139,
Акт № 123, том IV от 09.08.2021г.; Анекс към договор за аренда вписан в
СлВп - Г.Т. с вх. рег. № 641, Акт № 287, том I от 21.03.2022г.; Документи за
собственост на земеделска земя, намира, че предявените искове се явяват
доказани по основание и размер а размерът им е установен от заключението
на вещото лице по ССЕ.
При горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена и
сумата от 2093,45 лв. /две хиляди и деветдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която: 693,45лв.
- платената държавна такса, 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, 400
лв.депозит вещо лице.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С.,
общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя К. А. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Р. М. Н. с ЕГН – ********** с адрес гр.Д., ул. „О.Д.К.” № 3 вх.
А, ап. 10, сумите от:
- 3 191.40 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за
стопанска 2018/2019 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата;
- 186.17 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 3 191.40
5
лева за периода от 01.10.2021 до 28.04.2022г.;
- 13 403.88 лева, представляващи неизплатено арендно плащане за
стопанска 2020/2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата;
- 554.77 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 13
403.88 лева за периода от 01.12.2021 г. до 28.04.2022г.
- 2093.45 лева, представляваща сторените по делото разноски, от която:
693,45лв. - платената държавна такса, 1000 лв. - адвокатско възнаграждение,
400 лв. депозит вещо лице.
Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
***.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6