№ 318
гр. Плевен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500527 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
въззивна жалба от Р. П. И. чрез пълномощника му адвокат Р. А. от ЛАК
против решение № 908/19.06.2025 г. по гр.д. № 2650/2025 г. по описа на ПлРС,
в частта, в която е уважена молбата на Д. С. Ч. – И. за защита по реда на ЗЗДН
и са наложени мерки за закрила в полза на молителката и детето П. Р.ов И.,
както следва:
Р. П. И. е задължен на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д. С. Ч. – И. и детето П. Р.ов И.;
на Р. П. И. е забранено на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН да
приближава на по - малко от 25 м. до Д. С. Ч. – И., както и до жилището й в
гр. Плевен и местоработата й за срок от дванадесет месеца, считано от
29.04.2025 г., когато е издадена заповедта за незабавна защита;
на Р. П. И. е забранено на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН да
осъществява контакт с Д. С. Ч. – И. под каквато и да е форма, вкл. по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от дванадесет месеца, считано от
1
29.04.2025 г..
С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ПлРС в
обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както
и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила като се излагат доводи относно неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че оставянето без
уважение на доказателствените му искания от първоинстанционният съд е
довело до неправилно установена фактическа обстановка по спора. Поддържа
се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява
по безспорен начин акт на домашно насилие спрямо молителката и детето им,
осъществен на 29.04.2025 г. и по делото липсват доказателства въззивникът да
е вадил огнестрелно оръжие в присъствието на молителката и интимния й
партньор свидетеля Б. Й.. Счита, че по отношение на случилото се между
страните в бунгалото до ресторанта на молителката следва да се ценят
останалите събрани по делото доказателства и да не се приемат за доказани
твърденията на молителката, които са подкрепени само от показанията на
заинтересования свидетел Б. Й.. Посочва се, че свидетелят Й. е спял в
посоченото бунгало при влизане на молителя и не бил в състояние да
възприеме твърдяното от поведение на въззивника, свързано с крясъци,
вадене на телефон и оръжие и това обстоятелство се установява от
приложения към въззивната жалба снимков материал. Счита, че подаването на
молба по ЗЗДН от молителката е провокирано от спор между страните във
връзка с упражняването на родителските права по отношение на детето им П.
занапред и се цели въззивника да бъде набеден в извършване на престъпление
за да се осигури спечелването на този бъдещ спор. Позовава се на голямата
привързаност между бащата и детето, за което са събрани данни и от
първоинстанционния съд при изслушване на детето, като счита, че
показването на снимки от бащата на детето с цел да разбере за новия човек в
живота на майката не може да се третира като акт на насилие, а като
предпазване на детето от неблагоприятна среда, а наред с това
психологическата оценка на детето, изготвена след случилото се не показва
проблеми при детето пряко свързани с тревожност. В заключение се иска от
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло молбата за защита по ЗЗДН. С жалбата се
правят доказателствени искания.
2
В срока по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на жалбата от
ответника по същата Д. С. Ч. – И. чрез пълномощника й адвокат В. П., в който
се оспорва основателността на жалбата и направените със същата
доказателствени искания.
В с.з. въззивникът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат А.
поддържа въззивната жалба. Иска се събиране на допълнителни доказателства
по делото във връзка с образувана преписка по негова жалба пред РП Плевен
свързана с лъжесвидетелстване пред ПлРС.
Въззиваемата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат П.
поддържа писмения отговор и становището си за неоснователност на
въззивната жалба. Представя списък на разноските и претендира направените
по делото разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ПлРС е сезиран с молба на 29.04.2024 г. от Д. Ч. - И. лично и в
качеството на законен представител на детето П. И. за постановяване на
решение, с което да се наложат по отношение на ответника Р. И. на основание
чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН мерките предвидени в закона. В молбата
се твърди, че страните са бивши съпрузи, след което са живеели на семейни
начала няколко години до м. януари 2024 г. и от този момент не живеят заедно,
като молителката, заедно с детето им П. живее в гр. Плевен, а ответникът е
останал да живее в с. **********. Твърди се, че са поддържали сравнително
добри отношения след раздялата си като ответникът настоявал да се съберат
отново, поради което поведението му коренно се променило след 17.04.2025 г.
