№ 644
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520201223 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от М. Д. Г., с ЕГН-**********, срещу НП № 22-1085-
001012/02.06.2022г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД МВР Русе, с което
за нарушение по чл.140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се
явява упълномощен представител който поддържа жалбата.
Сектор „Пътна полиция” Русе – редовно призовани, не изпращат
представител. Депозират писмено становище, с което поддържат НП.
Районна прокуратура гр. Русе редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Съставен е АУАН бл.№ 042431/25.02.2022г. от П.И. И. И. - Сектор
„Пътна полиция” Русе, срeщу М. Д. Г. за извършено от него административно
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.02.2022 г. около 00,04ч.
в гр.Русе на 100 м. след кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и бул.“Цар
1
освободител“ /в посока бул.“Васил Левски“/, управлявайки лек автомобил
„Лада Веста” с peг. № Р 5198 КА, /собственост на Д.Б.Г. и М. Д. Г. - роднини
– баща и негова дъщеря/, извършва следното нарушение - управлява МПС със
служебно прекратена прекратена регистрация на 01.02.2022г., на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП. В приложени по делото писмени обяснения М.Г.
посочила, че процесния автомобил е съсобственост на нея и баща и по
наследство.
По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурор от РРП разгледал материалите по пол.
преписка и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от
НК отказал да образува ДП, като указал на адм. орган да извърши действия по
налагане на административно наказание, поради което и било издадено
процесното на настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред
въззивния съд.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства /разпит на св.И.И./, а
НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
При анализ на събраните писмени и гласни доказателства Съдът прави
следните изводи:
В НП е посочено, че жалбоподателят е „управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред”, и това нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП,
съгласно който : „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.” За това нарушение АНО му
налага наказание в законоустановения минумим по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В НП също така е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл.143, ал.10 ЗДвП, според който: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
2
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.” От показанията
на актос. И.И. става ясно, че АУАН е съставен поради обстоятелството, че
жалбоподателят управлявал горецитирания лек автомобил с прекратена
регистрация, а именно затова, че автомобилът няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, което било установено системата на
системния оператор /според приложената по делото справка от ОДМВР –
Русе/.
Съдът намира, че в хода на административноназателната преписка АНО
не е събрал доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на
автомобила е бил уведомен съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ –
"Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците
на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им
дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка” и кога същия този контролен орган имащ задължение по
чл.143, ал.10 от ЗДвП е уведомил собственика на ППС, че служебно е
прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл.574, ал.11 от от КЗ. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било
доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със
знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не
се установява субективната страна на нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да е налице административно нарушение е
необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се
отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат субективната
3
страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да е от елементите,
влизащи в състава на административното нарушение независимо от това дали
е свързано с обективната или субективната страна води след себе си като
последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая
и въз основа на тях да направи обосновани изводи – налице ли е осъществен
състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е
осъществено от субективна страна. В случая неуведомяването на жалб. М.Г.
нито от страна на Информационният център на Гаранционния фонд, каквото
задължение първо те имат по чл.574, ал.10 от КЗ, нито от страна на АНО по
чл.143, ал.10 от ЗДвП за това, че същия няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност” налага извода, че деянието не е извършено
умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се
приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав. Т.е. за
конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване
на нарушението, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се
явява неправилно издадено в нарушение на закона и при неправилното му
приложение, съответно и неправилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, поради което
същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-1085-001012/02.06.2022г. на Началника на Сектор
„ПП“ при ОДМВР-Русе против М. Д. Г., с ЕГН-**********, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
4
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на М. Д. Г., с ЕГН-**********,
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата,
във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването, му
пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5