№ 541
гр. Плевен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-К.А
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-К.А Въззивно гражданско
дело № 20224400500686 по описа за 2022 година
С решение №260001 от 17.02.2022 г. по гр.д. №79/2019 г. Т. Районен съд
е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Ц. И. Ц., с ЕГН: **********, че Х. П. Н., с ЕГН: ********** е
собственик по реституция на *** кв.м., съставляващи реална част от поземлен
имот в землището на с. О., в м. Л.К., с идентификатор ***, която реална част е
заключена между букви *** на комбинирана скица-приложение № ***
изготвена от вещото лице М. Ч., приобщена към гр.д. №875/2016 г. по описа
на Т. Районен съд, на л. 328.
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска по чл.108
от ЗС, предявен от Х. П. Н., с ЕГН: ********** срещу Х. М. К., с ЕГН:
********** с искане ответника да бъде осъден да предаде на ищцата
владението на *** кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот в
землището на с. О., в м. Л.К., с идентификатор ***, която реална част е
заключена между букви *** на комбинирана скица-приложение № ***
изготвена от вещото лице М. Ч., приобщена към гр.д. №875/2016 г. по описа
на Т. Районен съд, на л. 328.
ПРИЗНАЛ за НЕДОКАЗАНО оспорването по реда на чл.193 от ГПК на
решение №7883/04.04.1994 г. на ПК-Т..
1
ОСЪДИЛ Ц. И. Ц., с ЕГН: ********** да заплати на Х. П. Н., с ЕГН:
********** сумата от 545.40 лв., явяваща се направени по делото разноски.
ОСЪДИЛ Х. П. Н., с ЕГН: ********** да заплати на Х. М. К., с ЕГН:
********** сумата от 1 300 лв., явяваща се направени по делото разноски.
Недоволна от решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения
срещу Х. М. К. ревандикационен иск, е останала Х. П. Н. и е подала въззивна
жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен иска по чл.108 от ЗС със законните
от това последици.
Х. П. Н. намира че обжалваното решение е противоречиво, защото:
-от една страна тя е призната спрямо Ц. И. Ц. за собственик към
настоящия момент на процесния имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ,
финализирана с решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т., издадено въз
основа на влязло в сила решение по гр.д. №875/2016 г. по описа на ТРС, с
което окочталено е решен спора за метариално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
между Х. П. Н. и Ц. И. Ц. относно процесния имот.
-а от друга страна ревандикационните претенции на Х. П. Н. спрямо
Х. М. К. са отхвърлени като неоснователни, защото се приема, че той е
собственик към настоящия момент на процесния имот по силата на давностно
владение, започнато от праводателя му Ц. И. Ц. на 09.05.2008 г. и текло в
нейна полза до 19.09.2014 г., когато му е предадено и е продължило да тече в
негова полза до 04.02.2019 г.
Въззивницата твърди, че с решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т.
на наследниците на Х.П.Д. е възстановено в стари реални граници правото на
собственост върху нива с площ *** дка в м. Л.К., представляваща ПИ с
идентификатор *** по кад. карта, който е напълно идентичен с реална част от
имот с идентификатор по предходен план *** /т.е. с имота, за който се отнася
спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, решен по гр.д. №875/2016 г. по описа на ТРС/.
Х. П. Н. счита по арг. от мотивите на решението по гр.д. №875/2016 г.
на ТРС, че решение №4037/09.05.2008 г. на ОСЗ-гр. Т., с което е възстановена
собствеността върху имот с площ 2.070 дка на наследниците на И.И.П. /сред
които е Ц. И. Ц./, няма конститутивен ефект и не може да бъде основание за
начало на добросъвестно владение. Сочи, че с предявяването на иска по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ срещу Ц. И. Ц. е прекъснала течащата в полза на последната
дълга придобивна давност. Счита, че при уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
срещу Ц. И. Ц. няма как нейното давностно владение да бъде присъединено
от Х. М. К.. Моли да бъдат кредитирани гласните доказателства, които сочат,
че Ц. И. Ц. и Д.С.П. никога не са виждани в имота, а Х. М. К. е афиширал
владението си едва през 2017 г., когато огражда имота, а не от 19.09.2014 г.,
когато го купува от Ц. И. Ц..
Въззивницата претендира направените в двете инстанции разноски, като
счита, че неправилно не е зачетено възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
2
относно разноските на др. страна за адв. възнаграждение.
Препис от въззивната жалба на Х. П. Н. е връчен на Х. М. К. на
28.03.2022 г. и на 30.03.2022 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Х. М. К. признава, че процесният имот попада в имот №***, заснет н
кад. карта като имот с идентификатор ***. Твърди, че във вр. с дела и
процедури относно имот №***, Х. П. Н. сама е посочила през 2010 г., че
съседният имот №*** е на Д.С.П.. Това признание кореспондира с
показанията на разпитаните свидетели.
Според Х. М. К., Ц. И. Ц. е владяла процесния имот от 09.05.2008 г. до
19.09.2014 г., когато му е предала владението. Иначе казано – след 19.09.2014
г., в частност – с предявяването на 15.11.2016 г. на иска по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ няма как да бъде прекъснато владение на Ц. И. Ц..
Х. М. К. твърди, че преди поставената през 2017 г. телена ограда е
имало стара дървена ограда, в който смисъл са и показанията на Т. Н..
Намира за неправилна интрепретацията на показанията на св. Т.. Моли да
бъде съобразено, че спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е относно правото на
собственост към минал момент – на внасянето на процесната земя в ТКЗС и
че в неговия предмет не влиза изследване на владението и собствеността към
настоящия момент. Акцентира, че не е обвързан от изхода на спора по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като не е страна по гр.д. №875/2016 г. по описа на ТРС.
Недоволна от решението, в частта му, с която е уважен предявения
срещу нея установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, е останала Ц. И. Ц. и е
подала въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска.
Ц. И. Ц. поддържа тезата, че предявеният срещу нея иск по чл.124, ал.1
от ГПК е бил изначално недопустим и не е станал допустим с
постановяването на решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т.. Счита, че с
последното е финализиран спора за собственост към минал момент, но то не
може да послужи като основание за уважаване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК
срещу нея, тъй като към настоящия момент собственик на процесния имот е
Х. М. К..
Ц. И. Ц. твърди, че Х. П. Н. е владяла процесния имот от 1990 г. до към
2003 г., но не и след влизане в сила на решението по гр.д. №615/2004 г. на
ТРС и след реституцията от 09.05.2008 г. в нейна полза.
В жалбата се съдържат и аргументи относно нищожността на решение
№7883 от 04.04.1994 г., в чиято т.4 фигурира процесният имот, като се
твърди, че то дефакто е постановено след 2008 г. от незаконен състав /този от
1994 г./. Моли да бъде отменено по реда на чл.17, ал.2 от ГПК и решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т..
Въззивницата претендира разноските, направени в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба на Ц. И. Ц. е връчен на Х. П. Н. на
3
12.04.2022 г. и на 26.04.2022 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Х. П. Н. сочи, че е уточнила съотношението между придобивните
способи, по силата на които претендира да е собственик на процесния имот.
Моли да бъде отчетено, че въззивният съд е приел, че ревандикационният иск
в установителната си част е допустим и на основание реституция, поради
което именно производството е било спряно до решаване на преюдициалния
спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Според Х. П. Н., реституционният процес не се влияе от извършване на
сделки с трети лица, но съществува заплахата за собственика на подлежащата
на реституция земя тя да бъде придобита по давност от трети лица.
Х. П. Н. моли да бъдат съобразени доводите в писмената защита пред
първата инстанция относно валидността на решение №7883/17.05.2021 г. на
ОСЗ-гр. Т..
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Л. Окръжен съд. След отвод на всички съдии в него, с
определение №390 от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. №328/2022 г. ВТАС е изпратил
делото за разглеждане на Плевенски Окръжен съд. Там то е постъпило на
27.09.2022 г.
С определение №1433 от 18.10.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивните жалби за допустими и редовни и е насрочил делото в о.с.з. на
10.11.2022 г., когато е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
прения. Процесуалният представител на Х. П. Н. – адв. С. е пледирала за
уважаване на подадената от нея въззивна жалба и е направила възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК относно направените от Х. М. К. във въззивното
производство разноски за адв. възнаграждение.
На 21.11.2022 г. по делото са постъпили две писмени защити – от Ц. И.
Ц. и от Х. М. К. и Ц. И. Ц.. В първата се сочи, че ТРС е следвало да отмени по
пътя на косвения съдебен контрол както решение №7883/04.04.1994 г. на
ОСЗ-Т., в което фигурира нивата от *** дка, защото е антидатирано –
издадено е след 24.08.2008 г. и от незаконен състав, така и решение
№7883/17.05.2021 г., защото е постановено на основание съдебен акт,
признаващ изрично правата на Х. М. К. и защото не е придружено от скица-
проект, издадена от СГКК. Ц. И. Ц. счита, че неправилно ТРС не е признал
осъщественото от нея владение в периода от 09.05.2008 г. до 19.09.2014 г.
/повече от 5 години/ като годно основание да я направи собственик.
Във втората защита се твърди, че след изтичане на крайния срок за
подаване на заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ – едва
през 2008 г. е подадена молба за допълване на решение №7883/04.04.1994 г.,
която е уважена с издаването на антидатираното решение със същия номер и
дата, в което фигурира нивата от *** дка. Твърди се също, че „въпросът с
владението на имота е убедително решен с решенито по гр.д. №2093/2015 г.
4
на ВКС, в което е прието, че Х. П. Н. е владяла имота най-късно до 2000 г. –
2001 г.“
Х. М. К. и Ц. И. Ц. твърдят, че дефакто на Х. П. Н. е възстановен
незаявен имот. Считат, че съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
постановено от съдебни състави, които е трябвало да се отведат от
разглеждане на делата и въз основа на заключенията на заинтересовани вещи
лица.
Твърди се още, че през 2010 г. Х. П. Н. признала правото на собственост
върху процесния имот на Д.П. и до 2019 г. не е предявявала претенции, нито е
търсила защита.
Според Х. М. К. и Ц. И. Ц., искът по чл.124, ал.1 от ГПК е недопустим
при незавършена процедура по ЗСПЗЗ, а тя не е завършена, защото липсва
скица издадена от СГКК. Сочи се, че при наличието на сделка и нов
собственик на процесния имот в лицето на Х. М. К. СГКК няма как да издаде
въпросната скица, докато не бъде отменен нот. акт от 19.09.2014 г. Освен
това, в правния мир съществува още и решение №4037/09.052008 г. на ОСЗ-
Т..
На 01.12.2022 г. по делото е депозирана и писмена защита от Х. П. Н.. В
нея се твърди, че част от процесната нива от *** дка, а именно 749 кв.м. при
изработването на КВС били включени в имот №***, а друга част попаднала в
имот №***, с неидентифициран собственик по КВС. Твърди се, че процесната
нива от *** дка, придобита от наследодателя на Х. П. Н. през 1927-1928 г.,
респ. частта от нея с площ 2.070 дка не съвпада нито по площ, нито по съседи
със заявения за възстановяване на наследниците на И.И.П. имот, придобит
съгласно нот. акт №***/1932 г., а именно – нива с площ 0.100 дка в м. Л.К..
Х. П. Н. счита, че с решението по гр.д. №2093/2015 г. на ВКС не е решен
въпросът за владението върху процесния имот, тъй като предмет на спора по
това дело е била друга част от нивата с площ *** дка. Твърди, че веднага след
като е узнала, че процесния имот е записан на името на Ц. Ц. и Д.П., е завела
гр.д. №476/2010 г. на ТРС.
Според Х. П. Н., въпросът за допустимостта на исковете е повдиган на
два пъти и е решен. Акцентира върху това, че именно предявявайки исковете,
е осуетила възможността Х. К. да придобие процесния имот по давност.
Проследява хронологично водените срещу Ц. Ц. и Д.П. дела. Анализира
събраните по настоящото дело доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е и е видно от у-ние за наследници №***/26.10.2016 г. /на
стр.6 от гр.д. №79/2019 г. на ТРС/, че П.Д.М. е починал на 01.10.1931 г. и е
оставил за свои законни наследници съпругата си Ц.Т.Д. /починала на
09.02.1958 г./ и дъщеря си Х.П.Д..
Не е спорно и е видно от преписката, вложена на стр.145-173 от
5
приложеното гр.д. №875/2016 г. на ТРС , че Х.П.Д. е подала до ПК /по-
нататък за краткост ПК/ заявление с вх. №***/26.02.1992 г. да бъде
възстановена собствеността върху описани в 19 позиции земеделски земи в
землището на с. О., в т.ч. и върху нива от *** дка в м. Б. /позиция 4/, съгласно
нот. акт №***/1928 г. и нот. акт №***/1928 г., както и съгласно данни от
емлячен регистър 1936 г. – 1947 г. – парт. №635, стр.716.
Видно от нот. акт №***/16.11.1928 г. на Т. М. съдия, П.Д.М. е купил
1/3 част от нива в м. Б.то, цялата от 1.4 дка, при посочени съседи. Видно от
нот. акт №***/16.11.1928 г. на Т. М. съдия, П.Д.М. е купил и другите 2/3
части от нивата в м. Б.то, цялата от 1.4 дка, както и 3/4 части от друга нива в
м. Б.то, цялата от 1.1 дка. Видно от договор от 16.11.1928 г., П.Д.М. е купил
и останалата 1/4 част от втората нива. Така на 16.11.1928 г. е станал
собственик на две съседни ниви в м. Б.то с обща площ *** дка. След смъртта
му през 1931 г. нивата от *** дка в м. Б.то е била записана в емлячния
регистър 1936 г. – 1947 г. – парт. №635, стр.716 на името на дъщеря му
Х.Х.Д., съгласно у-ние №***/29.09.2004 г. на Кметство – с. О.. От у-ние
№***/29.09.2004 г. на Кметство – с. О. се установява, че Х.П.Д. и Х.Х.Д. са
имена на едно и също лице.
Въз основа на заявление с вх. №***/26.02.1992 г., ПК в състав с
Председател В. Д. е постановила решение №7883 от 04.04.1994 г. по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което на Х.П.Д. се възстановява правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 16 имота, сред
които не фигурират имотите посочени в позиции 1, 4 и 5 на заявлението, в
т.ч. и нивата с площ *** дка в м. Б.то.
Видно от у-ние за наследници №***/26.10.2016 г., Х.П.Д. е починала
на 15.03.1999 г. – в хода на реституционната процедура и за свой единствен
наследник по закон е оставила внучката си Х. П. Н.. Тя е подала молба /без
дата/ с искане ПК да „включи“ в решение №7883 имотите посочени в
позиции 1, 4 и 5 на заявление с вх. №***/26.02.1992 г. Така се обяснява
постановяването на решение №7883/04.04.1994 г. на ПК в състав с
Председател В.П., с което на Х.П.Д. се възстановява правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 19 имота, както
са описани в заявлението в 19 позиции, в т.ч. и нивата с площ *** дка в м.
Б.то.
Както в първото, така и във второто решение с №7883/04.04.1994 г.
имотите не са индивидуализирани. Х. П. Н. твърди в исковата молба по
настоящото дело, че част от нивата от *** дка попадала в имот №*** по КВС
в землището на с. О., който имот първоначално бил отразен като такъв с
неидентифициран собственик, а друга част от нивата – била възстановена на
наследниците на Ц. М.А И. /Л./. Последното принудило Х. П. Н. да предяви
срещу тях иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, отхвърлен с решение №463 от
07.11.2005 г. по гр.д. №615/2004 г. на ТРС. То било отменено с решение
№39 от 20.02.2007 г. по в.гр.д. №110/2006 г. на ЛОС и по отношение на
6
наследниците на Ц. М.А И. /Л./ било признато на основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, че към датата на образуване на ТКЗС наследодателката на Х. П. Н. –
Х.П.Д. е била собственик на нива с площ 0.800 дка в м. Л.К. /включваща в
себе си подместността Беглиш/, при стари реални граници на имота: югозапаз
– свое, север и изток – наследниците на Ц. М.А Л., който имот по КВС на с. О.
представлява част от имот ***, при граници на тази част: югозапад – имот
***, север и изток – съществуващ дувар.
Видно от молба от 29.09.2012 г. /на стр.108 от гр.д. №79/2019 г. на
ТРС/, Х. П. Н. е поискала да се извърши поправка на ОФГ, допусната в
решение №39 от 20.02.2007 г. по в.гр.д. №110/2006 г. на ЛОС относно
югозапазната граница на процесния имот, която по КВС към момента на
постановяване на решението е имот №***, а не имот №***. С решение №21
от 07.02.2013 г. по в.гр.д. №110/2006 г. на ЛОС молбата по чл.247, ал.1 от
ГПК е оставена без уважение като неоснователна.
Х. П. Н. твърди в исковата молба по настоящото дело, че в хода на
производството по гр.д. №615/2004 г. на ТРС било извършено изменение на
КВС, като имот №*** /първоначално отразен като такъв с неидентифициран
собственик/ бил записан на Д.С.П. и Ц. И. Ц.. Това обяснява защо в
преписката по заявлението на Х.П.Д. са вложени и документи относно
реституционните претенции на наследниците на И. И. Х.ВА П., заявени пред
ПК-гр. Т. със заявление №1163/22.05.1992 г.
По делото не е спорно и е видно от у-ние за наследници
№***/27.06.2007 г., че И. И. Х.ВА П. е починала на 03.04.1953 г. и за свои
законни наследници е оставила синовете си М.И. Х.В /починал на 09.02.1976
г./ и П.И.П. /починал на 29.11.1981 г./. М.И. Х.В е наследен от брат си П.И.П.,
а единствен наследник на последния е И.П.П., който е подал заявление
№1163/22.05.1992 г. От последното е видно, че сред заявените имоти не
фигурира такъв, който по площ и местоположение да съвпада със заявената от
Х.П.Д. нива от *** дка в м. Б.то. Заявени са имоти, описани в 11 позиции –
общо 9.600 дка, в т.ч. и нива от 0.100 дка в м. Л.К. /на която е подместност м.
Б.то/, съгласно нот. акт №***/1932 г.
Въз основа на заявление с вх. №1163/22.05.1992 г., ПК в състав с
Председател В. Д. е постановила решение №4037 от 11.08.1993 г. по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което на наследници на И. И. ХР. П. се възстановява
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху 11 имота, както са описани в заявлението в 11 позиции – общо 9.600
дка, без да се индивидуализирани.
Видно от у-ние за наследници №***/27.06.2007 г., И.П.П. е починал на
09.12.2005 г. – в хода на реституционната процедура и за свои наследници по
закон е оставил съпругата си Д.С.П. и дъщеря си Ц. И. Ц..
Въз основа на заявление с вх. №1163/22.05.1992 г., ПК в състав с
Председател В.П. е постановила решение №4037 от 09.05.2008 г. по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което предвид решение №4037/07.07.1999 г. по чл.18ж.,
7
ал.1 от ППЗСПЗЗ и направени измервания на земята, в доказаните реално
съществуващи /въстановими/ стари граници на наследници на И.И.П. се
възстановява правото на собственост върху 5 имота – общо 7.416 дка, сред
които и нива от 2.070 дка в м. Л.К., имот с №*** по картата на землището,
при конкретно посочени съседи, в т.ч. и имот №*** – индивид. застр. на
Р.Г.К.. Тези 5 имота не фигурират нито в първоначалното заявление, нито в
някакво допълнително заявление или молба. Посоченото решение
№4037/07.07.1999 г. не е ангажирано като доказателство по делото. При това
положение разликата между имотите по решение №4037/11.08.1993 г. и
решение №4037/09.05.2008 г. не е обяснима с друго, освен с въстановяване на
собствеността с план за земеразделяне.
С нот. акт № *** от 08.09.2008 г. на нотариус Д.К. Д.С.П. и дъщеря си
Ц. И. Ц. са признати за собственици на нива от 2.070 дка в м. Л.К., имот с
№*** по картата на землището, при конкретно посочени съседи въз основа на
решение №4037 от 09.05.2008 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Х. П. Н. твърди в исковата молба по настоящото дело, че записването на
имот №*** на Д.С.П. и Ц. И. Ц. я мотивирало да заведе срещу тях иск по
чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР /в първоначалната му редакция/ и чл.124, ал.1 от
ГПК, за разглеждането на които било образувано гр.д. №476/2010 г. на ТРС.
На стр.122 от гр.д. №79/2019 г. на ТРС е вложена исковата молба с вх. рег.
№2460 от 03.05.2010 г., въз основа на която е образувано гр.д. №476/2010 г.
на ТРС и от нея е видно, че Х. П. Н. категорично е заявила, че се счита за
собственик на имот с идентификатор *** с площ 2 070 кв.м. и че във вр. с
постановеното по гр.д. №615/2004 г. на ТРС решение установила, че с нот. акт
№ ***/08.09.2008 г. на нотариус Д.К. за собственици на този имот са признати
Д.С.П. и Ц. И. Ц.. В исковата молба се твърди още, че Х. П. Н. е предявила
установителен иск за собственост по гр.д. №725/2009 г. на ТРС, но то било
прекратено с оглед обстоятелството, че междувременно със заповед №РД-18-
62/07.09.2009 г. на изп. директор на АГКК били одобрени кад. карта и кад.
регистър на с. О.. На стр.97 от гр.д. №79/2019 г. на ТРС се намира скица от
09.03.2010 г. на ПИ с идентификатор *** по одобрената със заповед №РД-
18-62/07.09.2009 г. на изп. директор на АГКК кад. карта. Поради тези
обстоятелства Х. П. Н. предявява срещу Д.С.П. и Ц. И. Ц. иск с петитум: да
бъде призната за собственик на имот с идентификатор *** с площ 2 070 кв.м.
и да бъде отменен нот. акт № ***/08.09.2008 г. на нотариус Д.К..
По настоящото дело е приложено само решение №118 от 26.09.2016 г.
по гр.д. №2093/2015 г. на ВКС, от което става ясно, че решението по гр.д.
№476/2010 г. на ТРС е било предмет на въззивно обжалване два пъти. Първия
път е постановено въззивно решение №209/18.10.2013 г. по в.гр.д. №163/2013
г. на ЛОС, което е отменено с решение №84/15.07.2014 г. по гр.д. №491/2014
г. на ВКС, II г.о. и делото е било върнато на ЛОС. Втория път е постановено
въззивно решение №345 от 29.12.2014 г. по в.гр.д. №383/2014 г. на ЛОС, с
което след отмяна на първоинстанционното решение на ТРС е уважен иск по
чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР /в първоначалната му редакция/, като е признато за
8
установено, че Х. П. Н. е собственик на нива от *** дка и на овощна градина
от 0.100 дка, съставляващи части от ПИ №*** и ПИ №53707.45.3 и че е
налице непълнота в кад. карта, като границите на имотите бъдат
отразени в кад. карта, а в кад. регистър се запише името на Х. П. Н.. ВКС е
обезсилил това въззивно решение в частта му по иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР
срещу Ц. И. Ц. относно ПИ с идентификатор *** и е прекратил
производството по делото. Мотивите на ВКС са, че искът по чл.54, ал.2 от
ЗКИР е преждевременно предявен – без да е решен спора по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ. С искова молба от 12.12.2016 г. ТРС е сезиран от Х. П. Н. за
решаване на този спор за материално право с Ц. И. Ц.. Образувано е гр.д.
№875/2016 г.
При тази фактическа обстановка, докато е висящо производството по
в.гр.д. №383/2014 г. на ЛОС, съгласно нот. акт №***/19.09.2014 г. на
нотариус Б.К., Ц. И. Ц. продава на Х. М. К. ПИ с идентификатор *** с площ
2 070 кв.м., легитимирайки се пред нотариуса с нот. акт № ***/08.09.2008 г.
на нотариус Д.К..
В производството по гр.д. №875/2016 г. на ТРС е прието заключение
на ВЛ М. Ч., депозирано на 19.01.2018 г. , според което няма идентичност
между имотите, възстановени на наследниците на И.И.П. по решение
№4037/11.08.1993 г. и тези по решение №4037/09.05.2008 г., поради което
„излиза“, че собствеността е възстановена не в стари реални граници, а с план
за земеразделяне. С решение №168 от 15.06.2018 г. по гр.д. №875/2016 г. на
ТРС по иск на Х. П. Н. е прието за установено на основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ по отношение на Ц. И. Ц., че наследодателката на ищцата – Х.П.Д. към
кооперирането на имота в ТКЗС през 1955-1956 г. е била собственик на нива
от *** дка в м. Л.К., от която нива *** кв.м. попадат в ПИ №*** по кад. карта
на с. О., целия от 2 070 кв.м., които *** кв.м. са заключени между букви ***
на комбинирана скица – Приложение №1 /на стр.328 от делото/. С решението
на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нот. акт №
***/08.09.2008 г. на нотариус Д.К..
С въззивно решение №227/02.11.2017 г. по в.гр.д. №340/2018 г. на
ЛОС е потвърдено решение №168 от 15.06.2018 г. по гр.д. №875/2016 г. на
ТРС. С определение №403 от 10.09.2020 г. по гр.д. №4730/2019 г. ВКС е
допуснал касационно обжалване на въззивно решение №227/02.11.2017 г. по
в.гр.д. №340/2018 г. на ЛОС само в частта му по иска с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК. С решение №123 от 12.01.2021 г. ВКС е обезсилил
съответно въззивното решение и е прекратил производството.
Въз основа на заявление от 15.02.2021 г. /на стр.302 от гр.д. №79/2019
г. на ТРС/ и предвид окончателното съдебно решение, с което е решен спора
за материално право между Х. П. Н. като наследник на Х.П.Д. и Ц. И. Ц. като
наследник на И.И.П. е постановено решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр.
Т., с което на наследниците на Х.П.Д. се възстановява в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от
9
*** дка в м. Л.К., съставляваща ПИ №*** по кад. карта на землището на с. О..
В решението е посочено, че неразделна част от него е скица, издадена
от СГКК. Тук е мястото да се каже, че предвид обстоятелствата довели до
постановяването на решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. и неговото
съдържание – точно индивидуализиращо процесния имот, липсата на
издадена от СГКК скица не би била пречка да се приеме за приключена
реституционната процедура. Всъщност преди постановяването на решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. Х. П. Н. е провела процедура за изменение
на кад. карта и кад. регистри в съответствие с окончателното съдебно
решение, с което е решен спора за материално право между нея и Ц. И. Ц..
Изготвен е съответен проект, който е онагледен със скица-проект
№1/08.03.2021 г. на стр.329 от гр.д. №79/2019 г. на ТР. Проектът е внесен с
вх. №01-188980/07.04.2021 г. и е приет като отговарящ на съответните
нормативни изисквания, видно от у-ние от 09.04.2021 г. на стр.320 от том 2
на гр.д. №79/2019 г. на ТР.
На 05.10.2021 г. Х. П. Н. е подала заявление до ОСЗ-гр. Т. /на стр.399
от том 2 на гр.д. №79/2019 г. на ТРС/, в което сочи, че посочената в решение
№7883/17.05.2021 г. скица не и е била предоставена и иска това да бъде
сторено. В отговор и е предоставена скица №15-1***327/22.10.2021 г. /на
стр.400 от гр.д. №79/2019 г. на ТРС/ на ПИ с идентификатор *** с площ ***
кв.м., издадена от СГКК-гр. Л.. В скицата като собственици са посочени Ц. И.
Ц. /съгласно констативен нот. акт № ***/08.09.2008 г. на нотариус Д.К./,
Д.С.П. /съгласно констативен нот. акт № ***/08.09.2008 г. на нотариус Д.К./,
Х. П. Н. /съгласно решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т./. Така
посочените в скицата данни не отразяват актуално собствеността, защото
Д.С.П. е починала, като за свой наследник по закон е оставила дъщеря си Ц.
И. Ц., а последната е продала имота на Х. М. К..
По делото няма данни, предвид окончателния съдебен акт, с който е
решен спора за материално право между Х. П. Н. като наследник на Х.П.Д. и
Ц. И. Ц. като наследник на И.И.П., ОСЗ-гр. Т. да е отменила/изменила
съответно свое решение №4037/09.05.2008 г. Според Т. Районен съд, с това
обстоятелство се обосновава правния интерес на Х.П.Д. да предяви срещу Ц.
И. Ц. иска по чл.124, ал.1 от ГПК.
При тази фактическа обстановка Т. Районен съд е приел, че при
приключила реституционна процедура процесният имот се явява годен обект
на придобито по силата на реституция по ЗСПЗЗ право на собственост,
защитимо от Х. П. Н. по съдебен ред към настоящия момент. Приел е също,
че ищцата има правен интерес да търси такава защита срещу двамата
ответници, тъй като въпросът за допустимостта на исковете е повдиган два
пъти преди постановяване на обжалваното решение.
С определение №341 от 18.07.2019 г. ТРС е прекратил производството
с мотива, че исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС /без да се прави
разграничение срещу кого са предявени/ са недопустими, предвид
10
неприключилата реституционна процедура. С определение №872 от
11.11.2019 г. по ч.гр.д. №584/2019 г. ЛОС е отменил посоченото
определение, приемайки, че исковата молба е нередовна и е дал съответни
указания във вр. с чл.***, ал.3 от ГПК. В тяхно изпълнение с молба от
23.12.2019 г. /на стр.152 от том 1 на гр.д. №79/2019 г на ТРС/ Х. П. Н. е
уточнила, че претендира да е собственик на основание реституцията по
ЗСПЗЗ и в условията на евентуалност – на основание наследяване и давностно
владение, започнало от наследодателя и през 1927, 1928 г. и непрекъсвано до
2017 г., когато Х. М. К. оградил процесния имот.
С определение №167 от 27.03.2020 г. ТРС отново е прекратил
производството в частта му относно предявените искове по чл.124, ал.1 от
ГПК и чл. 108 от ЗС на основание реституция. С определение №576 от
10.07.2020 г. по ч.гр.д. №280/2020 г. ЛОС е отменил посоченото
определение, приемайки, че висящият спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
преюдициален спрямо спора за собственост на реституционно основание,
поради което производството по настоящото дело не следва да се прекратява,
а да се спре на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Това е сторено с
определение №323 от 07.08.2020 г. След окончателното решаване на спора
по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, на 17.02.2021 г. производството по настоящото дело
е възобновено.
Дефакто до момента не е поставян въпроса допустим ли е иска по
чл.124, ал.1 от ГПК срещу Ц. И. Ц. при положение, че на 19.09.2014 г. тя е
продала на Х. М. К. процесния имот, с оглед на което след тази дата нито
претендира собствеността за себе си, нито упражнява фактическата власт
върху него. Според Плевенски Окръжен съд, отговорът на този въпрос е
положителен, защото Ц. И. Ц. отрича не само собствеността върху процесния
имот към минал момент /на масовизацията в ТКЗС/ в полза на
наследодателите на Х. П. Н., но и собствеността върху процесния имот към
сегашния момент /на завеждане на настоящото дело/ в полза на Х. П. Н.,
твърдейки, че не последната, а Х. М. К. е собственик на процесния имот,
защото му го е продала на 19.09.2014 г. Така косвено Ц. И. Ц. противопоставя
собствените си реституционни претенции на тези на Х. П. Н., целейки да
докаже, че е била собственик на процесния имот, когато го е продала на Х. М.
К.. Конкуренцията между тези реституционни претенции обаче е решена в
полза на Х. П. Н. по преюдициалното гр.д. №875/2016 г. на ТРС и не е
допустимо да се пререшава въпроса в рамките на настоящото дело.
Мотивите на ТРС за уважаване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК срещу Ц.
И. Ц. почиват и на резултатите от проверката по чл.193 от ГПК относно
верността на приложеното към исковата молба решение №7883/04.04.1994 г.
на ПК-гр. Т. и от проведения на основание чл.17, ал.2 от ГПК косвен съдебен
контрол на същото решение на ПК-гр. Т..
Ц. И. Ц. твърди, че приложеното към исковата молба решение
№7883/04.04.1994 г. на ПК-гр. Т. не е постановено на посочената в него дата
11
04.04.1994 г., т.е. че последната е невярна, защото към 04.04.1994 г.
процесната нива от *** дка била нито възстановена, нито отказана, а била
пропусната. Аргумент в подкрепа на тази теза се вади от заключение на ВЛ по
гр.д. №110/2006 г. на ЛОС. Правилно ТРС е приел, че в настоящото
производство не може да се съобразява заключение на ВЛ по друго дело,
което според въззивния съд не е и „експертно“, тъй като не е в компетенциите
на ВЛ да прави извод дали процесната нива е възстановена, отказана или
пропусната. Плевенски Окръжен съд споделя извода в обжалваното решение,
че приложеното към исковата молба решение №7883/04.04.1994 г. на ПК-гр.
Т. /в което фигурира нивата от *** дка/ е резултат от допълването на
„оргиналното“ решение №7883/04.04.1994 г. по искане на Х. П. Н..
Ц. И. Ц. твърди, че приложеното към исковата молба решение
№7883/04.04.1994 г. на ПК-гр. Т. е нищожно, защото е постановено от
незаконен състав – какъвто не е работил в ПК-гр. Т. през 1994 г. ТРС е приел,
че решението като акт на допълване на „оригиналното“ решение от 1994 г.
съвсем законно е постановено от състав на ПК-гр. Т. към момента на това
допълване. Плевенски Окръжен съд счита, че не е доказана точната дата на
допълването, тъй като и молбата за това допълване на Х. П. Н. е без дата. В
обжалваното решение се прокрадва тезата, че въпросната дата е 24.08.2008 г.,
видно от квитанция на стр.289 от гр.д. №79/2019 г. на ТРС. Тази квитанция
обаче касае плащане на такса за издаване на поискан от Х. П. Н. препис от
решение на ПК-гр. Т. и нищо друго.
Служебно известно е на съда по повод работата по др. дела по ЗСПЗЗ, а
и при анализ на приложима съдебна практика /така напр. в Решение № 16 от
5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2042/2020 г., II г. о., ГК и Определение № 521
от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2018 г., II г. о., ГК/, че тогавашният
софтуер, с който са работили ОСЗ, не е позволявал да се издава повече от
едно решение с регистър за възстановяване на имотите в съществуващи стари
реални граници на един собственик на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
съдържащо всички възстановени имоти. Поради тази причина, при повторно
или допълнително заснемане и/или корекция в някой от имотите, са се
запазвали номера и датата на първоначалното решение /така напр. в Решение
№ 16 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2042/2020 г., II г. о., ГК/. Тези
несъвършенства на информационната система на ОСЗ са повдигали спор за
автентичността и верността на възстановителното решение на ПК, както и по
настоящото дело.
Оспореното възстановително решение на ПК е официален документ и
по правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК тежестта за доказване на
неистинността му се носи от оспорващата страна, т. е. от Ц. И. Ц.. Тя не е
ангажирала други доказателства, които безспорно да установяват невярност и
нищожност на приложеното към исковата молба решение №7883/04.04.1994
г. на ПК-гр. Т..
По изложените съображения, Плевенски Окръжен съд намира за
12
правилно обжалваното решение в частта му по чл.193 от ГПК. Колкото до
косвения съдебен контрол, въззивният съд също намира възстановителното
решение за валидно, без да се дължи произнасяне за това с нарочен
диспозитив.
В мотивите на обжалваното решение относно основателността на иска
по чл.124, ал.1 от ГПК липсва произнасяне по възражението на Ц. И. Ц. за
изтекла в нейна полза кратка придобивна давност към 19.09.2014 г., което
обстоятелство би я легитимирало като собственик на процесния имот към
тази дата, респ. би направило Х. М. К. неин частен правоприемник и би
оборило собственическите претенции на Х. П. Н.. Въпросът е обсъден, но в
рамките на произнасянето по основателността на ревандикационния иск
срещу Х. М. К.. ТРС е приел, че спорният въпрос е дали от 09.05.2008 г. до
19.09.2014 г. Ц. И. Ц. е владяла процесния имот и дали това владение е било
прекъсвано. Обсъдил е събраните гласни доказателства и е приел, че Х. П. Н.
е доказала, че е владяла процесния имот до около 2003 г., което обаче не
означава автоматично, че след 2003 г. Ц. И. Ц. е завладяла същия. Приел е
също за доказано, че през 2011 г. последната манифестирала правото си на
собственост върху имота чрез публична обява за продажбата му. Приел е и че
владението на Ц. И. Ц. не е било прекъснато през 2010 г. с предявяването на
иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, защото този иск е бил недопустим и решението
по него е било обезсилено. Така ТРС е стигнал до извода, че независимо от
изхода на спора за материално право, решение №4037/09.05.2008 г. на ПК-гр.
Т. не е отменено или изменено и служи на Ц. И. Ц. за начало на кратката
придобвина давност, която е изтекла към 19.09.2014 г. без да бъде прекъсвана.
ТРС е приел, че не е оборена презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС, т.е. че Ц. И.
Ц. е владяла като добросъвестен владелец повече от 5 години.
В обжалваното решение е прието, че владението на Ц. И. Ц. се
присъединява към владението на нейния правоприемник Х. М. К., което
прави основателно възражението му за изтекла в негова полза придобивна
давност, респ. прави неоснователен иска по чл.108 от ЗС.
Според въззивния съд, ТРС не е приложил правилно института на
придобивната давност, защото:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Легалната дефиниция за владението се съдържа в чл.68, ал.1 от ЗС и
гласи, че то е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
Съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. В чл.70, ал.1 от ЗС е предвидено, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е
13
съществувала при възникване на правното основание. Съгласно чл.70, ал.2 от
ЗС, добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Относно придобивната давност, се прилагат съответно и правилата на
чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и чл.120 от ЗЗД . В процесния случай
отношение имат чл.115, б.“ж“ от ЗЗД , според която давност не тече докато
трае съдебния процес относно правото, както и чл.116, б.“б“ от ЗЗД , според
която давността се прекъсва с предявяване на иск относно правото. По силата
на чл.117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Давността се прекъсва с предявяването на петиторен иск за защита
правото на собственост. Под прекъсване се разбира заличаване действието на
изтеклата до момента на предявяване на иска давност. След прекъсването
започва да тече нова давност, която не може да се сумира с изтеклата до
прекъсването. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната.
Предявяването на иска слага начало на съдебен процес, по време на
който давността спира да тече, но владението продължава. Времето преди
процеса, през което давността е текла, се запазва и се събира с времето на
владението след приключване на процеса.
В настоящия случай, ако се приеме /както твърди Ц. И. Ц./, че
владението е започнало от момента на постановяване на възстановителното
решение на ОСЗ, т.е. от 09.05.2008 г., то давността е била прекъсната на
03.05.2010 г., когато Х. П. Н. е предявила срещу Д.С.П. и Ц. И. Ц.
собственическите си претенции относно процесния имот, за разглеждането на
които е образувано гр.д. №476/2010 г. на ТРС. От 03.05.2010 г. до
окончателното приключване на спора по това дело, т.е. до 26.09.2016 г.
/когато е постановено решение №118 от 26.09.2016 г. по гр.д. №2093/2015 г.
на ВКС/ давност не е текла. Тъй като искът не е уважен, давността не се смята
за прекъсната, което означава, че след 26.09.2016 г. не започва да тече нова
давност, а продължава да тече съответния остатък на старата. Това означава,
че към 19.09.2014 г., когато Ц. И. Ц. е продала процесния имот, в нейна полза
е била изтекла само давността от 09.05.2008 г. до 03.05.2010 г., т.е. 2 години
без 6 дни, които не са достатъчни да я направят собственик.
След като с влязло в сила решение е признато, че наследодателката на
Х. П. Н. е била собственик на процесния имот към момента на масовизацията
в ТКЗС, т.е. че Ц. И. Ц. не е собственик на същия по силата на реституция по
ЗСПЗЗ и след като Ц. И. Ц. не е придобила по давност процесния имот, то на
19.09.2014 г. тя е продала на Х. М. К. чужд имот. Договорът помежду им не е
нищожен, но няма действие спрямо действителния собственик Х. П. Н..
Това налага да се изследва въпроса дали Х. М. К. е придобил процесния
имот по давност. Той твърди, че като частен правоприемник на Ц. И. Ц. е
присъединил нейното владение към своето. Според въззивния съд, дори и
владението на Ц. И. Ц. да е започнало като добросъвестно, то отпада с
обратно действие като такова и през цялото време следва да се счита за
недобросъвестно предвид отпадането на реституцията по ЗСПЗЗ
14
/обективирана в решение №4037/09.05.2008 г. на ОСЗ-гр. Т./ като основание
за начало на добросъвестно владение. Плевенски Окръжен съд счита, че е под
въпрос добросъвестността на Х. М. К. като владелец, доколкото в нот. акт
№***/19.09.2014 г. се съдържа декларация на продавача Ц. И. Ц., че има
висящо дело относно процесния имот по чл.53, ал.2 от ЗКИР, с което
купувачът е запознат. Дори и да се приеме, че владението на Х. М. К. е
добросъвестно, налице ще е хипотеза на разнородно владение, при която
събирането може да става само при незачитане добросъвестното като такова.
В конкретика това означава, че считано от 19.09.2014 г., към владението на Ц.
И. Ц. с продължителност 2 години без 6 дни Х. М. К. ще трябва да добави
собствено владение с продължителност 8 години без 6 дни. Преди изтичане на
този срок обаче – на 04.02.2019 г. е предявен ревандикационния иск на Х. П.
Н. срещу Х. М. К., който Плевенски Окръжен съд намира за основателен и
доказан.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че решението на ТРС
по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС е неправилно, защото
според това решение към един и същи момент – настоящия Х. П. Н. е
собственик на процесния имот спрямо Ц. И. Ц., но не и спрямо Х. М. К.. Така
установеното от ТРС правно положение противоречи на природата на правото
на собственост като абсолютно право.
Установителният иск за собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ
е основателен и правилно е уважен по отношение на Ц. И. Ц., но в съответния
диспозитив на обжалваното решение процесният имот е описан като реална
част от ПИ с идентификатор ***, без да се отчете, че той вече е обособен като
самостоятелен и индивидуализиран по кад. карта имот като ПИ с
идентификатор ***. Тук следва да се отбележи, че преди последното о.с.з. в
първата инстанция е представена скица №15-1379234/21.12.2021 г., издадена
от СГКК-гр. Л., относно ПИ с идентификатор ***, в която като собственици
са посочени Х. М. К. и Х. П. Н.. Освен липсата на точна индивидуализация по
действащата кад. карта, диспозитивът на обжалваното решение страда от още
един порок – в него процесният имот неправилно е онагледен със скица-
приложение към решението по друго дело – гр.д. №875/2016 г. на ТРС. Ето
защо Плевенски Окръжен съд намира, че и в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено на основание чл.124, ал.1 от
ГПК по отношение на Ц. И. Ц., че Х. П. Н. на основание реституция по ЗСПЗЗ
в полза на наследниците на Х.П.Д., приключила с постановяване на решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. по преписката по заявление вх.
№***/26.02.1992 г., е собственик на процесния имот, а именно: нива от ***
дка, пета категория, в м. Л.К., съставляваща поземлен имот с идентификатор
*** по кад. карта на землището на с. О., община Т., област Л., при съседи на
имота: ***
Обжалваното решение в частта му относно иска по чл.108 от ЗС е
неправилно и следва да бъде отменено. Ревандикационният иск е основателен
15
в установителната му част и по отношение на Х. М. К. също следва да бъде
признато за установено, че Х. П. Н. на основание реституция по ЗСПЗЗ в
полза на наследниците на Х.П.Д., приключила с постановяване на решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. по преписката по заявление вх.
№***/26.02.1992 г., е собственик на процесния имот, а именно: нива от ***
дка, пета категория, в м. Л.К., съставляваща поземлен имот с идентификатор
*** по кад. карта на землището на с. О., община Т., област Л., при съседи на
имота: ***
Предвид безспорния факт, че Х. М. К. владее процесния имот,
ревандикационният иск е основателен и в осъдителната му част, като Х. М. К.
следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде на Х. П. Н.
владението върху процесния имот, а именно: нива от *** дка, пета категория,
в м. Л.К., съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на
землището на с. О., община Т., област Л., при съседи на имота: ***
В горния смисъл /установителна и осъдителна част на
ревандикационния иск/ следва да бъде постановено въззивното решение.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, като отговорността за тях бъде
преразгледана по следния начин:
Съгласно списъка по чл.80 от ГПК /на стр.397 от гр.д. №79/2019 г. на
ТРС/, Х. П. Н. е направила в първата инстанция разноски за защита по двата
иска в размер на общо 1 090.83 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
половината от последната сума, а именно – 545.42 лв. следва да бъдат
платени от Ц. И. Ц., а другите 545.42 лв. – от Х. М. К..
Във въззивното производство Х. П. Н. е направила разноски за защита
по иска по чл.108 от ЗС в размер на 825.42 лв. На основание чл.78, ал.1 от
ГПК тази сума следва да ѝ бъде платена от Х. М. К..
Първоинстанционното решение по иска по чл.124, ал.1 от ГПК по
същината си е правилно и се отменя само, за да бъде надлежно технически
индивидуализиран процесния имот. При това положение на Ц. И. Ц. не се
дължат направените във вр. с въззивното обжалване разноски в размер на
625.42 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260001 от 17.02.2022 г. по гр.д. №79/2019 г. по описа на Т. Районен съд в
частта му, с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. И. Ц., с ЕГН: **********, че Х. П. Н., с
16
ЕГН: ********** е собственик по реституция на *** кв.м., съставляващи
реална част от поземлен имот в землището на с. О., в м. Л.К., с
идентификатор ***, която реална част е заключена между букви *** на
комбинирана скица-приложение № *** изготвена от вещото лице М. Ч.,
приобщена към гр.д. №875/2016 г. по описа на Т. Районен съд, на л. 328 и
вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Ц. И. Ц., с ЕГН: **********, че Х. П. Н., с ЕГН: ********** на
основание реституция по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Х.П.Д., с ЕГН:
**********, б.ж. на с. О., приключила с постановяване на решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. по преписката по заявление вх.
№***/26.02.1992 г., е собственик на процесния имот, а именно: нива от ***
дка, пета категория, в м. Л.К., съставляваща поземлен имот с идентификатор
*** по кад. карта на землището на с. О., община Т., област Л., при съседи на
имота: ***
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260001 от 17.02.2022 г. по гр.д. №79/2019 г. по описа на Т. Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
иска по чл.108 от ЗС, предявен от Х. П. Н., с ЕГН: ********** срещу Х. М. К.,
с ЕГН: ********** с искане ответника да бъде осъден да предаде на ищцата
владението на *** кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот в
землището на с. О., в м. Л.К., с идентификатор ***, която реална част е
заключена между букви *** на комбинирана скица-приложение № ***
изготвена от вещото лице М. Ч., приобщена към гр.д. №875/2016 г. по описа
на Т. Районен съд, на л. 328 и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по
отношение на Х. М. К., с ЕГН: **********, че Х. П. Н., с ЕГН: ********** на
основание реституция по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Х.П.Д., с ЕГН:
**********, б.ж. на с. О., приключила с постановяване на решение
№7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. по преписката по заявление вх.
№***/26.02.1992 г., е собственик на процесния имот, а именно: нива от ***
дка, пета категория, в м. Л.К., съставляваща поземлен имот с идентификатор
*** по кад. карта на землището на с. О., община Т., област Л., при съседи на
имота: ***и
ОСЪЖДА Х. М. К., с ЕГН: ********** да отстъпи собствеността и
предаде владението на Х. П. Н., с ЕГН: ********** върху процесния имот, а
именно: нива от *** дка, пета категория, в м. Л.К., съставляваща поземлен
имот с идентификатор *** по кад. карта на землището на с. О., община Т.,
област Л., при съседи на имота: ***
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260001 от 17.02.2022 г. по гр.д. №79/2019 г. по описа на Т. Районен съд в
частите му относно разноските и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. И. Ц., с ЕГН: **********
17
да заплати в полза на Х. П. Н., с ЕГН: ********** сумата от 545.42 лв.,
явяваща се направени в първата инстанция разноски за защита по иска по
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. М. К., с ЕГН: **********
да заплати в полза на Х. П. Н., с ЕГН: ********** сумата от 545.42 лв.,
явяваща се направени в първата инстанция разноски за защита по иска по
чл.108 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260001 от 17.02.2022 г. по гр.д. №79/2019 г. по описа на Т.
Районен съд в частта му относно оспорването по чл.193 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. М. К., с ЕГН: **********
да заплати в полза на Х. П. Н., с ЕГН: ********** сумата от 825.42 лв.,
явяваща се направени във въззивната инстанция разноски за защита по иска
по чл.108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18