РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1875/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 277860/11.02.2021
г., уточнена с молба от 04.06.2021 г. (л. 135), предявена от А.Ц.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******
Ищецът А.Ц.А.
твърди, че с Постановления от 30.11.2009 г. и 02.12.2009 г. на Окръжен прокурор при
ОП - Габрово, са били образувани ДП № 206/2009 г. и ДП № 207/2009 г. по описа
на ОДМВР - Габрово (съответно пр.пр. № 848/2009г. и 863/2009 г. по описа на ОП
- Габрово). С Постановление от 15.03.2010 г. на Окръжен прокурор при ОП -
Габрово, горепосочените досъдебни производства са били обединени, като ДП е
продължило под № 206/2009 г. по описа на ОДМВР - Габрово.
На 17.06.2010 г. и на 11.08.2010 г., ищецът бил разпитан, като свидетел
по това досъдебно производство.
На 14.09.2010 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. ІІ, т. 1,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК (предвиждащ наказание от пет до
петнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер от двадесет хиляди до
сто хиляди лева) и за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр.
ал. 1 НК (предвиждащо наказание от пет
до петнадесет години лишаване от свобода). Спрямо ищеца била взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
На 03.02.2012 г., ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем
– за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. II, т.1, вр. ал. 3, вр. чл. 26 от НК
и за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2 от НК.
Ищецът твърди, че наличието на висящо дело за две тежки умишлени
престъпления не му давало възможност да започва нормална работа, поради което и
ищецът напуснал Р.Б.и се установил в Кралство Великобритания, като
предварително заявил, че ще се явява всякога, когато е необходимо. Независимо
от това, на 20.04.2016 г., ищецът бил
обявен за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“. Издирването
било прекратено на 05.05.2016 г., след като предния ден били извършени нови
процесуално-следствени действия с ищеца.
На 04.05.2016 г., на А.Ц.А. отново било повдигнато обвинение.
През 2017 г., Специализирана П.внесла в СпНС обвинителен
акт за обвиненията,
повдигнати на ищеца, и било образувано НОХД № 859/2017 г. по описа на СпНС, 18
състав.
По НОХД № 859/2017 г. на СпНС, 18 състав били проведени осем открити
съдебни заседания, на 7 от които ищецът присъствал лично.
С влязла в сила на 26.01.2019 г. присъда от 17.09.2018 г. по НОХД №
859/2017 г. по описа на СпНС, 18 състав, ищецът бил признат невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение е претърпял неимуществени вреди.
Откритите
съдебни заседания по наказателното дело били дълги и мъчителни и всеки път в
съзнанието на ищеца изплувало случилото се с него. В хода на всяко съдебно
заседание, ищецът изпитвал чувство на
страх от това, какво може да последва за него, както и огромно притеснение и
нервност. Наказателното
производство продължило близо 10 години,
което карало ищеца да се чувства беззащитен. Той изпитвал страх от това какво
ще се случи с него и в същото време учудване защо съдят него. През всичките
тези години, ищецът изпитвал чувство на несигурност и страх, станал затворен в
себе си и сприхав с хората. Всеки път, когато се сещал за това производство се
изнервял. Изпитвал силно чувство за
несправедливост, за това, че му се повдига
обвинение, вместо да бъде защитен. Дълго време не можел да си намери
работа, загубил съня си и му се наложило да посещава психолози.
Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи в общ размер на 3940.50 лева,
съставляващи сбора от
-
33.60 лева –
разходи за за извършване на лицензиран превод;
-
347.09 лева - за
гориво за автомобил, заплащано на процесуалния представител на ищеца за
явяванията му в Специализиран наказателен съд на 20.11.2017 г., 07.03.2018 г.,
26.04.2018 г., 15.06.2018 г. и 17.09.2018 г.;
-
1900 лева –
платено адвокатско възнаграждение, от които: 800 лв. - платени на 13.06.2017 г.
и 800 лв. - платени на 26.04.2018 г., 300 лв. - платени на 10.01.2011 г.
-
1659.81 лева
(равностойността на 762 анг.паунда), представляващи сбора от: 271.96 анг.паунда, равняващи се на 582 лева – цена на
самолетен билет, 342.96 анг.паунда, равняващи се на 747.08 лева – цена на
самолетен билет за 07.10.2017 г., 87.98 анг.паунда, равняващи се на 181.35 лева
– цена на самолетен билет за 03.11.2017 г., 62 анг.паунда, равняващи се на
136.13 лева – цена за самолетен билет за 11.01.2018 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и
сумата от 3940.50 лева – обезщетение за имуществени вреди. Сумите се
претендират ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019
г. до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б.е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват
доказателства, които да ги установяват. Твърди, че не са представени
доказателства, установяващи наличието на причинна връзка между твърдените от
ищеца неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство. Сочи, че претенцията е прекомерна, не е съобразена
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна практика.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С Постановления от
30.11.2009 г. и 02.12.2009 г. на Окръжен прокурор при ОП - Габрово, са били образувани,
съответно ДП № 206/2009 г. по описа на ОДМВР – Габрово, пр.пр. № 848/2009 г. по
описа на ОП – Габрово, и ДП № 207/2009 г. по описа на ОДМВР – Габрово, пр.пр. №
863/2009 г. по описа на ОП - Габрово. С Постановление от 15.03.2010 г. на
Окръжен прокурор при ОП - Габрово, горепосочените досъдебни производства са
били обединени, като ДП е продължило под № 206/2009 г. по описа на ОДМВР -
Габрово.
На 17.06.2010 г., А.Ц.А. е
бил разпитан като свидетел по ДП № 206/2009 г. по описа на
ОДМВР – Габрово. Видно от представения по делото протокол за разпит на свидетел
(л. 12), ищецът е заявил, че през месец септември 2009 г. е претърпял инцидент.
Посочил е, че през този период е продавал марихуана и с него се е свързал
непознат мъж, който се представил за Т.. Двамата се видели и Т. му обяснил, че
ако иска да продължава да продава марихуана, трябва да взима само от него.
Ищецът се съгласил и продавал марихуана за Т. около 3 месеца. През м.декември
2009 г., А. заявил на Т., че иска да се откаже, след което Т. го пребил и му
казал, че ако иска да се откаже, трябва да му плати 1500 лева. За една седмица,
ищецът не намерил парите и Т. и още един мъж отново го пребили и му казали, че
вече дължи 3000 лева. След три дни, майката на ищеца дала тази сума на Д.Х.,
който бил общ познат с Т. и ищецът нямал повече проблеми с него.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. Посоченият протокол, обаче, е подписан от А.Ц.А.,
който е страна - ищец в настоящото производство, поради което и
представлява изходящ от страната
документ, който доколкото съдържат неизгодни за автора си факти, представлява
извънсъдебно признание на страна в настоящото производство.
На 11.08.2010 г., ищецът отново
е бил разпитан, като свидетел по това досъдебно производство (л. 15). Тогава
ищецът е заявил, че поддържа изцяло показанията си, с изключение на участието
на лицето Д.Х., който нямал нищо общо със случая и не знае защо го е споменал.
На 14.09.2010 г., с
постановление (л. 18) по досъдебно производство № 206/2009 г. по описа на
ОДМВР – Габрово, ищецът А.Ц.А. е бил привлечен като обвиняем за
това, че:
-
През периода от неустановена дата, през месец септември
2009 г. до 25.02.2010 г., в гр. Габрово, при условията на продължавано
престъпление, като лице, което действа в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, придобивал с цел разпространение – като взимал от лицата Т. Ц.А.,
Х.К.П., И.Г.Х. и неустановено лице „Н.М.“ и разпространявал – като продавал
високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо тегло 120 гр., на
стойност 720 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. ІІ, т. 1,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК;
-
От неустановена дата на 2009 г.
