№ 414
гр. Сливен, 11.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100200 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищци пор.№№ 1 и 2, редовно призовани, не се явяват, представляват се
от адв. Виолета В. от САК, съгласно пълномощно представено днес.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовано,
се представлява от адв. Валя Монева, с пълномощно по делото.
Свидетелката М. М. К., нередовно призована, се явява лично.
Адв. В.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. МОНЕВА: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че не няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
На 25.10.2023 г. е постъпила молба от адв. П. К. САК, пълномощник на
ищците, ведно с приложени доказателства.
Съдът ВРЪЧВА препис от молбата на процесуалния представител на
ответника.
Адв. В.: Водим свидетелите за разпит, поддържам молбата представена
от адв. П.К..В същата сме посочили банкова сметка за доброволно уреждане
на претенциите.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел М. М. К..
1
Сне самоличност на свидетелката, както следва:
М. М. К. – 48 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование,
омъжена, осъждана съм по наказателното дело във връзка с процесното ПТП,
без родство със страните по делото
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, същата обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Движех се по бул. „Бургаско шосе“ на
кръстовището на института. Отивахме на тренировка със сина ми. Движехме
се от изток по булеварда към запад. Преди пешеходната пътека видях хората,
опитах да спра, но ги ударих. Пешеходците ги видях на самата пътека, пред
колата – жената и детето. Мисля, че бяха една до друга, те пресичаха от юг-
север. Жената беше към колата, детето беше от другата страна. Не забелязах
дали са хванати за ръце. Ударът настъпи първо към жената, детето вървеше
или до нея или зад нея, не мога да кажа точно. Не можах да преценя как се
движат, аз ги видях буквално пред колата. Беше тъмно, валеше дъжд, може
някоя кола да ме е заслепила, не мога да отговоря на този въпрос. Просто ги
видях пред колата. След като стана удара спрях колата, слязох, помогнах им,
преместиха се на тротоара, обадих се на 112. От удара жената отхвръкна.
Момиченцето беше паднало на земята. Може би само майката съм ударила,
не съм сигурна точно. С предната част на колата ударих жената. Управлявах
със скорост под 50 км./ч. Бях с включени светлини, с колан бях. Детето ми
беше на задната седалка в столче, отивахме на тренировка. Аз като ги видях,
те бяха близо. Опитах се да спра, но просто бяха много близко вече пред мен.
Спрях веднага след като ударих жената. Паднала тя беше малко под диагонал.
Спрях веднага след удара, най-вероятно съм била на пътеката. В момента, в
който ги ударих спрях и те бяха пред колата. Веднага слезнах от колата.
Детето беше на платното, жената беше по-напред. Помогнахме й аз и други
хора се намесиха, преместихме ги на тротоара. Те бяха в шок. Обадих се
веднага на 112, дойде линейката. Не си спомням да съм видяла кръв по
главата на детето. Линейката дойде бързо. Първо дойде полицията, след това
дойде линейката, но беше доста бързо. Валеше дъжд, беше мокро платното.
Мисля, че не беше включено уличното осветление. Часът беше към 17.00 ч.,
м. януари, беше тъмно. В час пик е няма как да не се движат и други коли.
Възможно е да съм заслепена от други коли.
2
Видях ги буквално пред колата, опитах да спря, но хората бяха много
близо. Спирачен път не е имало. С нашия застраховател „ДаллБог“ имахме
разговор, уведомих ги, но нямам документ.Уведомих ги устно няколко дни
след това. Сигурна съм, че съм уведомила застрахователя, че е станало ПТП с
моя автомобил. Пътното платно имаше две ленти, аз се движех в дясната
лента. Ударът настъпи в дясната част на пешеходната пътека, те вече
преминаваха по пешеходната пътека.
Жената беше първата, която понесе удара. Точно не мога да го
възпроизведа, защото то беше абсолютен шок за мен. Може би са били
успоредно, но нямам ясен спомен как точно са вървяла майката и детето.
Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели, посочени
поименно в молба от 25.10.2023 г. – Руска Илиева Велчева и И.Г.П..
Сне самоличност на свидетелката:
Р.И.В – 69 г., българин, бълг. гражданин, с основно образование,
вдовица, неосъждана, без родство
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК и същата обеща да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Ц. и Й. П. познавам от 2014 г. от както купиха
апартамента. Живеем в един блок, те са на 2 етаж, аз съм на първи етаж. Знам,
че те двете са претърпяли катастрофа на пешеходната пътека. Аз не съм
видяла катастрофата, научих за нея на следващия ден. На 11.01.2023 г. е
станала катастрофата. Аз разбрах на втория ден, че те са били ударени и
после на 4-5 ден отидох да ги видя. Ц. е майката, Й. е дъщерята. Ц. се
оплакваше, че има шина сложена на десния крак. Тя лежеше на леглото.
Кракът й беше превързан, тя беше легнала. Ц. се оплакваше от болки в крака,
беше уплашена жената. Тя каза, че на пешеходната пътека са ударени. Беше
уплашена жената докато разказваше. Й. също беше уплашена от това нещо. У
тях мъжът на Ц. всичко правеше, два пъти съм ходила у тях. Не мога да кажа
дали е ставала или не е ставала, аз не съм постоянно при нея. Първият път
като отидох тя лежеше на леглото, вторият път беше седнала на леглото. Пред
мен тя не е ставала от леглото. Познавах Ц. като комшийка преди
катастрофата. Тя е по-млада от мен не сме се събирали много с нея, събирам
се с такива на моята възраст. Понякога ме е викала да си пием кафето. Това е,
друго няма. Преди катастрофата Ц. беше весела, сега вече я страх да
3
преминава на пешеходната линия, след като се случи това нещо. Й. също
беше уплашена и няколко дни не е ходила на училище, докато премине това
нещо. Ц. я боли десният крак, когато е студено. В момента пак я наболява
кракът като изкачва стъпалата. Като всеки човек детето преживява уплахата,
детето е като уплашено. Ц. работеше преди катастрофата в мебелен цех в с.
Тополчане. Тя каза, че като се е върнала на работа и като седи права - кракът
й умалява.
На Ц. десният крак в коляното беше счупен. Ползваше шина 40 дни. Й.
е в 6 клас. Тя няколко дни не е ходила на училище докато се възстанови. Ц.
съм я виждала с патериците съпровождана от мъжа си с колата да ходят на
преглед. Живея на първия етаж и всичко виждам, аз съм пенсионер. Не зная
дали е пила някакви лекарства Ц.. Виждала съм я с колата с мъжа й да отиват
някъде, не съм я разпитвала къде отива. Като ходих у тях след 4-5 дни Ц.
лежеше след катастрофата, мъжът й и детето я обслужваха. Сега тя вече ходи
на работа спокойно. Детето ходи на училище, добра ученичка е. Семейството
е от четири човека Иван, Ц., Й. и Тошко. Мъжът й работеше преди в с.
Калояново, като пазач беше. Когато стана катастрофата не мога да кажа дали
е спрял да ходи на работа.
Идваше една жена при Ц. за раздвижване, но не съм я виждала лично.
Ц. ми каза, че е идвала жена за раздвижване.
Съдът сне самоличност на свидетеля:
И.Г.П. – 44 г., българин, бълг. гражданин, средно специално
образование, женен, осъждан съм с условна присъда тази година за
неправомерно съхранение на акцизна стока, съпруг съм на Ц., Й. е моя
дъщеря.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, същият обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Ясно си спомням деня и целия инцидент. Случи се
в един дъждовен януарски ден – 11.01. тази година след обяд, след 17 ч.
Научих докато съпругата ми каза, че ще излезе с дъщеря ни навън, аз останах
с малкия син в къщи и гледахме анимационни филми. Звънна ми телефона,
това беше номерът на съпругата ми и тя ме попита къде съм. Тя ми каза:
4
”стана една беля”, с някакъв много тревожен клас. Попитах какво се случи, тя
каза, че са ги блъснали, при което чувам някакви писъци, дочух гласът на
детето, то пищеше. Жена им изтърва телефона. Оставих малкото дете в къщи,
той е почти на 6 г. и аз с всичка сила излязох навън. Мястото е няма и 10 м.
пред блока. Отидох и видях съпругата ми, колата беше спряла почти на
пешеходната пътека, а съпругата ми на 6-7 м. седеше поклащайки се. Питах я
какво се случи. Й. стоеше със скъсано яке, рошава и плачеше до майка си.
Викаше: „Мамо, мамо“. Тя си е мислела, че с майка й е станало най-лошото.
Видях госпожата от колата - другата свидетелка, да пищи, детето й вътре в
колата пишеше. Водачката на автомобила викаше: „Какво стана, какво стана“.
В рамките на 5 мин. спешно дойде и линейка, която ги отведе в спешното. Аз
веднага се върнах в къщи при сина ми. Помолих бащата на съпругата ми
моментално адекватно да отреагира, тъй като той работи в Спешна помощ в
Сливен. Той ми каза, че е на работа и аз му казах: „Моля те отиди виж, че
Цеци нещо си ударила крака“. Гледах да не го стресирам. Казах му, че е
станала някаква беля. Той пое да се грижи за съпругата ми в болницата,
докато аз останах и се грижех за малкото дете. Късно вечерта след 10.30 ч.
дочух страшен писък във входа на блока. Изскочих, видях дъщеря ми да бяха
в ужас нагоре и каза: „Тате мама падна“. Слязох долу и видях, че съпругата
ми е припаднала на стълбите. Брат й и баща й я подкрепяха, но по някакъв
начин тя се е свлякла от шока. Тя е здрава жена, но припада за втори или за
трети път. Припаднала е и в болницата. Беше припаднала пред вратата на
входа на блока ни и детето бягаше с някакви писъци към дома.
Непосредствено след удара съпругата ми приличаше на боядисано яйце.
Десният й крак беше изцяло лилав, на няколко места огромни петна, точно
където е бил удара. Вследствие на удара тя отхвърчала. Главата й беше с
лепенка, ръката й охлузена. Дрехите й бяха под всякаква с критика. Й. също
беше превързана на главата и имаше охлузвания, но бяха по-малки за разлика
от майка й. Пораженията основно ги е поела съпругата ми, тъй като ударът е
бил от дясно, а Й. я държала за ръката, тя естествено предава удара от самия
автомобил към детето. Двете бяха под всякаква критика. Особено жена ми, не
вярвах, че това нещо ще се оправи. Първоначално беше синьо, лилаво, с всеки
изминал ден, който идваше ставаше черен цвят. Докторите предложиха на Ц.
първоначално целият таз да бъде обездвижен, но единият от докторите каза,
че има вариант с някаква лонгета. Това представлява твърда част и ще бъде
5
по-лесния вариант да може да се обслужва. Аз трябваше да остана до нея през
целия период, за да я обслужвам. Тя имаше нужда да бъде обслужвана около
40 дни и продължаваше и после. Посред нощ ставахме до тоалетна, лошо й
беше пак ставахме. Тя изпитваше неописуеми болки - болеше я всичко,
кракът, гърбът, главата. На нея дори й се привиждаше нещо сиво пред очите и
аз й обясних, че има последствия от травмата, което е естествено. Тя
обясняваше за болката си в главата. Й. имаше адски болки в гърба и кръста,
при което имахме консултация с доктора, който трябваше да придвижи
напред за ЯМР /ядрено-магнитен резонанс/. Когато отидохме докторът да
може да я прегледа, Й. се разплака, започна да пищи. Разплака се, каза, че не
иска и че е добре. Молеше се да не ходим по болниците, беше й писнало от
тези неща и яз не исках да й причинявам повече стрес. Над месец Ц. имаше
нужда от чужда помощ. Аз се грижех за нея, правех всичко аз – за ръка, тя ме
прегръща, стъпка по стъпка, от стена до стена, апартаментът ни е малък – до
тоалетната. Аз я събувам, аз я обувам - всичко. Беше й проблемно да се
обърне да се избърше дори в тоалетната. При Й. първите пет дни бяха
безсънни. Съпругата ми през цялото врече охкаше, спеше по половин час и се
събуждаше. Иска вода, ставам давам й вода. Искаше нещо обезболяващо,
давам й. Храна искаше, всичко, което не можеше сама да направи, вършех аз.
Първите няколко дни Й. нямаше никакъв сън. Казваше: „Тате, ами мама ако
беше умряла“ и започваше да плаче. Посред нощ се събуждаше и аз я питах:
„Йоанче, защо не спиш?“, казваше, че не може да спи. Казвах й да си ляга,
„спокойно, всичко свърши”. В момента, в който примерно искам да я успокоя
и да й кажа, че всичко е наред, тя се обърне на една страна и започва да
плаче. Питах я защо плаче, казвах й че няма да има нищо лошо. „Да, ама мама
ако беше умряла?“. Казвах й: „Спокойно!“. Първите пет безсънни нощи бяха
най-ужасните. Вече впоследствие стоим и си говорим с нея. Повярвайте ми,
като баща неща, които съм й забранявал преди това, исках да й ги дам на
тепсия, само и само по някакъв начин да я откъсна от реалността, която беше.
Тя пак стои, стои. Като дойдат някои наши познати да ни видят примерно как
сме или като дойдеше баба й, тя пак: „Бабо да ти кажа…“ и започваше да
плаче. Трябва да Ви кажа, че месеци след това, аз съм я карал всеки ден на
училище. Никога не е било Й. да я изпратя на училище и тя да не си пресече
сама пътя. Сега тя искаше да спираме, аз й казвах „добре”, хвана я за ръчичка
и двамата пресичаме. Тя изпитва страх при пресичане. До момента вече някои
6
неща вече сме ги овладяли, все пак мина 1 г. Всеки ден си я карам и си я
връщам. Тогава работата ми позволяваше да си я карам до училище и да си я
вземам без никакъв проблем. Но всичко това трябваше по някакъв начин да го
говорим, да го решаваме. Доста време Й., нещо което никога не е било преди
това, да я помоля да отидем за един хляб двамата и тя да не тръгне сама да
отиде до магазина. Магазинът е близо. Сега няма, сега двамата трябва да
ходим. Излиза, но трябва да има някой с нея. Първите 2-3 месеца да отиде
сама до магазина е абсурд. Просто за ръчичка двамата или с някой възрастен.
В един момент тя искаше да ни покаже, така ние да не се притесняваме, тя
казваше, че ще пресече сама. Но нямаше как аз да не бъда с нея.
Тя е много жизнено и радостно дете Й., но след като стана този проблем
по някакъв начин се капсулова в себе си. В смисъл такъв - до преди това
имаше едни момичета, с които играеха там пред блока. Започна малко по
малко да ги отбягва, като казваше че не иска да играе. Притесняваше се, как
ще обуе къси гащи. Казвах й, че това е лято и ще се изчисти, впоследствие
синьото се изчисти. Не е точно криене, но се притесняваше се от белезите,
които има, да не й се смеят. Успокоявах я, че никой няма да й се смее. В
училище се справяше много добре. Като всяко дете сега ходи на училище, но
винаги има нещо. Аз го отдавам вследствие на инцидента, тъй като от тогава
насам аз виждам негативна промяна. Не иска да говори за тези неща, избягва.
Пешеходната пътека където стана инцидента е точно до блока и когато трябва
да отидем някъде тя иска да минем по друг път. Тя избягва мястото на
катастрофата. Изминали бяха месеци и тя ми показа къде й била отхвръкнала
диадемата. Това е много грозно и гадно. Съпругата ми работи в родното ми
село Тополчане, като мебелист в една дърводелска фирма. Беше жизнена,
весела с хората от селото, приятели и познати до момента на катастрофата.
Отрази й се по някакъв начин физически и психически травмата. Към
момента – имам една стара къща, която я реставрираме и преди по-малко от
4-5 дни я помолих да отидем. Има една рампичка там има едно стъпало и тя
поиска да й подам ръка, защото с този крак не може. Тоест не може да си
повдигне десния крак, не може на 100 %, както беше преди травмата.
Следователно щом иска да й подам ръка да се качи горе, няма как това да е
нормално. Първоначално съпругата ми изпитваше страх, но когато й се
налагаше да ходи на магазини, да пресичаме, сега като голям човек опитва се
да пресича по тази пешеходна пътека, на която стана инцидента. Там й е като
7
лобно място. Има болка при движение, когато трябва да повдигне крака
малко повече и да пресече, винаги има някаква болка. Даже сега като се
захлади, тя казва че има болки при смяна на времето.
Й. около 10 дни не беше на училище. След това поиска да ходи на
училище да е сред децата. По някакъв начин искаше детето да се откъсне от
това, което се получаваше в къщи като атмосфера. По време на инцидента си
стоях в къщи. Работата ми е сезонна, аз работа в Агенция за борба с
градушките. От 3 – 5.10. приключвам работния процес и стоя в къщи. Работя
сезонно само през лятото от 18-20.04. зависи от сезона, до 3-5.10., след това
стоя в къщи, не работя. По принцип работя, работата ми е сезонна и
евентуално, ако от работното ми място поискат нещо да се прави, боядисва,
възобновява, излизам и работя, ако нещо се наложи. През този период когато
се грижех за жена ми си бях в къщи, не съм бил нощен пазач. Не съм работил
на смени, като дневна и нощна, това беше в миналото., може би през 2015 г.
Когато отидох на ПТП съпругата ми лежеше, казваше че много я боли,
изправи се потрепера и пак падна. А Й. викаше: „Мамо, мамо“ и седна на
земята. Съпругата ми след това падна и аз отидох да я обгрижа по някакъв
начин. Тя каза: „Удариха ни пиле, удариха ни“. Й. помня, че говореше за
диадемата й, която беше паднала, видях я на земята. Детето имаше само
охлузвания. В къщи дойде с някаква марля или лепенка на главата, беше със
скъсани дрехи. ПТП-то го посетих в рамките на не повече след 5 мин.
Малкото дете беше само в къщи. Й. беше с охлузвания и скъсани дрехи,
казваше, че й няма диадемата. По късно разбрах, че телефонът също го няма.
Беше кална, със сълзи, разрошена. Видях детето ми в пълен безпорядък, не
видях да има кръв по косичката, видях това, което беше като марля. Във
връзка с тези състояния съпругата ми вземаше само болкоуспокояващи. Не
съм я водил на психиатър и психолог. Посещаваше я само една наша позната
след ПТП, може да се каже, че след като свалиха лунгетата. Свалихме
лунгетата след 40 и няколко дни след ПТП. Наша позната, която работи в
чужбина ни каза, че може да й предостави безплатни услуги като
физиотерапевт. Мисля, че тя с това се занимаваше в чужбина. Тя идваше у
нас, имаше посещения в рамките на около максимум 10 да са били. След като
махнаха лунгетата се случи това, вече като почнахме раздвижвания, след 40-я
ден. Докторът ни каза, че вече можем да свалим лунгетата, но не я махна
доктора. Отидохме, продължиха болничните на жена ми, докторът каза така,
8
за да няма атрофия на мястото, да започнем да раздвижваме. Тогава с тази
моя позната се уговорихме за раздвижването. В последствие след като
махнахме лунгетата, съпругата ми се придвижваше с патерици. Лично аз я
водех на контролен преглед - или аз, или баща й. Когато жена ми беше в
Бърза помощ вечерта след ПТП, аз не бях там. ПТП-то се отрази на успеха на
Й., преди това никога не е имала четворки, сега започна да вкарва и четворки,
но колко време това може да Ви го каже по-точно майка й. Детето не е
напълно възстановено, тогава имаше нужда от психиатър, но не сме я водили
на психиатър. След сваляне на лунгетата на жена ми, проведохме
рехабилитацията.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Адв. В.: Поддържам искането за назначаване на съдебномедицинска
експертиза и съдебно психологична експертиза. По отношение на искането за
назначаване по делото на авто-техническата експертиза, считам, че такава не
следва да бъде назначавана с оглед приключилото наказателно производство
със споразумение, както и с оглед заявеното в днешното с.з. от самата
осъдена водачка на лекия автомобил.
Адв. МОНЕВА: Уважаема госпожо председател, оспорваме механизма
и искаме да бъде назначена съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, тъй
като знаем, че принципът на устната непосредственост в гражданския процес
следва да се спазва, независимо от влязлата в сила присъда, в случая
споразумение. Оспорваме описания в исковата молба механизъм, като
твърдим съпричиняване. Оспорваме назначаването на поисканата
психологична експертиза. Достатъчно бяха показанията на свидетеля, за да се
изясни, че няма такива психологични проблеми. Нито е посещавала майката,
нито детето особено, психолог нито пък психиатър. Да, може би е имало
нужда, но към момента не се налага. Така, че считам тази експертиза за
неоснователна. От друга страна възразявам да бъде приета представената с
молба на адв. К. трудова характеристика на ищцата Ц. П., която е неотносима
към настоящото производство. Не виждам какво ще се доказва с това, че е
трудолюбива, отговорна за действията си. И другото, което е писмото от
училището от Златина Вангелова - класен ръководител във връзка със
заявеното отношение към учебния процес, дисциплина, поведение. Това
писмо, също е неотносимо към настоящото гражданско производство. Моля
9
да не се приемат като доказателства, те нищо не доказват.
Адв. В.: Поддържам искането си да бъдат приети двата документа с
молбата, която беше връчена в днешното с.з. на ответника, а именно
длъжностна характери и бележката от учебното заведение. По отношение на
съдебно-психологичната експертиза - всички сме наясно, че ползването на
психолог или психиатър изисква средства и това, че доверителките ми не са
посетили такъв специалист, не означава, че искането за назначаване на такава
експертиза е неоснователно с оглед заявените в днешното с.з. свидетелски
показания.
Предвид това, че по делото не са представени никакви обективни данни
или документи, които да доказват търсена специализирана помощ, нито е
провеждано психологично лечение след процесното ПТП до настоящия
момент, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за назначаване на
съдебно-психологична експертиза
На основание чл. 195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на СМЕ от в. л. д-р Й. И. С., който след като
извърши преглед на ищците и се запознае с приложената по делото
медицинска документация да изготви писмено заключение, в което отговори
подробно на въпросите
1. Какви травматични увреждания са получили пострадалите при
процесното ПТП и какъв е техният медико-биологичен характер? В деня на
процесното ПТП – 7.06.2021 г., направени ли са образни изследвания на Ц. П.
и/или на Й. П. и какви са резултатите от тях?
2. Какво лечение е проведено? Същото било ли е необходимо за
възстановяване от получените телесни увреждания? Каква рехабилитация е
10
предписана на пострадалите лица и проведена ли е тя?
3. За какъв период Ц. П. е следвало да носи съответната имобилизация?
Кога е свалена имобилизацията и от кого е следвало да бъде свалена тя?
4. Възстановени ли са пострадалите и до каква степен, има ли остатъчни
явления и какви? Изпитвали ли са затруднения в придвижването си ищците и
кога е настъпило възстановяване на тяхната походка?
5. Направените разходи за лечение от ищцата Ц. П. във връзка с
получените от нея увреждания и лечение ли са?
Определя възнаграждение в размер на 500 лв. платимо от ответното
застрахователно дружество в 10-дневен срок по сметка „Депозити” на СлОС.
На основание чл. 195 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебна авто-техническа експертиза
/САТЕ/, която да се изготви от вещо лице инж. Х. В. У., който след като се
запознае с материалите по делото и тези приложени по НОХД № 1027/2023 г.
на РС – Сливен, да изготви писмено заключение, в което подробно отговори
на въпросите:
1. Какъв е механизмът на настъпилото на дата 11.01.2023 г. в гр. Сливен
ПТП? Да се опише същото в динамика - как е започнало, протекло и
завършило то.
2. Да се определи мястото на удара по дължина и широчина на пътното
платно. Къде по дължината и широчината на пътното платно се е движил лек
автомобил, марка „Мазда" с peг. № ********* и в каква посока е бил
управляван същият преди ПТП, съответно къде и в каква посока са се
движили пешеходците непосредствено преди и в момента на настъпване на
процесното ПТП?
3. На конкретното място, където е настъпил пътният инцидент от
11.01.2023 г., в гр. Сливен, има ли пешеходна пътека, съответно разрешено ли
е пресичането на пешеходци?
11
4. Представлява ли мястото, на което е настъпило процесното събитие,
продължение на тротоара върху пътното платно?
5. Преди да предприемат пресичане на пътното платно Ц. П. и/или на Й.
П. огледали ли са се за приближаващи пътни превозни средства?
6. Настъпило ли е съприкосновение между лек автомобил, марка
„Мазда“ с peг. № ********* и някой от двамата пешеходци, респективно, и в
случай, че да - кои части на лек автомобил, марка „Мазда" с peг.№ *********
са реализирали съприкосновение с кои конкретни части на телата на всеки
един от пешеходците?
7. Каква е била скоростта на движение лек автомобил, марка „Мазда" с
peг.№ ********* непосредствено преди и в момента на удара с пешеходците?
8. С каква скорост са се движили Ц. П. и/или на Й. П. в момента на
пресичане на пътното платно?
9. Каква е разрешената скорост за движение за МПС от категорията на
лек автомобил, марка „Мазда" с peг. № ********* в района на процесното
ПТП и при каква скорост на движение на застрахования при ответника
автомобил пътният инцидент е бил предотвратим от техническа гледна точка
за неговия водач?
10. Отговаря ли установената скорост на движение на лек автомобил,
марка „Мазда" с peг. № ********* в момента на удара с получените от
ищците травми?
11. Водачът на лек автомобил, марка „Мазда", с per. № *********
направил ли е опит за екстрено спиране, респективно било ли е технически
предотвратимо настъпването на процесното ПТП, в случай че той е натиснал
спирачния педал или е променил траекторията си на движение?
12. От техническа гледна точка пешеходците допринесли ли са с
пътното си поведение за настъпване на това ПТП?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лв., платимо от ответното
застрахователно дружество в 10-дневен срок, считано от днес, по сметка
„Депозити“ на СлОС.
С цел събиране на допуснатите доказателства, съдът
12
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 12.02.2024 г. – 11:00 ч., за която дата
страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица инж. Х. В. У. и д-р Й. И. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13