когато му съобщила писмено, че проявява интерес към друг мъж. Твърди, че
ответникът я посетил незабавно след получаване на съобщението и извадил
пистолет с думите, че ако се разделят ще сложи край на живота си, като това
наложило да извика психолог и с нейна помощ да обещае да не я търси
повече. Твърди се, че на 26.04.2025 г. сутринта в 8 ч. е спяла с приятеля си в
бунгалото до собствения й ресторант „**********“ след като е празнувала
юбилей предишната вечер, когато ответникът нахлул с насочен телефон и
започнал да снима, казал на приятеля й да излезе, извадил от чантичката си
пистолет, заредил го и го насочил към приятеля й с псувни и думите, че ще ги
3
довърши и когато тя застанала права и гола пред него той я блъснал с двете си
ръце и я ударил в стената на бунгалото. Твърди се, че след това ответникът
отново насочил оръжието срещу приятеля й, но той успял да го успокои и след
това те двамата се облекли и всички излезли пред бунгалото за да разговарят.
Твърди се, че повикани от ответника техни приятели също дошли по-късно и
повече от час разговаряли с него за да го успокоят. Твърди се, че снимките й
без дрехи, направени в тази сутрин били изпратени от ответника на техни
общи приятели, показал ги е на детето им и на другия й син, за което е
разбрала от всички тях. Твърди се, че същият ден е подала сигнал в полицията
относно случилото се, а на следващия ден при връщане на детето П. в дома й
ответникът отново я обидил с думи, посочени в молбата и я заплюл. Твърди
се, че детето им П. е много разстроено и за да преодолее травмата работи с
психолог към датата на подаване на молбата. Твърди се, че молителката и
детето са стресирани от случилото се, което я мотивирало да подаде молба за
защита по реда на ЗЗДН пред съда. Към молбата е приложена декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН относно посочените в молбата обстоятелства за
осъществено физическо и психическо домашно насилие.
С определение № 22082/29.04.2025 г. по гр.д. № 2650/2025 г. ПлРС въз
основа на изложеното в молбата и приложената декларация е постановил
мерки за закрила по чл. 18 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН по
отношение на молителката и детето й П..
В о.с.з. пред ПлРС ответникът Р. И., въззивник в настоящото
производство чрез пълномощника си адвокат А. от ЛАК оспорва изцяло
твърденията в ИМ, както и представената с нея декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН. В депозирания писмен отговор се възразява, че твърденията на
молителката и показанията на свидетеля Б. Й. не отговарят на
действителността относно случилото се на 26.04.2025 г.. Твърди се, че
молителката злоупотребява с алкохол, опиати и има развратно поведение,
както и че настоява той да заплаща финансовите й задължения, а при отказ от
негова страна става агресивна и му създава различни проблеми. Признава, че
след като чул от бившата си съпруга за скандалното поведение на молителката
и приятеля й през предишната нощ е отишъл към ресторанта на молителката
в посочените от нея дата и час с мотоциклета си, но отрича срещата между тях
да се е провела по начина посочен от нея в молбата за защита и декларацията.
Твърди, че не може да се движи без патерици, че с тяхна помощ отишъл и
4
влязъл в бунгалото, видял в леглото непознат мъж и след това молителката и
им казал да излязат за да поговорят. Помолил техен приятел също да дойде в
заведението и провели заедно с него разговор с молителката и приятеля й като
категорично отрича да е вадил оръжие в бунгалото. Твърди, че има лично
оръжие, но го е оставил в касата си в дома си преди да тръгне към заведението
на молителката, което бившата му съпруга е видяла. Излага множество
твърдения за отношенията между страните през последните години и месеци и
за различни законови нарушения на молителката, които като ирелевантни към
конкретни спор не следва бъдат съобразявани по делото.
