Решение по дело №368/2018 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№…………….                                 4.01.2019 г.                           гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                                    граждански състав

На пети декември през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар:

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 368 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ЕАД, гр. София против Е.К.Щ.  ЕГН********** за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 318,23 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 11.03.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 107,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен № ********* И сумата в размер на 540,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на потребителя.

Претендират се и съдебно деловодни разноски в заповедното и това производство.

Ответникът, чрез назначения особен представител признава исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

Ищецът твърди, че с ответника има сключен договора от 11.03.2016 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което били издадени 3 бр. фактури в периода от м.03-05, вкл. 2014 г.

Договорът бил прекратен предсрочно породи неизпълнение на задълженията за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и неустойка за предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника и суми за неплатени лизингови вноски.

Поради неплащане на тези суми било образувано заповедно производство №771/2017 г. по описа на РС-Балчик. Заявлението било уважено от съда. Съдебните книжа били връчени на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. С определение от 23.03.2018 г. , Районен съд-Балчик указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител признава исковете.

Материалноправно основание на исковете е в нормата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124 от с.з. и чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.

С молба от 4.12.2018 г., проц.представител на ищеца направи искане за постановяване на решение при признание на иска.  Съобразно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1.     признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и

2.     е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

След анализ на текстовете, съдът намира следното:

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на абонаментните такси до края на срока на договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължение за ответника.Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните. Допустимо е също така уговаряне от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следва да следи служебно. При уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. ; решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о.

С оглед изложените съображения и на осн.чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК , искането за постановяване на решение при признание на иска за неустойка не следва да се уважава.

По отношение на останалите искове, съдът следва да се произнесе като се съобрази с основателността на искането за постановяване на решение при признание на исковете.

Ищецът претендира разноски, които следва да се присъдят съобразно уважената част на исковете.

         Воден от изложеното, съдът

                                               РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към Е.К.Щ.  ЕГН********** *** за сумата в размер на 318,23 лв.(триста и осемнадесет лева и двадесет и три ст.), представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 11.03.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е.К.Щ.  ЕГН********** да заплати на „Теленор България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 107,80 лв.(сто и седем лева и осемдесет ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен № *********.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Теленор България“ЕАД, гр. София срещу Е.К.Щ.  ЕГН********** за заплащане на сумата в размер на 540,40 лв.(петстотин и четиридесет лева и четиридесет ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на потребителя.

ОСЪЖДА Е.К.Щ.  ЕГН********** да заплати на „Теленор България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 222,62 лв.(двеста двадесет и два лева и шестдесет и две ст.), представляваща направените по настоящото дело съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Е.К.Щ.  ЕГН********** да заплати на „Теленор България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 90,49 лв.(деветдесет лева и четиридесет и девет ст.), представляваща направените по заповедното производство съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител – адв. Кр. М. в размер на 300 лв. (триста лева) Да се издаде разходен касов ордер.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

        

 

                                                        СЪДИЯ:…………….