РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Враца, 24 .02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 03.02.2022
г. /трети февруари две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева адм.
дело № 639 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба
на Ц.А.Ц. *** против Решение рег. № 1795р-25632/21.10.2021 г. на ЗА
Началник РУ – Враца, с което на същия е отказано издаване на разрешение за закупуване
на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Оспорващият твърди, че заедно
със заявлението е подал всички изискуеми в закона документи, като е посочил, че
оръжието му е необходимо за самоотбрана. Посочва, че през м. юли 2021 г. в
центъра на *** е бил * управлявания от него автомобил, за което е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител. След * получил *** от
неизвестно лице, че *** и предвид обстоятелството, че ДП все още се води срещу
неизвестен извършител, не може да получи закрила по смисъла на НПК, за да
предприеме действия по защитата си по съдебен ред. Допълнително посочва, че
работи като ** на лице, което често носи *** в себе си и има изискване за
притежаване на лично оръжие. Намира, че неправилно органът е приел изложените
от него мотиви към искането, като смесване на предназначението на огнестрелно
оръжие за служебни и граждански цели. Иска се отмяна на оспорения отказ за
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, като
необоснован, неправилен и незаконосъобразен.
В с.з. жалбоподателят
се представлява от адв. М. Д. от ***, която поддържа и доразвива изложените в
жалбата съображения.
Ответникът, Началник
РУ – Враца при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ОП
– Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на
жалбата, а оспореното решение за отказ намира за правилно и законосъобразно. Към
момента на издаване на административния акт молителят не е доказал
необходимостта от притежаването на оръжие, а допълнителните данни сочат упражняване
на дейност и наличие на * автомобил, без да са представени доказателства, при
което правилно органът се е мотивирал, че е допуснато смесване на граждански и
служебни цели. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна -
адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Административното
производство е започнало във връзка с подадено
от жалбоподателя Ц.Ц. заявление до Началника на РУ – Враца към ОДМВР –
Враца вх. № 179500-8270/24.09.2021 г., с
което е поискано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени необходимите писмени
документи, а именно: Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ; Свидетелство
за съдимост рег. № 3210 от 11.08.2021 г., от което е видно, че лицето не е
осъждано; Удостоверение рег. № 1755-9/2021 от 08.09.2021 г. на ОП - Враца
удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни
производства; Медицинско удостоверение № 2940/12.08.2021 г. за притежание на
оръжие; Диплома за завършено средно специално образование; копие на лична
карта; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие № 16/2021 г. и документ за платена такса за закупуване на оръжие.
Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана
преписка, въз основа на която е извършена проверка, за което е изготвена Докладна
записка с рег. № 1795р-23210/28.09.2021 г. от мл. ПИ КОС, с приложен списък, съдържащ
8 бр. заявителски материали за лицето и
данни към тези заявителски материали. Предложено е преписката да бъде възложена
на ПИ, мл. ПИ /ОР/ по местоживеене на лицето, за извършване проучване и
изготвяне на справка с мнение да бъде издадено разрешение или направен отказ за
издаване.
За извършеното проучване е изготвена Справка с рег. № 1795р-23749/04.10.2021
г. от ПИ ***, в която е посочено, че няма данни *** , но има данни към ***
материали, подробно описани 8 бр. и са представени данни за 6 бр. ***. Направено
е предложение до Началник РУ - Враца на заявителя Ц.А.Ц. да бъде отказано
издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие по чл. 76 от ЗОБВВПИ.
Със съобщение рег. № 179500-8785/08.10.2021 г. на Началника на РУ – Враца,
жалбоподателят е уведомен, че представените от него мотиви за издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, са недостатъчни и не
обосновават необходимост от издаване на разрешение, поради което е започнало административно
производство по издаване на решение за отказ съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение. Със съобщението на основание чл. 34, ал. 3 АПК на
жалбоподателя е даден пет дневен срок за представяне на писмени възражения и
доказателства.