до 25.02.2010 г., в гр. Габрово, участвал в организирана престъпна група с
ръководители Т. Ц.А. и Х.К.П.,
и участници К.М.Н., К.Р.М., И.Г.Х., Г.С.И., А. Е.Д.и други неустановени лица,
създадена с користна цел – придобиване на имотна облага, с цел да върши
престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК разпространение на наркотични
вещества – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1
НК;
Със същото постановление, спрямо ищеца е била взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 03.02.2012 г. (л. 26) по ДП № 206/2009 г. по описа на
ОДМВР – Габрово, ищецът отново е бил привлечен в качеството на обвиняем – за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. II, т.1, вр. ал. 3, вр. чл. 26 от НК и за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2 от НК. Със същото
постановление, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На
30.11.2015 г., Окръжна П.– гр. Габрово е внесла обвинителен акт в
Специализирания наказателен съд за образуване на съдебно производство срещу А.Ц.А.,
и срещу други лица, и е било образувано НОХД № 1482/2015 г. по описа на СпНС,
18 състав (л. 29 и сл.).
С
разпореждане от 12.12.2015 г. по НОХД № 1482/2015 г. по описа на СпНС, на
основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на Специализираната П.за
отстраняване на констатираните нарушения.
С
Постановление от 11.03.2016 г. на прокурор при Специализираната прокуратура,
довършването на разследването по ДП № 206/2009 г. по описа на ОДМВР – Габрово, пр.пр. №
576/2015 г. по описа на СП, е възложено на разследващ полицай при ГДБОП-МВР (л.
47 и сл.).
С
постановление от 04.05.2016 г. на разследващ полицай при ГДБОП-МВР по ДП № 23/2016
г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 576/2015 г. по описа на СП, на А.Ц.А. отново
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2 НК. На същата дата, ищецът е разпитан (л. 51).
През м.април 2017 г., Специализираната П.внесла в
СпНС обвинителен акт за обвиненията, повдигнати на ищеца,
и други лица, и било образувано НОХД № 859/2017 г. по
описа на СпНС, 18 състав.
По НОХД № 859/2017 г. на СпНС, са проведени девет открити съдебни
заседания. А.Ц.А. се е явил на 7 от тях,
а именно, в откритите съдебни заседания, проведени на 13.06.2017 г., 19.09.2017
г., 27.10.2017 г., 20.11.2017 г., 26.04.2018 г., 15.06.2018 г., и 17.09.2018 г.
Същият не се е явил в о.с.з. на 30.05.2017 г. и на 07.03.2018 г. Адв. Р.Б.,
който е бил защитник А.Ц.А. по НОХД № 859/2017 г. на СпНС, се е явил в откритите съдебни
заседания, проведени на 13.06.2017 г., 19.09.2017 г., 27.10.2017 г., 20.11.2017
г., на 07.03.2018 г., 26.04.2018 г., 15.06.2018 г., и 17.09.2018 г. Същият не
се е явил в о.с.з. на 30.05.2017 г. Това
се установява от удостоверение, издадено на 28.02.2019 г. по НОХД № 859/2017
г. на СпНС (л. 73).
С присъда от 17.09.2018 г. по НОХД № 859/2017
г. на СпНС, А.Ц.А. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение (л. 70 и сл.).
Видно от извършеното отбелязване, присъдата е
влязла в сила на 26.01.2019 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.И.П.и М.М.К..
С.И.П.е
майка на ищеца. Заявява, че след повдигнатото му обвинение, синът й изпаднал в
стрес, не можел да спи, да яде, изпитвал притеснение, не можел да си намери
работа. Свидетелката сочи, че има предвид периода две години преди да замине за
Англия през 2016 г. Делата се водели две години след като ги „стопирали.
Психически ищецът не бил добре, страхувал се да не влезе в затвора, изпитвал
притеснение. Състоянието му не било нормално, страхувал се за живота си, защото
бил заплашван, бит. Това му се отразило психически.
Свидетелката
М.М.К. живее на фактически съпружески начала с ищеца, като двамата имали връзка
от 2008 г. През м. декември на 2009 г., ищецът се прибрал в дома си, бил много
разстроен и стресиран, не спирал да трепери, имал кръв, белези, одирания и
синини по тялото. Казал, че го изнудват и че искат парична сума, която той няма
откъде да предостави. Не искал да говори повече. На другия ден излезе и като се
върнал дори нямал дрехи върху себе си. Наложило се да им дава пари, за да не му
посягат повече физически и психически. Ищецът помолил майка си да му даде необходимата сума. След това се
обърнали към властите, към полицията и ищецът дал показания като свидетел. М.К.сочи, че е присъствала на самото даване на
показания като свидетел – двамата с ищеца били в дома си и няколко полицаи отишли в дома им. След побоя, ищецът
не смеел да излиза. Била му дадена „някаква“ увереност, че ще бъде защитен и ще бъдат
наказани тези хора, но след известно време се оказало, че ищецът е обвинен. При
повдигане на обвинението, ищецът изпитвал страх и неувереност, нямал вяра на
нищо, чувствал се в безизходица. Това му състояние продължило 4-5 години. В
този период, не успял да си намери работа, тъй като работодателите искали
свидетелство за съдимост или дали има обвинения към него. Ищецът идвал в София
пред съдилища. Опасявал се постоянно, че може да бъде осъден за нещо, което не
е направил. Изпитвал страх да не влезе в затвора. След време, свидетелката и
ищецът се установили в Англия, но трябвало да пътува заради делото. В този
период, сънят на ищеца бил тревожен. Взимал медикаменти за успокояване, но не
му помагали. Няколко пъти ходил на психолог. Когато го оправдали, ищецът казал,
че се радва, че всичко е приключило и не желае да се връща в България изобщо.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П.НА Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска
с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила
присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена
връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл.
154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба
следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите
ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
В
настоящия случай се установи, че с постановление от 14.09.2010 г. по ДП № 206/2009 г. по описа на
ОДМВР – Габрово, ищецът А.Ц.А. е бил привлечен като обвиняем. Със същото постановление,
спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 26.01.2019 г., присъда от 17.09.2018 г. по НОХД №
859/2017 г. на СпНС, А.Ц.А.,
е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване
на престъпление.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Относно
иска за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в това, че ищецът се беззащитен, изпитвал страх от това какво ще се
случи с него и в същото време учудване защо съдят него, изпитвал чувство на
несигурност и страх, станал затворен в себе си и сприхав с хората. Всеки път,
когато се сещал за това производство се изнервял. Изпитвал силно чувство за несправедливост, за това, че
му се повдига обвинение, вместо да бъде
защитен. Дълго време не можел да си намери работа, загубил съня си и му се
наложило да посещава психолози. Освен това, ищецът твърди, че откритите съдебни
заседания по наказателното дело били дълги и мъчителни и всеки път в
съзнанието на ищеца изплувало случилото се с него. В хода на всяко съдебно
заседание, ищецът изпитвал чувство на
страх от това, какво може да последва за него, както и огромно притеснение и
нервност.
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, от които съдът приема за
доказано по делото, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 14.09.2010
г. до влизане в сила на постановената оправдателна присъда на 26.01.2019 г.,
ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК). С решение №
457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за спора факти е
съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към
разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността.
Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делотоЙ. срещу България (I. v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление.
Ответникът
не може да отговаря за нанесения побой на ищеца от трети лица. Относно
разочарованието на ищеца, че вместо да получи съдействие, той е бил обвинен,
следва да се посочи, че още на 17.06.2010 г. - преди да му бъде повдигнато
обвиненение на 14.09.2010 г., самият ищец е заявил, като свидетел, че е продавал марихуана, което
вероятно има някакъв принос към решението на разследващите органи да му
повдигнат обвинение.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства,
включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България.
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017
г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него
решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, наказанието, предвидено за
престъплението, за което ищецът е бил обвинен, както и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 20 г.,
в която възраст човек е млад, трудоспособен
и социално активен.
При
отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 10 000 лева.
Този размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от
30 000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.01.2019 г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи
изпадат в забава (в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно прететенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди:
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от предпоставките
за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, остава да бъде установено извършването на
разходите, представляващи имуществени вреди, както и наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
За
процесуално представителство и адвокатска защита в разглежданото наказателно
производство, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 1900 лева, която сума съставлява сбора
от:
-
300 лв. - по договор за правна защита и съдействие от
10.01.2011 г. (л. 20 от делото),
-
800 лв. – по
договор за правна защита и съдействие от 26.04.2018 г. (л. 74), и
-
800 лв. - по
договор за правна защита и съдействие от 04.05.2016 г. (л. 75);
Тези
разходи са направени именно във връзка с незаконното обвинение, поради което и
е налице пряка причинна връзка между така претърпяната от ищеца имуществена
вреда и незаконното обвинение. Следователно, сумата от 1900 лева следва да се
присъди на ищеца.
Основателна е и
претенцията за заплащане на сумата от 1659.81
лева (равностойността на 762 анг.паунда), представляващи сбора от:
271.96 анг.паунда, равняващи се на 582
лева – цена на самолетен билет, 342.96 анг.паунда, равняващи се на 747.08 лева
– цена на самолетен билет за 07.10.2017 г., 87.98 анг.паунда, равняващи се на
181.35 лева – цена на самолетен билет за 03.11.2017 г., 62 анг.паунда,
равняващи се на 136.13 лева – цена за самолетен билет за 11.01.2018 г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че през 2016 г.,
ищецът се
установил в Англия, и е трябвало да
пътува до България заради делото. Представени са и закупени на името на ищеца
самолетни билети до България на дати, близки до датите, на които са били
провеждани откритите съдебни заседания по НОХД № 859/2017 г.
на СпНС. Претенцията е доказана по основание и размер и сумата от 1659.81 лева следва да се
присъди на ищеца, както и сумата от 33.60
лева – разходи за извършване на лицензиран
превод, които са направени във връзка с доказване на търпените от ищеца вреди.
Неоснователна е
претенцията за заплащане на сумата от 347.09
лева - за гориво за автомобил, заплащано на процесуалния представител на
ищеца за явяванията му в Специализиран наказателен съд на 20.11.2017 г.,
07.03.2018 г., 26.04.2018 г., 15.06.2018 г. и 17.09.2018 г. По делото са представени фискални бонове,
издадени от „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, като доставчик на стоката „MaxxMotion100+“ – л.
76 – л. 80 от делото. Не се установява, обаче, кой е заплатил сумите по
фискалните бонове, респ. в случай, че това е процесуалният представител на
ищеца в наказателното производство, че ищецът му ги е възстановил. Поради това
тази претенция следва да се отхвърли.
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива - 10
лв. – платена държавна
такса, която на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, следва
да му се присъди.
На основание чл.
10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.Д.Б., сумата от 619.29 лева – адвокатско възнаграждение
(1548.22 лева х 0.40).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да
заплати на А.Ц.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:
-
сумата от 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД № 859/2017 г. на СпНС, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. до окончателното плащане,
- сумата от 1900 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. до окончателното плащане,
-
сумата от 1659.81 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, представляващи разходи за самолетни билети, ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2019 г. до окончателното плащане,
-
сумата от 33.60 лева – – главница,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, представляващи разходи за извършване на
лицензиран превод, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. до окончателното плащане,
както и
-
на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 10
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, исковете чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на:
-
разликата
над 10000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди,
-
сумата
от 347.09 лева - обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за гориво за автомобил;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да
заплати на адвокат Р.Д.Б., с адрес: ***, на основание чл. 10,
ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, сумата от 619.29 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: