№ 19634
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110131462 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от .......... срещу
........., с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
1357,20 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на
МПС“ по Щета №........04/13.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
..... София, бул. „......“, водачът на лек автомобил „......“, рег. № ......, навлиза в съседната
лента и удря движещия се лек автомобил „...., рег. №........, в резултат на което за последното
МПС възникнали материални вреди. Към датата на процесното ПТП за увредения лек
автомобил при ищеца е имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № .....369/27.03.2024 г. Във връзка с процесното ПТП е изготвен и
подписан Двустранен констативен протокол. По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по Щета №........04/13.06.2024 г., е определено обезщетение в размер на 3263,85 лв.,
което е изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС „......“, рег. №......, имал сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатените обезщетения, но
последният уважил претенцията частично за сумата от 1921,65 лв. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по размер. Поддържа, че с изплащане на сумата от 1921,65 лв. е погасил изцяло
регресната претенция на ищеца. Не оспорва твърдените дата и място на ПТП и наличието на
облигационно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение МПС „......“, рег. № ......, валидно към датата на ПТП. Твърди, че претендираната
сума е в завишен размер като неотговаряща на действителната стойност на вложените части
и труд в ремонта. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
1
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, двустранен протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета,
покана по регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника
частично плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 1921,65
лева. Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия
размер, са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с
доклада по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при от .......... имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 3278,85 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
„.... с рег. №............ изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-
транспортното произшествие възлиза на 3491,93 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-
малък размер от разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и
2
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според експерта,
поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
който съгласно представения списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на разноски за
държавна такса – 54,28 лева, за депозит за вещо лице – 250,00 лева, както и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП (ред. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от
01.10.2025 г.), които суми поради уважаване на исковата претенция в цялост следва да му
бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........“ АД ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на .......... ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл.
411 КЗ сумата от 1357,20 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по Щета
№........04/13.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 504,28 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3