Във връзка с изпратеното съобщение от жалбоподателя е депозирано Възражение
рег. № 179500-9037/18.10.2021 г., в което излага допълнителни мотиви в подкрепа
на исканото разрешение. Посочва, че макар да няма сключен трудов договор,
работи като ** на лице, което непрекъснато придружава, същото често съхранява ***
и имало ново изискване за притежаване на лично оръжие от страна на охранителя.
Поради това, за да може да запази работата си, се нуждае от разрешение за
притежаване на оръжие. Отделно от това жалбоподателят посочва, че през м. юли
2021 г. в центъра на *** е бил * * му автомобил, като дни след това получил ****.
По случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител и
понеже не може да получи закрила в рамките на наказателното производство, моли
за издаване на разрешение за носене на оръжие.
Административният орган се е запознал с възражението и от изложените в него
мотиви е приел, че от жалбоподателя е допуснато смесване на предназначението на
огнестрелното оръжие съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за служебни и
граждански цели. От извършената проверка е установено, че в РУ – Враца няма
данни за конкретни посегателства против личността на заявителя, обуславящи
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради
което на основание чл. 83, ал. 5, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ от ЗА Началника
на РУ – Враца е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 1795р-25632/21.10.2021
г., с което на жалбоподателя е отказано издаването на
разрешение за закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. За да постанови отказа, административният
орган е приел, че посочването на основателна
причина за носене и съхранение на оръжие е въведено като задължителен елемент
на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3
от ЗОБВВПИ, която причина не е доказана по несъмнен начин от заявителя.
За установяване на заплахите за живота и здравето на жалбоподателя, по
негово искане, поддържано от процесуалния му представител, в с.з. е разпитан
св. В. А. Б. Представено е и съдебномедицинско удостоверение № 505/2021 г.,
издадено във връзка с претърпян от Ц. *** след датата на подаденото заявление и
след депозиране на жалбата до съда.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения АА на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Оспорения АА е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая
Началникът РУ – Враца към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя ( чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ)
и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена
форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Въз основа на установеното
от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен
начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като
същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
въвеждаща липсата на основателна причина, като самостоятелно основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение. В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен
състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно
приложение на действащите материалноправни разпоредби.
Придобиването,
съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на
боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава пета на ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на
лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които
важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава
четвърта от закона. Обосноваването
на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. С
оглед посочените разпоредби
законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от
издаване на разрешението. В случая административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства,
посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, независимо дали са изпълнени
останалите критерии на закона. В тази връзка възражението на оспорващият, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е
представил всички необходими документи за това са неоснователни. Наличието на медицинско удостоверение,
че лицето не страда от психипатологични нарушения, както и представянето останалите
документи е задължително условие за разглеждане на заявление за издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели, но не
обуславя непременно, а още по-малко самостоятелно, издаването на такова
разрешение.
Изложените от Ц. мотиви
във възражението до органа и в жалбата до съда, че работи като ** на лице,
което често носи ***, освен че не са подкрепени с никакви доказателства,
предвид липсата на трудов или граждански договор, не обосновават нуждата от
притежание на оръжие за граждански цели, тъй като на практика оспорващият посочва
служебни цели, позовавайки се на трудовата си дейност. Сам посочва във
възражението, че за да може да запази работата си, се нуждае от разрешение за
притежание на оръжие. При това положение правилно и обосновано АА е приел в
оспореното решение, че е допуснато смесване на предназначението на
огнестрелното оръжие за служебни и граждански цели съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само и
единствено за граждански цели, така, както са посочени в ал. 3 от цитираната закована разпоредба. От
друга страна снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата
на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от разрешителното производство по ЗОБВВПИ.
