№ 47
гр. Ямбол, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500060 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П.Г.Я. чрез
пълномощника му адв.З., САК против решение № 416/17.12.2021 г., постановено по гр.д.№
3526/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на малолетното дете Г.П.Я. с ЕГН
********** представлявано от неговата майка и законен представител Д.И.И.,с ЕГН
********** от гр.*****, ж.к.******, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН П.Г.Я., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. *******, ж.к.************ с адрес за призоваване: гр.*******, бул****** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното си дете Г.П.Я. с ЕГН
**********;
ЗАБРАНЯВА на П.Г.Я., с посочени данни да приближава жилището в което живее
малолетното дете Г.П.Я. в гр.*****, ж.к.****** и местата за социални контакти и отдих на
Г.П.Я. на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от шест месеца.
НАЛАГА на П.Г.Я. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на двеста лева, както
и да се издаде заповед за защита в полза на Д.И.И. с ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Г.П.Я. срещу П.Г.Я..
Решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в пълно
противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, при неправилно
ценене на доказателствения материал самостоятелно и в цялост и в разрез с интереса на
1
детето, поради което се желае да бъде отменено, а издадената срещу въззивника заповед за
незабавна защита обезсилена изцяло.
Според въззивника по делото безспорно е доказано, че не е извършил твърдения акт
на насилие; били установени редица несъответствия и противоречия в показанията на
свидетелите на молителката, но съдът неправилно е ценил и кредитирал същите изцяло;
били приети доказателства, които неправилно били напълно кредитирани, въпреки пороците
в тях и факта, че представляват частни документи, които нямат придаваната им
доказателствена сила и тежест. Представеното съдебно-медицинско удостоверение не сочи
давност на закрепените наранявания и начин на осъществяване, което е същностно в
настоящия процес. Снета е анамнеза от майката. Закрепените наранявания не кореспондират
с изнесеното от молителя в молбата и декларацията, включително и по вид и
местонахождение по тялото. С оглед на всичко това, същото не е следвало да се цени от
съда като годно доказателство, но е било анализирано и кредитирано. В декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН са налице празноти, които водят до пълна нередовност на същата, но я
кредитира. Съдът е кредитирал представени психологически изследвания, които са
недопустими и не е следвало да бъдат приемани.
В законоустановения срок молителката Д.И.И. в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г.П.Я., сега въззиваема е депозирала отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на събраните
по делото многобройни писмени и гласни доказателства, като е постановил правилен,
законосъобразен и обоснован съдебен акт след безспорно установена фактическа
обстановка. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото доказателства.
Пред въззивния съд страните са редовно призовани за съдебно заседание, не се
явяват, а чрез своите процесуални представители поддържат становищата по въззивната
жалба и отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана молба от Д.И.И. в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г.П.Я., с която се желае съдът да наложи на ответника
П.Г.Я., баща на детето мерки за закрила от домашно насилие, извършено от бащата по
отношение на детето. Твърденията са за това, че в периода 5.11.2021 г. – 7.11.2021 г., когато
бащата е упражнявал личните си контакти с детето е проявил физическа агресия срещу него,
изразяваща се в установени от лекар кръвонасядания по дясна ключична ямка и
кръвонасядания по лявата предмишница. С оглед така получените травми и след посещение
по този повод при психолог е установено също, че детето Г. се страхува от баща си,
тревожен е, неспокоен и непрекъснато търси контакт с майка си. Страхува се от баща си
най-вече заради това, че смята, че то отново ще му посегне. Молителката е провеждала
2
разговори с бившия си съпруг затова, че на детето трябва да се осигурява спокойствие, но
въпреки това той осъществява насилнически актове по отношение на него, които след
процесния случай явно имат и физическо изражение.
Становището на ответника П.Я. пред районният съд, а и пред въззивната инстанция е,
че не е извършвал какъвто и да е акт на домашно насилие по отношение на детето си не
само на твърдените дати, но и никога не му е посягал, нито се е държал грубо с него.
Ответникът излага други обстоятелства в обяснение на случилото се в периода, когато е
осъществявал личните си контакти с детето 5.11.-7.11.2021 г. След като са пристигнали в гр.
С., той както винаги първо е започнал със смяната на дрехите на детето и тогава заедно със
сестра си забелязали две бледочервеникави наранявания по кожата му около ключицата от
дясната страна, както и синини на лявата ръка над лакътя в меката част, на близко
разстояние една от друга като от ръка. След като видели тези наранявания по детето, баща
му и неговата сестра го попитали какво е това, но детето отговорило „нищо, не ме боли“
Съмненията на Я. са за това, че майката е наранила детето, защото то не веднъж е
споделяло, че е бито от майка си и от мъж, с когото съжителства тя - Д..
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН молителката И. е
представила декларация, с която декларира, че П.Г.Я. е осъществил акт на домашно насилие
над детето Г. в периода 5.11.-7.11.2021 г., изразяващ се в следното: физическа агресия,
причинила болки и страдания на детето, изразяваща се в удари по тялото и лицето на детето,
причинили кръвонасядания по дясна ключична ямка, кръвонасядания по лявата
предмишница, както и емоционално психологическо насилие. Представени са доказателства
за това, че страните са родители на страните Г., което не е спорно – удостоверение за
раждане от 24.09.2015 г.; решението, с което по гр.дело № 877/2019 г. на Пазарджишки
районен съд е допуснат развод между страните, а родителските права са предоставени за
упражняване на майката и е определен режим за контакти на бащата с детето, както и
удостоверение за настоящ адрес на детето Г.Я. в гр. Ямбол.
В подкрепа на твърденията за извършено домашно насилие, молителката е
представила съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 50-III/2021 г., по което д-р
П. - специалист съдебен лекар, на 08.11.2021 г. е извършил преглед на детето Г. по
предварителни сведения от майката, че при връщане на детето от баща му на 07.11.2021 г. е
забелязала следи от насилие по него. Самото дете твърдяло, че баща му го е дърпал и
стискал по лявата ръка и му е ударил няколко шамара. Заключението на съдебния лекар е, че
установил по детето Г. кръвонасядане по дясна ключична ямка и кръвонасядания по лявата
предмишница, които травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно при захват и притискане на левия крайник и при
тангенционално преминаване на твърд предмет по ключичната ямка. Тези травматични
увреждания са причинили болка и страдания.
От същата дата 08.11.2021 г. са представените резултати от психологическо
изследване на детето Г., изготвено от психолог В.. Психологът е провел кратък тест, за да
3
установи истинността на твърденията и чрез този тест се е разкрило, че детето се е
отдръпнало от баща си, страхува се от него, емоционално е превъзбудено и докато говори за
случилото се не може да седне на едно място. Психологът е установил още, че двамата
родители отправят противоречиви и нееднозначни послания към детето си, което често води
до затруднение в развитието му, а заключението е, че над детето е упражнено физическо
насилие и е пренебрегвано от баща си. Представени са още от резултати от психологическо
изследване от същия психолог на детето Г. след завръщане от пребиваване в дома на баща
му, като от 28.12.2020 г. до 22.02.2021 г. са били проведени поредица терапевтични сесии,
вследствие на които Г. е спрял да лъже и говори обиди по адрес на майка си.
Пред първата инстанция са събрани гасни доказателства, като са били разпитани по
двама свидетели, посочени от молителката и ответника. Свид. Д. Г. е мъжът, с когото Д.И.
живее на съпружески начела и който има впечатления за отношенията на бащата и детето.
Свид.Г. потвърждава, че на 07.11.2021 г., когато бащата върнал детето, то първоначално
нищо не споделило, но в последствие майка му видяла, че има белези по тялото, които видял
и свидетелят. Белезите били по ръчичката – лявата направо като синини, но по-силни, а от
другата страна по-скоро към ключицата синините били доста видими. За да конкретизира в
протокола е посочено, че свидетелят е посочил мястото над китката на лявата си ръка, като с
дясната ръка е показал, че е имало три пръста отпечатък. Майката попитала детето от къде
са тези синини и тогава детето казало, че баща му ги е направил, разказал случката – че
отишли на гости при братовчедите му, Г. ударил братовчед си с топка и баща му се скарал,
хванал го много силно с ръката, дръпнал го и му ударил няколко шамара. Г. бил много
уплашен и вече го било страх да отиде при баща си. Другият свидетел посочен от
молителката е нейния брат – С.Д., който е присъствал в дома на сестра си, когато бащата е
върнал Г.. Когато детето се съблякло имало синина на лявата ръка, все едно стиснато от ръка
с три-четири черти пръста. Свидетелят показал лявата ръка от китката до лакътя и отделно
горе в дясно към ключицата също имало синьо. Детето нищо не обяснило тогава, нищо не
искало да каже, било в шок и разстроено. След като се успокоило, споделило, че баща му го
е стиснал, ударил го е, но свидетелят не помни какво конкретно е обяснило детето за това
как се е случило. За друг път детето е споделяло на свидетеля, че баща му е лош и го бие с
шамари, стискал го е и го е заболявало, но защо го биел, свидетелят не може да каже.
Свид. Д.П., посочена от ответника е негова сестра и твърди, че в периода 5.11.-
7.11.2021 г., когато детето е било при тях, Г. се е радвал, че го вземат и че ги вижда, но в
същото време бил леко тихичък и смутен. Когато с брат й започнали да го обличат, защото
майка му никога не му праща дрехи и му съблекли блузката видели, че на дясната ключица
има червено-розови точици, както и горе на лявата ръка над лакътя, като свидетелката е
посочила горната част на лявата страна на ръката от лакътя нагоре. Бащата попитал детето
какво е това, но то отговорило „нищо не ме боли, мама каза да не казвам“. Свидетелката и
брат й се притеснили, но детето така или иначе нищо не споделило, а друг път е имало
случаи да казва „мама ме бие по дупето и Дичето по врата“. Самата свидетелка нито един
ден не е видяла насилие над детето от брат си, включително и по отношение на тези дати,
4
когато е присъствала през цялото време. Другият свидетел на ответника е неговият зет – С.
П., който също е бил на процесните дати, заедно със съпругата си и техните деца –
братовчедите на Г.. Децата си играли, нищо не се е случвало помежду им, не са се карали за
играчки. Бащата никакво насилие не е извършвал над детето никога и детето няма страх от
баща си, а напротив обратно детето силно обича баща си и е много привързан към него.
Свид. П. в деня, когато е пристигнало детето нищо не е видял, а видял на другия ден, когато
било съблечено, че на ръката има синина от стиснато, като от пръсти – на лявата ръка над
лакътя в слабините на мускулчетата на детето, като е посочил над лакътя на лявата ръка в
горната част на лявата ръка. На друго място свидетелят не помни да е видял синини, но на
ръката и на гушката имало нещо червено, какво точно, не може да каже.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по
същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:
След анализ на писмените и гласни доказателства по делото, въззивният съд счита, че
фактическата обстановка правилно е възприета от районния съд, а възраженията на
въззивника в тази връзка са неоснователни. На първо място декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН отговаря изцяло на изискванията на закона и на целта, за която е предвидена от
законодателя, а именно под страх от наказателна отговорност пострадалият, в случая
майката на пострадалото дете да декларира обстоятелствата на извършено домашно
насилие, каквото е и сторено. Установените в съдебно-медицинското удостоверение,
издадено на следващия ден след завръщане на детето от баща му и след направен преглед от
специалист съдебен лекар – кръвонасядане на дясна ключична ямка и кръвонасядания по
лявата предмишница, потвърждават твърденията в молбата за защита от домашно насилие.
В същото съдебно-медицинско удостоверение заключението на съдебният лекар е, че тези
травматични увреждания могат да се получат при захват и притискания по левия крайник и
тангенционално преминаване на твърд предмет по ключичната ямка, както и са причинили
болки и страдания. За съда няма съмнения наличието на тези травми по детето, както и
намира за напълно установен източника, който ги е причинил, а именно ответника – баща на
детето.
От гласните доказателства е безспорно, че на 05.11.-07.11.2021 г. при осъществяване
на личните си контакти по решението си за развод, детето е пребивавало в гр. С. след като
баща му го е завел там. Детето е било постоянно с баща си, както и играло с братовчедите
си и въпреки, че ответникът и неговите свидетели отричат да е бил извършван акт на
домашно насилие спрямо детето, съдът счита, че същите не опровергават твърденията в
молбата. Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че районният съд
неправилно е дал вяра единствено на свидетелите на молителката, които са нейни близки и
роднини и са силно заинтересовани от изхода на делото. Въззивният съд счита, че въпреки
близката връзка на свидетелите Г. и Д. с молителката и детето, техните показания не могат
5
да бъдат игнорирани, тъй като са били очевидци на това, което споделят. Нещо повече при
разпита на свидетелите изрично е записано мястото, което те посочват за място на
установените наранявания по лявата ръка и дясната ключица на детето и тази конкретизация
напълно съвпада с установеното в съдебно-медицинското удостоверение и с твърденията в
молбата. Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на Я. – Д. и С. П.и,
които въпреки, че са били видели също синини по лявата ръка и дясна ключица на детето
посочват различно от действителното местоположение на тези синини. Ноторно известно е,
че предмишницата на човешкия крайник съставлява частта на ръката, разположена между
лакътя и китката, където са установените от съдебния лекар насинявания и където са
твърденията по делото, а свидетелите разпитани от ответната страна сочат друго
местоположение на видените от тях синини – на лявата ръка между лакътя и рамото в
горната част на ръката, което е в пълно противоречие с целия останал доказателствен
материал.
Безспорно е за съда също така, че установените по детето Г. травми са му причинени
от неговия баща, така както самото дете е споделило при прегледа му от съдебния лекар и
пред психолога, непосредствено след връщането си от гостуването при баща си. В резултат
от психологическото изследване на детето, психологът е категоричен, че над него е
упражнено физическо насилие и то е пренебрегвано от баща си. Пред психолога детето Г.
също е споделило, че синините по лявата му ръка са след като баща му го е стискал за
ръката, защото ударил с топка братовчед си по дупето.
С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съда счита, че по
отношение на детето Г. е безспорно установено, че баща му П.Я. е извършил акт на
домашно насилие – физическо и емоционално с оглед причинените насинявания и причинен
страх, тревога и безпокойство у детето от неговия баща. След като е достигнал до същите
изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 3526/2021 г.
по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6