За да уважи молбата за постановяване на мерки за закрила по реда на
чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН, ПлРС е приел, че същата е доказана и от
събраните по делото доказателства се установява акт за осъществено
физическо и психическо домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката на 26.04.2025 г., както и осъществено спрямо детето П. И.
психическо насилие на този ден чрез показване на снимки на майката с друг
мъж и даване на негативни оценки на този родител. ПлРС е съобразил както
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,
съдържаща деклариране на твърденията, предмет и на молбата за защита, така
и показанията на свидетеля Б. Й., който лично е възприел поведението на
ответника в бунгалото, а също и показанията на свидетелите В. К. и В. Г.
относно случилото се при срещата на страните, поради което е приел, че
същият е осъществил декларираното поведение, изразило се в направа на голи
снимки на молителката без нейно съгласие, блъскане силно, насочване и
зареждане на оръжие срещу нея и приятеля й, като в същото време изричал
обидни думи, звучащи заплашително в ситуацията, след което изпратил
направените снимки на близки на молителката и общи познати, а в
последствие ги показал и на детето им. Приел е, че тези доказателства не са
опровергани от показанията на свидетелите, доведени от ответника, които
установяват черти от характера на молителката, но не могат да обосноват
оправдание на проявеното насилие. Съдът е приел, че степента на
упражненото спрямо молителката психическо насилие е висока, тъй като е
свързано с използване на оръжие и сериозно засяга личното достойнство на
пострадалата чрез фотографирането й гола без нейно съгласие и предоставяне
достъп до тези снимки на трети лица, в това число на синовете й. По
отношение на степента на физическо насилие, изразено в блъскане съдът също
5
е приел, че същата не е лека. По отношение на психическото насилие спрямо
детето П. съдът е приел, че същото е доказано по делото чрез показанията на
свидетелите В. К. и Д. И., които установяват, че поведението на бащата
спрямо майката е разстроило много детето, като е обсъдил и направеното при
социалното проучване психологическо изследване на детето и необходимостта
и двамата родители да съобразяват поведението си за да не засегнат
психическото му здраве, въвличайки го в конфликтите между тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му
част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно в обжалваната част по следните съображения:
Спори се между страните по делото пред въззивната инстанция налице
ли е извършено на 26.04.2025 г. домашно насилие, изразяващо се в психическо
и физическо вербално и невербално насилие от страна на въззивника срещу
въззиваемата и психическо насилие спрямо детето им П..
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9 ал.
3 ЗЗДН е доказателствено средство в производството по ЗЗДН и при липса на
други доказателства само на база на нея може да бъде издадена заповед за
защита, освен ако по делото не са събрани доказателства, които я опровергават
и доказват, че изложеното в нея не отговаря на обективната истина, т. е.
предвидена е възможност само въз основа на нея да се приемат за доказани
факти.
В производството по издаване на заповед за защита са допустими всички
доказателствени средства по ГПК, като съдът събира доказателства и по своя
инициатива.
Съобразявайки разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр., която дава
дефиниция на тормоз в хипотеза на пряка или непряка дискриминация,
въззивният съд приема, че психически тормоз е всяко нежелано поведение,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда и като цяло
6
засягане на важни за личността блага. Психическо насилие е както
въздействието върху психиката на жертвата, с което й се причинява тормоз,
така и въздействието върху емоциите на жертвата, при което същите се
увреждат, като се насаждат негативни изживявания - чувства на страх,
контрол, заплаха, изнудване, чувство на малоценност, вина и т.н., като тежка
форма на психическото насилие е емоционалното изнудване, при което
жертвата е заплашвана, че ако не се подчинява на определени от насилника
правила ще загуби живота си, децата си, положението или доброто си име в
обществото или други важни за тази личност блага.
В първата инстанция са събрани следните доказателства - декларация по
чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, подписана от молителката, от която се установяват
посочените в молбата обстоятелства, акт за раждане на детето П. И., решение
по гр.д. № 1168/2014 г. на ПлРС за прекратяване на гражданския брак на
страните с развод и уреждане на родителските права по отношение на детето
им П., справки от НБД и от ОДНБПЗ – Плевен за ответника, разпечатка на
електронна кореспонденция между страните по вайбър от 17 и 21.04.2025 г.,
епикриза на ответника от 24.05.2025 г. от КОП при „Св. Панталеймон –
Плевен“, социален доклад, психологическа оценка на детето П. И. от ЦОП
Плевен от 16.05.2025 г., свидетелство за съдимост на молителката,
доказателства за подадена жалба от молителката против ответника на
28.04.2025 г. в 02 РУП Плевен относно обстоятелствата, посочени в молбата
до съда и образувана преписка по жалбата, в хода на която са събрани
обяснения от молителката и ответника, докладна записка по преписката от
30.04.2025 г. до началника на 02 РУП Плевен за предприемане на мерки
спрямо извършителя поради високи риск с оглед извършената оценка на риска
от престъпление, протокол за предупреждение по чл. 65 ал. 2 от ЗМВ,
свидетелство за съдимост на ответника, писмо от РП – Плевен за образувана
преписка по жалбата на молителката, постановление на прокурор в РП –
Плевен за отказ за образуване на ДП от 11.06.2025 г. поради липса на събрани
доказателства в подкрепа на твърденията на тъжителката и показания на
свидетелите В. П. К., В. П. Г., С. А.а И., Р.а Р.ова И., Д. Д. П.а, М. Д. Д. и Б. Й.
Й..
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилна
преценка от страна на първоинстанционния съд на представените писмени и
гласни доказателства, въз основа на които е направен извод, че въззивникът е
извършил сочените в декларацията действия, както и че неправилно е ценил
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН без да съобрази наличието на
доказателства по делото, които я опровергават. Първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства и
7
правилно е приел, че следва да кредитира като обективни показанията на
свидетеля Б. Й., който пряко е възприел както поведението и изявленията на
въззивника в сутринта на 26.04.2025 г. в бунгалото до заведението на
молителката. Въззивният съд приема, че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
не е опровергана от въззивника, а напротив кореспондира изцяло със
събраните по делото преки и косвени доказателства. Показанията на свидетеля
Й. поради интимната му връзка с молителката следва да се ценят при
условията на чл. 172 от ГПК, но не може да се приеме, че същите са
опровергани от показанията на друг заинтересован свидетел, каквато се явява
свидетелката С. И. като бивша съпруга на въззивника и майка на дъщеря му.
Посочената свидетелка единствена е възприела обстоятелството, че преди да
тръгне към ресторанта за да търси сметка на молителката за поведението й
през нощта въззивникът е извадил пистолета си от чантичката, в която го
държи обичайно и го е оставил в касата си. Показанията на свидетеля Й.
относно поведението на въззивника, свързано със заплаха с пистолет,
фотографиране на молителката без дрехи с телефон в бунгалото, отблъсването
й със сила при опит да вземе телефона са логични, последователни и
непротиворечиви относно всяко от тези обстоятелства и са подкрепени от
показанията на свидетеля В. К., който непосредствено след случилото е бил на
мястото и е разбрал от молителката за това поведение на ответника.
Обстоятелството, че по жалба на въззивника за лъжествидетелстване е
образувана полицейска преписка не може да обоснове извод, че такова е
налице по делото, тъй като това престъпление се установява с влязла в сила
присъда. Съдът съобрази, че само на база на данните за образуване на
преписка не може да спре производството по настоящото дело при условията
на чл. 229 ал. 1 от ГПК, а с оглед характера на производството е необходимо
същото да се разгледа бързо и своевременно с оглед установените кратки
процесуални срокове, поради което следва да се приеме, че евентуалното
влизането в сила на присъда в бъдеще против този свидетел за
лъжесвидетелстване ще съставлява ново обстоятелство, което може да
обоснове отмяна на решението. Не може да се приеме по делото, че
показанията на свидетеля не са верни поради здравословното състояние на
въззивника към датата посочена в молбата. От представената по делото
епикриза по делото се установява, че въззивникът се е движил с патерици
месец преди инцидента поради проведено лечение, но според въззивния съд
8
това обстоятелство не съставлява безспорно доказателство, че същият не може
да използва ръцете си по описания от свидетеля Й. начин след като е хвърлил
патерицата, с която се е придвижвал. Изваждането на пистолет не съставлява
по - трудно действие от изваждане на телефон от чантичката, с която се е
придвижвал въззивника, а за последното по делото има многобройни
доказателства, поради което доводите на въззивника в тази насока следва се
приемат за неоснователни. Въззивният съд съобрази обстоятелството, че по
прокурорската преписка по жалбата на молителката е постановен отказ да се
образува ДП поради липса на доказателства въззивника да носи оръжие на
наличен видеозапис в заведението на молителката, спокойното му поведение
преди и след влизане в бунгалото и непровеждане на разпит на свидетеля Й.
по обективни причини, но приема, че развитието на прокурорската преписка,
за което няма данни да е окончателно не е съществено доказателство в полза
на възраженията на въззивника, тъй като показанията на свидетеля Й. е
следвало да се опровергаят в настоящото производство, а видеозаписът е
направен в заведението, т.е. на място, различно от посочено в декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН бунгало и не отразява пряко събитията в това бунгало,
които са възприети пряко само от молителката, свидетеля Й. и въззивника. Не
може да се сподели довода на въззивника, че тъй като е спял свидетелят не е
имал възможност да възприеме поведението му, като следва да се отбележи,
че от показанията на свидетеля В. Г., който също е разговарял с този свидетел
непосредствено след случилото се не се установява този свидетел да е бил в
състояние, което да не му позволява да съобразява действителността и да
реагира адекватно на случващото се. Въззивният съд приема, че дори да е
налице лъжествидетелстване от страна на свидетеля Й. относно оръжието и
оказаното физическо насилие спрямо молителката от страна на въззивника, то
за останалите обстоятелства, а именно относно фотографирането й без дрехи
в помещение, в което спи с друг мъж и разпространяване на тези снимки, вкл.
показване на малолетното им дете и на друго дете на молителката по делото са
събрани безспорни доказателства. В тази част показанията на свидетеля Й. са
подкрепени от обясненията на детето П. И. пред съда и социалните
служители, както и от показанията на свидетелите В. К. и В. Г., поради което
може да се приеме категорично за доказано по делото, че ответникът без
съгласие молителката е направил унизителни за достойнството й снимки без
дрехи и е споделял същите с цел да я злепостави. От показанията на свидетеля
9
К. и от показанията на свидетеля В. Г. се установява, че след случилото се в
бунгалото въззивникът е изпращал снимки на молителката с въпрос към
първия свидетел иска ли да види молителката гола и пояснение към свидетеля
Г. да види какво става и от какво е потресен и че ще изпрати снимките и на
съпругата му А.. Свидетелят В. Г. установява, че заедно със съпругата си са
отишли до заведението на молителката по искане на въззивника в сутринта на
26.04.2025 г., но към този момент въззивникът вече разговарял спокойно с
приятеля на молителката, а тя самата била разстроена, поради което съпругата
му я успокоявала в бунгалото, а за снимките разбрал след това. Съгласно чл.
32 ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ личният живот на гражданите е
неприкосновен, всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния
и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство
и добро име и никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Съгласно чл. 8 §1 от ЕКЗПЧОС всеки има право на зачитане на неговия личен
и семеен живот и неговите жилище и кореспонденция. Въззивният съд
намира, че нарушаването на правото на личен живот на молителката чрез
целенасочено влизане без разрешение в стаята, в която спи, фотографирането
й без дрехи, респ. споделянето на тези снимки с трети лица съставлява
сериозна намеса в личната сфера на молителката и форма на психически
тормоз, още повече, че страните са фактически разделени повече от година
преди случилото се и въззивникът следва да е бил наясно с правото на
молителката да има връзка с други мъже. При тези изводи въззивният съд
приема, че със заплахите за живота на молителката чрез зареждане на оръжие,
фотографирането й без дрехи, отблъскването й със сила в опитите да вземе
телефона му и разпространение на снимките въззивникът е осъществил на
посочената дата акт на психическо и физическо насилие спрямо въззиваемата,
нарушил е личните права на въззиваемата и в никакъв случай не може да се
приеме, че поведението му съставлява нормален начин за общуване или
уреждане на взаимоотношения между бивши съпрузи и родители.
По отношение на проявите на психическо насилие, осъществени в същия
ден спрямо детето П., въззивният съд съобрази, че действително по делото
няма данни на този етап това поведение да се е отразило на психическото
здраве на детето, но при положение, че по делото са събрани безспорни
10
доказателства, че въззивникът е показвал унизителни за молителката снимки
на детето им независимо от преследваната от него цел, следва да се приеме, че
изисквайки от детето да гледа снимките и да вземе позиция за майка си
спрямо това което вижда, същият е осъществил психическо насилие върху
малолетно дете, въвличайки го по недопустим начин в конфликта между
страните и уронвайки авторитета на майката на детето, с което пряко е
застрашил нормалното му емоционално състояние и развитие, за последните
от които по делото са налице доказателства от показанията на свидетелката Д.
Д..
С оглед гореизложеното въззивният съд приема за доказано по делото,
че е налице акт на осъществено психическо насилие на 26.04.2025 г. от страна
на въззивника спрямо въззиваемата и детето им П. при условията на чл. 2 ал.
1 от ЗЗДН, респ. приема за обосновано искането на въззиваемата за
предприемане на мерки за закрила по отношение на нея и детето.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания относно
наложените мерки за защита, но при въззивната си проверка съдът намира, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и в тази
му част и определените мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН могат
да осигурят адекватна защита на въззиваемата и детето й за посочения от съда
срок, отчитайки, че първата мярка задължава въззивника постоянно да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиаемата и
детето им, т.е. безсрочно, а нарушаването на мерките би съставлявало
престъпление по НК. Правилно с оглед данните за степента на осъществено
насилие съдът е забранил на въззивника да се приближава до въззиваемата,
жилището й и местоработата й за срок от дванадесет месеца, считано от
датата на издаване на заповедта за временна защита, както и да осъществява
контакт с нея под каквато и да е форма за срок от този срок, като е отчел
обстоятелството, че този срок е достатъчен да осигури възможност на
въззивника да се успокои за да упражняват страните занапред общите си
права и задължения по отношение на детето им. При тези правни изводи
въззивният съд приема, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена
като неоснователна.
По разноските: С оглед изхода на делото във въззивната инстанция в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени при условията на чл. 78 ал. 3
11
от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., за извършването на които по делото са представени
писмени доказателства.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908/19.06.2025 г. по гр.д. № 2650/2025 г.
по описа на ПлРС, в обжалваната част, в която е уважена молбата за защита
по реда на ЗЗДН и са наложени мерки за защита по чл. ал. 1 т. 1, 3, 4 и 5 от
ЗЗДН в полза на молителката Д. С. Ч. – И. и детето П. Р.ов И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Р. П. И., ЕГН ********** от
с. **********, обл. Плевен, ********** да ЗАПЛАТИ в полза на Д. С. Ч. – И.,
ЕГН ********** от гр. Плевен, ********** сумата от 600 лв. за направени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12