Нито в производството
пред административния орган, нито в настоящото съдебно производство не се
установи каква точно е връзката между *** лек автомобил „**“ и жалбоподателя и
как това произшествие обосновава необходимостта от придобиването на огнестрелно
оръжие от последния. Във възражението до органа оспорващият посочва, че
процесният автомобил е **, в жалбата до съда посочва, че го управлява, в
представеното Удостоверение от Пето РУ при СДВР, което представлява официален
документ, се посочва, че същият този автомобил е собственост на „А. Л. Б.“ ЕАД,
с ползвател Д. Г. Б., т.е. лице различно от жалбоподателя. Липсват
доказателства, от които да се установи, че ***, с ползвател по документи
различен от жалбоподателя, е извършен, за да бъде *** последният, който
понякога го управлявал, за което обстоятелство също няма доказателства, като
например пълномощно, с което де е предоставено управлението му. Липсват
доказателства и за твърдяното от Ц. предупреждение от непознато лице няколко
дни след *, че ***. Напротив, от извършените във връзка с подаденото заявление
справки е установено, че към момента на подаденото заявление няма данни за
конкретни посегателства против личността на заявителя. Показанията на
разпитания в с.з. свидетел В. Б. не разколебават формирания от административния
орган извод за липса на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Когато
правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема
предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти. В случая Б. не е
пряк и непосредствен свидетел на отправените *** на жалбоподателя, а преразказва
споделеното ѝ по телефона от същия. Предвид обстоятелството, че
свидетелката е *на жалбоподателя и евентуалната ѝ заинтересованост от
изхода на делото, съдът преценява възприетите от нея факти с оглед всички
събрани по делото доказателства. В случая, както правилно органът е приел,
липсват доказателства за тези *, тъй като от Ц. няма подадена жалба в никое РУ,
а вместо това последният е подал заявление в РУ - Враца, с което иска
разрешение за закупуване на оръжие за самоотбрана. Свидетелските показания
повтарят изнесената във възражението до органа и в жалбата до съда информация
за ** автомобил, но не внасят яснота каква е връзката между *** на оспорващия,
за да бъде обоснована необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие за собствена
защита, която лицето не може да получи от органите на реда. На основание чл.
142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на административния акт с
материалния закон към момента на издаването му, към който момент се установи,
че на са били налице доказателствата за предпоставките по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ
във вр. с чл. 58, ал. 1 от същия закон. Същевременно на основание чл. 142, ал.
2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В
свидетелските показания, дадени в с.з. се посочва нов факт, а именно, че около *св.
Б.разбрала, че жалбоподателя бил ***, за което е представено и прието от съда
Съдебномедицинско удостоверение № 505/2021 г. Последното удостоверява установените
при прегледа ***, каквито характеристики имат и части от човешкото тяло. Няма
свидетели на инцидента, липсват и резултати от образуваната преписка на РП –
София, поради което не са налице доказателства, че тези именно * са в резултат
на извършено противоправно * и то при сочените от жалбоподателя обстоятелства.
Административният орган
има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 ЗОБВВПИ във
вр. с чл. 58, ал. 1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не
съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните
за издаването на административния акт факти, да издирва
доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително
да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът
служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за
осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната
необходимост като правопораждащ юридически факт за това. Законът възлага в
тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже
необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие. В случая не са
представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да
бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - *** на
жалбоподателят.
Изложените в жалбата
твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното
производство, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална * за
сигурността на Ц.Ц. или опасност да бъде обект на *, за да се приеме, че по
отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана по смисъла на закона. Принципно заплахата от противоправни действия
срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и
разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като
предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване
на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата
необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността
на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са
регламентираните в чл. 6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него
разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване
контрол върху посочените в чл. 1 от закона дейности.
С оглед нормативното
предписание на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и при липсата на
доказателства, обосноваващи по несъмнен начин необходимост и наличие на
основателна причина за Ц. от издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана, правилно и обосновано административният
орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за
постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от
жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че заповедта е съобразена с
материалните изисквания на закона.
В случая не е налице
и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваното решение
не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ - Враца е административният
орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение
на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на
закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока
степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на
множество граждани.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения АА е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият
е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.Ц. ***,
против Решение рег. №
1795р-25632/21.10.2021 г. на ЗА Началник РУ – Враца, с което му е отказано
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана.
Решението може да се
обжалва чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд - София
в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 АПК
препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: