№ 3547
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20221100509693 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9693/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Е.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №5514 от 30.05.2022 г постановено по гр.д.
№10777/22 г на СРС , 157 състав , с което по иск на А. Ш. , гражданин на Руската федерация
, родена на ********** г на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.А от Регламент
/ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г признато за установено , че въззивникът
дължи сумата от 400 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за
закъснение на полет LB128 по направление гр.Москва /Внуково/ - гр.Бургас планиран за
02.06.2018 г , ведно със законната лихва от 19.05.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
17.06.2021 г по ч.гр.д.№27996/21 г на СРС , 157 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че искът е
недоказан , както и е погасен по давност . Давностният срок по чл.135 ал.1 ЗГВ е приложим
и за процесното вземане , но то не е посочено в чл.137 ЗГВ именно защото не е необходимо
рекламационно производство . ЗГВ е изменен на 23.02.2021 г и в чл.135 ЗГВ са добавени
ал.2 и ал.3 . Трябва да се счита , че нормата винаги е била относима към вземания по
регламента .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
1
е представил електронен билет за процесния полет и същият не е оспорен пред СРС .
Явяването на ищеца поне 45 минути преди полета е доказано по чл.161 ГПК , а и това
обстоятелство трябва да се докаже от ответника . Неприложима е давността по чл.135 ЗГВ.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 04.07.2022 г /по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че по делото е доказано и е безспорно , че ищецът е имал
валиден договор за въздушен превоз от гр.Москва /Внуково/ - гр.Бургас на 02.06.2018 г ,
като разстоянието между двете летища е 1611 км . Безспорно самолетът на ищеца е
пристигнал с повече от 3 часа закъснение от първоначално предвиденото – полетът е
изпълнен едва на 03.06.2018 г . По отношение на давностния срок според Тълкувателни
насоки за Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г всяка държава-
членка на ЕС може да уреди давностните срокове . В случая е приложима 3-годишната
давност по чл.111 б.Б ЗЗД , която не е изтекла предвид подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 19.05.2021 г .
Решението на СРС е правилно . При наличните доказателства е доказан фактическия
състав за обезщетяване по чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г . Безспорно е налице закъснение на международен полет LB128 по направление
гр.Москва /Внуково/ - гр.Бургас на 02.06.2018 г – с над 3 /три/ часа . Ищцата е представила
писмени доказателства – сертификат за издаден електронен билет за полета , както и
справка , че разстоянието между двете летища е 1611 км . Не е доказано възражението на
ответника , че /евентуално/ ищцата не се е явила за извършване на полета .
Искът не е погасен по давност . Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора
редакция (преди изменението с ДВ бр. 16 от 23.02.2021 г.) предвижда специален давностен
срок. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава 11 "Констативни
протоколи, рекламации, давност" обуславя извод , че посоченият двугодишен давностен
срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите
на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, според който сроковете по чл.135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство. Доводи за обратното не могат да се правят от последващо изменение на
2
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б. " от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното
поле на чл. 135 ЗГВ.
По Регламента размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнение
е предварително определен като фиксирана парична сума . Налице е законова неустойка ,
като съгласно чл.111, б.Б ЗЗД това вземане се погасява с изтичане 3-годишен давностен
срок. На основание чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет (03.06.2018 г.) По
делото не са представени доказателства за настъпили обстоятелства по смисъла на чл.
115 и чл. 116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което
същата би изтекла на 03.06.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 19.05.2021 г т.е. преди изтичане на 3-годишния давностен срок и искът не е
погасен по давност .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5514 от 30.05.2022 г постановено по гр.д.№10777/22 г на СРС
, 157 състав .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3